18-годишен самотник

[Fraemas]

Здравейте, искам да споделя напредъка си. Както ви бях споделил, имам social anxiety. Та това, което ми помогна са няколко неща. Започнах лека по лека да излизам от зоната си на комфорт. Въведох навика си когато се разхождам да използвам така наречения Eye Contact, особено ако го приложиш на някое хубаво момиче. Започнах и да поздравявам непознати. Повечето не отвръщат, но по този начин усещаш, че на хората не им пука за теб и спира да те интересува мнението на останалите. Когато човек излезе от зоната си на комфорт, увереността му се покачва, започва да чувства, че нищо няма да го спре по пътя му за развитие. С фитнеса нещата вървят отлично, научавам нови неща ден след ден и виждам напредък, макар и да тренирам от скоро. Това също много помага, даже бих казал, че фитнеса е нещото, което ме мотивира да продължавам, страшно се запалих по него. Та това е в общи линии за сега от мен, ще продължа да излизам от зоната си на комфорт и ще правя ъпдеити на темата от време на време. Надявам се, че написаното ще помогне на някой, който е в същото положение като мен.

[rekojeht]

Браво бе! Продължавай така, няма да се отказваш.

[Kikbox]

Евалата братле знаех си,че ще има промяна само напред и на горе.

[xlord]

Лол, ама аз бях същия...  :angel: ех, като се сетя какво 'дръво' бях... Ами да на 19 години правих секс   И то благодарение на един мой братовчед, който ми ореди мацка.. :sleepy: На него му върви във всичко. Където отидехме винаги привличаше вниманието , на всички. А аз? Аз ли? Аз седях, свил се като чели съм сред серийни убийци, и се усмихвах всякаш някой ми го е показал...   Започнах малко да се замислям, защо така? Като си представя ако сме в компания, и някой седи така като мен, как ще ми изглежда този? Ами горкия защо не се самоубие... Ще кажа дори за първия път когато се 'харесвахме' с момиче, как постъпих.   Ох не ми се смейте много... Та да започна. Събирахме се една компания там, и аз бях като ням, просто така седях през цялото време   Но имах коз.. Даа моята любима сестричка, която, си е супер отракана и знае как да обеждава. (някъде на 15-16 бях) Веднага като се прибрахме и викам аз: чшш, ол уреди ме с еди коя си де?! Тя ми се изсмя но каза утре ще говоря с нея. И бях за риба и ми чуква не-познат, номер и сестра ми ми пише смс това е нейния номер, каза да и се обадиш ако искаш, и е съгласна да пробвате. Е да ама краката ми се разтрепериха, оле как да и се обадя ужас.. От къде да знам кво да и кажа :/ Не се обадих, след това се събрахме. Седях си аз така и сестра ми ми шушне: Айде бе човек, кво седиш като дърво, викни я и я заговори, мъж ли си не ме излагай! Малко се надъхах аз, ама кой да ми обясни какво точно е заговаряне.   Викам я аз отвън, с думите 'Може ли за малко?'   Тя разбира се. Вече започвам аз да си представям как излизаме и започваме, да се натискаме като животни.   А реалността беше... Ами заставам срещу нея, като странно си клатех единия крак и го гледах, а тя също го гледаше странно   Каза ми: 'И? Това някакъв странен танц ли е?' (Ами не знам защо го направих.. бях се спекъл яко) Казвам и 'здравей!   Искаш ли да станем гаджета?'... (защо го направих..   ) Отговорът беше: 'Ооо не знам'.. Аз им казах ами добре, и си влязохме. Вече исках просто да се измъкна, от неловката ситуация... Това още повече ме сдуха..   Аз също бях младолик, готин бях но изглеждах като първокласник.. Започнах да се замислям сериозно. Без да искам съвети, просто застанах сам с проблема! Започнах да чета отвсякъде подобни теми. Надъхвах се виках си утре започвам.. е да ама не, пак не става. Замислих се че с четене, няма да стане със замах и вече си сваляч. Обмислих си проблема и с малко помощ от темите, си казах че срамът защо пък да е проблем? Даже изглежда сладко стига да знаеш как да го използваш. Признах го пред себе си че ме е срам, а след това не го криех пред никой. Ами такъв съм си какво!? След това имах възможност за втори опит. Ммм даа   Сестра ми дойде в нас с две приятелки. Започнаха да ме базикат с едното момиче, а аз я познавам тя мен също но не сме имали приказка. Въобще не знаех какво да кажа. Колкото и да бях чел забравих всичко   Сетих се за срам и си казах о какво пък.. Просто казах: Стига ни засрамвайте де   .. То така си дойде от вътре, тъпо е ама поне казах нещо, това си бе напредък, ихаа  :sleepy: (та ей такива малки неща са първите крачки) Те казаха айде в другата стая да оставим гълъбчетата. Излязоха те и.. Тишина! Казах си е стига дее.. Тъпо ми е не знам на мацката   Но какво да кажа... ооо не спри си казах не се излагай. Какво ми пука какво да и кажа, трябва да ги махна всички тези мисли.. Запали си цигарка спокойно и каквото се сетиш кажи!) Поглеждам я тя си легнала по корем, и си чати.. (та кво да прай милата) Ми нищо не измислих и ей така ми дойде да я мачкам   Ми да не знам защо.. Пък и от една страна, няма контакт с очи и не ме притеснява толкова.. Просто станах седнах до нея и и казах айде да те помачкам.. Обичам да го правя?! (обаче някак си не мислех за нищо, нито за отговорът и) Тя пък каза айде. Почнах си аз лекичко.. Ох че то било яко чак сам се отпуснах. Карах си аз по инерция и по едно време се сещам нещо, аз... 'Абе то не било страшно.. Яяя че даже не ме е срам'   По едно време и дупето и мачках.. (Но го направих леко, даже и аз не усетих как стана) Вече не ми пукаше, просто и завъртях главата леко на страни и започнах да я целувам, по устните.. Тя не се дръпна но не ми отвърна. Просто се усмихна и попита какво правя? Нищо незаконно викам.. Опитах пак, но пак на камък.. Ха та аз сам я целувам.. Казах и май трябва още да се постарая! Започнах аз да я галя, и целувам по кръста.. Хмм абе потрепна май, къде ще иде да не ми отвърне.. Започнах аз нещо там да се лигавя, като вкарах шега че нали съм си срамежлив, старая се  :angel: Изведнъж ми отвърна, доста страстно ме целуна, и ми каза 'шматка'  Ммм да, и казах. (наистина не ме беше вече срам.. всичко идваше от вътре) Утре сестра ми я няма, ела на кафе и казах!? Тя ми каза че дойда   И така стана. Тя дойде.. И какво стана на края? Две годишна връзка. Започнаха да ме заглеждат вече с времето, доста ми се вдигна самочувствието, и и изневерих по един гаден начин.. Няма значение това, не трябваше така де, ама  :angel: Прохождах те първа, лесно се правят грешки.. И след това вече, момичета колкото искаш. Дори не ми е нужно да мисля какво да кажа и т.н. Просто вярвам в себе си, измъкнах се от всичко това.. Сега ми е смешно да се върна на зад, но не ме е срам от това, разказвам го.. Защо да ме е срам та нали от там съм тръгнал!?   Та поуката можеш да ми я кажеш, но след време, живот и здраве!
И не се хващай за всичко видяно, или прочетено. Мисли, момче!