Няколко кратки отстрелки от последната десетдневка, да ми вдигнете червените флагове къде бъркам

Както винаги самоанализа ми дава дефектни резултати и ми трябва вашето мнение.
Сценка 1-ваИзкарал съм "Пишкоудължител 8" за лек тест драйв - настройки по ЕКУ-то и окачването. Светва ме че е излапал горивото и правя заход аз кацане към бензиностанция, пълним, плащаме. Излизам, паля и се зарових нещо в настройките на бордовия...
Идва нещо, което приближава разбиранията ми за 10-ка(доста я загледах докато зареждах) и ми врътва ключа на Off. Честно, лявата ми ръка се отлепи половин метър към нея преди да спре. А бях с ръкавиците - като се разсееше облака фон дьо тен и щеше вече да е 6-чка. Магия!
- Красота, много си смела
(гледам я леко под ъгъл, още ми тъка)- Много бръмчи, не се чуваме
- Това им е работата на моторите, да бръмчат
(натъртено-поучително-заканително-ядосано)- Ти какво си мислиш, че не знам за моторите ли... знаеш ли колко съм ги карала... това тук от какво мислиш че е
(посочва някакъв малък белег под брадичката си, който не бях видял)Директно, без секунда замисляне.
- Как от какво е? То си личи. Сексуална травма. Някой се е опитал да ти го подаде да си преглътнеш, но ти не си отворила уста навреме и те е изтрещял по брадичката?
(взрив от смях на заден фон от приятелките й) Ами отваряй по-бързо и по-широко следващия път, не всички са с малки пишльонки и имат време да се прицелват. (разпервам ръце) То като дойде, та се не трае!
Шок. Няколко секунди. И на 10-ката й стана смешно - забила погледа надолу и подхлипва сдържайки семха. На заден фон публиката колабира. Нямам идея как да продължа от тук, изнасям се.
- Красота, батко ще тръгва, че го чакат по спешност
(посочвам надписа "Multiple Orgasm Donor" на шлема)- Оооо... (още беше ухилена)
- Да ти запазя час?
- Не, няма нужда (прътхи надменно, вече се е съвзела)
- А какво?
- Какво какво?!? (силно учудена, замята коса на една страна)
- Искаш нещо, какво? ... ръката ти е върху мотора ми, пречиш ми да тръгна... (е, ако бях запалил, щеше да се усети и да си я махне, но... нали е вряла и кипяла мото кифла, мухахаха, няма да й подсказваме)
- Ааа... (дръпва се назад, пак си оправя косата) извинявай, аз случайно...(заглушена от паленето на мотора)
Смигвам снизходително. Нахлупих каската и се изнесох.
Честно, не ми хрумна как да го изиграя, а сега като го прехвърлям от аудио на текст и пак не ми хрумва.
Сценка 2-раВ заведение, вечерно. Двама баламурника са ме принудили да изляза с тях. Дълбоката им тайна идея е да се запознаят с мадами покрай мен, а в краен случай - да се позабавляват. Накарах две сервитьорки да си завържат лаф с тях, после единия го инсталирах на чужда маса с трички студентки и един задръстеняк. Стана ми скучно. На близка маса гледам две лелки, на по около 40, вероятно някогашни 8-ци. Лелки, ама лачени. Сиренце, бутилка вино. И двете периодично забиват погледите в телефоните, нямат какво да си кажат. Викам си - гавра ще е. Сега ще им ги натреса и тия двете на моите баламурници. Лесна работа, все едно да ловиш риба в аквариум, бутилката им е почти празна. Забивам поглед в едната. Двайсетина секунди и тя забива поглед в мен. Поемам дълбоко въздух, задържам и изпускам, смигвам. Почти както когато пускам тихичко газове, но някак по-сексуално.
Оная сбутва другарчето, живо започват да ме обсъждат и да си говорят на ушенце и двете - не отлепят поглед от мен. Аквариум, риболов - казах ви. Тая с която се гледахме заби поглед в телефона. Другата не престава да ме гледа. И аз я гледам, стоя си в полу-легнало положение. Смигнах й и на нея. Онази се пооблиза, бръкна в чантичката и почна да си слага червило. Бавно. Докато гледа към мен. Висш пилотаж, не се омаза. Почвам да се замислям дали тая кака няма да вземе да ме научи на нещо ново. Отлепих поглед за няма и десет секунди, да кажа да не ме чакат. Триумфална походка към лелките и сядам при тях. Тишина. Тая с червилото вади цигара, пали и започва буквално да прави свирка на цигарата. Погледах, погледах, не се стърпях.
- Браво, брависсимо белла дона! (що ме изби на италиански?!?) А те фортуна нон маншер... (край, изчерпах си речниковия запас)
Ама съм един ухилен и възхитен от това, което виждам. Бахти, що го виждам за първи път това?!? Произвеждайте още от тоя модел! А другата си рови в телефона. Майната й. Тая си загаси цигарата, наведе се към мен и ме хвана за шнорхела, през панталоните. Ама стиска, не се шегува. И ми казва на ушенце:
- Ето така се ебе с поглед, малкия...
Близна ми ухото, станаха и си тръгнаха, а аз... аз ухилен като девственик след чекия, не мога да мръдна, само ги гледам как се отдалечават. Даже не се обърнаха. Стоял съм одървен и неподвижен поне пет минути. Идва сервитьорката, аз й махам да не ме притеснява. После я питах дали тия са редовни. Не, за първи път ги виждала. Ооооо... разочарование.
Сефте ми се случва, как бихте изиграли такава ситуация? Ясно е, че аз нищо не направих...
Сценка 3-таНа работа. Много корава мацка, аз я имах за 9-ка. Познава ме откакто бях нищо и никой. После катастрофира, откриха й рак, лечения, глупости, рецидив, още лечения - едно пет-шест години не сме се виждали. Трудно я познах, но в моите очи още си е 9-ка. Реално, вероятно 8 и надолу. Две шепи дупенце, нереално тънък кръст и гърди в които може да се загубиш, ако не си си начертал карта на светло. И всичко това така се върти и подрусва при ходене, че губиш координация, тече лига, страшно е. А в лицето е самата невинност, чистота и красота. Да не повярваш, че и тя сере, повръща и й идва цикъла. Не, не ми е драма да съм с нея. Преди години ми е било, сега - не. Осъзнах, че билетчетата за тая въртележка са свършили, приех факта, отказах се да вися на опашката и още бях с такова усещане, като я видях сега - подсъзнателно не я приемам като сексуален обект. Върнала се за ден на работа (още я водим на работа, има си уговорка с някой от другите директори) да оправи документи ли, какво...
- Оооохххоооооооооо... и се прави, че не ме познава....
- ?!? (грам не се сещам, тя е в тълпа от още десетина мадами, пият кафета, мога ли да ги познавам и помня всичките)
- Яяяяяяя. Какви са тия мускули от тебе? (оцъклила се се) Истински ли са? Дай да пипна... (аз - половин метър назад, гледам я от високо)
- Ели? (загрявам, почват спомени - на талази, предимно как ме е рязала...)
- Стой ти казах! (почва да ми масажира гърдите с ръце) Хо хо хо (бръква под блузата, студени ръце, пак мачка гърдите). Оха! Я отпусни корема! (опипва надолу)
- Отпуснат е... (всички други стоят и мълчаливо гледат как ме инспектират)
- Глупости! Я го стегни? (стягам) Ееееееее... прекаляваш... но на кака Ели така й харесва (ръцете й стигат до колана, почва да разкопчава, дере с маникюра)
- Чшт, там не! (пак давам половин метър назад, удрям се в стената, залитам, отнасям дружен смях)
- Що, това там не го ли тренираш?
- ТОВА си има име... (в трета глуха съм, затягам колана и си оправям дрехите)
- И как се казва? (да, четвърта глуха)
- Като се запознаете сам ще ти каже (пета глуха, дружни дюдюкания от тълпата)
- Ами извади го, да се запознаем
(Емчето скача в защита) - Не е удобно сега, пред толкова хора, директор е... (аз кимам одобрително, на удавника са му подали сламка)
- Повишиха ли те бе? И не почерпи!
(Емчето пак скача) - Точно тебе ще черпи! Той за колата и мотора не ме е почерпил, че тебе... Ха...
- Ти каква си му(към Емилия)? Ебалника за през деня ли? Теб пък що да те черпи? Пак че ти позволява да говориш.
Мисля си - край, тия ще се сбият, ще хвърчат перушини и нокти. Емчето вече тръгна на чомби...
- Ели, ела с мен (прегръщам я през рамото и я повеждам) да ми разкажеш как си... (отзад е настанала глъчка, заформя се хаос и разруха)
Вървим по коридори, стълби.
- Бързо, бързо, ела (гледам да дам дистанция между нея и тълпата)
- И к`во, к`ъв ти е мотора?
- С две гуми.
- И едно кормило, нали? Знам ги тия... Къде ти е офиса?
Деба и късмет. Мишето, забила поглед в телефона. Вдига глава. Поглежда ме. Поглежда нея. "В дъното, ъгловия му е офиса". Край, Мишето ще я разпънем на кръст пред портала! Ели ме хвана за ръка, повлече ме. Застана пред офиса, прочете табелката, цъка с език 2 секунди.
- Влизай (направо ме хвърли през вратата). Тая врата заключва ли се? (поглежда и веднага позна заключващия механизъм, заключи) Събличай!
- А... какво? (логиката ми не допуска чутото да е истина)
- Сваляй дрехите! (идва и почва да ме дърпа, борба, аз не смея да се съпротивлявам много - болно е момичето, знам ли, да не я повредя? Оставам гол до кръста)
- Никакъв байкър не си, нямаш татуси...
- Ти затова ли ме събличаш... ПИТАЙ, ДА НЯМА ДА ТЕ ЛЪЖА! (искрено съм възмутен)
- Не само за това...(избутва ме на дивана да легна и ми сяда отгоре... край, прибелих оките... хванах я с едната ръка, придърпах я и си омляскахме езиците, с другата ръка почвам да я разкопчавам, тя маха колана ми, дере, панталона хвръкна... и рязко спря) Хахахахах! Иска ли ти се бе?!? Ххахахах. Да си видиш физиономията каква е.
ТАЯ СТАНА ОТ ДИВАНА. Отиде, отключи вратата и на излизане:
- Първо пръстенчето (показва си пръста), после забавленията (аз съм задъхан, с полу-свалени гащи и щръкнал атрибут съвсем извън гащите) Сега ще ти извикам ебалника. Хахаха (излиза и не затваря вратата) Емилиооооооооо (отеква по коридора)
Половин час лууп: Щях да спраскам Ели -> Не спрасках Ели. Май основната грешка беше, че се огънах на диванчето? Драма ми е. Чудя се, ако я бях съблякъл по-бързо, ако я бях затиснал тя да е отдолу... превъртам си много възможни варианти. Имам нуждата някой да ми каже, че просто се е изгаврила с мен, че да ми олекне...