Здравейте братя(и сестри)!
Както гласи заглавието, тук ще опиша, как започна, протече и завърши моята първа връзка в живота. Ще бъде дълго, така че се "въоръжете" с търпение.
Мен ме знаете как се казвам, момичето ще нарека Марийка, за да не са само инициали. Естествено не се казва така. Аз тогава бях на 26, тя на 27 и половина
Запознахме се една вечер, през декември 2016 година, когато майка ми и Марийка( тогава бяха колежки), имаха фирмен банкет за края на годината. Съответно им трябваше услугата drink and drive, и майка ми ми каза, че има уговорка с нейна колежка след банкета да изпратя момичето, и да се приберем двамата с майка ми. В първия момент трудно може да се каже, че я харесах, понеже въпреки че е слабичка мацка с руса коса(изрусена, истинския цвят е кестеняв) и сини очи, видях, че долните й зъбки са дооста назад от горните, а горните са неестествено много напред.
Викам си "бах тоа късмет баце, баш те тАва ли ще трябва да свалям?
Оказа се че пуши. Тогава аз не пушех, и я помолих да си изпуши навън, и после да се качи при нас. Тръгваме в около три и половина сутринта от малкото НДК и аз карам умишлено с 10 км/ч, само и само да имаме повече време докато стигна до МС Опълченска, където се оказа, че трябва да слезе. И си говорим как е минал банкета, а те двете ме гледат все едно са яли лимони току-що. Питам каква беше програмата и ми казват, че след като вече са си пийнали и потанцували, се появил някакъв смотан тип, който на всички присъстващи раздал листове с викторина, да пишат. Можете ли да си представите? Хората за кючек са дошли, да ядат и пият, той викторини ще им дава. Да не говорим, че и някаква смотана музика им беше пускал. И разговора тръгна към предната зима, когато пък аз имах банкет. Работех в държавно учреждение, и банкетът беше на добро ниво, като някъде по средата ни раздадоха по един пощенски плик с някакви дребни нещица, но добре подбрани. Сред тях имаше и презерватив, който така и не си изпълни функциите. Все тая. Да се върнем на момичето. И й разправям колко готино съм си прекарал, че ни дадоха презервативи и оттам тръгна лафа. С две думи, най-естествено на петата минута откак изобщо се запознахме вече говорехме за презервативи
В този весел тон минаха 20-те минути принудително влачене по центъра на София, и я оставих.
Две години по-късно, работейки вече на друго място, решихме с роднини и приятели да празнуваме Нова Година другаде, не вкъщи. Тогава реших да попитам майка ми дали й е записала телефона, оказа се, че са си първи дружки и ми го даде- да й честитя новата 2018 година. Звъня аз- никой. Звъня в 00:15 на 1.1.2018-пак никой...викам, кой знае каква гюрунтия е около нея сега и въобще няма да разбере, че й звъни телефона...Още повече от непознат номер.
Това се повтори още 3-4 пъти следващите 2 дена и си викам
Какво пък, поне опитах. След няколко дена й писах следното:
Здравей Марийке, аз съм сина на една твоя колежка, -името на майка ми-, звънях ти на първи януари да ти кажа честита нова година!
Минават два-три дена, пак нито вопъл, нито стон.
Една неделя, тъкмо се приготвям за обяд вкъщи, и тя ми писала пожелание, и че досега й бил спрян телефона.( по-късно разбрах че е казала истината).
И пиша й след един два дена, страхувайки се, че вече ме е забравила тотално( към 15 януари), да излезем някъде на кафе. Отговори ми с sms, понеже сестра й имала бебе, да не го буди, и се разбрахме на другия ден да я чакам пред тях. Естествено като за пръв път закъснях с близо половин час, което е много смотано, ама след работа... И както бях загорял за женско внимание, не дочаках уикенда, а стрелях направо. Него време си бях разглобил корите на предните врати на моята кола и понеже смятах там на място при нея някъде да се разходим, не мислех, че тя ще го види. Хубаво, ама то студ...И аз съм затворил предната врата с кората, но без щипките, не я бях и заключил. Тя отваря вратата и се шашна, като й падна кората в краката.
- Леле, аз ти счупих колата!
-Спокойно, машинките на стъклата са на ремонт, и за да не защипвам корите по 10 пъти съм ги оставил затиснати с вратите. Просто се опитах да й кажа да отвори задната врата, но не ме разбра. После я возих до работата й, и понеже беше нощна смяна, а беше към 19 часа, имахме около 2 часа и половина да пийнем кафе и да си поговорим. Заведох я в един нов парк, понеже нямаше отворени кафенета(тогава). Говорихме си за звездите, за отношенията между хората, за миналата година къде е била на банкет, слушахме няколко песни от сорта на You & I на Scorpions в колата, с колко захарчета обича кафето и т.н. Като изключим първоначалната излагация, която не е за подценяване, останалата част от срещата мина много добре. Има още много за разказване, но е 3 часа, а утре имам работа. Привечер ще пиша пак.
