Превод на записки от The Blueprint Decoded (на RSD Tyler)

[dvt32]

Хей, пичове!

Предполагам, че има доста фенове на RSD тук и мисля, че това ще ви хареса.  

Това е превод на записки от DVD семинара на RSD Tyler (Owen Cook) - The Blueprint Decoded - според мен най-добрият им продукт като цяло. Може да видите английския вариант ТУК.

За момента има превод само за ден 1, но информацията е наистина златна. (ето линк към моя блог: http://dvt32.blogspot.bg/2017/02/1.html)

---
Ден 1 (записки)

Увод

   Целите ни се развиват. Когато постигнем една своя цел, естествената тенденция е винаги да искаме ОЩЕ.
   Повечето мъже искат да спечелят "специалното момиче" и да не се занимават с това повече. След това започват да искат умението да привличаш. После стават добри в това, но резултатите им не са постоянни.
   Този семинар е за постигането на постоянни резултати. Целта му е да ни даде това "щракване" в главата, така че да не се налага въобще да мислим за това отново. Това няма да е нещо, което правим, а нещо, което сме. (Да "си", а не да "правиш" нещо)


Тайният код

   Не се очаква от написаното да разберете повече отколкото е нужно, за да преминете на следващото ниво.
   Всеки път когато прочетете написаното, различни неща ще ви направят впечатление. Ще разбирате повече.
   Същата информация ще значи различни неща, в зависимост от това къде се намирате във вашия живот. Ако прочетете същото след година, то ще значи нещо съвсем различно за вас.
   Например ако подчертаете важни изречения в книга и след година я прелистите отново - подчертаното ще ви изглежда очевидно и ще се чувствате сякаш сте изпуснали съществената информация.


Старата парадигма

   Първоначално, подобни семинари са били градени на едно основно убеждение - жената има по-голяма стойност от мъжа (тя е на пиедестал) и той трябва да намери начин да се качи до нейното ниво чрез някакви трикове/техники.
   За мъже, които са имали нищожен успех с жените през живота си, в това убеждение има много смисъл: Тя е привлекателна, социално приета от всички, мъжете я искат, а ти си просто един средно добре изглеждащ мъж. ЛОГИЧНО е, че тя има по-голяма стойност от теб, на "по-високо" е от теб в социалната йерархия.
   Това е илюзия. ВСИЧКО ТОВА Е САМО В ГЛАВАТА ТИ. Всъщност сте равни.
   Когато тази стара парадигма е това, в което наистина вярваме (това е нашата реалност), тогава непрестанно ще се опитваме да "вместим" във вярванията си всичко, което виждаме около нас.
   Този семинар има за цел да ни изгради нова реалност като ни дава частици от пъзела, за да можем ние самите да си дадем позволение да извършим нещата, които ще ни доведат до резултатите, които искаме да постигнем. (От "Социално кондициониране" и "Его" преминаваме към "Автентичност" и "Самочувствие").


Старите принципи все още важат

   Когато научите за всичките тези неща, това не означава, че може просто да си седите и да бездействате. Пак трябва да излизате, да заговаряте жени и да сте общителни. АКО ИЗЛИЗАШ И ЗАГОВАРЯШ, ПОВЕЧЕТО ТИ ПРОБЛЕМИ ЩЕ СЕ САМОРАЗРЕШАТ.
   Единственото, което се е променило, е, че сега имаме различна гледна точка.  Да "си", а не да "правиш" нещо.


Социално кондициониране - Ограничаващи вярвания

   Повечето хора преминават през живота замаяни. Не знаят какво ценят, кои са и какво искат от живота.
   Повечето мъже мислят, че, за да си добър с жените, ти трябват:
   Пари - Не. Има малък процент жени, които са привлечени от мъже с пари, но това важи и за всичко друго, например бодибилдъри - повечето жени се ужасяват от тях, но някои са обсебени. Повечето жени не са привлечени към парите ти, освен може би "златотърсачките", но наистина ли искаш да излизаш с такава жена!? Но човек вижда пич с пари и готина мацка и си мисли, че се нуждае от пари. Не ти трябват, за да привлечеш жена. Да имаш пари не е лошо нещо, но само ако го правиш за себе си.
   Външен вид - Не. Единствената полза от това да изглеждаш добре е, че обикновено имаш по-малко ограничаващи вярвания и е по-лесно да заговаряш, защото мислиш, че заслужаваш добра реакция от момичето. Също така по-бързо ще имаш резултати, защото някои момичета ще те "изберат" ("Сладък е."). Но като цяло - няма чак толкова голямо значение колкото си мислиш. Трагичното е, че мъжете с това убеждение виждат случайни аномалии и подсилват това свое ограничаващо вярване.
   Романтика - Не. Повечето мъже виждат романтика във филмите и си мислят, че по този начин ще спечелят момичето. Романтичният подход може да проработи ако момичето те иска толкова много, че е уплашена от теб. Тя мисли, че си прекалено невероятен, за да я харесаш, но след това си казва "Виж тези цветя и подаръци, които ми даде той! Явно наистина ме харесва!".
   Общи черти - Не. Ако имаш "стойност" (това е обяснено по-долу), жените сами ще намерят общи черти, за да могат да кажат, че двамата имате "химия" помежду си.
   Първо приятелство - Не. Много пичове си мислят, че могат да станат добри приятели с момичето, да минат "под радара", да слушат всичките й проблеми и един ден да скочат и да кажат "ИЗНЕНАДА! Имам пенис!" и да й станат гадже. Няма да стане.
   Няма причинно-следствена връзка между всички тези неща и привличането. Ако има привличане, момичето ще "прости" на момчето горните неща, но те не са това, което предизвиква самото привличане.


Социално кондициониране - Какво правят всички останали

   Т.нар. "социално кондициониране" е процесът на трениране на хората от ранна възраст да се държат по начин, който е приет от обществото за допустим и "нормален".
   То идва от: медиите, обществото, родителите ни, работното ни място, приятелите ни, религията, филми, музика, телевизия, реклами, билбордове, радио, списания. От деня, в който се родиш, социалното кондициониране те удря от всички страни.
   Общата представа е погрешна, защото:
   - Жените са "програмирани" да търсят мъже, които се открояват от тълпата (а повечето мъже следват това, което им казва социалното кондициониране)
   - Подходите да си привлекателен, които социалното кондициониране насърчава, комуникират ниска социална "стойност". Те показват, че си слаб, отчаян, нуждаещ се, "бета".


Масово объркване

   Имало ли е период в историята ни, в който сме имали грешно убеждение за нещо на МАСОВО ниво? (Например: Земята е плоска.) Дали пък не е възможно дори и днес да грешим за някои неща?
   Нямаме никаква идея как работят повечето неща около нас, защото живеем в едно изумително общество. Например е напълно нормално да се возим в самолет с тънки стъкла, седнали спокойно, на хиляди мили над земята.
   В резултат на това, естествената тенденция е да дадем власт на обществото. Позволяваме на обществото да диктува нашите убеждения за света. Мислим си "Е, бяха прави за всичко онова, сигурно ще са прави и за това". Лесно е да се откажем от контрола на вярванията си и да позволим на обществото да ги управлява вместо нас, защото изглежда сякаш това е "правилният начин", просто защото обществото ни е структурирано по този начин.


Социално кондициониране - защо работи

   Ние хората се учим МНОГО БЪРЗО. Това е така, защото имаме способността да се учим социално. Постоянно се учим от хората около нас. Това е едновременно много добро и много лошо нещо.
   Има 2 начина да се учим:
   - 1. От първа ръка (опитваме нещо и виждаме резултата)
   - 2. Социално. Научаваме повечето неща без да се налага да ги пробваме лично. Хората постоянно гледат какво правят другите и гледат от кого могат да научат нещо полезно (Например: Не се налага да скочим от много високо и да се нараним, за да разберем, че това е лошо нещо. Научаваме го от майките си / телевизията / учители и т.н. Това е добро нещо.)
   ПОВЕЧЕТО СОЦИАЛНО КОНДИЦИОНИРАНЕ Е ПОЛЕЗНО, защото ни помага да оцелеем, но в редките случаи когато информацията е грешна, ни създава сериозни проблеми.
   Когато някой се опитва да ни убеди в нещо, ние можем или да приемем информацията, или да я отхвърлим. Дали ще приемем информацията зависи от 3 неща:
   - 1. Колко убеден в идеята си е този, който я предлага
   - 2. Колко "в съответствие" с идеята си е този, който я предлага (например едва ли ще слушате дебел човек, който ви дава фитнес съвети)
   - 3. Колко други хора също вярват на тази идея
   И така, всеки път когато нещо премине успешно през тези филтри, подсъзнанието ни казва "това трябва да е вярно". Последствието е, че ИДЕИТЕ, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ КОЛКО СА ГЛУПАВИ, МОГАТ ДА СЕ РАЗПРОСТРАНЯТ КАТО ГОРСКИ ПОЖАР. Повечето митове, пропаганда и т.н. се базират на логиката "Вярно е. Чувствам го."
   Трябва да се превърнеш в човек, който може да вижда нещата през своите собствени очи и извън социалното кондициониране, защото то:
   - ти позволява да видиш само повърхността на нещата, но не и дълбочината
   - те пристрастява към безкрайна стимулация (телевизия, купуване на неща и т.н.)
   - те пристрастява към това да позволяваш на други хора мислят вместо теб
   - ти дава убеждения, които изглеждат толкова истински, защото толкова много други хора ги смятат за верни и, в резултат на това, спираш да слушаш здравия си разум.


Стойност

   Това е основата на всякакво привличане. Привлекателен си когато успешно комуникираш, че имаш стойност.
   Кои неща имат стойност? ВСИЧКО, което:
   - ти позволява да оцелееш
   - ти позволява да имаш деца
   - помага на тези деца да оцелеят
   - ти дава положителни емоции
   Стойността е като магнит. Фокусът ти отива там където е стойността. Например когато си много гладен и говориш с приятел, а някой мине покрай теб с чиния пълна с топла храна, инстинктивно погледът ти отива към храната. Същото е когато мине красиво момиче покрай теб.
   Всички ние сме програмирани да ценим краткосрочната облага повече от дългосрочната (ядем пренаситени храни като бургери, отлагаме работата си, имаме дефектни системи от убеждения, които ни карат да се чувстваме добре, вземаме наркотици, консумираме алкохол, вярваме в "удобни лъжи").
   Ден за ден, целта на повечето хора е да търсят удоволствие и да градят собствената си стойност.
   Това, което мъжът намира за стойностно в жена, се различава от това, което жената намира за стойностно в него.
   Мъж: иска красива, слаба (представлява младостта и здравето), големи гърди (представлява плодородието)
   Жена: решителност, находчивост, доминантност, увереност, смелост; мъж, който диктува реалността, а не такъв, на който му я диктуват; лидерство (Тези качества ще са много по-важни за оцеляване, отколкото други фактори)
   Ако отиваш към жена и си нервен, сърцето ти бие бързо, говориш тихо и все едно не си сигурен в себе си, ТОВА НЯМА НИКАКВА СТОЙНОСТ. НУЛА. Това е все едно да имаш отрицателна стойност. Как би се справил с това да убиеш животно в дните на пещерните хора ако жена те плаши? (Странична бележка за вярващите, че външният вид е от огромно значение - пещерните хора не са имали огледала)
   В миналото е имало по-голяма стойност това да си "доставчик" на жената (т.е. да имаш пари и да можеш да й осигуриш добър начин на живот). Сега повечето от тях си имат "фенове" / родители / работа, които се грижат за това. Не й трябват пари, за да оцелее, така че вече не е толкова привлекателно да си доставчик. Някои от тях са привлечени от това (предимно по-възрастни жени), но повечето не са.


Субкомуникация

   На мъжете им отнема само няколко секунди да решат дали една жена е привлекателна, а на жените са им нужни няколко часа. Защо? Мъжете търсят визуални знаци, а жените поведенчески знаци (т.е. жените гледат как се държиш).
   Комуникацията представлява думите, които казваш, повърхностното ниво. Жените гледат субкомуникацията, комуникацията под думите. Думите, които казваш, много рядко се регистрират в ума на жената - мислиш, че се регистрират, но не е така. Колкото по-привлечена е към теб, толкова по-малко значение имат думите, които казваш. Можеш да говориш безсмислици.
   2 типа субкомуникация:
   - 1. Държанието ти
   - 2. Как другите хора "реагират" на теб (това е обяснено надолу)
   Някои примери за субкомуникация:
   - зрителен контакт, вокален диапазон (как използваш гласа си), език на тялото, чувство за индивидуалност, хумор и закачливост, комфорт в средата ти
   - безразличието ти към това, което хората мислят за теб
   - концепциите и границите на това, което приемаш и не приемаш около себе си
   - контролът, който имаш върху собствените си емоции и чувството ти за собствена реалност
   - увереността ти да кажеш това, което наистина мислиш и да се откроиш
   - способността ти да намериш "своя път" в живота, колко си убеден и разбираш собствените си стандарти
   - чувството ти за това, което "заслужаваш" от живота, и желанието ти да отидеш и да вземеш това, което искаш
   - нещата, които казваш, и начинът, по който ги казваш спрямо другите хора около теб
    Ако поведението ти е на ниво, но "логически" не си типа мъж, с който тя би излязла (не си висок, не си красив, беден си и т.н.), тя пак ще е привлечена към теб. Това е причината дори да водиш семинар, в който обясняваш как да бъдеш с много жени, тя пак да е привлечена към това. Няма никакво значение - нещата, които предизвикват привличането, не се влияят от логиката. (Странична бележка: Ако се опиташ да я привлечеш с "логика" (започваш да и казваш колко много си богат, какви неща си постигнал, колко си силен и т.н.), моментално разрушаваш процеса на привличане, който заедно сте си създали)
    Като мъж, държанието ти (и следователно това колко си привлекателен) може да се промени с всяка изминала секунда. Това означава, че привличането е бърз и прост процес. Случва се за секунди.
    Също така, привличането или се случва, или не се случва. Или те харесва, или не. Не се опитвай да промениш мисленето й ако не я привличаш. Свършено е.


Обективиране (и защо не работи)

   На някакво ниво, можеш да усетиш, че жените те възприемат като "обект от някаква стойност", точно както и ти тях. Така че тенденцията е да се обективираш - да се превърнеш в нещо, което има стойност.
   Социалното кондициониране казва, че начинът да увеличиш стойността си НЕ Е да станеш по-добър човек, по-автентичен, а вместо това:
   - 1. Намери добрата работа
   - 2. Спечели парите
   - 3. Стани като пича, който виждаш по телевизията (той има момичетата). Виждаш го как изглежда, какви продукти ползва и т.н.
   Обществото, в много отношения, е еволюирало, за да запази обществения ред. Проектирано е така, че да ни даде набор от постижими цели, към които можем да се стремим. Дава ти безкрайна умствена стимулация. Дава ти отговор на всички въпроси. Безсъзнателното предположение е, че, ако вярваш в системата, всичко ще бъде наред. Отиди на работа и ще получиш момичетата.
   От филма Fight Club: "Не си специална снежинка. Не си съдържанието на портфейла ти. Не си мебелите в дома ти. Не си шибаните ти панталони".
   Всички неща, които обществото ти казва, че "трябва" да направиш, няма да ти донесат увереността и качествата, които са нужни, за да си привлекателен и успешен с жените. Ще получиш временна "доза" увереност, но не и набор от ценности или самочувствие.
   Обществото в много отношениея прилича на Холивудски филм. Имаме "добрия", "лошия" и край, който засилва социалните норми. Много е просто - всички вярват, че те са "добрите", а другите са "лошите" и няма такова нещо като различни мнения по даден въпрос. Хората не желаят да им се налага да дълбаят дълбоко, за да разберат истината.
   Привличането никога няма да проработи с повърхностен набор от ценности (външен вид, пари и т.н.), защото с такива ценности, едно привлекателно момиче е върхът на постижението. Може да си лекар, който е спасил хиляди хора, но, въпреки това, 19-годишно момиче с фалшиви цици, някои хубави дрехи / хубава коса, слаба, защото се друса с кокаин, ще има по-голяма стойност от теб ако вярваш в този набор от ценности. Без значение колко високо се издигнеш, не можеш да спечелиш тази игра ако вярваш в това, което ти казва социалното кондициониране. Тази игра е нагласена против теб. НЕ МОЖЕШ ДА СПЕЧЕЛИШ ТАЗИ ИГРА.


Социално кондициониране - консуматорство

   Когато си купуваш 12-тия чифт обувки, ти не си ги купуваш за комфорт, полезност и т.н., а за малкото парченце самочувствие, което ти дават за известно време. Чувстваш се прекрасно първите няколко седмици когато носиш новата си тениска, но след известно време чувството отминава и си купуваш още една. Не ти ли е минавало през ума, че трябва да се чувстваш така ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ?
   Най-добрият консуматор: лека параноя, объркан, без идентичност, без ценности (иска това, което другите искат).
   Няма нищо лошо да имаш вещи, добра работа и т.н ако обичаш това, което правиш и не го правиш, за да впечатлиш някого или за да отговаряш на стандартите, които някой друг е създал вместо теб. Проблемът е, че когато видиш красиво момиче и се поколебаеш, започваш да мислиш, че ти трябват повече пари, по-добър външен вид и т.н., за да я заговориш.
   Всички мъже, които са добри с жените, разбират социалното кондициониране на много дълбоко ниво. Оглеждат се наоколо все едно са в "матрицата" и виждат колко много всеки човек се влияе от това, което мислят другите за него.

[slayer]

Спектаторство

    Постоянно търсим други хора, които да имат славата вместо нас. Гледаме филми и телевизия по 6 часа на ден. Хората предпочитат да гледат предаване за природната среда, отколкото те самите да отидат там и да видят какво се случва. Предпочитат да гледат как другите успяват.
    СЛАВАТА Е ЗА НАС САМИТЕ. Това е твоят живот. Изключи телевизора, спри да се ровиш в Интернет. Всичко това е боклук. Трябва да повярваш в такъв живот, който ти сам си си създал. Не се притеснявай за това какво мислят другите за теб. Животът е твърде кратък. Прави каквото искаш, защото това е всичко, което имаш.


Социално кондициониране - как се отразява на възприятието ти за собствената ти стойност

    Когато видиш момиче, което харесваш, умът ти обработва стойността, която ти имаш за нея. Дали пък не е прекалено красива за теб? Отговаряш ли на нейните стандарти? Достатъчно добър ли си за нея?
    Ако определяш собствената си стойност на база на стандартите на другите хора, никога няма да спечелиш. А дори и да спечелиш, пак ще си идиот, който постоянно се опитва да отговаря на стандартите на всички останали. Отново "реагираш" (това е обяснено надолу) на другите.
    Ако имаш собствени стандарти, отидеш към красиво момиче и то има една от твоите ценности (красота) и я "тестваш" дали има нещо повече, няма да ти пука какво мисли тя за теб. Няма да бъдеш спечелен моментално, само защото е красива.
    Всичко това е субкомуникирано - когато тя усеща, че се опитва да отговаря на твоите стандарти, а не ти на нейните, ще бъде значително по-привлечена към теб. (Кой реагира повече на другия? Кой се опитва да получи одобрението на другия? Човекът с по-ниска стойност гледа към този с по-висока, за да може вторият да му диктува неговата идентичност.)
    Повечето мъже субкомуникират "Моля те, покажи ми, че ме харесваш, за да мога да бъда уверен. Кажи ми, че съм готин.". След това се опитват да живеят по нейната ценностна система.


Живот в реакция

    Липса на кристално ясна представа за това:
    - 1. Кой си ти
    - 2. Какво цениш
    - 3. За какво си благодарен
    - 4. Как работят емоциите ти
    - 5. Какво искаш от живота
    - 6. Защо някои влияния в живота ти са положителни или корумпиращи
    Да речем, че отидеш и си направиш пластична операция или си купиш вещи, които ще впечатлят хората - на повърхностно ниво изглежда сякаш помагаш на себе си, но в дълбочина всъщност си създаваш модел, в който постоянно се опитваш да живееш в съответствие със стандартите на другите. Модел на живот в реакция през поведенчески навици.
    Хората искат прекия път, магическото хапче. Не искат бавен, постепенен процес. Те искат тактики, а не принципи. Не искаме да разрешим по-големия проблем или да се изправим пред сложностите. Когато живеем в реакция, ние просто поставяме лейкопласт върху зейнала рана.

Същността ти винаги прониква

    Когато си готин човек, можеш да кажеш най-глупавите неща и да ти се размине. Друг човек, който не е толкова готин, може да каже същото и да получи много лоша реакция. Вижда се какъв си през пукнатините на това, което физически правиш.
    Това е освобождаващ принцип, защото осъзнаваш, че не е необходимо постоянно "да правиш нещо", за да привлечеш момиче.
    Също така, това няма как "да спре да работи", дори и да е изобличено от медиите. Ти си просто готин човек, няма как женските списания да предупредят жените: "Пазете се от всеки мъж, който изглежда готин!"


Стойността предизвиква рационализация

    От една страна, имаш човека, който мислиш, че си ти. Ценностите, които имаш. От друга страна, имаш биологични нужди. Биологичните ти нужди ти казват да направиш това, което ще е добро за теб от гледна точка на стойността.
    Понякога изпитваме напрежение в такива ситуации, защото това, което би ни донесло най-голяма полза, върви срещу нашите ценности. Намираме начин да премахнем това напрежение чрез рационализация наопаки.
    Това означава, че, за да се чувстваме добре относно емоционално мотивираните си действия (и за да се чувстваме сякаш имаме контрол върху тях), ние си измисляме логични причини, за да извършим тези действия. Всички ние го правим до известна степен. ("Какво толкова ще стане ако пийна 1-2 чашки? Нали даже казват, че е полезно за сърцето!")

Стойността идва първа (Рационализация)

   Как те възприемат зависи от твоята стойност. Ако си "мило момче" с ниска стойност, няма да те възприемат като мил, но ако си тотален гадняр с висока стойност и направиш едно мило нещо за момиче, тя ще каже "Той е толкова мил!". Понеже гаднярът има висока стойност и момичето го харесва, тя ще намери нещо, за да рационализира (т.е. да осмисли) защо го харесва. "Харесвам го, защото е мил!". Тя ще наложи качествата, които харесва в мъжете, върху него и то без да го осъзнава.
   Някои момичета ще кажат "Не ми пука за стойността му - просто искам момче, което може да ме разсмее и с което да чувствам, че имаме емоционална връзка."
   Обаче ако имаш стойност - колко лесно е да разсмееш момиче? Когато имаш достатъчно стойност, чувството за хумор е автоматично, можеш да направиш каквото и да е и момичето ще се смее неконтролируемо. Спомни си за популярните момчета в училище, които казваха неща, които не са "обективно смешни", но въпреки това всички се засмяха на тях.
   Когато някой има стойност, ние им обръщаме повече внимание и забелязваме тези малки незначителни общи черти, които имаме с тях, и казваме "О, уау, имаме толкова много общо помежду си!". Стойността е това, което кара момичето да е възприемчиво към идеята да имате "емоционална връзка" заедно.
   Това не значи, че не трябва да се тревожиш за чувството си за хумор или за това да изградиш емоционална връзка с жена. Просто стойността има тенденцията да е предпоставка (т.е. необходимо изпълнено условие). Стойността не е всичко, но обикновено идва на първо място. Много по-вероятно е да ти даде шанс, да те слуша повече и да й повлияеш повече ако имаш стойност.
   Тъй като имаме ограничено време и енергия, сме склонни да търсим връзките и приятелствата, които ще ни донесат възможно най-голяма облага. Това не е нито добро, нито лошо нещо - просто е така. Знай го, но не го анализирай и не съди хората заради това.
   Всяка връзка може да приключи мигновено. В момента, в който единият човек осъзнае, че може да спечели повече ако насочи времето и енергията си към нова връзка, умът му започва да търси причини защо да направи именно това.

РАС (Ретикуларна активираща система)

   Това е част от мозъка ни, която филтрира това, което няма стойност за нас и ни фокусира върху това, което наистина има значение.
   РАС работи и за спомените ни за минали събития. Когато една връзка има стойност, нашата РАС ни кара да си спомняме всичките хубави неща от нея в миналото. Но когато връзката вече няма никаква стойност, фокусът ни се променя. Започваме да виждаме само лошите качества на човека и лошото от миналата връзка.
   За да заобиколиш РАС и да не придаваш толкова голяма стойност на момичето, трябва да я третираш все едно е мъж, защото ако успее да получи цялото ти внимание прекалено бързо, подсъзнателно си мисли "О, аз имам стойност!". Когато можеш да се държиш нормално около много привлекателна жена, ще бъдеш много по-привлекателен за нея.
   С РАС знаеш как да дръпнеш социалната енергия в твоята посока и също така знаеш как да накараш хората да се борят, за да влязат в зрителното ти поле (т.е. да ги забележиш и да им дадеш малко от ценното си внимание).
   Играта, която момичетата играят, е да те накарат да реагираш на тях, да влязат в твоята РАС.
   Въпросът е, че хората поддържат отношенията си с другите като се фокусират върху това, което могат да получат в замяна. Когато стойността се промени, това, върху което се фокусират, също подлежи на промяна.
   Заключението, което НЕ ТРЯБВА (Мили Боже!) да правиш от тази информация, е, че всички хора рационализират срещу теб - това е самоизпълняващо се пророчество. Може да разбираш какво се случва, но в същото време просто бъди спокоен и очаквай най-доброто.


Най-освобождаващото мислене

   Приеми, че светът не ти дължи нищо и накрая ще получиш точно толкова колкото заслужаваш.
   Светът е светло място, така че не се оплитай прекалено много в тези неща. Разбирай ги, но не се фокусирай върху тях.


Стойността е твоят магнит

   Когато имаш стойност, хората ще слушат какво имаш да кажеш и ще се опитват да те впечатлят в разговора. Ще промениш темата на разговора, ще предложиш да отидете на друго място и те ще се съгласят.
   Хората искат да са в топлата част на басейна, а не да бъдат изхвърлени от там. Искат да бъдат седнали на масата там където са готините хора, вместо само да поглеждат натам.


Ситуационна стойност / Субективно възприятие

   Социалната стойност може да дойде като резултат от конкретна ситуация. Това е стойност, която, сама по себе си, не струва нищо, но в определена ситуация, благодарение на околната среда, струва много. Околната среда дава на някой статус, който той не би имал иначе.
   Например: професор, който преподава вдъхновяваща лекция; изпълнител, който пее на концерт; човек, който е организирал парти в дома си; DJ, знаменитост, барман и т.н.)
   Това води до ситуационна увереност. Ако знаеш, че можеш да очакваш положителна реакция въз основа на средата, в която се намираш, ще започнеш да се чувстваш уверен. Очакваш да получиш стойност и когато знаеш, че ти самият имаш стойност, няма да си заклещен в главата си. Когато не мислиш, че имаш стойност, ще бъдеш заклещен в мисли. Или ще си "тук в настоящето", или ше се опитваш да контролираш всяко мъничко нещо, което правиш.
   Когато НЕ СИ заклещен в главата си: наслаждаваш се на момента, действаш "в настоящето", позволяваш на истинския ти характер да излезе наяве, казваш каквото мислиш, не ти дреме как реагират другите, не те интересува дали ще "получиш нещо" от конкретно взаимодействие с друг човек, възприемаш нещата тъй както идват, изцяло си в настоящето и очакваш, че всеки е твой приятел.
   Когато СИ заклещен в главата си: не се наслаждаваш на момента за това, което е; казваш си неща като "Как мога да направя този момент по-добър?", "Как мога да получа повече статус / одобрение?", "Как мога да накарам хората да ме харесват повече?"; опитваш се да промениш характера си, за да те харесват хората; смущаваш се от всичките социални неща, които чувстваш, че трябва да правиш; емоционално засегнат си от реакциите на другите; чувстваш, че дадено общуване с някой ТРЯБВА да проработи и да получиш това, което искаш, иначе може да не получиш втори шанс; опитваш се да мислиш една стъпка напред и анализираш как другите ще реагират на това, което казваш и правиш; толкова си заклещен в ума си, че не можеш да забележиш какво се случва около теб и се чувстваш сякаш всички те съдят; чувстваш се неестествен, принуден, нуждаещ се от нещо, фалшив.


Най-добрият начин да накараш хората да те харесат

   Просто изрази своята индивидуалност свободно и нека става каквото ще.
   Това показва, че си сигурен в това кой си и най-вероятно имаш стойността, за да го защитиш. Това, което субкомуникираш, е много по-мощно когато можеш да си тук в настоящия момент и да позволиш на думите просто да излязат - показваш, че дори не се опитваш.
   Това, което ще откриеш, е, че всеки път когато се опиташ да я впечатлиш, ще загубиш момичето. Дори и това, което казваш, да не е чак толкова интелигентно в сравнение с това, което би казал ако първо се замислиш дълбоко за следващата си дума, за нея ще си по-привлекателен така. Ще говориш пълни безсмислици и на нея ще й харесва, но веднага щом почнеш да мислиш за нещо готино, което можеш да й кажеш, за да я впечатлиш, ще я отблъснеш.


Реагиране

   Във всяко социално взаимодействие, единият човек реагира повече на другия. Винаги.
   Този, който реагира, променя характера си и се държи по различен начин, за да получи одобрението на другия. Той анализира със страх как заема пространството и времето на другия.
   Когато реагираш на хората по такъв начин, ти им "подаряваш силата си" (т.е. все едно им показваш белия флаг и се предаваш). Хората не обичат такова държание. Всеки иска да е около готиния, забавен, харизматичен пич, който не се държи така.


Истинска увереност

   Хората със ситуационна увереност ще станат по-затворени и ще започнат да реагират когато ги поставиш в нова ситуация. Човек с "истинска увереност" не зависи от ситуацията, в която се намира. Tакива хора предполагат, че имат стойност през цялото време - постоянна стойност, а не ситуационна стойност.
   Причината, поради която трябва да имаш истинска увереност, е, че просто хората ще повярват в нея. Можеш да видиш този "бъг в матрицата" - ако просто си малко по-уверен от останалите, твоята реалност ще бъде доминиращата. ("Ако се държиш като рок звезда, ще се отнасят с теб като с рок звезда.")
   Всеки може да разбере как и защо да има истинска увереност на интелектуално ниво, но за да станеш този човек, който е добър с жените, трябва да изпиташ това "щракване" в главата си: "ОК, имам истинска увереност". Голяма част от този семинар е за това как да създадеш това щракване.
   Това е с цел да можеш да си същия готин човек, без значение къде се намираш или с кого си. Можеш да отидеш във всякаква среда и да бъдеш човека, който ти е писано да бъдеш, без да разчиташ на някаква черупка, която прикрива характера ти, или на ситуационна увереност.


Любов

   Когато повечето мъже започнат да се интересуват от тази тема, те искат едно конкретно момиче. Истината е, че трябва да се научиш да си добър с жените като цяло. Трябва да излезеш от модела за света, в който се "влюбваш" във всяко момиче, с което се запознаеш.
   Наистина е съкрушаващо когато първата ти приятелка скъса с теб и искаш да си я върнеш повече от всичко, особено ако слушаш социалното кондициониране. Много мъже идват в тази общност с идеята да "спечелят" отново бившата си приятелка.
   Какво е любовта? Езикът е странно нещо, защото понякога диктува реалността ни, вместо да я описва. В повечето езици има различни думи за различните видове любов (любов към брата, лъбов към бащата, любов към майката, увлечение, дългосрочна любов и т.н.), докато на английски (и български) е просто "любов".
   Когато я разделиш на части и се откъснеш от тази "всеобхватна" дума, която трябва да означава толкова много неща, започваш да виждаш, че тази "самохипноза", в която се поставят мъжете, не е толкова често срещана. ("Завинаги" е ключовата дума в самохипнозата)
   Много хора виждат любовта като нещо със свръхестествени свойства. (Например: има само една сродна душа за всеки от нас; истинската любов трае завинаги; съдбата ще им намери любовта вместо тях)
   Със система от убеждения, че съществуват такива "мощни сили", нищо чудно, че хората сами се хипнотизират да вярват в чалнати неща и да изпитват емоционална болка.
   Любовта не е причинена от друго лице. Това е транс, в който ти сам се поставяш. Като мислим отново и отново за даден човек, умовете ни променят начина по който го възприемаме и изведнъж всичко придобива смисъл - това е любов! Мислите ни превръщат този човек в нещо, което всъщност не е.
   Един загубеняк, който се разхожда с празнина в самочувствието си, може временно да запълни дупката ако намери жена. Той бърка търсенето на одобрение или съзависимостта с любов.
   Ти трябва сам да можеш да генерираш това чувство. Много мъже са заклещени в една нездравословна за тях позиция - използват момичето като клон, за който да се хванат, защото са загубили връзката със собственото си самочувствие. Те използват жената като един вид ситуационна увереност.
   Разликата в здравословната връзка е, че и двамата души не идват от позиция на липса. Двамата споделят "стойност" - все едно подхранват огъня, а не са в съзависимост.
   Когато започнеш да говориш с едно момиче за пръв път (например в дискотека) и се харесате, ще почувстваш, че имате "емоционална връзка" и ще започнеш да се държиш различно, сякаш искаш нещо от нея. Това е лошо, защото когато просто се забавлявате, тя се отнася с теб като с "готин пич", но когато започнеш да искаш нещо от нея, вече няма да е привлечена към теб и започваш да губиш увереност / "state" (това е обяснено в част 2)
   Преодолей го: няма как наистина да познаваш някого докато не прекараш достатъчно дълго време с него и не го опознаеш отблизо. Не прави преценки и предположения.
   Любовта е нещо, което изпитваш навсякъде. За да си добър с жените, колкото и странно да звучи, трябва да си наясно със своята "духовна" страна. Трябва да се превърнеш в човек, който се чувства щастлив, одобрен и развеселен, без това щастие да зависи от някой друг.
   Това хубаво чувство на одобрение, което получаваш когато имаш гадже - трябва да можеш да го чувстваш от всичко около теб. Чак когато си способен на това, ще можеш да се фокусираш само върху един човек. Вече няма да идваш от позиция на "нуждаещ се от нещо".
   Понякога трябва да отидеш на пътешествие, за да получиш това, което наистина искаш.

[dvt32]

Хей отново!

Ето превод и за Ден 2: http://dvt32.blogspot.bg/2017/03/2.html

(съжалявам ако нарушавам някои правила като не пиша информацията директно в поста си - не съм сигурен как да я форматирам, така че да е четима и тук)

->
Ден 2 (записки)

Идентичност

   Понятие, което едновременно те свързва и те отделя от социалната ти среда. Това е представата ти за това кой си и по какво се различаваш от другите. -> "Ако се държа по този начин, хората ме одобряват", "Хората ме мислят за готин човек, следователно имам позволение да се държа като готин човек".
   Непрекъснато обработваме света около нас през своята идентичност - това, което възприемаме; начинът, по който го възприемаме; това, което мислим за другите; начинът, по който емоциите ни реагират на други хора.
   Ако си мислиш, че си ниско в йерархията и срещнеш човек, който е по-горе, държанието ти ще е много по-различно от това на човек, който чувства, че и двамата са на едно и също ниво.
   Няма такова нещо, което физически да те спира да бъдеш човека, който искаш да бъдеш, в социални ситуации. Всички ние имаме представа за това как изглежда един готин човек, но не си даваме разрешение да бъдем този човек. Единственото нещо, което те спира да бъдеш този човек, е чувството ти за идентичност. Ако не вярваш, че си готиния пич, който е нависоко в йерархията, всеки път когато се опиташ да бъдеш готин, ще се чувстваш странно и няма да искаш да продължиш, все едно плуваш срещу течението.
   В крайна сметка, потенциалът ти за социален успех е неограничен, но твоята идентичност или ще ти даде тласък, или ще те дърпа назад. Всяко нещо, което може да повиши статуса ти или излиза извън ограниченията на самоличността ти, ще бъде подсъзнателно "блокирано". Ще си кажеш нещо като "Това не съм аз!"
   Повечето от характера ти се е развил произволно. Самоличността ти се е развила предимно на база на обстоятелствата, в които си израснал. Може да си мислиш, че ти си си измислил това кой си ("Просто съм такъв! Не мога да направя нещо, което не съм аз!"), но всъщност повечето ти черти на този етап не са определени от теб. Когато си бил малък, си правил определени неща и си получил одобрение за тях, в последствие на което си развил такъв характер.
   Въпреки че основата ти не се променя, много от личностните ти черти са се развили "в реакция" на случващото се около теб. (Бета държание, интровертност и т.н.)
   Можеш да бъдеш човека, който искаш да бъдеш!
   Най-важното нещо е да не се привързваш прекалено много към това, в което вярваш сега. Не трябва да се привързваш ако искаш да растеш и да се развиваш.
   Всеки има добра представа за това, което заслужава, включително и за типа жени, които заслужава. Когато вярваш, че си "на нивото" на момичето, ще се държиш естествено и лесно ще я привлечеш. Когато мислиш, че я заслужаваш, привличането е автоматично.
   Когато започнеш да мислиш как да я впечатлиш или как да изградиш емоционална връзка с нея, на база на това, което казва - на някакво едва доловимо ниво, ти й се "предаваш" (вдигаш белия флаг и вече не си привлекателен).
   Основната разлика между пичовете, които се просто шутове (държат се като клоуни, само за да ги хареса момичето), и пичовете, които наистина са добри с жените, е, че вторите знаят кои са и какво представляват.


Социална обратна връзка

   Не можеш да разбереш как работи светът напълно сам. Научаваш се да не правиш определени неща от опит "втора ръка" - социално (като гледаш другите).
   На едва доловимо ниво, постоянно гледаме как другите хора реагират на държанието ни като цяло. Понеже притежаваме способността да разчитаме знаци на общуване, можем да разберем какво държание е нормално и допустимо.
   Когато си бил малък и характерът ти все още се е развивал, най-вероятно в един момент си се опитал да бъдеш "лидера", но някой ти е казал "Това не е допустимо държание!" или "Не може да се държиш така!" (или те е набил) и мозъкът ти е започнал да казва "не, не прави това" - "не се прави на готин, не се прави на популярен, не бъди забавен и т.н."
   Голяма част от реалността ни е непроверена и втора ръка. Нямаме достатъчно време да научим всичко сами, затова се учим да се доверяваме на вторична информация. Доверяваме се на база на това колко сигурен изглежда човекът, който ни я споделя.
   Когато някой има много увереност в мнението си за това кои сме НИЕ САМИТЕ, има много психологически натиск да се превърнем в точно такъв човек.


Отпечатъци

   В ума си имаш представа за това как изглежда един готин / неготин човек. Инстинктивно е да знаем какво държание е типично за хора с висок статус.
   Мозъкът ти винаги сканира, за да разбере как точно трябва да се държиш. В различни ситуации се държиш по различен начин, в зависимост от това къде се намираш (според мозъка ти) в социалната йерархия.
   Тези различни начини на държание се наричат "отпечатъци". Използваш различни отпечатъци в различни ситуации. Така че, в зависимост от това как другите хора реагират на държанието ти, си избираш подходящ отпечатък.
   Умът ти позволява да си избереш различна персона на база на това, което мисли, че другите ще приемат и харесат. Това е така, защото през първите милиони години от еволюцията, ако си ядосал или обидил някой, това би означавало, че може да те наранят или дори убият. В днешно време, на практика можеш да правиш почти всичко, което си пожелаеш, и да ти се размине.
   Да, когато развиваш личността си ще понесеш много унижение и дълго време ще се чувстваш "смотан", защото се опитваш да бъдеш някой, който все още не си, но ще разбереш, че няма да бъдеш наранен и няма да умреш. Ако се страхуваш от унижение и дискомфорт, тогава никога няма да растеш.
   По-трудно е доброволно да се унижаваш, отколкото да се сбиеш с някого, защото за повечето пичове, това да сa "мъжествени" е част от идентичността им, докато да се държат като глупаци не е.
   Умът ти е разработил емоционална система, която не ти позволява да се държиш прекалено уверено, защото иска да те запази жив. Тази система те насърчава да се държиш уверено (дава ти достъп до "отпечатъка на увереността") когато мислиш, че имаш стойност и те обезсърчава когато нямаш. Все още имаш тази система, въпреки че повечето заплахи, от които тя има за цел да те предпази, вече не съществуват. Вече няма риск от това да бъдеш изхвърлен от племето и да умреш. Сега, в най-лошия случай, може да ти се случи нещо "наистина унижаващо и досадно".


State (стейт)

   Синоним на увереност, но на по-дълбоко ниво. Даваш си позволение да бъдеш човека, който искаш да бъдеш.
   Когато си "в стейт":
   - имаш усещане за пълнота
   - чувстваш прилив на положителни емоции, устойчивост и господство
   - чувстваш определена "естественост" където всичко просто се случва както трябва да се случи
   - чувстваш, че ти си източника на положителни емоции в средата ти
   - чувстваш абсолютно изобилие за всичко и нищо не може да се обърка
   - казваш шега и всички се засмиват на нея, имаш свободата да казваш каквото си искаш
   Когато НЕ си "в стейт":
   - чувстваш, че нещо ти липсва
   - чувстваш, че нещо те товари, изпитваш тревога и се чувстваш раздразнен
   - чувстваш определена "неестественост" където всичко е извън ритъм и ненавреме (казваш най-добрата си шега и никой не й се смее, защото усещат, че се НУЖДАЕШ от положителната им реакция)
   - гледаш на другите все едно те са източника на положителни емоции (сканираш за стойност)
   Ключово разграничение: изпитваш положителни емоции и не ти пука VS не изпитваш положителни емоции и си заклещен в главата си. Когато си "в стейт", умът ти затихва и си в настоящето. Пичовете, на които им идва отвътре да са добри с жените (т.е. са "естествено добри") , са по-често в стейт от обикновените хора - именно това ги прави добри.
   Когато си в стейт, подсъзнанието на хората казва "Този човек има стойност и трябва да е готин!". Също така тогава общуването ти е автентично, а хората харесват това - когато идваш от позиция на изобилие,  изпитваш по-малко нужда да се държиш "неистински".
   Проблемът: когато си наясно, че "стейт" съществува, започваш да се паникьосваш и постоянно се опитваш да си в стейт насила.
   От една страна трябва да разбираш, че да си в стейт е освобождаващо и ти позволява да правиш каквото си искаш, да казваш каквото си искаш и това ще проработи отлично, но от друга страна трябва да имаш лична граница: Никога не следи дали си в стейт или не, а просто действай - "Ако не съм в стейт, просто ЩЕ ДЕЙСТВАМ ВЪПРЕКИ ТОВА"


Съпротива

   Концепция от източната философия, нова емоция.
   Съпротивата е емоцията, която изпитваш когато желаеш реалността, която е пред теб, да бъде различна по някакъв начин. Съпротивата е противоположното на приемането. Никога не се съпротивлявай на реалността, която е пред теб, а просто я приеми и предприеми правилни действия.
   Вместо да си казваш "О, толкова съм депресиран! Мразя да съм депресиран!", започни да казваш "Депресиран съм. Не ме бърка". Това създава пространство между теб и емоцията.
   Когато не си в стейт, първата врата, която води до изход от тази ситуация, е просто да приемеш как се чувстваш. "Това, на което се противиш, продължава да съществува".


Предприемане на правилни действия

   Предприемането на правилни действия е като мускул. Живеем в общество, в което е приета идеята, че неприятните емоции са валидно оправдание да не действаме. Да предприемаш правилни действия е като да кажеш "Това са нещата, които трябва да бъдат свършени и ще ги направя, без значение как се чувствам в момента". Пак чувстваш неприятната емоция в тялото си, но започваш да се движиш напред въпреки това.
   Същото е когато си пиян и полицаят ти каже да вървиш в права линия. Мъртво пиян си, но въпреки това се опитваш.
   Единствената разлика между това да си смел или страхливец е способността да можеш да преминеш през тази мъгла от неприятни емоции. Може да предприемаш правилни действия само 1/3 от времето, но повечето хора го правят само 2% от времето.
   2 качества, които трябва да развиеш:
   - "Несъпротива" (приемане)
   - Предприемане на правилни действия


Критерий за идентичност - Стейт термометър

   Има някаква истина в твърдението, че хората от бедните страни са по-щастливи от тези, които живеят в лукс. Каква е причината?
   Някой, който живее в беднотия, може да има по-малко правила за това кога може да си даде позволение да изпита щастие. "Мога да съм щастлив когато танцувам" срещу "Мога да съм щастлив когато имам това и когато постигна това в кариерата си и т.н."
   Какво му е нужно на ума ти, за да можеш да се възприемаш като човек със стойност? Твоят критерий за идентичност (или за това, което заслужаваш от живота) се използва от ума ти, за да може той да прецени каква стойност имаш (т.е. това са правилата, които трябва да са спазени, за да си в стейт).
   "Термометърът", който използваш, за да определиш дали можеш да навлезеш в стейт, е програмируем. Голяма част от програмирането на този термометър се осъществява от социалното кондициониране. Ето повечето начини, по които мъжете гонят стейт:
   - 1. Повърхностни стандарти - да изглеждаш добре (дрехи, прическа и т.н.), да имаш престижна работа, да правиш пари и да притежаваш хубави материални неща. Това са нереалистичните стандарти на обществото.
   - 2. Съюзи - приятелства или "връзки". Когато чувстваш, че имаш гарантирано одобрение, защото имаш хора около теб, които те подкрепят.
   - 3. Компетенции - Когато притежаваш нещо, което кара хората да го искат от теб. Достъп до нещо / Знания в дадена област / Шеги.
   - 4. Игра на роли - Когато обстоятелствата в живота ти те принудят да поемеш някаква роля. Например преподавател, който е заобиколен от студенти с "по-нисък статус".
   Трябва да се научиш да не разчиташ на тези неща. Например някой път излез облечен не чак толкова добре или пък излез сам, за да придобиеш нови изживявания и да се научиш да не си зависим от някакви външни влияния. Хубавите дрехи не са лошо нещо - обличай се хубаво ако искаш, но не се ограничавай от това.
   Трябва да се научиш да генерираш тази увереност отвътре, без преди това да ти е нужно нещо външно.
   Реплики. Когато един "експерт" в общуването с жените (с голям авторитет и много последователи) ти каже "използвай тази реплика", подсъзнанието ти си казва "вече имам нещо стойностно, което мога да предложа на другите". Казваш репликата с увереност и по начин, който комуникира стойност, защото в този момент наистина вярваш, че имаш стойност. Не самата реплика ти е помогнала, а фактът, че си повярвал в нея.


"Истинска" стойност: последният критерий на стейт термометъра

   Повечето мъже прекарват живота си в преследване на благоприятни обстоятелства, но това е саморазрушително поведение. Проблемът е, че повечето мъже имат изкривена представа за причинно-следствената връзка при тези неща.
   Например: Готини дрехи. Повечето нови стилове са били създадени от хора, които имат достатъчно харизма, за да направят тези стилове готини. Хип-хоп дрехите са се популяризирали от хора, които са нямали пари, но сами са решили, че тези дрехи са готини и са вярвали толкова силно в това, че накрая се е превърнало в реалност. Какво би станало ако, вместо да се опитваш да намериш "перфектните дрехи", си кажеш "аз ще НАПРАВЯ тези дрехи готини"? Можеш да направиш всяко едно твое нещо "готино". Не бъди човека, който реагира на модите, а бъди този, който ги създава.
   По същия начин, повечето хора търсят приятели и "връзки" когато са на определено място. Казват си "ще съм щастлив и уверен когато имам връзки". Но реалността е, че тази истинска вътрешна увереност, която притежаваш, е онова, което привлича хората към теб.
   Повечето хора се нуждаят от това другите да реагират на тях (да им дават одобрение), за да се чувстват уверени, но не осъзнават причинно-следствената връзка - когато си уверен, хората "реагират" на теб.
   Първият слой на придобиването на истинска увереност е да обърнеш наопаки причината и следствието. Вече може да спреш да гониш всичките благоприятни обстоятелства. Няма да се получи от първия път - в момента просто засаждаме семената. Ако не знаеш как работи остарялата ти емоционална система, всичко ще ти изглежда много реално. Когато знаеш за всички тези неща, това позволява на твоята "истинска" увереност да излезе наяве. Като придобиваш нови изживявания, умът ти започва да приема случващото се и си казва "това е новата реалност".
   Черти, които трябва да придобиеш, за да имаш истинска стойност:
   - Идентифицираш се като човек, който не може да бъде категоризиран и е с динамична и гъвкава идентичност, която може да се промени когато ти сам решиш
   - Знаеш през какво си преминал в живота си, имаш вяра в себе си и знаеш, че ще можеш да се справиш, независимо от това в каква ситуация попаднеш.
   - Цениш собственото си мнение за теб самия повече от това на другите и определяш стойността си на база на твои собствени критерии.
   - Знаеш, че когато приемеш дадена ситуация, това никога не представлява заплаха за цялостното ти благосъстояние.
   - Знаеш кои са най-добрите ти качества и дори хората да не ги виждат или признават, знаеш много добре, че тези качества съществуват. (Не ти е нужно одобрението на другите, за да знаеш, че имаш добри качества. Това няма да повлияе на твоя стейт.)
   - Знаеш, че предлагаш на хората истинска стойност и ако не го виждат, това е техен проблем, а не твой.
   - Знаеш, че животът ти, перспективите ти и енергията ти имат присъща стойност, без значение дали хората признават това или не.

[slayer]

Противоречиви реалности - Очаквания

   Когато правиш каквото и да било, ти имаш очаквания за това, което ще се случи. Чувството ти за реалност ти позволява да правиш предсказания за света около теб.
   Имаш модел в главата си за всичките различни причинно-следствени връзки. Това включва представата ти за това как работи светът, какви са хората около теб, как трябва да се държат с теб и представата ти за това, което заслужаваш от живота.
   "Този, който има най-силната реалност, печели". Този, който има най-много увереност в своята реалност, ще я наложи успешно върху другите около него. Той има по-силната вяра за това кой е, как хората трябва да се отнасят към него и къде стои в социалната йерархия. Увереността му ще засмучи хората към тази реалност и те ще започнат да се отнасят към него през този контекст.
   Повечето хора постоянно сканират около себе си, за да разберат как им е позволено да се държат:


... докато хората със силна реалност сканират значително по-малко и не се влияят толкова от другите. Държанието им е еднакво в почти всички ситуации:



   Например: реалността на красива жена VS реалността на мъж, който е успешен с жените:
   Красивата жена вярва:
   - 1. Аз съм красива.
   - 2. Ти си поредния мъж, който се опитва да ме заговори.
   - 3. На теб ти е нужно одобрение/секс от мен.
   - 4. Аз съм прекалено недостъпна за теб...
   - 5. ... но се чувствай свободен да ме забавляваш ако искаш.
   Готиният мъж вярва:
   - 1. Аз имам изобилие от жени, които ме харесват.
   - 2. Разговарям с теб, защото се забавлявам. Жените са очарователни и приятна компания.
   - 3. Имам всичко, което ми е нужно.
   - 4. Изглеждаш готина и ако се окажеш различна от другите жени, може и да излезе нещо.
   - 5. Когато искам нещо, аз го вземам, но засега просто разговарям с теб и се забавлявам.


Как да определим кой има по-силната реалност

   Кой "купува" и кой "продава" - кой се опитва повече да впечатли другия и кой реагира повече на другия? Това може да е очевидно (кой се опитва да впечатли другия) или едвам доловимо (кой се заклещва в главата си повече и полага повече усилия?) -> Няма "тактика" за това. Същността ти винаги прониква. Например дори и да говориш повече от нея, може просто да си в такова настроение и тя да се опитва да те впечатли като се държи студено с теб.
   Кой би бил емоционално засегнат от одобрението на другия и кой не би изпитал промяна в емоциите си?
   Кой губи своята представа за това кое е "готино" и кой не изпитва промяна? (Спомни си ситуацията, в която някой от училище ти е казал, че харесва някоя банда и ти си се съгласил, само за да изглеждаш готин, макар и да на си харесвал точно тази банда)
   Кой променя начина, по който обикновено говори, за да може да е на нивото на онзи, който определя тона на разговора? (Например - белите пичове, които се опитват да говорят като "гангстери" около чернокожи, които си говорят така през цялото време; когато момиче използва някакви странни изрази като "о-мъ-гъ" и ти ги прихващаш от нея и започваш да ги използваш в разговорите ви.)
   Кой пак би се забавлявал толкова много, дори и ако другия човек го нямаше? А кой би се почувствал сякаш са го изритали от топлата част на басейна? Способността да се забавляваш сам е едно от най-привлекателните качества, които някой може да притежава, защото унищожава отчаянието и показва, че ти си душата на партито.


Какво означава "да не реагираш"

   Когато се чувстваш добре в собствената си кожа, ти не чувстваш отчаяние и това ти позволява да не реагираш. Отчаянието те кара да реагираш. Като не позволяваш държанието и емоциите ти да се изменят от реалността на друг човек, ти автоматично реагираш по-малко от него.
   Това НЕ означава да не отговаряш на нищо или да не си експресивен. Означава да бъдеш себе си и да отговаряш на това, което ти поднася света, но по твоите правила. С други думи, ти действаш според собствените си намерения. Когато жена се опита да те вкара в ролята на мъж, който се опитва да я впечатли, ти не го позволяваш. Въобще не реагираш на това, защото е извън твоята реалност.
   КЛЮЧЪТ: Трябва да останеш позитивен, оптимистичен и да въвлечеш момичето в своята реалност. "Не само не обичам негативните хора, ами дори и не знам, че те съществуват, защото никога не съм виждал такова нещо" -> Извън твоята реалност е, все едно да се опиташ да сложиш квадратен блок в кръгъл отвор.


Вярвай в способностите си

   Повечето хора се нуждаят от това някой друг да им казва какво да правят. Те не са развили способността да се доверяват изцяло на личния си опит.
   Когато едно момиче те тества (Например: "Гадост, имаш космат гръб!"), не трябва да реагираш. Замисли се - дали на момичето наистина й пука за косматия ти гръб или просто иска да види дали това ще те засегне? Дали ще започнеш да реагираш и да й се обясняваш след това?
   Забележи, че реагираш само на хора, за които вярваш, че имат по-голяма стойност от теб - би ли се засегнал ако някой психично болен бездомник те напсува?
   Когато някой те критикува и ти не спираш да се опитваш да му докажеш, че това, което казва за теб, не е вярно, ти показваш на този човек, че за теб той очевидно има висок статус. Предаваш силата си (вдигаш белия флаг) когато реагираш твърде остро на критика.
   Все едно казваш "Аз не ценя способностите си достатъчно високо, за да се доверя на собственото си мнение за мен самия, вместо на това на другите. Нуждая се хората да вярват в това, в което аз вярвам, за да мога да го направя истинско. Ценя мнението на другите повече от моето.". Трябва да вярваш в способностите си!


Формула за доминираща реалност



   Който има най-непоколебима увереност във вярванията си и най-малка емоционална реакция към противоположни мнения, обикновено ще има доминиращата реалност.
   Убежденията на повечето хора за реалността са много субективни и несигурни, затова ако твоята реалност е доминираща, хората ще са склонни да искат да разберат какво мислиш ти по даден въпрос. Обикновено хората постоянно сканират и гледат какво правят другите, докато един мъж със силна реалност не го прави чак толкова често:


В началото хората се чудят на кого да вярвят, но след това приемат доминиращата реалност, заради непоколебимата увереност, която стои зад нея:




   Повечето хора търсят сигурност в другите.
   Ако вярваш, че дадено ограничение, което имаш (външен вид, пари и т.н.), е недостатък, значи наистина е. От друга страна, ако вярваш, че това ограничение не е голяма работа, значи не е. Ако искаш да промениш нещо в себе си, направи го за теб самия, но знай, че ти определяш дали това представлява проблем или не.
   Когато излизаш с една жена, ти трябва да я въвлечеш в твоята реалност. Повечето мъже мислят, че е обратното и си казват "Какво би й харесало на нея?".
   Тя ще "прегледа" реалността на различни мъже и ще остане там където получава най-много положителни емоции. Остави я да види що за човек си - това е 100 пъти по-вълнуващо за нея. Това е, което иска тя.


4-те компонента на силната реалност

   1. Кой си - твоята идентичност
   2. Ценностите ти - нещата, които харесваш и мненията ти. Когато имаш налице тези неща, няма да си хипнотизиран от повърхностни качества. Ще бъдеш човек, който e "купувач", а не се продава на другите.
   3. Лични граници - силно чувство за това кое е допустимо в твоята реалност и кое не е.
   4. Как очакваш хората да се държат около теб - ти сам определяш собствената си цена.
   Други фактори:
   - Колко силни са вярванията ти
   - Колко силно влияят твоите вярвания на другите, така че те да мислят и да се държат както очакваш
   - Колко слабо зависят вярванията ти от одобрението на другите около теб


Силата на реалността ти е като мускул

   Реалността ти става по-силна като трупаш изживявания.
   Също както правенето на мускули, трябва да се поставяш в некомфортни ситуации, които тестват чувството ти за реалност, за да можеш да растеш.
   Един мъж постоянно трябва да се изправя пред страховете си и да ги побеждава, иначе попада в застой. Трябва да живееш на ръба.
   Постепенната десенсибилизация (т.е. постепенното намаляване на чувствителността ти към некомфортни ситуации), придруженa от ИЗЛИЗАНЕ И ЗАГОВАРЯНЕ, е начинът да станеш добър с жените. Всяка вечер, в която излезеш и придобиеш нови изживявания, е добра вечер. Затова и трябва да заговаряш в трудни и предизвикателни ситуации - тези, които те плашат.
   Представи си, че в момента си възможно най-готиния пич, който можеш да бъдеш и СЕ СМЕЙ на този образ. Трябва да се научиш да се смееш на себе си и да пуснеш този образ да си отиде. Престани да се опитваш да контролираш какво мислят другите за теб. ОТПУСНИ СЕ. Изразявай се свободно, без да мислиш, че има нещо, което може да изгубиш ако правиш това.
   Когато те отрежат и се почувстваш унизен, имиджът на "супер готиния пич" умира и се научаваш да не разчиташ на одобрението на другите за изграждането на представата ти за теб самия. Спираш да търсиш себе си в мнението на другите. "Колкото повече огън слагаш върху себе си, толкова повече се топи всичко ненужно около истинската ти същност."
   С всяка болезнена стъпка ставаш ПО-СИЛЕН.


"Връщане" на силата ти

   Трябва да започнеш да правиш вътрешни и външни разграничения.
   Външни: какво означават реакциите на момичето, какво трябва или не трябва да казваш
   Вътрешни: да не си заклещен в главата си, да не си правиш "подслон" с текущите си убеждения и очаквания за света, да си "тук в настоящето". Научаваш се как да използваш ума си - какви мисли позволяваш и не позволяваш в главата си.
   Тук става дума за посоката, в която се движиш всеки ден. Всеки ден трябва да се питаш дали растеш и преодоляваш страховете си... или не. Погледни долната диаграма:



Мъжка / женска полярност (пълна противоположност)

   Една много привлекателна жена ще бъде привлечена от мъж, който има по-силна реалност от нейната.
   Мъжката полярност е твоето средство да се "заземиш" сред емоционалния хаос. Тя е магнита, изразяващ се под формата на най-дълбокото ти самочувствие, който привлича жените към теб. Вместо да сканираш за стойност у другите, ти имаш пълна вяра в способностите си и по-конкретно в способността да определяш собствената си реалност.
   Това включва:
   - 1. Действаш според собствените си намерения и желания.
   - 2. Не се поддаваш на чужд контрол и манипулация.
   - 3. Диктуваш реалността около теб, вместо да се влияеш от нея.
   - 4. Живееш в настоящето и се разхождаш из света с лекота.
   - 5. Не изпитваш никакъв страх от момичето или от света.
   - 6. Използваш енергията вътре в теб, а не тази около теб, като източник за доброто ти настроение.
   - 7. Не изпитваш промени в самочувствието си от това как реагират жените на теб. Чувството ти, за това кой си, остава непокътнато.
   Когато излизаш да общуваш и търсиш някакво комплексно обяснение, за да разбереш какво се случва, има 2 думи, които могат да обобщят всичко - ЗАБАВЛЯВАЙ СЕ.

---

Това е втората част (от 4).

[dvt32]

Част 3: http://dvt32.blogspot.bg/2017/06/3.html

Стейт (продължение)

    Ето какво трябва да направиш ако умът ти не ти дава достъп до стейт:
    Принцип #1 - Ти не си твоя ум.
    Ти знаеш как се държи един готин човек, защото можеш да го познаеш, когато го видиш. Имаш ръководството в главата си, но умът ти просто не ти дава достъп до него.
    Представи си, че летиш със самолет и умът ти има ръководството за летене. Умът ти не иска да излетиш и няма да ти даде ръководството, но ти въпреки това започваш да се движиш по пистата.
    Продължаваш да действаш като луд, независимо от това дали ще получиш ръководството или не. Единственото, което умът ти може да направи, е да каже "добре, добре" и да ти даде ръководството, за да не катастрофираш.
    Същото е когато видиш група момичета, които искаш да заговориш. "Хмм, не мога да измисля нищо, което да им кажа. Явно това ще е доста неловко" и след това просто действаш.
    Имай вяра в себе си. Направи това "превключване" в главата си насила. Недей просто да седиш на едно място, защото ще се заклещиш в главата си. Когато искаш нещо от ума си, трябва да се държиш като досадник. Това е като да скочиш в океана - не потапяш само пръстите си, а директно скачаш. От време на време ще се проваляш в изпълнението на този процес - просто го приеми като напомняне.
    Тези мъже, които имат най-много успех с жените, могат да заговарят БЕЗ да имат предварително подготвено нещо за казване. Те просто "чувстват". Те просто се чувстват добре. Това е противоинтуитивно, защото в почти всичко, което правим, логиката и интелигентността са най-големите ни предимства, но при запознанствата с жените са най-голямата ни слабост. Когато не мислиш с една стъпка напред, това те прави да изглеждаш самомнителен (в добрия смисъл).
    2 принципа, за да се "отпушиш". (За да може никога повече да нямаш проблема "Не се сещам какво да кажа")
    1. Това, което казваш, е ценно, просто защото идва от ТЕБ.
    2. Това, което казваш, е интересно, не заради самото съдържание, а защото тя се интересува от това, което ТИ намираш за интересно.
    Ако тя спре да говори и ти започнеш да мислиш какво да кажеш след това - ако ситуацията е "неловко мълчание", шансовете ти се изпаряват. Но ако спреш и задържиш напрежението, тя най-вероятно ще се изкикоти заради това напрежение.
    Това означава да НЕ се оттегляш в малкия си глупав подслон от преценки, интерпретации, етикети, сравнения и т.н. Този подслон ти позволява да не се изправяш пред реалността, но по този начин ти не я изпитваш истински.

Полярност

    Това е като магнит, който привлича внимание към теб. Една жена може да го изпита когато стои близо до теб и тя ще знае, че това е привличане или ще го рационализира (ще го формулира така, че да има смисъл за нея) по някакъв друг начин.
    Тестовете за конгруентност (дали има съответствие между мислите ти, думите, които казваш и поведението ти в момента) - те са, за да може жената да види, че имаш силна реалност (например когато те обиди и просто иска да види как ще реагираш) и създават голяма полярност. Просто ги приеми като шега или въобще не показвай никаква емоционална реакция.
    Друг тип полярност е когато тя се опита да наложи своя ритъм в разговора. Например когато заговориш момиче и тя не отразява този факт, а вместо това те моли да й помогнеш с нещо. Вместо да кажеш "да, разбира се, че ще ти помогна, какъв е проблемът?", по-добрият отговор ще е "да, ще ти помогна, но преди това... как се казваш?". По този начин налагаш своя ритъм в разговора и това я привлича.
    (ЗАБЕЛЕЖКА: Когато се преструваш, че не ти пука, за да те хареса момичето - това е като висша форма на просене ("Моля те, харесай ме!"), прозрачно е и не е привлекателно.)
    МЪЖ -> ДЕЙСТВА, ЖЕНА -> РЕАГИРА
    Не можеш да си привлекателен, ако само реагираш на това, което тя прави. Трябва да си лидера в общуването, а тя просто да те следва.

Хаос vs "Заземена" енергия

    Една голяма част от мъжката полярност е да се чувстваш сякаш си у дома си в заобикалящата те среда. "Това е моята среда. Вече сме приятели."
    Това означава:
    - да го раздаваш с пълна увереност и дори закачлива самонадеяност
    - да комуникираш твърдо, че вярваш, че това което казваш е забавно, интересно и си струва да бъде чуто
    - да се държиш сякаш вече всяко момиче в средата те е избрало, а ти избираш тази, която ти харесва
    Жените извличат своя стейт от околната среда, а мъжете го извличат от себе си.
    Това означава, че можеш да се чувстваш щастлив когато пожелаеш, а пък това зависи от избора ти върху какво ще съсредоточиш вниманието си. (Повечето мъже се ограничават от факта, че социалното кондициониране им казва, че ще намерят щастието в безкрайната стимулация и консуматорство.)
    Упражнение: Насочи вниманието си върху дишането си. Вдишай за 4 секунди и го усети в ръцете си, краката си и т.н. Стимулацията и консуматорството те карат да се фокусираш върху "малкият аз" (т.е. как ти се вписваш във всичко, което те заобикаля), но когато забавиш темпото, възприятието ти се разширява и започваш да чувстваш дълбочината. Това ти позволява да се чувстваш добре и да се насладиш на момента, вместо да се чувстваш претоварен. Можеш да се чувстваш добре, дори и без да разчиташ на външната среда за незабавно удовлетворение.
    Друг начин, по който можеш да промениш своя стейт, е чрез физиологията си. Скочи във въздуха, пляскай с ръце и т.н., това ще те накара да се почувстваш по-щастлив. ("Motion creates emotion", т.е. движението създава емоция)

Съзнание vs Самосъзнание

    Съзнанието (да осъзнаваме това, което се случва около нас) е велик дар. Проблемът е самосъзнанието (да осъзнаваме и да съдим всяко нещо, което правим). Когато просто съзнаваме какво се случва, всичко върви по вода. Можеш да се оттеглиш в ума си ако трябва да извлечеш някаква информация, но недей постоянно да мислиш за минали спомени или за бъдещи прогнози. Когато имаш страхотна вечер, ключовият израз НЕ Е "Аз съм извършителя", а "Това се случва чрез мен".
    Енергията, която ти трябва, за да навлезеш в стейт - няма да я намериш като се храниш от реакциите на другите хора. Трябва да я генерираш сам.
    Това е и причината, поради която мъжете използват "тактики" - да получат някаква положителна реакция от момичето и да навлязат в стейт. Когато постигнат успех си мислят, че е от дадената тактика/техника, а всъщност е от стейта, който получават от положителната реакция - нещо, което биха могли да извлекат и от себе си, а не от заобикалящата ги среда. Не ти трябват тактики.
    Всъщност в един момент момичето ще оттегли всички индикатори, че те харесва, за да види дали ще запазиш държанието си каквото е било преди това (т.е. иска да види дали извличаш своя стейт от себе си). Ако извличаш стейта си от заобикалящата те среда, ще започнеш да реагираш на момичето и вече няма да си толкова привлекателен за нея. Освен това ще започнеш да се чувстваш сякаш ако направиш и една малка грешка, момичето ще си отиде.
    Когато имаш проактивна социална стратегия (държиш се по един и същ начин, не реагираш и не се променяш постоянно, за да те харесат другите - без значение от това с кой си в момента или от социалното напрежение, което изпитваш), ти правиш избора да бъдеш автентичен, да бъдеш себе си и да става каквото ще. Накрая осъзнаваш, че като направиш това, 99% от ситуациите на общуване, в които се намираш, се саморазрешават.

Вярвай в себе си

    Ти си отговорен за себе си. Може да има няколко близки членове на семейството или приятели, които ще ти помогнат, но като цяло отговорността е твоя.
    Основната ти отговорност е да задържиш вниманието си върху важните неща.
    Когато си собственик на бизнес, бързо осъзнаваш, че хората около теб могат да си позволят лукса да се оплакват, но не и ти. Не можеш да обвиняваш хората или да приписваш отговорност на някой друг. Когато ти си лидерът, няма друг виновен освен теб. Ако някой от твоите хора е прецакал нещо, ти си прецакал това нещо. Да си лидер означава да поемаш лична отговорност.
    Повечето хора постоянно проиграват всякакви въображаеми филми в ума си - за минали събития или за възможни бъдещи сценарии, и не знаят как да "присъстват" на това, което е точно пред тях. Те търсят начин да избягат, психически.
    Само прогнозите за бъдещето създават тревога у нас. Замисли се: в текущия момент всичко е наред. Всичко става много по-лесно когато пътят е пред теб и ти си изцяло съсредоточен само върху следващата стъпка. Става трудно само ако започнеш да мислиш прекалено напред.
    Ти си като самолет, който има система за автоматично приземяване, а от теб се иска само да й ПОЗВОЛИШ да се задейства. След това всичко е наред. Но ако започнеш да мислиш за бъдещето и как може да се разбиеш, тогава започваш да ръчкаш управлението на самолета. Това е същото като "да застанеш на собствения си път".
    Повечето от мислите ти са безполезни и се повтарят. Добре е да мислиш когато действаш според собствените си намерения, (Например когато правиш брейнсторминг или работиш върху нещо е "време за мислене"), но НЕ Е добре когато просто не можеш да задържиш вниманието си върху това, което наистина е важно.
    Ако имаше амнезия, събитията от миналото ти щяха ли да ти повлияят по някакъв начин? Тогава защо трябва да ти влияят сега? Да, можем да се УЧИМ от миналото, но...
    Трябва да вярваш в способностите си и във факта, че те ще те пренесат напред, докато текущият момент се разгръща. Така виждаш живота по-"ярко", защото си свободен от всичките разсейващи, безполезни шумове, чиято цел е единствено да те затруднят.
    Независимо от това какво се случва, умът ти ще ти подскаже какви са правилните действия, които трябва да предприемеш. Не преди или след, а ТОЧНО когато ти е необходимо да ги знаеш.
    ДОВЕРИ СЕ НА СЕБЕ СИ.
    Това не е вярване, а разбиране. Не е нужно да си повтаряш, че вярваш в това. Не, ти просто го разбираш - отнема известно време да се калибрираш (т.е. да се настроиш правилно).
    Не мислиш за думите, а просто им позволяваш да излязат от теб (Да "си", а не да "правиш" нещо.). Ти си просто посредник - нямаш заслуга за това, което излиза от устата ти.
    Прочети книгите "Изворът" и "Атлас изправи рамене" на Айн Ранд.

Да преминаваш през света с лекота

    Да имаш истинска (а не ситуационна) увереност и силна реалност, да действаш според собствените си намерения, да имаш мъжка полярност и да си в настоящето. Когато вземеш всичките тези неща и ги обединиш в едно, получаваш идеята "да преминаваш през света с лекота".
    Има определен начин да преминаваш през света, така че всичко да е много по-естествено. Ако си в среда на забавление, тогава просто се слей с нея. Не й се съпротивлявай. Това означава да се движиш с течението на света, а не срещу него. Означава, че ти знаеш, че си просто необходима част от едно по-голямо цяло.
    Това означава, че не свързваш самоличността си с каквото и да било (дали си богат или беден, сегашните ти обстоятелства и т.н.)
    Можеш да навигираш всичките сложности на света със същата увереност и разбиране, които проявяваш когато става дума за прости факти, като например, че земята е стабилна или че небето е над теб.
    Докато повечето хора са заклещени в страховете си и се оплакват от несправедливостите на живота, твоят ум се фокусира само върху това, което е пред теб. Начинът да преминеш напред е да съществуваш във всеки момент. Текущият ред на нещата е добре, но във всеки един момент можеш да скочиш и да направиш каквото си поискаш - не за да впечатлиш някого, а защото така ти идва отвътре и защото това е нещо, което ти харесва.
    "Да преминаваш през света с лекота" ти позволява да забравиш за себе си. Съзнаваш какво се случва, но не си заклещен в главата си. Позволява ти да бъдеш спонтанен и да се сещаш какво да кажеш в точния момент, без да се напрягаш. По-важното е, че това е основата, която кара хората да те търсят.
    Това не е техника, а нещо, което си. Не означава, че ти е позволено да не заговаряш и да не си общителен.
    Не става дума за учене, което подхранва егото ти (например да четеш възможно най-много книги, за да можеш да ги отбележиш с тикче в списъка си и да се чувстваш готин), а за насоки, които те насочват към по-добър начин на съществуване.
    Да бъдеш успешен с жените е едно такова нещо, което, след като го "схванеш" и погледнеш назад, ще те накара да се зачудиш как въобще си имал трудности с него.
    Във всеки вид успех има една "стъклена стена", която разделя успелите от неуспелите.


Опората, на която се крепи идеята ти за света

    С други думи, това е твоята реалност или вътрешната ти "карта" на света. Това са възгледите ти за това кой си, какви са хората около теб и как трябва да се държат с теб, как функционира светът и какви неща са възможни.
    Има "овластяващи" и "поробващи" реалности. В една поробваща реалност, човекът си е изградил идея за света, която му дава смисъл и чувство на комфорт, но без да е постигнал успех в живота си.
    "Бариери на успеха" - Ти си мислиш, че искаш успех, но умът ти си има механизъм, който те спира от това да го постигнеш. При постигането на какъвто и да е успех, колкото по-далеч отидеш от предишната ти идея за това кой си и на какво ниво заслужаваш да бъдеш, толкова повече тревога и страх ще изпиташ.
    Страховете и чувствата, които идват когато се отклониш от сегашната си реалност (т.е. когато се опиташ да се промениш):
    - 1. Съмнения, че нямаш достатъчно енергия, за да научиш всичките новости.
    - 2. Гадното чувство, че се движиш назад в разбирането ти за света като цяло.
    - 3. Някакъв инстинкт, че е възможно хората да не приемат "новото ти Аз".
    Всеки път когато решиш, че идеята ти за реалността е грешна, това те поставя в безпорядък и социалният ти статус се снижава. Затова хората са си изградили инстинкт да игнорират външни мнения, които им казват, че грешат. По-добре е да си уверен и да си сгрешил, отколкото да си несигурен в себе си.
    Преосмислянето на реалността ни може да е много стресиращ процес. Когато разшириш идеята си за света прекалено много или прекалено бързо, започваш да се чувстваш сякаш имаш нуждата да легнеш да поспиш или пък въобще не можеш да заспиш.
    Що се отнася до ума ти, възприятието ти за света не е нужно да е обективно, а просто да е достатъчно точно, за да те опази жив и здрав. Повечето хора не са загрижени за обективността. Иначе щяхме да виждаме някакви случайни частици и енергии, които нямат нищо общо с оцеляването ни. Дори и да има недостатъци, тази реалност ни е опазила живи досега и е по-лесно да навлезем по-дълбоко в нея, отколкото да се справяме с главоболията, които идват когато мислим през някакъв по-сложен възглед за света.

Сила на реалността (продължение)

    За да направят реалността си по-силна, някои хора свързват едно убеждение с друго. "Разбира се, че е така, защото X е вярно, а пък Y е свързано с него."
    Постоянно търсим доказателства, че сегашните ни убеждения са правилни. Хората искат да се убедят, че през цялото време са били прави, а не, че са сгрешили.
    Някои хора не са способни да променят мисленето си, защото това би застрашило прекалено много за тях. Ако едно вярване се окаже грешно, то това вярване е било прикрепено към куп други вярвания, които сега излиза, че също са грешни. Сега тези хора са заклещени. Обикновено това е причината да има хора, с които е трудно да се разберем.
    Затова хората развиват "слепи петна". Човек, който има силни вярвания и мисли, че е подарък за жените от Бог, ще има слепи петна и стейтът му няма да падне надолу, дори и да получи негативни реакции, просто защото това не се вписва в реалността му.
    Някой, който има по-слаби вярвания, ще има по-малко слепи петна. Такива хора виждат как другите реагират на тях и се засягат ако реакцията е отрицателна. Те са пристрастени към положителни реакции. Понякога стават изобретателни и се опитват да измислят перфектното нещо, което да кажат във всяка ситуация (ако момичето ти каже това, ти й отговори по този начин и всичко ще е наред). Ако не получат добрата реакция, стейтът им пада надолу.
    Тези слепи петна си имат плюсове и минуси. Един пич от първия тип може да е социално "извън такт" (не обръща внимание на това как се чувства човекът срещу него) и да го отрежат, а пък човек от втория тип да получи лоша реакция и да има добра затапка, която да го спаси.
    "Третият" пич - Той може да види отрицателната социална обратна връзка, но не се съсредоточава върху нея задължително. Това е микс на силна и слаба реалност, подобно на идеята на Брус Лий "бъди безформен - като водата". Силна, но гъвкава система от вярвания.


Пренареждане на възприятието ни, за да запазим вътрешната си карта на света

    Всеки човек прави това.
    Способността бързо да филтрираш идеи и да ги приемаш или отхвърляш, е всъщност сила и умение. Колкото по-приспособим си към това да позволяваш на противоречащи или парадоксални реалности да съществуват в ума ти, без да се плашиш или да блокираш от тях, толкова по-лесно можеш да прескочиш от една карта на света към друга. Там където другите хора паднат по лице, ти ще стоиш изправен.
    Например: Знаеш, че хората рационализират действията си (придават им смисъл) когато виждат стойност, т.е. това, което е най-важно за тях самите. Обаче в същото време съществува и идеята, че е хубаво да виждаш най-доброто у хората и дори да виждаш себе си в тях. Хората, които виждат всичко през обектива на "егоистичния ген", стойността и т.н., обикновено са... празни отвътре. Така че трябва да задържиш парадоксалните реалности в съзнанието си, без да се налага да ги "разрешаваш", с цел всичко да придобие смисъл. Това е защото понятията са ограничени и не описват цялата реалност. (Картата не е самата територия.)
    От еволюционна гледна точка, умът ти не се интересува дали животът ти е гаден. Няма да умреш, затова няма значение за него.
    Всички казват, че искат да бъдат "алфа" (т.е. да бъдат лидера), но всъщност тази роля не предполага само хубави неща. Лидерът трябва да изразходва повече енергия, отговорен е за оцеляването на групата и трябва да се справя с конкуренцията за "алфа" ролята.
    Когато повишиш социалната си стойност, ще имаш конфликти и хейтъри. Те мразят факта, че имаш успех, а те самите нямат. В резултат на това, ще започнат да намират малки неща, които са верни и не харесват в теб, а след това ще направят "от мухата слон" и така ще рационализират защо те мразят.
    Затова умът ти не иска да получиш висок статус. Да си "бета" (последовател) всъщност е един сигурен и по-лесен начин на живот. За да си "алфа" трябва да изразходваш повече енергия и има риск приятелите ти да не те харесват след това.
    Теорията "Лидер на мъжете" vs "Скитащият номад" - Има 2 вида мъже, които спят с много жени. Единият е алфата, лидерът на мъжете. Другият е "скитащият номад" - изглежда сякаш жените са привлечени от мъже, които имат нещо "генетично различно" (например като акцент). Генетичната причина за това може да е, че искат да въведат нови гени - нещо, което би било добре за племето им. Това е причината да те възприемат като по-привлекателен когато пътуваш на някакво ново място.

[slayer]

 Откровения от bootcamp *

    (ЗАБЕЛЕЖКА: Това представлява двудневно/тридневно събитие, в което инструктор показва на ученици как правилно да заговарят жени през деня / в дискотеки / барове и т.н. (на живо))
    Някои мъже отиват на bootcamp и там имат страхотни резултати, но въпреки това се оплакват, че не им се получава.
    Защо? Ако реалността на този човек е, че не е добър с жените и 4 от 10 заговаряния му се получат добре, той, вместо да се фокусира върху 4-те добри заговаряния, ще се фокусира върху лошото. От друга страна, човек, който вярва, че е добър и има само 2 добри заговаряния от 10, ще се съсредоточи върху хубавото. Хората, които се фокусират върху добрите страни, с времето стават много добри, а другите обикновено се отказват. Всичко опира до ретикуларната активираща система (селективният ни фокус) - и в двата случая потвърждаваме своята карта на реалността.
    Виждай най-доброто в себе си и най-доброто в другите. Не бъди прекалено самокритичен и си прощавай когато сгрешиш. Когато виждаш най-доброто в околните, започваш да предполагаш, че и те виждат най-доброто в теб. Това става част от твоята реалност.

[dvt32]

Ден 4 (последният)

Бариери на успеха (продължение)

   Бариерите на успеха съществуват, защото понякога си мислиш, че искаш нещо, но, ако го получиш веднага, има вероятност да не можеш да се справиш с него психически. (Например: Да бъдеш президент звучи добре на пръв поглед, но това би означавало, че не просто ще имаш няколко човека, които се опитват да те разрушат, а цели канали по телевизията, които са посветени на това.)
   Ако мислиш, че едно момиче е по-привлекателно от теб, тогава ще си зависим от резултата (т.е. ще ти "пука" прекалено много) и ще започнеш да се държиш отчаяно (сякаш се нуждаеш от нея). Ако подсъзнанието ти разбере, че би се чувствал смазан, ако това момиче скъса с теб, тогава то ще те саботира и ще те постави в такава ситуация, че да не може въобще да попаднеш във връзка с момичето.
   Да имаш висок статус не е по-трудно от това да имаш нисък статус, ако разбираш как работят нещата. Всъщност след като си "подравнил" държанието си (т.е. през повечето от времето се държиш като човек с висок статус и това е естествено за теб), е по-лесно да си този човек, отколкото да имаш нисък статус и да се занимаваш с цялата посредственост и самоомраза, които вървят с него. Трудното е да стигнеш до това ниво и да се справиш с всичките главоболия, които идват от социалното напрежение (а пък от там идват и бариерите на успеха).
   Постави се в положение, където ще възникнат грешки. (Например: В началото трябва да прецакаш много връзки с красиви момичета, защото ще си несигурен. Но най-важното е, че позволяваш на себе си да стигнеш достатъчно далече, че да прецакаш нещата - повечето мъже няма да стигнат и до там.)


Тези записки няма да те "поправят"

   Няма да е достатъчно да чуеш "бъди в настоящето", за да го схванеш. Но ако излизаш и заговаряш често, ще започнеш да виждаш връзката между случаите, в които си се справил зле и случаите, в които си се справил добре, а след година ще се заклещваш в главата си много по-рядко от преди. Съотношението на времето, през което се държиш като готин човек, бавно ще се наклони в твоя полза.
   Тези неща отнемат време. Може да си мислиш, че дестинацията, към която отиваш, е страхотна, но стигането до нея е лошата част - това всъщност не е вярно. Интересното в живота е това придвижване към истинското ти "аз" и автентичността, а също така и пътуването, което трябва да предприемеш, за да стигнеш дотам - то е предвидено да му се насладиш. Дори и да е трудно, човече, това е твоят живот.


Очаквания / очаквани реакции

   Всеки има идея за това как очаква другите да се отнасят с него. Това е същината на "естествената игра" (т.е. да се държиш естествено и пак да си успешен с жените и всичко останало). Наистина може да се направи аргумент, че това всъщност е най-важното.
   1. Дали човек с твоя статус може да очаква да бъде третиран лошо или добре.
   2. Дали хората като цяло заслужават доверие или са манипулативни, дали са приятелски настроени или са лоши и груби.
   3. Дали има изобилие или недостиг на хора в света, които биха могли да те харесат.
   Задай си следните въпроси:
   - Харесвам ли себе си?
   - Бих ли излизал с някой като мен?
   - Ако бях видял някой, който прилича на мен, с много привлекателно момиче, бих ли се запитал "Как е възможно?" или пък щях да си кажа "Разбира се, че е с нея."? (т.е. дали можеш да повярваш, че едно момиче може да те хареса просто заради теб самия)
   Хората постоянно правят неща, за да сбъднат очакванията си. (Например: едно момиче, което има ниско самочувствие и живее с очакването, че готините мъже няма да я харесат - тя ще отреже много повече мъже, които я заговарят, отколкото едно уверено привлекателно момиче. Тя ще има поведение, което запазва модела й за реалността непокътнат. Самоизпълняващо се пророчество. От друга страна, една жена, която мисли, че е привлекателна, и срещне мъж, който не проявява интерес към нея, ще започне да флиртува с този мъж.)
   Някой, който вярва, че светът е приятелско място и всеки е негов приятел, ще има всички тези малки поведения, които укрепват неговата реалност.
   Хората непрекъснато се опитват да запазят своята реалност. Опитват са да придадат смисъл на света, в който живеят. Не са склонни да разклатят сегашната си реалност и не искат да поемат нови вярвания. Te поддържат своята реалност като виждат всичко през лещи. Свали шибаните лещи! Позволи си да изпиташ реалността с главата напред.
   Хората четат тези записки и започват да им вярват, а след това намират пример, който противоречи на това, което са прочели. Това е неизбежно, защото светът постоянно се променя. След това тези хора казват "Не, това трябва да съответства с онзи принцип, който научих от записките!" - записките имат цел да те научат точно да НЕ правиш това. Може след 4 години да излязат нови записки с най-точната карта на реалността, но пак няма да е самата реалност. Картата не е теренът.


Самоизпълняващо се пророчество

   Toва е явление, при което, със силата на вярванията ти за действителността, реалността, която се съхранява в главата ти, става реалността на самия ти живот.
   Това се случва, защото умът ти винаги търси доказателства, дори и да са несигурни, за да подсили съществуващите ти убеждения. Поради увереността, която имаш в тези убеждения, ти привличаш хората към своята реалност и без да искаш ги караш да се държат по начин, който те не очакват.
   Ако заговориш момиче и напълно вярваш, че тя е приятелски настроена, разбира се, че има 95% шанс тя наистина да е изключително дружелюбна. Лесно можеш да разбереш кога някой очаква, че всички други ще са приятелски настроени към него (например едно красиво момиче)  - просто погледни човека.
   Ако някой се опита да те обиди, има 2 начина, по които можеш да интерпретираш това:
   - Може да се засегнеш и да се почувстваш зле. По този начин губиш малко от своя "стейт" и на някакво ниво другите хора могат да го усетят, а това им позволява да укрепят реалността в съзнанието си, че са били прави за теб.
   - От друга страна, ако не ти пука и просто го мислиш за забавно, това засилва в съзнанието на другите хора идеята, че те НАИСТИНА просто се шегуват. -> Най-силната реалност печели,  не е нужно винаги да имаш най-добрата затапка или по-добрия отговор.
   Не е нужно да признаваш всичко, което не ти харесва в живота ти. Трябва само да признаеш реалността, която искаш, а след това самоизпълняващото се пророчество идва.


Микро поведения

   Това са поведения, които са много по-тънки и трудни за улавяне от повечето видове субкомуникация (обяснено в Част 1). Например когато гледаш момиче в очите и погледът ти стои стабилно, а зениците ти не се разширяват, това показва, че не си заклещен в главата си и не мислиш с няколко стъпки напред.
   НЕ МОЖЕШ съзнателно да разбираш и контролираш повечето от тези поведения. Не можеш, но не ти е и необходимо - когато си в стейт, всичко това се оправя автоматично.


Пълна вяра

   Ако имаш пълна вяра, че ще получиш реакцията, която очакваш, това ще настрои микро поведенията ти автоматично и ще те направи много добър в общуването. Напълно вярваш, че това, което искаш да се случи, ще се случи.
   Например когато разказваш една история, можеш да накараш момичето да се засмее на точно тези части, на които ти искаш, ако напълно вярваш, че тя ще се засмее. Това е просто едно заразно настроение.


Трепване (или "да се отдръпнеш в ума си")

   Когато се съмняваш в себе си, няма да получиш тези очаквани реакции. Ако се "отдръпнеш" в главата си, големите предположения, които имаш, няма да проработят. -> Ще изглеждаш "creepy" (зловещ, страховит) в очите на другите.
   Тези знания могат едновременно да ти помогнат и да ти навредят. Могат да ти помогнат като ти позволят да видиш всичките социални явления и да правиш неща, които преди това не си могъл да правиш. Обаче могат и да ти навредят, ако постоянно почнеш да се питаш "Аз ли имам по-силната реалност в случая?", "Дали не се отдръпвам в главата си? Опа, май да."
   Решението се крие във факта, че можем да разглеждаме тази информация с голям обхват, но също така и с много по-прост такъв, който е просто "ЗАБАВЛЯВАЙ СЕ". Когато си в научната лаборатория, бъди учен. Когато си навън, бъди човек. Напълно нормално е да преподаваме и изучаваме тези неща, защото те ни помагат, но ако мислим за тях когато излизаме, това само ще ни пречи. А дали не съществува една забавна ирония, че когато се опитваш да разбереш социалната динамика на по-дълбоко ниво, това всъщност може да те направи по-лош в общуването? Възможно е да развалиш социалните си умения и това готино излъчване, което имаш, ако се фокусираш върху тази информация прекалено много. Трябва да можеш да се откъснеш от всичко това, когато излизаш да общуваш.


Конгруентност

   Това означава, че мислите, думите и държанието ти са в съответствие. С други думи, ако се чувстваш изморен, недей да се преструваш, че си пълен с енергия; ако не си в добро настроение, не се преструвай, че си в такова. Приеми как се чувстваш в този момент. Хората ще те харесват повече когато си автентичен.
   Най-често причината да те отрежат още в началото на разговора не е защото не си "достатъчно готин", а защото не си конгруентен - преструваш се на някой, който не си, и хората го усещат.


Да даваш стойност

   Ако вярваш, че жените не харесват секса колкото мъжете (ако не и повече), тогава, когато се обадиш на онова момиче да дойде при теб, ще се чувстваш сякаш "вземаш" стойност от нея, т.е. все едно се опитваш да откраднеш нещо от нея или се опитваш да я подведеш да направи нещо.
   Ако имаш висок интегритет (т.е. си почтен, морален, честен и така нататък) и знаеш, че винаги даваш стойност на хората, с които общуваш, това ще ти позволи да се представиш като много по-силен човек.

Как изцяло да вярваш в себе си

   В началото, довери се на чужд комплект от вярвания (на някой, който вече е успял).
   Когато научим някакви нови вярвания, в началото нямаме достатъчно преживявания, за да се доверим изцяло на тези вярвания.
   Процесът:
   - 1. Научаваш всички тънкости на това как работи новото поведение.
   - 2. Събираш доказателства. Гледаш какво правят другите хора и експериментираш.
   - 3. С течение на времето стигаш точка, в която вече не ти се налага да мислиш за това. Напълно се доверяваш на новите вярвания. Умът ти е преминал през процеса и сега вече имаш нови очаквания за света. Това се нарича интернализация.
   Интернализация - процесът на проба и грешка, през който трябва да преминеш, за да създадеш ново очакване за света, за което не трябва да се замисляш отново. За да разбереш дали едно очакване е "интернализирано" (т.е. е вътре в теб), трябва:  
   - 1. Да го чувстваш като нещо естествено.
   - 2. Да си в настоящето, защото не се изисква никаква мисъл за него.
   - 3. Никога повече да не ти се налага да мислиш за него.
   Убежденията / очакванията ти за това какво ще се случи ако заговориш непознат, са знания втора ръка (освен ако не си го правил стотици пъти). Същото е като да скочиш от самолет - мислиш си, че знаеш какво ще стане, но това се базира на знания втора ръка. Освен ако наистина не си опитал, няма как да знаеш. Но тъй като повечето от социалното кондициониране ти казва, че не можеш, ти не опитваш въобще.


Парадокс на начинаещия

   Един новак, който не е уверен, когато заговаря, ще има лоши резултати и негативни доказателства за света. Парадоксът е, че, за да получиш тази непоколебима увереност, ти трябват опит и изживявания, които да те накарат да повярваш. Обаче в много от случаите не можеш да получиш тези изживявания без увереността.
   За да имаш непоколебима увереност, трябва да стигнеш точка, в която...
   - 1. Напълно очакваш, че това, което ще направиш, ще проработи.
   - 2. Напълно безразличен си към редките случаи, в които не проработва.
   Така ще бъдеш напълно спокоен, естествен и конгруентен, когато заговаряш. Няма гордост или его, които са прикрепени към това, което правиш. Това е просто едно забавно умение, което имаш, и знаеш, че всеки друг може да го придобие, ако се опита. Не бива да си изграждаш самоличност от заговарянето, вярвайки, че можеш да правиш неща, които другите не могат. Не се прави на голямата работа - не трябва да имаш фалшиво чувство на превъзходство, само защото знаеш как да заговаряш жени.


Механизъм за защита на егото

   Да кажеш на новак да заговори жена е като да му кажеш да премине през стена. Винаги има малко трепване и съпротива, когато се опитва да го направи. Това е като самозащита. Подобно е на това да потопиш пръстите си в езерото, за да видиш дали водата е топла, вместо директно да СКОЧИШ ВЪТРЕ. Това е неспособност да покажеш истинския си характер наяве заради страх от отрязване.
   Механизъм за защита на егото - когато говориш с момиче и подсъзнанието ти те накара да "трепнеш" (т.е. леко да се "отдръпнеш"), за да можеш след това да си кажеш "Тя не ме отряза заради това кой съм. Тя ме отряза, защото трепнах."


Безразличие

   По средата на страха и пълната увереност стои БЕЗРАЗЛИЧИЕТО.
   Ако си начинаещ, няма как да излезеш да заговаряш веднъж и да очакваш, че ще развиеш пълна увереност, защото в началото ще получаваш само доказателства, че си зле. Обаче можеш да получиш опит, който ще ти покаже, че няма значение какво мислят другите за теб.
   След време ще преминеш така наречения праг на безразличието. Това е истинско безразличие, при което не ти пука за резултата.
   Увереността комуникира, че си успешен с жените. Женската "система" е проектирана така, че тя да не е привлечена към теб, ако не си уверен. Така че ако не си успешен с жените, твоята система е настроена така, че да продължаваш да не си успешен с тях. Проектирана е да не си уверен, освен ако нямаш това, което жените наистина искат.
   Това, което трябва да направиш, е да се боричкаш със системата. Набий толкова много опит и изживявания в мозъка си, че цялата система да се претовари. Когато осъзнаеш, че все още си жив, дори и след милион отрязвания, тогава ще пресечеш прага на безразличието. А сега, когато ти е безразлично, нещата се променят. (Преминаваш от сподавен към несподавен)
   Когато умът ти разбере, че е по-добре да си забавен, социален и да имаш висока стойност, отколкото да избягваш всякакво внимание и да не се натрапваш на никого, правилните микро поведения започват да идват сами. Твоята РАС започва да забелязва поведението на готините хора много повече.
   Прагът на безразличието може да бъде преминат много бързо. Не се опитвай да си уверен в живота, а просто се опитай да бъдеш безразличен. Увереността ще дойде след това.


Сподавеност


   Когато си сподавен, твоят ум ти казва "Не позволявай на гласа ти да се чува извън тази граница, в която е допустимо и безопасно. Не заемай прекалено много пространство. Не прекъсвай хората, не им губи времето и не заемай пространството им. Не прави тези неща!"
   Това "сподавяне" се случва, защото, когато смениш средата, в която се намираш, не си напълно сигурен дали не съществува някаква опасност там. Затова подсъзнанието ти те сподавя и след това гласът ти не е изцяло "отключен". Трябва сам да се освободиш.
   Жената е привлечена от тази сила в гласа ти и от това, че си "несподавен". Това комуникира, че се чувстваш комфортно в средата си на дълбоко ниво и не се притесняваш от факта, че заемаш пространство.
   Как да станеш несподавен и да преминеш прага на безразличието:
   Първо осъзнай, че законът на инерцията действа върху теб. Обект в покой ще остане в покой, освен ако не му въздейства външна сила. Ако просто си седиш там с приятелите си и видиш някое момиче, което искаш да заговориш, ти нямаш инерция. Така че трябва ТИ да бъдеш външната сила и да се освободиш.
   За да станеш несподавен, трябва да направиш нещо, което е извън характера ти (т.е. да се държиш по начин, който не е характерен за теб) и разширява енергията, времето и пространството, които заемаш.
   1. Игра на имитации - имитирай нещо, което не си ти (Например: лъв, крокодил, тостер, носорог, тиранозавър, кит). Когато си в дискотека и се опитваш да заговаряш, социалният натиск се опитва да те смаже. Има два варианта - или дискотеката да се качи върху теб, или ти да се качиш върху нея.
   2. Крещене - ако извикаш достатъчно силно, за да те чуят хората, ще започнеш да се оглеждаш дали някой не ти се е ядосал заради това. След като видиш, че няма последици, мозъкът ти получава доказателства, че можеш да си спокоен в тази среда и можеш да правиш каквото си поискаш.
   3. Странни хаотични движения - например да танцуваш като идиот. Ако просто започнеш да правиш някакви хаотични и странни движения, след няколко минути ще се почувстваш много по-отпуснат. В началото ще изпитваш съпротива и ще се страхуваш, че другите те гледат и те съдят. Ако го правиш няколко минути, ще видиш, че нищо лошо не ти се случва и ще се отпуснеш изцяло.

Социална вибрация (излъчване на позитивна енергия)

   (ЗАБЕЛЕЖКА: На английски е "social vibing". Идва от думата "vibe", което е съкратена версия на "vibration" (вибрация). Като съществително, vibe - емоционалното състояние на човек, така както го усещат другите около него. Като глагол, vibe - да излъчваш някакво чувство.)
   Логиката е противоположното на емоцията и двете взаимно се анулират. Когато общуваш с хората и се опитваш да бъдеш логичен, това може да разруши положителната "вибрация", която е имало преди това. Идеята е, че трябва да общуваш просто заради самото общуване. Не трябва да се чувстваш сякаш е необходимо да се доказваш пред някого.
   Емоционалните състояния са пристрастяващи. Ако говориш с някой, който е пристрастен към позитивно мислене, и повдигнеш някоя негативна тема, той няма да се фокусира върху това, а просто ще промени посоката на разговора. Но някой, който е пристрастен към негативизма, ще се захване за темата и ще изследва всички негативни последици.
   Колкото по-често изпитваш едно емоционално състояние, толкова повече синаптични връзки се образуват в мозъка ти, за да може да изпитваш същото това състояние отново и отново.
   Паметта също зависи от емоционалното ни състояние. Когато си тъжен, можеш да си спомниш само тъжни моменти (и обратното, когато си щастлив).
   Трябва да четеш книги, но не само заради информацията в тях, а и заради тази "вибрация" (енергия), която получаваш от автора и която ти помага да мислиш като победител.
   Новите социални навици, които получаваш от излизане и заговаряне, се запазват, но трябва да ги поддържаш. Не се връщаш към интроверт, който е заклещен в главата си, веднага след като се прибереш вкъщи, но пак трябва да излизаш редовно, за да не "ръждясаш" (подобно на това как ако не тренираш известно време, губиш голяма част от силата си временно).

Логика vs Емоция (продължение)

   Ако си инженер или компютърен програмист и по цял ден боравиш с логика, в много от случаите, когато отидеш на социално събитие, ще се чувстваш отчужден или "откъснат" от средата. Виждаш как хората се забавляват около теб, а ти все още се опитваш да "изчислиш" какво се случва.
   Логическият разговор е много линеен, затова и ти мислиш линейно - теми, които са логически свързани. "Вибрирането" (когато общуваш просто заради самото общуване) не е линейно, защото ти просто се изразяваш. Показваш неща, които забавляват теб самия, а пък това забавлява жените. (Това, което има стойност, е забавно)
   Полезно вярване: Сексът е естествена последица, когато с момичето имате химия помежду си, и следователно е неизбежен. Той е просто начин да направите момента по-незабравим.

[asfr]

Отчупване от социалното кондициониране

   Лесно можеш да разбереш дали си се отчупил от старата си идентичност и социалното кондициониране.
   Когато си начинаещ или на средно ниво, се чувстваш сякаш имаш дупка в себе си. Усещаш тревога и безпокойство, които те карат да жадуваш одобрение и повече изживявания, които да укрепят сегашната ти реалност. Искаш да продължиш да живееш в тази реалност, защото, когато имаш изобилие, твоят стейт се вдига нагоре. Заговаряш всяко момиче; намираш приятели, които правят същото като теб; проучваш как да станеш по-добър с часове наред. Вече нямаш много общи теми със старите ти приятели, защото те са заклещени в старата реалност. Така че продължаваш да избутваш реалността и започваш да развиваш фалшива идентичност. Вместо това, стреми се да бъдеш по-"центриран" (т.е. дори и животът да те избута наляво или надясно, ти да можеш да се върнеш по средата).
   Да бъдеш посредствен е лесно - не се изисква изразходване на енергия; можеш да преминеш през живота си, без някой да те обижда или да те унижава; не се налага да излизаш от зоната си на комфорт.

Концепцията "Не проработи!"

   Когато си тийнейджър и преминаваш през трудна фаза от живота си, често си мислиш "Ако просто имах X, Y и Z, щях да съм щастлив!". След няколко месеца получаваш условията, които си казал, че ще те направят щастлив, но пак не се чувстваш щастлив.
   Помисли за това как се чувстват знаменитостите, които имат слава/жени и т.н, но пак са нещастни. Ако обстоятелствата ти са лоши, поне можеш да ги обвиниш, но, когато няма какво да обвиниш, вече наистина започваш да откачаш.
   Дори ако живееш на брега на Хаваите с красивото ти гадже нимфоманка, бизнесът ти върви добре, денят е перфектен и всички са щастливи, пак е възможно да се чувстваш нещастен. Започваш да си мислиш "Най-накрая успях, но защо все още съм нещастен? Какво по дяволите се случва тук?". Истинската лудост е когато получиш това, което искаш, но пак не си щастливия човек, който очакваше.
   Това, което се случва, е, че развиваш едно его - нещо като "готината ти персона", която чувстваш, че трябва да "облечеш" в определени ситуации, за да получиш любов и одобрение. По същия начин както един задръстеняк чувства, че трябва да покаже на другите хора новия си часовник/кола/каквото и да е, и ти, когато разбереш как работи социалната динамика, започваш да чувстваш нуждата да покажеш на другите "готината" част от характера си.
   Също така, ако в миналото постоянно си си казвал "ако имах X, щях да съм щастлив", ти си тренирал мозъка си по такъв начин, че постиженията ти никога да не са достатъчни. Трябва да промениш това.
   Ако имаш много "обвивки" около основния ти характер, постоянно ще се чувстваш сякаш трябва да правиш нещо или сякаш трябва ТИ да контролираш какво се случва. Намираш го за трудно просто да се отпуснеш. Не можеш да стоиш на едно място.


Его vs Самочувствие

   Обществото ни е хипнотизирало, така че постоянно да търсим нова умствена стимулация. Хората не осъзнават, че увереността и това да се чувстваш добре в собствената си кожа, са неща, които имаме по подразбиране.
   Разликата между его и самочувствие:
   - Самочувствие: роден си с него, неописуемо е (както думата "душа") и е самоподдържащо се.
   - Его: рационална конструкция, която измисляме като заместител на самочувствието, когато самочувствието ни бъде ранено в ранна възраст. Получаването на статус, правенето на пари, да си много успешен с жените - това са неща, които ни дават "логично основание" да се чувстваме уверени.
   На повърхностно ниво, в егото има смисъл. -> "Ако нямам някакво покритие, тогава защо да се чувствам уверен?" В това има смисъл. Измисляме си причини, поради които да се чувстваме уверени, макар увереността ни да съществува по подразбиране.
   Доста плашещо е, когато осъзнаеш, че щастието е състоянието ти по подразбиране.  Това означава, че няма никакъв смисъл във всичко, което си направил през живота си. Започваш да си задаваш въпроса "Защо правя всичко това, ако мога да се чувствам щастлив и без него?"
   Преди си имал самочувствие, но в един момент от живота ти, някой те е ранил. Родителите ти са ти казали да не говориш с непознати, да не говориш на висок глас. Социалното кондициониране ти е казало, че това е "пътят към щастието" и трябва да го следваш. Децата са като гъби за миене и затова просто попиват информацията, която идва към тях...
   Това, което в крайна сметка се случва, е, че вече не смяташ, че е достатъчно "да бъдеш себе си", за да си уверен. Чувстваш се изключен от племето, а не част от него. Понеже умът ти не може да те остави в такова състояние (да се чувстваш неуверен през цялото време), започва да си казва "Има ли някакви логични причини, поради които мога да се чувствам уверен?"
   Затова започваш да се сравняваш с другите и се опитваш да се различиш от тях по някакъв начин. (Самочувствието се основава на общата човечност, която всички притежаваме, а егото на разделението и различието.)
   Егото е фалшиво, защото спомените ни не са съвършено точни - постоянно ги изкривяваме към по-положителни / по-отрицателни, отколкото са, за да можем да си изградим идентичност от тях. Егото ти никога не е толкова точно, колкото си мислиш, а е просто една фалшива конструкция, която ти си си изградил.
   Всичко изглежда голямо и важно, но всъщност е все едно да имаш песъчинка в окото - това е филтърът, през който виждаш света.
   Егото се състои от:
   - Логични доказателства: "Имам успех с много жени."
   - Мненията на другите: Опитваш се да "откриеш себе си" в мненията на другите хора.
   - Рационализации (придаване на смисъл): "Този човек е пълен гадняр и единствената причина, поради която другите хора го харесват, е защото те самите са глупави." Всеки има собствена история (която пък е свързана с друга история и т.н), за да може да си изгради чувство за самоличност.
   - Сравнения: Животът е пълен с неизвестности (никой не знае откъде произлиза Вселената със сигурност, дали наистина сме живи, какво се случва след като умрем и т.н.) и затова егото ни се опитва да ни защити, като използва етикети / преценки / сравнения. Казва ни "Аз познавам околната среда" и се опитва да ни скрие от плашещата истина, че постоянно сме в неизвестното. Умът ни казва "трябва да намерим някакъв контекст и да придадем смисъл на това, което се случва".
   Човешкият живот е абсурден в това, че създаваме връзки с околните, правим невероятни неща, а в крайна сметка умираме. Животът ни ще свърши. Цитат на Ърнест Бекер: "Фактът, че някой ден ще умрем, води до отричане на смъртта, а от там може да гледаме на света като арена за героизъм."
   Егото ти постоянно иска да срита човека отсреща, за да покаже, че ти си по-добър. Тъй като винаги търси контекст, то трябва да покаже, че ти си по-"реален" и забележим. Затова хората казват "Искам да съм НАЙ-добрия!".
   Така през целия ти живот виждаш само повърхността на нещата,  но не и дълбочината. Живот, в който постоянно тичаш насам-натам, опитвайки се да разбереш кой си и да излекуваш раната.
   Но по-късно осъзнаваш: "Колкото по-лична е раната, толкова по-универсална е тя." (т.е. ти си мислиш, че само ти имаш определен проблем, но всъщност всеки го има). Всички ние имаме истории: "Това ми се случи, това е моята идентичност, аз съм жертва", но погледни всичките тези хора, които те харесват, и всичките добри реакции, които получаваш и можеш да генерираш.
   Егото е неустойчиво, защото винаги трябва да имаш материал, с който да го потвърдиш. То е черна дупка, която предизвиква отчаяние. Нужни са ти доказателства, че старите рани вече нямат значение.
   Как оформяш своята реалност - на база на това чувство на отчаяние и липса или в името на правилните действия, които трябва да предприемеш? Да усетиш потока на творчеството или да отречеш неизвестното?
   Сегашният момент е единственият, който някога е имало - не търси щастие в бъдещето, то се случва сега. Начинът, по който се чувстваш сега, е всичко, което имаш.
   От ранна възраст ни учат да ходим на училище -> гимназия -> университет -> работа -> и когато се пенсионираме идва славата. Като "отложен план за живот". Винаги ни учат да измерваме как се справяме и накрая да си направим самооценка, а след това веднага да тръгнем за следващото нещо, да стигнем до бъдещето.
   След като осъзнаеш, че бъдещето наистина съществува, но всъщност това е сегашният момент, цялата концепция за времето спира да има значение. Няма истинска полза от времето.


Резултатът е разочароващ

   Резултатът никога не може да бъде толкова добър, колкото е самият процес (извършването на действията, които водят до резултата). Всичко е в сегашния момент. Ако щастието е състоянието ни по подразбиране, то тогава няма разлика, когато получим нещото, което искаме. Все едно и също е. Да даваш стойност на хората е най-доброто нещо, което някога можеш да направиш.


Даващи стойност и Вземащи стойност

   Всеки път, когато действаш през егото и се опитваш да накараш някой да "реагира" на теб (обяснено в Част 1), това е вземане на стойност. Когато някой се опита да получи собствена изгода, като манипулира реакциите ти, винаги можеш да го усетиш.
   Но когато си автентичен и просто даваш стойност, хората реагират по невероятен начин. Не прави критерия си за успех "как реагираха". Единственият ти критерий е, че си показал истинската си същност и не си изневерил на себе си, а просто си казал това, което наистина мислиш.
   Всеки път, когато просто се опитваш да дадеш стойност, това е привлекателно. Вземането на стойност е отблъскващо.
   ФОРМУЛАТА: Всеки е уникален и има вродена стойност. И тъй като имаме социално създадена реалност, ние винаги се наслаждаваме на общуването с хора. Но ако те ти дават някакви знания, за да получат реакция от теб, всъщност не ти дават автентична перспектива и следователно не ти дават стойност.


Даване на стойност и Самостоятелно забавление

   Самостоятелно забавление - казваш неща, които те поставят в стейт, вместо да си като повечето други мъже, които си мислят "Какво да й кажа, за да получа възможно най-добрата реакция?" Казвай неща, които намираш за забавни, дори и да са абсурдни. Важното е това, което правиш, да те развеселява (но все пак имай предвид дали и момичето се забавлява).
   Когато си душата на компанията и си този, който прави партито готино (като допринасяш с хубави емоции), тя ще прояви интерес към теб, а когато се опитваш да се вмъкнеш в нейното парти, това ще я отблъсне. Емоционалното ти състояние е твоята "пълна чаша" (вместо да имаш празна чаша и да търсиш някой, който да ти я запълни). Твоята "центрираност" представлява стойността, която имаш като мъж, в очите на жените.


Его (продължение)

   Егото започва с раната от ранна възраст. Ти рационализираш своята идентичност и уникалност, НО ВСЪЩНОСТ ВСЕКИ ОТ НАС ИМА РАНИ.
   Трябва да приемеш както добрите си страни, така и лошите. Приеми, че колкото по-лична е раната, толкова по-универсална е тя. Просто трябва да приемеш раната.
   Чак когато успееш да погледнеш покрай повърхността на нещата и фалшивия блясък, когато осъзнаеш, че всички сме хора, тогава ще изпиташ едно "щракване" в главата си и ще започнеш да се чувстваш комфортно в собствената си кожа.


Автентичност

   Всеки се ражда с щастие в сърцето си, но след това се случва нещо, което те отклонява от тези чувства. Важното е, че можеш да ПРЕОТКРИЕШ това самочувствие.
   Когато НЯМАШ самочувствие, всичко, което смяташ за "лошо" в себе си, изглежда като пречка и неудобство. Когато ИМАШ самочувствие, тези неща са просто привлекателни странности. Същността ти винаги прониква.



----------

Супер превод Гледал съм семинара 2 пъти и съм на мнение, че е най-доброто, което съм виждал някога в тази сфера. Много неща наизлязоха от RSD след него, но на фона на блупринт са някак повърхностни. Мога да те снабдя с руски субтитри ако си заинтересован за превод или имаш в предвид някой. Skype: someone_x93

[ilian_790112]

Поздравления за DMN за огромния ентусиазъм и усилията, които е вложил за превод на едни от най-важните откъси от The Blueprint Decoded!

Като награда за старанието, труда и желанието да бъде ценен за този форум и останалите потребители, ние със Слейър решихме да му направим един малък подарък:

- DMN получава титлата PUP Masterpiece, която се присъжда единствено на потребители с особени заслуги, които са написали наистина стойностни статии.

- Той получава също един ден допълнителен бонус в случай, че се запише на тридневен уоркшоп. Смятам че, това четиридневно обучение ще му бъде изключително полезно, защото ще му позволи да види пикапа в действие и реално как работят нещата на практика.

DMN, винаги можеш да ми пишеш, за да се разберем за подробностите.

[dvt32]

Уау, наистина благодаря! 

Всъщност преведох този материал, защото The Blueprint Decoded ме запали по pickup, а и много исках да споделя съдържанието с приятелите си, но повечето от тях не разбираха английски... 

Благодаря ви за наградата!

[dvt32]

PDF-и на преводите.

Част 1: https://www.dropbox.com/scl/fi/j8iuccefdi53e5trurm1t/1.pdf?rlkey=z6rw2wh3vaog80wg0ywoqpp2q&dl=0
Част 2: https://www.dropbox.com/scl/fi/lnz75qic13h1y9vvltrbg/2.pdf?rlkey=nk7npaejj1qpckkgxob87mzpa&dl=0
Част 3: https://www.dropbox.com/scl/fi/e6ejdk951mjt5h4mwatj0/3.pdf?rlkey=ito4d3v6pxnga1osv9behba5f&dl=0
Част 4: https://www.dropbox.com/scl/fi/lqsgn2r5uhbiynduys939/4.pdf?rlkey=5qlbixzvwa9fkqirt3lv61cbc&dl=0