Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Март 31, 2020, 04:07:54 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

"Дължа успеха си на това: никога не давах и не приемах извинения." - Флорънс Найтингейл

Екипът на pickup-project организира обучения през месец март 2020г.
Не се колебай! Запиши се сега!

 
   Начало    Правила Търси Вход Регистрация  
Страници: 1 2 3 [4]
  Изпечатай  
Автор Тема: ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН  (Прочетена 7970 пъти)
Just_a_boy
PuP Форум Гуру
*****

Репутация: +226/-101
Неактивен Неактивен

Публикации: 914



Профил
« Отговор #45 -: Юни 21, 2018, 16:10:04 »

Според тебе пък все някой копирам, филмар.. Усмивчица

За другото не си разбрал - не говоря кой какви дарби и заложби има. А как успехите рефлектират върху самочувствието и обратното - самочувствието върху успехите. В твоя случай - вярвал си си, но си нямал успех -> спрял си да вярваш -> отказал си се. После си имал успех с компютрите -> вярваш си, че разбираш от това.
Активен

"Fortune doesn't favour fools"
cionflipp
PuP Форум Майстор
***

Репутация: +41/-12
Неактивен Неактивен

Публикации: 199



Профил
« Отговор #46 -: Юни 21, 2018, 17:19:28 »

Дискутираме си, от спора се ражда истината. Без това форума е умрял и в него пишат 5 човека на кръст.
Активен

Your heroes do not obey the rules they are telling you to follow.
rekojeht
PuP Форум Шампион
******

Репутация: +460/-477
Неактивен Неактивен

Публикации: 1478



Профил
« Отговор #47 -: Юни 21, 2018, 17:49:12 »

Това да си вярваш и това да имаш някакви качества/успехи са пряко свързани. Първото води към второто и второто към първото.
Това е много интересен въпрос. За жалост е труно да се каже, кое към кое води със сигурност. Ясно, че тук има два основни лагера - едните ще кажат, че първо трябва да си повярваш, пък те успехите ще дойдат, а другите, че успехите пораждат вяра във себе си. По принцип, и двете са възможни, и дават отражение, къде повече, къде по-малко, от случай до случай е общо взето. Не може точно да се докаже, кое какъв резултат дава. Също така, според мен, е погрешно да разглеждаме хора, които са на по 20-30+ години и да се опитваме да измислим как са станали нещата при тях. Мисля, че истината е в по-ранните години.

Има нещо, което е лесно наблюдавано в психологията. Това е, че при деца, чиито родители им се карат много, не ги поздравяват за дадени действия и постоянно ги карат да се чувстват, че не са се справили добре, това води до комплекси за малоценност, social anxiety, антисоциалност, притеснение, срамежливост, затвореност, неувереност, а в по-крайни случаи могат да доведат и го психопатия. От другата страна пък са деца, чиито родители им дават стимул да се развиват, чрез така нареченото "positive reinforcement", сиреч - Направи еди какво си. Детето го прави. Браво! Награда (която може да е физическа или емоционална, примерно похвала/признание/валидация). Такива деца, обикновено израстват с желание за развитие, защото го асоциират с положителни емоции, комбинацията от които води до изграждане на самочувствие и увереност в собствените им възможности.
Хора от втория тип, дори и да не са най-уверените евър, гига турбо алфи, винаги могат, при това страшно бързо и лесно, да прогресират в насока успехи/самочувствие, заради силната им основа, от детството.
За хората от първия тип няма да казвам, че пак ще кажете, че съм голям песимист.
Активен

If you seek to aid everyone that suffers in the galaxy, you will only weaken yourself… and weaken them. It is the internal struggles, when fought and won on their own, that yield the strongest rewards. You stole that struggle from them, cheapened it. If you care for others, then dispense with pity and sacrifice and recognize the value in letting them fight their own battles. And when they triumph, they will be even stronger for the victory.

To truly understand something you must have the whole contrast, not adherance to a single idea.

It is such a quiet thing to fall. But far more terrible is to admit it.

To best one in combat...that is one thing...To defeat them without striking a blow, that is my hope.
Танграта
PuP Knight
PuP Форум Гуру
*
*******

Репутация: +238/-117
Неактивен Неактивен

Публикации: 727



Профил
« Отговор #48 -: Юни 22, 2018, 16:40:07 »

Все си мисля, че тази тема има по-универсален характер и заглавието говори точно за това, а не става въпрос само за това какво искат пичките. Не ти трябва да си Роналдо, не ти трябва да си богат, за да животът да бъде прекрасен и за да сваляш пички. Дори не ти трябва да ебеш много, за да животът да бъде прекрасен. Но този позитивен фрейм създава ли привличане? Създава. Прави ли човек по-щаслив? Прави го.

Ти с голата вяра няма да станеш Роналдо, но за какво по-дяволите ти е да бъдеш Роналдо? Ти не се сравняваш с Роналдо. Роналдо примерно не може да ми стъпи на малкия пръст в някои отношения (както и всеки от вас има нещо, в което е по-добър от Роналдо или Бекъм). Дреме ли му? Не. На мен дреме ли ми? Не. И двамата си правим нашите си неща и се кефим на живота. И един чистач, който е със самочувствието на "Роналдо сред чистачите" ще бъде по-щаслив и привлекателен, отколкото сдухан, циничен и мрънкащ готвач, примерно (или която си изберете "престижна" професия). Не говорим за някаква крайност - мургав чистач, който не се е къпал от 20 дена и няма здрав зъб в устата си, надявам се всички го разбираме това.

Нещата не са черно-бели. Можеш да лъжеш и да ебеш, можеш да бъдеш честен и пак да ебеш. Всеки си има стил. Но да се сравняваш постоянно с другите, самочувствието ти да зависи само от външни фактори... Не мога дори да си го представя как това би могло да бъде трайно и да води до дългосрочен успех/щастие.
Е, ти казваш точно, абсоютно същото.
Никой не говори, че ти се сравняваш с другите, а че хората, и жените го правят.
Не е възмжно друго. Така работи еволюцията. Или ще пусне на теб, или на друг.
Дали е субективно, ситуационно, за конкретния момент, да такова е. И точно това говорим! Нещата са свръх, супер субективни.
А че трябвало игра, за да лъжеш, кой е говорил друго?
Ти и за бизнес, пред мъже, приятели или в политика, пак трябва игра, за да си поднесеш приказката. Но това не го прави по-малко лъжливо и субективно.
Факт е, че експресията печели атракшъна, не обективните качества. И дори не говорим за пари, а ако щеш за сила, смелост, чест, и тн. Това за мен не е ок.

Освен това, не е вярно, че е по-трудно да се лъже, отколкото ако реално имаш някакви ресурси. Ако си свикнал да приказваш, от лъжата по-лесно няма. Има и един лаф. Никога не можеш да дадеш това, което аз мога да обещая.
Факт е, че едно 90% от успешните мъже лъжат патологично.
За това говорим. То си личи и по думите на жените. Все ги били излъгали нещо. Дори да е възможно да си честен и да успяваш, с 10ките трудно ще ти се получи. Щото някой друг ще излъже повече.

Освен това като си на 25 е лесно да се каже, "какво толкова, вкарай енергия и готово" Щото цял ден клатиш. Отговорности и грижа 0ла. Енергия колкото искаш.
Ела на 40-45 след постоянни караници с говеда и мързеливи и крадливи майстори, стрес от работа, стрес от банки, лекари, хронични травми, да видим откъде ще се вземе тая мистична енергия и приказки.
Колкото повече трупаш реални качества, толкова по-малко имаш моментния потенциал за енергия и безгрижност.
Единствения ти шанс, да удариш чертата и да почиваш. Просто и 2те не стават. Щото енергията ти е налята в друго. И си я впрегнал на работа.
Активен

Позитив чалъндж: 1 - 30 Октомври.
Правете забележки, ако споря с някой; ако се присмивам , или съм саркастичен ... Усмивчица
SEXINSTRUCTOR
PuP Player
PuP Форум Новак
*******

Репутация: +3/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 19



Профил
« Отговор #49 -: Юли 29, 2018, 21:21:07 »

Живял някога един праведен човек. Когато починал, духът му се издигнал в небето и се озовал пред райските порти, където свети Петър проверил в големия си тефтер дали човекът е живял според божиите заповеди и след като се убедил, че е така, го пуснал в Рая. А там - зелени поляни, сини небеса, чудни цветя, божествена храна и мили хора.
Минала една седмица, минала втора и на човека му омръзнало в Рая, затова решил да помоли свети Петър да му позволи да отиде в Ада, защото там били повечето му приятели, а и сигурно е по-интересно. Свети Петър му позволил и така нашият герой се озовал в Ада. Огледал се, същото като в Рая - красота, дървета, синьо небе, хубава храна. Имало само една разлика - хората непрекъснато мрънкали. Отишъл човекът при дявола и го попитал защо хората тук са недоволни. Дяволът се засмял лукаво и казал: "Те си мислят, че в Рая е по-хубаво, за това".
Раят и Адът са в самите нас и в нашето отношение към това, което ни се случва.
Активен

FEAR - Forget Everything And Run or Face Everything And Rise. It's your choice!
Страници: 1 2 3 [4]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines