|
Johnny
|
 |
« -: Юли 16, 2021, 10:22 » |
|
Здрасти, пичове. Напоследък ми се случиха неща, които предполагам се случват на всеки мъж в даден момент, ако не и постоянно. Може би са се случвали и преди, но този път се замислям върху този въпрос и ми е интересно и вашето мнение, особено на по-опитните.
Става въпрос за предателството, за разочарованието и за неоправданите очаквания. Всеки от нас има някакви очаквания към хората по-принцип, но много често тези очаквания са по-сериозни към по-близките ни хора. Така ми се случи, че за кратко време бях разочарован от трите основни категории хора в живота - момичето до мен, роднина, приятели (или поне хора, които съм смятал за такива, а не просто за колеги, които си гледат интереса). Не говоря за нещо кой знае какво, но едните не бяха честни с мен и скриха важна информация, която ме касае пряко (не знам защо, предполагам личен интерес ги е водил), а роднината ми не си спази обещание (не че ми се е клел, но се бяхме разбрали) за нещо, което също бе важно за мен. Момичето спада и към категорията “приятели/колеги” и съответно там имах двойни очаквания за коректност, но бях разочарован.
Сега някои ще кажат - проблемът си е в мен и моите очаквания - и аз ще се съглася. Ако ме боли хуя за всичко в този живот и съм краен непукист, няма да ми дреме и няма да се изнервя от подобни неща. Лошото е, че аз мислех, че съм точно такъв - нямам особени очаквания, разбирам действията на всички страни и въпреки това съм разочарован и се чудя защо и правилно ли е. Все пак и не мисля, че е твърде много да очаквам честност и откритост от приятели и момичето до мен, както и коректност от близък роднина и реално не знам колко повече да си понижа очакванията.
Като цяло какво за вас е предстелство и как процедирате в такива случаи? Да тегля ли майната на всичко и всички или да “простя”, но вече с две наум. Първото ми се вижда твърде крайно и реактивно, второто - някак нередно. Не може на всичко в живота да реагираме по такъв неутрален начин (или може? какво мислите). Ако стисна зъби, нещата ще
отшумят и пак ще си се лигавим с “приятелите” все едно нищо, но ще знам, че не мога да разчитам на тях. Роднината - все тая, там просто снижаваме очакванията. За жената до нас обаче е още по-интересно. Аз все пак й казах колко съм разочарован и че не съм го очаквал, стана й гадно и се опитва да се реваншира, но мен си ме човърка отвътре. На пичовете - засегнах темата - бъзици и игнор от тяхна страна и вече гледам е забравено.
Как процедирате вие в такива случаи и какво да очакваме от хората до нас? Ако режем винаги до кокал, ще останем сами, което си е малко кур като цяло, нали сме социални същества. Не ми пречи принципно, още си разсъждавам вътршно върху нещата, вече съм си го преместил в другия крачол, но ми се вижда и малко реактивно. Ако пък вдигаме разправии за тези неща и си държим на своето, но не прибягваме до по-крайни действия, някак си се усеща като предаване на принципите ни и нагаждане спрямо другите, което вътрешно ме задушава също. Или пък си понижавате очакванията до абсолютната нула по Келвин и няма какво да стане, но на мен все още ми е трудно това (явно, мислех, че не ми е) и ако е така как тогава си изграждаме някакви ценности все пак? Не може за нищо да не ни дреме в този живот.
|
