Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Февруари 27, 2020, 21:51:59 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

“Колкото повече се отдавате на нещо по-голямо от вас, толкова повече енергия ще имате.“ - Норман Винсънт Пийл

Екипът на pickup-project организира обучения през януари и февруари 2020г.
Не се колебай! Запиши се сега!

 
   Начало    Правила на форума Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Rejection Proof - Jia Jiang  (Прочетена 161 пъти)
crowolf
PuP Player
PuP Форум Новак
*******

Репутация: +1/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 17



Профил
« -: Февруари 05, 2020, 17:51:31 »

 Днес завърших една книга и реших да си извадя някои полезни неща от нея и да ги споделя с вас. Книгата не е свързана директно с жени и пикъп, но има доста общо, защото става дума за провала и отхвърлянето. Понеже я четох на английски и съм превеждал, от части може да не звучи красноречиво, но ще схванете главните концепции и идеи. Някои неща са цитирани, други перефразирани, а някъде съм добавил и свои думи.

Книгата представлява един проект, в който автора иска да преудолее страха от провал и затова в продължение на 100 дена измисля молби и предложения към непознати хора, с цел те да му откажат. За негова изненада повечето пъти хората се съгласяват на щурите му идеи. Освен книгата, той заснема всичко и го качва в Ютуб.


~


Първата грешка е отхвърляне на собствените идеи, преди дори света да ги е видял.

Всичко започва по идея на канадски предприемач, който създава "Rejection Therapy" - където целта е нарочно да се стремиш към отхвърляне, за да се обезчувствиш към думата "не".

Първия ден от експеримента на автора, той пита охранител дали може да му услужи със 100 долара. Като отговор получава: "Не, защо", но от адреналина и страха той чува само "Не" и бърза да излезе от ситуацията. По-късно, когато вижда клипа и случката отстрани, Джиа забелязва, че охранителя всъщност е бил добронамерен към това странно искане и дори е бил заинтругван, защо да му даде 100 долара.

На третия ден отива в ресторант за донъти и моли да му направят донъти с формата на олимпийски пръстен. За негова изненада, жената която го обслужва се съгласява. След кратко време тя излиза от кухнята с донъти, във формата на олимпийски пръсен и дори поема поръчката към нейната сметка. Дни след случката, видеото нашумява в интернет и автора е залят от предложения за работа, интервюта, изнасяне на речи и дори кастинги за филмове и шоута в Холивуд. Това открива много нови възможности, но въпреки това той решава да се върне у дома и да работи върху бизнес проекта си.

Сега, по-малко от седмица в моята терапия по отхвърляне, чувствам, че съм научил повече за бизнеса и човешката психология от колкото в бизнес училището, за което платих 80,000$.

Мемоар, написан от австралийска мед. сестра, която питала критично болни хора - за какво съжаляват най-много в живота си. Най-честият отговор бил: "Искаше ми се да имах куража да живея както аз искам, а не както хората очакват от мен."

Да приемем, че се провалим в нещо, бизнес начинание или кариера например. Би било нещастие, но е разбираемо и в повечето случай толеруемо, защото зависи от прекалено много обстоятелства.

Нещата обаче не стоят по същия начин с отхвърлянето. Да си отхвърлен означава да искаш някого да повярва в теб, но да не се случи. Искаме другите да виждат и чувстват каквото ние, но вместо това те не са съгласни с нас, съдят ни и изглежда като, че нашия светоглед е по-нисш. Това се приема от нас лично. Не е само отхвърляне на нашето предложение, а на нас самите - характера ни,външния вид,интелекта,културата и вярванията ни.

Когато чувстваме физическа болка, мозъка отделя натурални болкоуспокояващо вещества, наречени опиоиди. Разследващи от Медицинския Университет в Мичиган искат да тестват дали мозъка отделя опиоиди след социални отхвърляния, където няма физическа болка. В изследването се показват снимки на потенциални партньори,а хората които са подложени на експеримента трябва да изберат тези, които им допадат. Чрез мозъчно сканиране се установява, че когато хората разбират, че интереса не е взаимен, мозъка им отделя опиоди, в следствие на настъпилото социално отхвърляне, без наличие на физическа болка.

Когато се налага да избягваме предмети или случки, свързвани с потенциална опастност, нашето време на реакция е по-бързо от обикновенно. С други думи, ако видим смъртоностен паяк ще го избегнем на момента, за разлика от това да видим катерица например.

Страха е нужен за нашето оцеляване.

Страха от провал не е различен. В праисторически времена, когато хората са живели в пещери и са ловували големи животни, оцеляването им е зависело от това да кооперират и да живеят като група. Ако не сме приети в групата, това означава, че трябва да се борим сами срещу вълците,лъвовете и другите хищници. В такава ситуация - социалното отхвърляне е равносилно на смърт. Има логика този инстинкт да е заключен в нашето ДНК и до днес.

Когато има нещо, което искаш да направиш, но те е страх - ако си зададеш въпроса "защо не?" е малко вероятно да намериш логично обяснение.

Малко преди полет със самолет, на Джиа му изкача идея за предизвикателството - да съобщи инструкциите за безопастност пред всички пътници в самолета. За жалост това няма как да се случи, защото като пътник той е задължен да е с колан по време на инструкциите. Но му бива разрешено да направи кратко съобщение, в което може да каже каквото си иска. Той взима слушалката и пред всички 130 пътници дава благодарностите си към добрите услуги на авиокомпанията и дори приканва някои от пътниците да ръкопляскат. Малко преди да вземе слушалката, може да улови ДНК-то му как крещи "Спри! Никой не иска да те слуша! Хората ще те отхвърлят! Някой ще те помисли за терорист! В опастност си!" но въпреки това действа. След кратката реч, си сяда на мястото (посредата на самолета), гледан от почти всички. Бива възнаграден за усилието с безплатна напитка, а някой дори му казва, че е смелчага.

Може ли хуморът да е средство за неутрализиране на болката от отхвърляне? През 2011, Робин Дънбар (еволюционен психолог в Университета Оксфорд) прави следният експеримент: създава неблагоприятни условия на участниците , в които те изпитват дискомфорт и лека болка. Целта му е да намери прага на тяхната търпимост. Измерва се времето, което те могат да стоят в някаква поза или да имат допир с нещо ледено например, преди да съобщят, че не могат повече. След това изпробва същото нещо, само че този път им показва видео материали като комедиини сериали,документации за животни и други. Извода от експеримента е, че когато хората се смеят, болката намалява и следователно прага на търпимост става по-голям.

Смеха, танците и пеенето продуцират ендорфини (химични елементи, които ни карат да се чувстваме добре) Според Дънбар - танците,пеенето и смеха са помогнали на еволюцията, защото те сплотяват хората.

Защо нещо трябва да ме плаши, ако не може да ми навреди? Дори да не получим това, което искаме, не губим нищо. Живота ни не е в опастност.

Хората могат да реагират на една и съща молба по много различни начини, а това няма нищо общо с мен. Аз съм същия човек, задавайки същия въпрос, а различните реакции у различните хора са свързани с много странични фактори.

Отхвърлянето е по-скоро мнение, а не "истината". Другите хора обмислят молбата ми и дават мнението си. Много фактори могат да влияят на това, като настроение,житейска ситуация,културни разлики,знание,опит,нужди, обстоятелства и други. Каквато и сила да ги е управлявала в момента, в който съм навлязал в живота им е по-силна от молбата или характера ми.

Историята има много примери за велики идеи, които биват осмивани и отхвърлени масово от обществото. Подобни са били възгледите на велики хора като Сократ, Исус , Ганди, Мандела, Мартин Лутър и други. Мнението на хората се променя, повлияно от средата, обществото и фактори, които са извън тяхен контрол.

Щом действията и мненията на хората се менят толкова драстично, повлияни от различни фактори, тогава защо да приемам отхвърлянето толкова лично?

Съществуват ли въобще универсално-отхвърлени идеи? Ако не, това означава, че единствената причина да сте отхвърлени от нещо е защото просто не сте намерили правилния човек, който да каже "да".

От опита си, Джиа заключава, че може да получи отговор "да", ако просто попита достатъчен брой хора.

Дж.К.Роулинг (авторката на Хари Потър) предава ръкописа на книгата за първи път през 1995. Резултата - бива отхвърлена от 12 Британски издателства. Десет години по-късно, от книгата "Хари Потър" се продават над 100 милиона копия и така става една от най-успешните книги в историята. Авторката предава ръкопис на друга книга, под друг псевдоним, за да може четателите да не са повлияни от името и, а от качеството на самото произведение. Редактора, който чете книгата я отхвърля и казва, че не се отличава от останалите.

Можем само да гадаем колко произведения на изкуството никога не са видяли бял свят, защото създателите им - обезкуражени от провалите и негативните мнения, са спрели да опитват.

Няма значение колко добро или лошо е нещо. Не е математически възможно всеки в света да го удобри или отхвърли. Ако нещото, към което човек се стреми е удобрение, той трябва просто да говори с достатъчен брой хора. Евентуално някой ще каже "да".

Отхвърлянето е човешко, то е мнение и има число. Ако приемем чуждото мнение за главния източник на истина, тогава живота ни ще е мизерен. Това означава да оставим самоуважението си и пътя на живота ни в прищявките и преценката на другите хора.


Независимо от ситуацията, ако покажете на другите хора, че разбирате негативните им чувства/мисли спрямо дадена ситуация ще спечелите доверието и удобрението им. (показва социална интелигентност, например при директно подхождане на някаква мацка и казваш "знам, че е необичайно, но ...") Като сте истински и признаете скептицизма, който другите чувстват ще ги предразположите, както и себе си.

Няма значение колко добър е продукта или изпълнението ви, ако е представен пред грешната мишена и публика, които не биха го оценили - усилията и трудът ви ще са пропиляни.

Ако трябва да отхвърлите някой, направете го правилно. Много хора дават индиректни и разтегнати отговори, вместо да кажат "не" още в началото на отговора си. Друг тип хора използват отхвърлане тип "Да,но..." "за съжаление..". Вместо това предайте лошите вести директно и бързо, може след това да добавите причините, ако другият човек иска да ги чуе. Никой не харесва да е отхвърлен, но разтягането на лукуми преди отговора е още по-неприятно. Когато отхвърляте нещо, бъдете специфични и се уверете, че човекът срещу вас знае кое не удобрявате и бъдете честни за причината защо, така ще си спестите взаимно: време, проблеми и лоши чувства. Друг начин за правилно поднесено отхвърляне е чрез предлагане на алтернатива.

Една от причините хората да мразят отхвърлянето толкова много е, че не могат да разграничат отхвърлянето на молбата от това на характера им. Може би вашето предложение не е подходящо за ситуацията, но това не означава, че вие сте лош и некачествен човек.

Вие определяте как да дефинирате отхвърлянето. Повечето успешни хора използват провала като мотивация и гориво за постигане на цели. Майкъл Джордан го описва като "слагане на дърва в камината" и това е силно средство за засилване на амбицията. Да превърнете провала в нещо позитивно изисква кураж. Трябва да погледнете провала в очите и да видите какво всъщност е той - преживяване, което може или да ви нарани, или да ви помогне, зависи от гледната точка.

Когато рекламата се провали, не вини клиента, а съобщението.

Рядко се замисляме, че причината за провал понякога може да е, защото идеята ни е напред във времето. Дженифър Мюлер (от Университета в Пенсилвания) прави проучване, в което става въпрос за това, че колкото и да твърдим, че обичаме креативността, на подсъзнателно ниво се страхуваме от нея, защото представя нива на несигурност. Като човешки същества, ние копнеем за сигурност и предвидими резултати. Точно затова, често се придържаме към традиции и общоприетото мнение. Това е причината да няма велика идея, променяща света, която първоначално да не е приета с универсален отказ. Следващият път, когато представите идея пред някого и той я приеме без грам съмнение, замислете се дали идеята ви не е резултат от общоприето мислене. Ако обаче представите идея и тя бъде усмивана, може би сте се натъклани на нещо ценно.

Някои хора не се отказват, дори когато света многократно ги отхвърля. Те стават това, което искат, защото по време на най-трудните провали, разбират колко много са способни да дадат за каузата си. А вашата цел по-голяма ли е от страха от провал? Ако е, може би е време да продължите напред, вместо да се предавате.

Когато не попитаме, ние се отхвърляме от самосебе си и като резултат, пропускаме възможността.

Синът ми Браян, който е на година и половина никога не се колебае да иска неща от мен. Пръста му е като магическа пръчка, сочещ всичко, което той иска. Въпреки, че може да му откажа, той никога не се бои да иска. Сигурен съм, че като деца всички сме били по същия начин. Но когато порастнем и се "вразумим", се научаваме, че не винаги получаваме това, което искаме. В резултат на това се заучаваме да искаме по-малко или въобще, за да не получим отхвърляне. Казваме си истории от сорта на "не трябва да безпокоя хората" или "и без това ще се проваля, защо въобще да опитвам", или дори "ще питам някой друг път, когато момента е подходящ". Естествено се досещаме, че "подходящият момент" не идва никога. Казваме си всички тези лъжи с една цел: да не ни отхвърлят.

Какъвто и да е източника, постоянното търсене на удобрение ни кара да се нагодим спрямо хората, губейки нашата автентичност. Но в края на крайщата, това което ни трябва не е удобрение от другите, а удобрение от нас самите. Всички ние трябва да знаем, че ние сме достатъчно добри да получим "да" от нас самите.

"Ако ти пука за удобрението на другите хора, ти ще си тяхен затворник." - Лао Дзъ

Откъсване от резултата - фокусирайки се върху факторите, които можем да контролираме като нашите действия и усилия и откъсвайки се от това, извън нашия контрол - като приемането или отхвърлянето, можем да постигнем големи неща, дългосрочно.

Куража е умението да направим нещо плашещо като да искаме това, което ни трябва или да направим правилното нещо, въпреки възможността за провал. Той не е вроден, а получен. Действа като мускул - колкото повече го упражняваме, става по-силен, а в противен случай отслабва и може дори да атрофира.
Активен

Не.
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines