Минутка за анализ: три неуспешни

[Zalmoxis]

Няколко кратки отстрелки от последната десетдневка, да ми вдигнете червените флагове къде бъркам Както винаги самоанализа ми дава дефектни резултати и ми трябва вашето мнение.

Сценка 1-ва

Изкарал съм "Пишкоудължител 8" за лек тест драйв - настройки по ЕКУ-то и окачването. Светва ме че е излапал горивото и правя заход аз кацане към бензиностанция, пълним, плащаме. Излизам, паля и се зарових нещо в настройките на бордовия...

Идва нещо, което приближава разбиранията ми за 10-ка(доста я загледах докато зареждах) и ми врътва ключа на Off. Честно, лявата ми ръка се отлепи половин метър към нея преди да спре. А бях с ръкавиците - като се разсееше облака фон дьо тен и щеше вече да е 6-чка. Магия!
- Красота, много си смела (гледам я леко под ъгъл, още ми тъка)
- Много бръмчи, не се чуваме
- Това им е работата на моторите, да бръмчат (натъртено-поучително-заканително-ядосано)
- Ти какво си мислиш, че не знам за моторите ли... знаеш ли колко съм ги карала... това тук от какво мислиш че е (посочва някакъв малък белег под брадичката си, който не бях видял)
Директно, без секунда замисляне.
- Как от какво е? То си личи. Сексуална травма. Някой се е опитал да ти го подаде да си преглътнеш, но ти не си отворила уста навреме и те е изтрещял по брадичката? (взрив от смях на заден фон от приятелките й) Ами отваряй по-бързо и по-широко следващия път, не всички са с малки пишльонки и имат време да се прицелват. (разпервам ръце) То като дойде, та се не трае!
Шок. Няколко секунди. И на 10-ката й стана смешно - забила погледа надолу и подхлипва сдържайки семха. На заден фон публиката колабира. Нямам идея как да продължа от тук, изнасям се.
- Красота, батко ще тръгва, че го чакат по спешност (посочвам надписа "Multiple Orgasm Donor" на шлема)
- Оооо... (още беше ухилена)
- Да ти запазя час?
- Не, няма нужда (прътхи надменно, вече се е съвзела)
- А какво?
- Какво какво?!? (силно учудена, замята коса на една страна)
- Искаш нещо, какво? ... ръката ти е върху мотора ми, пречиш ми да тръгна... (е, ако бях запалил, щеше да се усети и да си я махне, но... нали е вряла и кипяла мото кифла, мухахаха, няма да й подсказваме)
- Ааа... (дръпва се назад, пак си оправя косата) извинявай, аз случайно...(заглушена от паленето на мотора)
Смигвам снизходително. Нахлупих каската и се изнесох.

Честно, не ми хрумна как да го изиграя, а сега като го прехвърлям от аудио на текст и пак не ми хрумва.

Сценка 2-ра

В заведение, вечерно. Двама баламурника са ме принудили да изляза с тях. Дълбоката им тайна идея е да се запознаят с мадами покрай мен, а в краен случай - да се позабавляват. Накарах две сервитьорки да си завържат лаф с тях, после единия го инсталирах на чужда маса с трички студентки и един задръстеняк. Стана ми скучно. На близка маса гледам две лелки, на по около 40, вероятно някогашни 8-ци. Лелки, ама лачени. Сиренце, бутилка вино. И двете периодично забиват погледите в телефоните, нямат какво да си кажат. Викам си - гавра ще е. Сега ще им ги натреса и тия двете на моите баламурници. Лесна работа, все едно да ловиш риба в аквариум, бутилката им е почти празна. Забивам поглед в едната. Двайсетина секунди и тя забива поглед в мен. Поемам дълбоко въздух, задържам и изпускам, смигвам. Почти както когато пускам тихичко газове, но някак по-сексуално.

Оная сбутва другарчето, живо започват да ме обсъждат и да си говорят на ушенце и двете - не отлепят поглед от мен. Аквариум, риболов - казах ви. Тая с която се гледахме заби поглед в телефона. Другата не престава да ме гледа. И аз я гледам, стоя си в полу-легнало положение. Смигнах й и на нея. Онази се пооблиза, бръкна в чантичката и почна да си слага червило. Бавно. Докато гледа към мен. Висш пилотаж, не се омаза. Почвам да се замислям дали тая кака няма да вземе да ме научи на нещо ново. Отлепих поглед за няма и десет секунди, да кажа да не ме чакат. Триумфална походка към лелките и сядам при тях. Тишина. Тая с червилото вади цигара, пали и започва буквално да прави свирка на цигарата. Погледах, погледах, не се стърпях.
- Браво, брависсимо белла дона! (що ме изби на италиански?!?) А те фортуна нон маншер... (край, изчерпах си речниковия запас)
Ама съм един ухилен и възхитен от това, което виждам. Бахти, що го виждам за първи път това?!? Произвеждайте още от тоя модел! А другата си рови в телефона. Майната й. Тая си загаси цигарата, наведе се към мен и ме хвана за шнорхела, през панталоните. Ама стиска, не се шегува. И ми казва на ушенце:
- Ето така се ебе с поглед, малкия...
Близна ми ухото, станаха и си тръгнаха, а аз... аз ухилен като девственик след чекия, не мога да мръдна, само ги гледам как се отдалечават. Даже не се обърнаха. Стоял съм одървен и неподвижен поне пет минути. Идва сервитьорката, аз й махам да не ме притеснява. После я питах дали тия са редовни. Не, за първи път ги виждала. Ооооо... разочарование.

Сефте ми се случва, как бихте изиграли такава ситуация? Ясно е, че аз нищо не направих...

Сценка 3-та

На работа. Много корава мацка, аз я имах за 9-ка. Познава ме откакто бях нищо и никой. После катастрофира, откриха й рак, лечения, глупости, рецидив, още лечения - едно пет-шест години не сме се виждали. Трудно я познах, но в моите очи още си е 9-ка. Реално, вероятно 8 и надолу. Две шепи дупенце, нереално тънък кръст и гърди в които може да се загубиш, ако не си си начертал карта на светло. И всичко това така се върти и подрусва при ходене, че губиш координация, тече лига, страшно е. А в лицето е самата невинност, чистота и красота. Да не повярваш, че и тя сере, повръща и й идва цикъла. Не, не ми е драма да съм с нея. Преди години ми е било, сега - не. Осъзнах, че билетчетата за тая въртележка са свършили, приех факта, отказах се да вися на опашката и още бях с такова усещане, като я видях сега - подсъзнателно не я приемам като сексуален обект. Върнала се за ден на работа (още я водим на работа, има си уговорка с някой от другите директори) да оправи документи ли, какво...

- Оооохххоооооооооо... и се прави, че не ме познава....
- ?!? (грам не се сещам, тя е в тълпа от още десетина мадами, пият кафета, мога ли да ги познавам и помня всичките)
- Яяяяяяя. Какви са тия мускули от тебе? (оцъклила се се) Истински ли са? Дай да пипна... (аз - половин метър назад, гледам я от високо)
- Ели? (загрявам, почват спомени - на талази, предимно как ме е рязала...)
- Стой ти казах! (почва да ми масажира гърдите с ръце) Хо хо хо (бръква под блузата, студени ръце, пак мачка гърдите). Оха! Я отпусни корема! (опипва надолу)
- Отпуснат е... (всички други стоят и мълчаливо гледат как ме инспектират)
- Глупости! Я го стегни? (стягам) Ееееееее... прекаляваш... но на кака Ели така й харесва (ръцете й стигат до колана, почва да разкопчава, дере с маникюра)
- Чшт, там не! (пак давам половин метър назад, удрям се в стената, залитам, отнасям дружен смях)
- Що, това там не го ли тренираш?
- ТОВА си има име... (в трета глуха съм, затягам колана и си оправям дрехите)
- И как се казва? (да, четвърта глуха)
- Като се запознаете сам ще ти каже (пета глуха, дружни дюдюкания от тълпата)
- Ами извади го, да се запознаем
(Емчето скача в защита) - Не е удобно сега, пред толкова хора, директор е... (аз кимам одобрително, на удавника са му подали сламка)
- Повишиха ли те бе? И не почерпи!
(Емчето пак скача) - Точно тебе ще черпи! Той за колата и мотора не ме е почерпил, че тебе... Ха...
- Ти каква си му(към Емилия)? Ебалника за през деня ли? Теб пък що да те черпи? Пак че ти позволява да говориш.
Мисля си - край, тия ще се сбият, ще хвърчат перушини и нокти. Емчето вече тръгна на чомби...
- Ели, ела с мен (прегръщам я през рамото и я повеждам) да ми разкажеш как си... (отзад е настанала глъчка, заформя се хаос и разруха)
Вървим по коридори, стълби.
- Бързо, бързо, ела (гледам да дам дистанция между нея и тълпата)
- И к`во, к`ъв ти е мотора?
- С две гуми.
- И едно кормило, нали? Знам ги тия... Къде ти е офиса?
Деба и късмет. Мишето, забила поглед в телефона. Вдига глава. Поглежда ме. Поглежда нея. "В дъното, ъгловия му е офиса". Край, Мишето ще я разпънем на кръст пред портала! Ели ме хвана за ръка, повлече ме. Застана пред офиса, прочете табелката, цъка с език 2 секунди.
- Влизай (направо ме хвърли през вратата). Тая врата заключва ли се? (поглежда и веднага позна заключващия механизъм, заключи) Събличай!
- А... какво? (логиката ми не допуска чутото да е истина)
- Сваляй дрехите! (идва и почва да ме дърпа, борба, аз не смея да се съпротивлявам много - болно е момичето, знам ли, да не я повредя? Оставам гол до кръста)
- Никакъв байкър не си, нямаш татуси...
- Ти затова ли ме събличаш... ПИТАЙ, ДА НЯМА ДА ТЕ ЛЪЖА! (искрено съм възмутен)
- Не само за това...(избутва ме на дивана да легна и ми сяда отгоре... край, прибелих оките... хванах я с едната ръка, придърпах я и си омляскахме езиците, с другата ръка почвам да я разкопчавам, тя маха колана ми, дере, панталона хвръкна... и рязко спря) Хахахахах! Иска ли ти се бе?!? Ххахахах. Да си видиш физиономията каква е.
ТАЯ СТАНА ОТ ДИВАНА. Отиде, отключи вратата и на излизане:
- Първо пръстенчето (показва си пръста), после забавленията (аз съм задъхан, с полу-свалени гащи и щръкнал атрибут съвсем извън гащите) Сега ще ти извикам ебалника. Хахаха (излиза и не затваря вратата) Емилиооооооооо (отеква по коридора)

Половин час лууп: Щях да спраскам Ели -> Не спрасках Ели. Май основната грешка беше, че се огънах на диванчето? Драма ми е. Чудя се, ако я бях съблякъл по-бързо, ако я бях затиснал тя да е отдолу... превъртам си много възможни варианти. Имам нуждата някой да ми каже, че просто се е изгаврила с мен, че да ми олекне...

[stronger]

Интересни истории, жалко обаче че са измислени

[ЧоЧо]

Сценка 1ва

Тука не си го направил много ОК. Аз бих подходил другояче. До тук:
"Как от какво е? То си личи. Сексуална травма."
нещата са супер. Обаче после сексуализираш излишно. В този момент може приятелките ѝ да се хилят на заден фон и на нея също да ѝ е било смешно, но от тук аз не виждам как разговора да продължи естествено. Естествения ход на разговора е сексуализацията да продължи и евентуално задълбочи, но момичето изобщо не те познава и не може да го направи... Замисли се. И респективно ако не може да продължи в този ход разговора или трябва да престане или да смениш темата рязко, което е твърде awkward, защото последващата тема няма да има нищо общо.
След шегата със сексуалната травма без да сексуализираш с продължението трябваше да потърсиш малко рапорт. Тоест да ѝ зададеш въпрос или да кажеш нещо (или разкажеш) свързано с мотора ти; или предишния ти мотор; или колата ти която е със същия цвят, но не те кефи толкова, но пък си бил еди къде си, а с мотора нямаше как да идеш - - > и там си видял еди какво си, питаш я тя била ли е там и разказваш история - - > тя ти казва че не е била но е била еди къде си и т.н. и т.н.
Мисълта ми е, че в началото на запознанството ви за кратко време трябва да си отвориш максимално много теми, за да можеш да имаш материал за разговор, който да ти спечели време. И когато зациклиш и не знаеш какво да кажеш веднага може да се върнеш в някоя от отворените, но незапочнати теми и така се спасяваш.
И най-якото е, че можеш от една тема да отваряш други пряко или косвено свързани теми, такива каквито на теб ти харесват и са ти интересни. Така не само, че се спасяваш от това да нямаш какво да кажеш, а и говориш за нещо което те вълнува.

Момичето идва при теб от интерес, тоест такъв ВЕЧЕ ИМА. Няма нужда да се напъваш допълнително. Виж какво ти казва. Цитирам:
"Много бръмчи. Не се чуваме" - - - > иска да си говорите.
И от теб се иска само да започнете да си говорите. И то работата е наполовина свършена, защото 50те % от разговора зависи от нея, а тя иска да говори също.
А да не говорим колко смело е от нейна страна да дойде при теб и да ти изгаси двигателя. В този ред на мисли можеше това да ѝ отбележиш, вместо да и казваш, че е хубава. То тя това последното си го знае 
За накрая това с бързането и посочването на каската с надписа по нея е добре и ако си бяхте поприказвали щеше да е красив завършек и финална реплика от твоя страна.



Сценка 3та

Просто се е изгаврила с теб...

Викаш "Ако я бях съблякъл по-бързо"... Няма как, защото събитията до момента със събличането са супер нелепи и нереални. Смисъл в какъвто и майндсет да беше нещата нямаше да ги направиш по различен начин. Просто в този момент тя е била свръхдиректна и е играла ролята на прелъстител, а ти на прелъстяван.
Викаш "Ако аз бях отгоре" - и да беше отгоре тя като е намислила да го направи тоя номер щеше да се завърти отгоре да те яхне и после пак същото... Нямаш полезен ход, защото си неподготвен за ситуация, която се оказва план в действие.

Ако можеш върни ѝ го (освен ако не ти е приятелче и дискретна и супер якия характер) . Ако можеш по-грубо, по-добре. Ако можеш на професионално ниво да я изгавриш нещо предвид, че си шеф. Все пак е недопустимо подчинен да се държи така с шефа, right? Аз ако бях бих я натоварил със значителен обем работа, а после бих я порязъл финансово (напр. под предтекст, че не я е сършила добре). Не от злоба, а от това, че във всяка структура има йерархия, и когато аз съм на върха тежк0 на тези които са отдолу и не я зачитат. Практиката ми е показала, че за да те уважават, голяма част от хората първо трябва да ги е страх от теб!

[Bond88]

Интересни истории, жалко обаче че са измислени

      Може и да имат някаква база, но определно много художествено разказани и преувеличени, така не се случват работите, особено в БГ.  Като в оня филм на НЕФТЛИКС за чапо( препоръчвам), само че там си предупреждават, че историите са украсени.

[Zalmoxis]

Сценка 3 се изясни... неприятно, мацката има здравословни проблеми(които й пречат за пълноценен интимен живот), само е търсела малко емоция... имахме един дълъг чат(ще ви го спестя) и излязохме(по-скоро като благотворителност, да я подкрепя малко, да си вдигне самочувствието - стана ми криво за нея).

Така и никой не каза как по дяволите би подходил в Сценка 2. Аз очаквах да няма нужда от никаква игра - все пак доста си бяха пийнали, поне на мен ми изглеждаше че съм над тях в хранителната верига, определено имаше интерес. При толкова фактори, не видях нуждата от каквато и да е игра. А е имало...

Интересни истории, жалко обаче че са измислени

      Може и да имат някаква база, но определно много художествено разказани и преувеличени, така не се случват работите, особено в БГ.  Като в оня филм на НЕФТЛИКС за чапо( препоръчвам), само че там си предупреждават, че историите са украсени.

Всичко опира до възприятия и изразни средства. Ти виждаш бръмчащ моторист, който за малко да катастрофира - аз виждам двуколесно с пеещ двигател пишещ пируети по пътя. Колко лелката е правила свирки на цигарата и как точно - на мен ми хареса, а на теб може да ти се стори че някакъв орк е плюнчил фас, знам ли? Въобще, трудно ми е да си представя в какъв свят живееш, за да може такива неща да ти се струват преувеличени...

Лайф хак - отивам някъде, не се случва нищо необичайно -> отивам на друго място, вместо да стоя и да си мисля колко ми е скучно, да чакам нещо да се случи или някой да дойде. Резултата е, че имаш доста интересни преживявания, наситени в кратки интервали от време. Директен пример: Зарата, от единия край до другия(бях се загубил, търсех апартамента на някаква) 3 интересни случки(непровокирани), 6 запознанства, 5 номера, под 30 минути. А можеше да си лежа на някое заведение да кажем в Пловдив и да се чудя дали след час-два ще се напълни с девочки или ще си стои коч парти....

Обаче после сексуализираш излишно. В този момент може приятелките ѝ да се хилят на заден фон и на нея също да ѝ е било смешно, но от тук аз не виждам как разговора да продължи естествено.

Прав си. Хванал съм се, че прекомерно сексуализирам, създава се едно напрежение, което не води до нищо смислено в повечето случаи... освен до това, че като определен таргет ме засече на по-късен етап е 50/50 на почне да сексуализира без аз да се намесвам. Е, окей, не е 50/50 но се случва доволно често... и определено гали самочувствието. Ще почна да работя върху де-сексуализиране на изразните ми средства.

[Coconut Crab]

То е ясно, че не търсиш сериозно съвет, а искаш да разкажеш весели истории от живота си. Браво.

[Bond88]

     Имам предложения за теб Zalmoxis . Покажи ми го този твоя свят една вечер, аз черпя уискито. Аз не съм като Васето. Стойката ми е изправена, мога да се облека като човек, мога да говоря на всякакви теми, така че няма да те изложа. Имал съм допир до успели хора( но не съм успял и сигурно не мисля като такъв). Повечето от тях се изразяват просто, практично и право в десятката с хирургическа точност. Ти сигурно си някакъв свеж полъх в малката и лимитирана България, където някой може да създаде няколко отдела, които не се познават помежду си, и където всичко това работи без да се напъваш, имайки енергия да пишеш във форум, да сваляш жени навсякъде и да четеш много литература.После аз ще влезна във форума и ще потвърдя, че си превъртял играта както се бяха изразили в предните ти истории. Ще ми дадеш вдъхновение да стана като теб, или поне малко да се докосна до това ниво, което означава, че ще направиш едно много хубаво дело, за което всевишния ще ти го върне с много 10-ки
      Всичко това е без капка ирония, сериозно... И предложението ми е сериозно