Малко ш*бана история....

[TRoublemakeR]

Кво става машини, отдавна не съм се вясвал тука. Тая тема ще е малко по - различна. Преставете си, че сте на 25, абсолютен професионалист в работата си, цял живот сте тренирали и имате страшна физика, винаги сте в настроение, финансите са добре, мацките още по - добре, семейството прекрасно, като цяло всичко е без забележки, готови сте да влезете още по- яко в живота, който обичате страшно много. В един ден обаче ставате зле, ходите по лекари и ви откриват заболяване, доста рядко срещано и нелечимо, което трудно ще ви убие физически, но психически ще ви убива всеки ден, и така ден след ден... Живота, който сте имали до сега просто изчезва. Какво по дяволите бихте сторили ? 

[Target]

Ако това е реална история и се отнася за теб, съжалявам за лошите новини. Иначе не знам как бих реагирал на момента. В началото ще ми е малко кофти, понеже става въпрос за здравето. Ще изчакам малко да се успокоя от шока и ще помисля как да се излекувам. Все пак в такава ситуация здравето е на първо място. То по филмите показват как главния герой го удря на живот и фрустрация ама в реалността едва ли ще ти е до нещо. Аз като съм болен си гледам себе си и не ме интересуват ни мацки ни работа.

Иначе животът ти не изчезва, а просто се трансформира в друга форма и се налага да се адаптираш някак си за да оцелееш. Трябва и малко вяра в себе си и като цяло( няма да навлизам в религиозни и духовни теми) че някак си ще се справиш. Животът е такъв когато ти е най-сладко и нещо шибано се случва за да ти го развали.
Все пак продължаваш да живееш животът си досега който си имал. И трябва да си наясно че хората които познаваш, едно 90% ще изчезнат от животът ти. Едва ли някой ще се товари с болестите ти, повечето си гледат гъза, малко са тези които им пука. Трябва да си силен психически иначе си загазил здравата. Не знам дай пример за някои болести, не че се правя на голям лекар ама доста от болестите могат да се излекуват и то не с някакви гадни химии които по статистика убиват повече отколкото да лекуват.

[StefanS]

Какво по дяволите бихте сторили ? 

Стой далече от алкохол, наркотици и болкоуспокояващи поне за една година. Това е всичко което трябва да направиш. Човекът е много  адаптивно същество. Знам че сега си мислиш че това е края на живота ти. Но не забравяй, ти НЕ си специален. Същото като тебе си мислят/мислили и хората които изгубят крак/ръка или преминават през голямо нещастие. Оказва се, че в дългосрочен план, нивото на щастието (base rate-a) на отделен човек се възвръща. Дори и при големи нещастия като обоезобразяване, осакатяване и подобни.
Щом си имал щастлив живот, няма никаква причина това да не продължи. Да, ще мине известен период - година-две, но всичко ще се върне там където е било. Щом си бил щастлив и си се кефил на живота, пак ще го правиш. Предполагам си виждал мрънкала и депресари - цял живот си остават такива, без значение колко хубави неща им се случват в живота. 

Та затова стой далече от всякакви химични сустанции - те ще ти прецакат мозъка. По-скоро ще го разстроят по една или друга причина, и можеш да се окажеш доста затънал накрая. Опитвам се да синтезирам идеята, можеш да научиш почти всичко от Дан ГИлбърт - Какво е нужно да си щастлив
https://chitanka.info/text/27548-kakvo-e-nuzhno-da-si-shtastliv

И това ще мине....

[TRoublemakeR]

Благодаря за мненията, пичове. Въпреки, че съм на 25 съм минал през много неща, аз съм селско момче, от 14 годишен не съм се спирал, винаги съм бил вълк единак, израснах и на село и в малък град, после в големия град, живял съм и в други държави, в многомилионни градове, видях други култури, преживял съм катастрофи с коли, мотори, трудови злополуки, загуба на близки приятели и роднини. Бачкал съм на 40 градуса на нивата по анцуг, бил съм и в лъскав офис на климатик, ял съм в най - мизерните кръчми и в най - изисканите ресторанти, бил съм на най - долнопробните чалга участия, бил съм и на концерти във Виенската филхармония,  купувал съм си дрехи от втората употреба, купувал съм и от онея магазини в Милано, носил съм часовник от битака, носил съм и такъв от Женева, карах кола за 800 лева, после карах за 80 000, живял съм с 4 коча в една стая, живял съм и сам в мезонет, открих работата за която съм роден, бях с жените, които исках. Обичах динамиката, не съм спал по 3 дена и пак не съм се чувствал уморен, имах енергия за цяло село, защото без значение в кой ресторант/магазин или село/град съм бил, без значение какви дрехи или обувки съм носил - бях щастлив, защото бях здрав. Живейте на макс, защото в тоя живот всичко може да се обърка за 2 секунди и нещата се завъртат на 180 градуса.. ПАЗЕТЕ СЕ НАЙ - МНОГО, КОГАТО СЕ ЧУВСТВАТЕ НАЙ - СИЛНИ !

StefanS, ужасно много обичам книгите, през последните 5 години не съм спирал да чета, чел съм и тази книга на Даниел Гилбърт, произведенията на Зигмунт Фройд обаче ми дадоха най - много, силно препоръчвам "Лекции за въведение в психоанализата " - просто уникална, ще ви промени завинаги към по - добро и ще започнете да виждате и осъзнавате страшно много неща. Иначе слабост са ми криминални и исторически романи, мога да препоръчам ако някой е фен. А относно алкохола, наркотиците и другите медикаменти, осъзнавам, че ще ме направят още по - зле и няма как да ги докосна. Никога не съм бил мрънкало, а депресията за мен винаги е била чужда, нямал съм време за нея - бях зает да градя мечтания живот. Просто е трудно да се простиш със старото си аз, трудно е да повярваш, че това наистина ти се случва. Трудно е да си жив, но всъщност да се чувстваш мъртъв. Питаш се : "Защо на мен ? С какво го заслужих ? "  Ако трябва да съм честен обичах доста това в което се бях превърнал, бях този, който винаги съм искал да бъда. Бих казал даже, че бях самовлюбен, но пък за да обичаш другите ти трябва първо да обичаш себе си, не е ли така ?

Target - мойче и аз съм ги гледал тея неща по филмите... Оказа се обаче, че реалността е коренно различна.

"Обичаен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво. " - Николо Макиавели

[Coconut Crab]

Ако не е тайна какво е заболяването?