Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Юли 04, 2020, 02:02 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

"Дължа успеха си на това, че никога не давах и не приемах извинения." - Флорънс Найтингейл

Екипът на pickup-project организира пикап обучения. Не се колебай! Запиши се сега!
Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Кариерно неориентиран на 22  (Прочетена 1351 пъти)
vhT
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +7/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 79



Профил
« -: Март 03, 2020, 18:54 »

Здравейте съфорумници. Изпаднал съм в едно състояние - депресивно и апатично след няколко драматични случки които ми се случиха в последно време. Няма да ги описвам защото не са от значение, а са и неща с които човек сам трябва да се пребори.  След дълги размишления анализи, скици, врачки, гледане на кафе, хвърляне на боб, диаграми, схеми, математически изчисления и тем подобни стигам до заключението, че ми липсва кариерна цел и ориентиране, не знам с какво искам да се занимвам и най-лошото е че аз самият постоянно меня мнението си и се оправдам с това, че работата и парите не са най-важната част от живота. Може и така да е , не знам, времето ще покаже, обаче знам едно - ако имаш пари, то едва ли те ще те направят щастлив, но ако нямаш то със сигурност ще бъдеш нещастен, през една не малка част от времето.  От бедно семейство съм, нашите нямаха средства да ме издъжат като студент. Все пак записах задочно и съм последна година във ВТУ, но просто не виждам преспектива в специалността, не че толкова съм и учил по нея. Както много млади хора, записах висше и след това осъзнах, че специалността която съм записал не е за мен ( Стопанско управление). Да не говорим колко е зле нивото на преподаване във ВТУ. През изминалите години бях работил в производството, после напуснах и започнах в една фирма, която се занимава със системи за сигурност. Работата ми беше интересна ( нпапуснах преди дни), научих много неща, но просто в София заплщането на подобна позиция е около 1500лв. което е нищо по моите стандарти. Живея в малък град и тук стигах до 1000. Обмислях преместване в по-голям град, например София или Пловдив, но със заплата от 1500лв не виждам как бих могъл да се справям ако трябва да плащам и наем. Целта ми не е да се оплача и да търся съжаление. Това което искам да почерпя опит, имали ли сте такива "кризи" в живота си като по-млади (тук се обърщам към по-навлезлите в живота), как намерихте вашата кариерна цел, как се ориентирахте накъде да тръгнете, луталили ли сте се ту в една, ту в друга сфера докато откриете с какво искате да се занимавате. Напоследък гледам курсове по програмиране, има ли някой от форума който ей така без опит без знания, решава да се запише на курс, да сподели какво, как защо. Поздрави !
Активен
StefanS
PuP Player
PuP Форум Майстор
*******

Репутация: +105/-21
Неактивен Неактивен

Публикации: 211


Профил
« Отговор #1 -: Март 05, 2020, 09:52 »

Да си млад е много гадно  Ухилен НО имаш едно голям предимство - гърбът ти е здрав. Няма как да си на 22 и да си постигнал/научил/знаеш всичко за света. Повечето хора и на 40 не знаят какво искат от живота. Можеш да разбереш само по един начин - пробвай колкото си може повече неща/работи/начинания. Започвай, прави, ако не ти хареса - зарязвай. Новото поколение имате тази възможност.
  За справка ще ти кажа аз когато бях на 21-22. Беше цял късмет че имах работа, стана чрез приятели. (2001-2002 година). Заплата 160 лева на месец, билет за концерт на Соуфлай - 30 лева. Бутилка мента 2.40. Маратонки - 144 лева. Смятай колко зле беше положението, вярно джойнта беше левче ама качествтото му клонеше към нулата. Но бях щастлив че имам работа, можех да сядам на кафе с приятели когато поискам и да излизам петък вечер по дискотеки. Живеех с родителите ми (Областен град), бях студент, веднага щом започнах да работя 15-та лева седмично от родителите спряха. Нямаше никакъв шанс да се изнеса от вкъщи с тия пари колкото и да ми се искаше, знам защото всяко лято се "изнасях", събирах пари и 3-4 месеца на квартира. Ама ходи живей с 20 лева месечно, поне толкова ми оставаха накрая. И се връщах обратно... гадна работа.
В последствие - напредвах, сложих костюма и станах търговски представител, но винаги съм знаел че съм най-некадърния търговец на света, вече имах опит и приятелите ми се шегуваха че и мекици не мога да продам на гладни хора. Да ама в главата ми беше вкаран филма кариера-престижна професия-кредитни карти, напредване в йерархията...... и вярвах. Чувствах се горд че имам визитни картички, а портфейла ми беше празен. Следващата ми работа беше с по-висока заплата, след това станах и управител в друга фирма, пътят беше предначертан. Имаше само един проблем, никога не ме кефеше това което правех. За мой късмет, между другото бях открил нещо, което си го правех странично, и което ми ноесеше доходи. Винаги съм се сцепвал от работа, 2 работи постоянно, странични занимания, ама така е като си на 26 със заем и апартамент в който живееш сам. Живеех "перфектния" според обществото живот  Смотан
    И така до момента в който страничените ми занимания започнаха да носят повече приходи отколкото от основната ми работа. Няма да забравя регионалната нещо ми пилеше на главата, казах и просто че се махам и да не ме занимава повече с глупостите. Да си търсят нов човек, че се махам. И толкова с моята кариера и опити за подреден живот.....
Проблема обаче не е тук, проблема или "кризата" не е откриването на каквото и да било. Той идва по-късно когато спреш да правиш нещата които трябва да правиш като мъж. А те са да приемеш че винаги ще има hustle, винаги ще има гърч в тоя живот и че ти няма да получиш нищо даром - ако искаш пари, ще трябва да си спечелиш, ако искаш да си здрав, трябва да работиш върху тялото си, ако искаш секс - ще трябва да си го намериш сам. Burden of performance, Роло много пише за него. Няма почивка за мъжете в тоя свят, останеш ли без работа ще останеш и без жена/гадже. Тук е "кризата" когато се опиташ да се settle-неш (установиш/примириш). КОгато искаш да се отпуснеш, да имаш жена и деца в живота ти и да ти е мирно на главата. Да не трябва да ставаш всеки ден и да даваш най-доброто от себе си, защото си е доста уморително. Трудно е в залата с тежестите, трудно е да печелиш пари, трудно е да се занимаваш с мацки, трудно е да вземаш решения с дългосрочни резултати.
   Ти обаче си млад, и да приеми че ще трябва да работиш, тук трябва да започнеш. На 22 и без една стотинка в джоба си пълна нула. Всичко друго са оправдания. Ще имаш 1 000 лева на месец, и можеш да си позволиш поне да се храниш както трябва и да спортуваш редовно. Няма да живееш в палат, ще делиш стая с един човек, но повярвай ми ще си много по-щастлив от тази ситуация отколкото да живееш с родителите ти (опит). Никъде не говоря за образУванието, защото за мен не е от никакво значение и не е било, още в началото се научих да надхитрям системата и да изкарвам 4-ки. Всички бяха щастливи, преподаватели, аз, родители. До ден днешен никой не е поискал дипломата да я види. Избутай го, но междувременно не го вземай насериозно, гледай работата тя е важната. Най-обичах да ходя на лекции, защото там се наспивах след нощна смяна. Ти си на 22, не можеш да имаш стандарти защото едва ли имаш нужните умения и знания (говоря генерално). Отделно никой няма да те взема насериозно докато станеш поне на 35, приеми го, такъв е живота. Все едно ти да вземаш насериозно някой 15-16 годишен пикльо. Имаш ли пари, ще имаш възможности да пробвша много и различни неща, курсове, странични занимания, книги и т.н. Няма как да си си сигурен какво харесваш, докато не си опитал. Забрави за "Сериозни връзки" с жени, излизай с тях, забавлявай се, но не си хващай гадже, имаш по-важни неща пред тебе - бъдещето ти.
 



Активен
vhT
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +7/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 79



Профил
« Отговор #2 -: Март 05, 2020, 10:57 »

Да си млад е много гадно  Ухилен НО имаш едно голям предимство...

Благодаря за отговора, надъхах се замислих се за доста неща, най-вече за това как да си Мъж с главно "М" означава да нямаш почивка на тоя свят, да влагаш енергия 24/7. Поздрави !
ПС: ако можех да ти дам реп, щях !
Активен
bai_peshoo
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +11/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 37


Профил
« Отговор #3 -: Март 05, 2020, 12:54 »

Никъде не говоря за образУванието, защото за мен не е от никакво значение и не е било, още в началото се научих да надхитрям системата и да изкарвам 4-ки. Всички бяха щастливи, преподаватели, аз, родители. До ден днешен никой не е поискал дипломата да я види. Избутай го, но междувременно не го вземай насериозно, гледай работата тя е важната.

Никоя сериозна, легална и добре платена работа в белия свят не става без образУвание, само да ти кажа. Или трябва да въртиш нещо незаконно, далаверка и т.н, което си крие своите рискове, или ще си цял живот бачкатор. Ако четете новините, работодателите постоянно се оплакват, че няма качествени хора с добри умения. Както и че прясно завършилите университет нямат никакви знания и умения. Вината за това обаче е само 50% в системата и университетите. Иска си четене, практики, работа, за да станеш добър в професията си и да те ценят. Парите, уважението и вземането насериозно идват после.

С уважение
мъж 34г,
бакалавър и магистър по Финансов Контрол, магистър по Финанси
ръководител на отдел за вътрешен контрол
4500 евро месечна заплата  Намигване
Активен
slayer
Forum Admin
PuP Форум Шампион
*******
*******

Репутация: +640/-60
Неактивен Неактивен

Публикации: 1587


Профил WWW
« Отговор #4 -: Март 05, 2020, 14:22 »

Стефане, евала за добрия поуст (репХ2); Ще го дам на сина ми да го прочете, когато порасне Усмивчица
Не съм съгласен само с – „да си млад е гадно“. Напротив – супер е! Енергия на макс, задоволяваш се с много малко, чийтваш здраво и трупаш опит и всякакви случки в необременения си мозък.

Ето и моите два цента по темата.

I. За образованието
Съква здраво и е безсмислено, НО трудно можеш да минеш без него, ако не си предприемач, още от тийнейджър. Освен това, за повечето позиции, да работиш за някого искат минимална степен. Съветът ми е, докато си в университет (изобщо докато си по-по-млад) да:
- Намериш нещо, което ти е интересно и ти се отдава (като 'предмет', умение, ниша), не задължително, като специалност
- Да си създадеш връзки. Ако можеш с всички екстра, ако не – предимно с децата на богати-успели родители и/или такива, които са надъхани, мотивирани да правят нещо смислено.
- Да се скъсаш от купони и студентски лайфстайл. Друг път – няма да има Усмивчица
- Да се скатаваш (пестиш време и енергия - не са безкрайни) за всичко останало, което не ти е интересно и полезно. Примерно – часовете по социология (ако не е твоето нещо)… и да минаваш най-тънко… никой не му пука дали си завършил с 5 или с 3.

II. За кариерата (бизнеса/парите)
Има 3 основни критерия, за това, КАКВО да работиш (с какво да си изкарваш парите)

1. Да ти е интересно
2. Да ти се отдава (да имаш афинитет)
3. Да има пазар (необходимост)
(в този ред)

Например, много ти е интересно да цъкаш цс (или к‘вот се играе в днешно време). На всичкото отгоре ти се отдава… Обаче, ако се разтърсиш, единственият начин да изкарваш пари от това е да станеш прогеймър, или много силен ю-тубър… Сам се сещаш в БГ, тези са „почти“ невъзможни… Демек – цъкането на цс става за хоби, но не и за работа. Освен това, пазарът в гейминг каналите е доста несигурехн и може да умре/намалее в бъдеще.

Пример 2: Кефи те да следиш борсите, и да разучаваш компании. Финансите, анализите те кефят, интересно ти е. Освен това си добър и бърз в тях – бързо загряваш в коя компания има хляб и коя е въздух. Поздравления – ти ще бъдеш бляскав инвеститор и/или спекулант на сток маркета. Пазарът в инестирането – едва ли ще намалее/умре някога.

Пример 3: Много те кефи фитнеса, прекараваш по половин ден в залата и си изваял тяло и сила на бог… е среден бог де Усмивчица. Една бърза справка -  с какво да се занимаваш – канал/сайт за бодибилдинг, персонални тренировки, собствен фитнес, търговия със суплементи… бързата справка ще ти покаже, че пазарът е пренаситен, не е екстра и доста рисков – трудно ще изкараш 2к+ месечно от цялата работа.

Пример 4: Кефят те компютрите, обичаш да кодиш програми, и освен това си бърз и ефективен… Супер – бърза справка ще ти покаже, че се / ще се класираш за девелопър и удариш ли синиор/лийд ниво+ парите ще са 5к+; Освен това пазарът в бъдеще само ще расте.

III. За кариерата (парите), здравето и жените (социален живот) … и живота
Това са трите основни сфери, в които да „копаш“. Всички (или почти всички) важни човешки сфери/игри са зиро-съм гейм. (простичко казано – на малък процент победители и голям процент загубеняци). Няма как всички да са милионери – това ще доведе само до инфлация, няма как всички да чу*ат само 10ки – няма толкова, няма как всички да имат добро здраве и добри тела. Ако искаш да си сред победителите, и като знаеш,, че „конкуренцията Усмивчица“ никога не спи е много важно да имаш ясен…

ПРИОРИТЕТ
Повечето хора, не разбират, че приоритет – е само с единствено число (на латински) и в определен период от време трябва да избереш само една сфера. Най-лесно е да си поставяш много точни времеви рамки – примерно един месец и много точен приоритет в този един месец + изпълними, но достатъчно амбициони цели. Например, да речем, че искаш повече пари (кариера). В този месец ще отделяш поне 80% от времето и стейта си, за да работиш,  учиш и ъпгрейдваш скиловете си, които ще ти позволят – някой да плаща за твоите умения по-скъпо. Същото е и с другите сфери – ако искаш жени – 80% от времето и енергията ти трябва да са насочени към игра, апроучи, срещи, излизания с жени и т.н.

За финал, неща, които да не правиш:
- Не си губи времето в умения и знание, които са предимно в областта развлечения (хоби). Например – обичаш да играеш шах или да ловиш риба – и всяка свободна минута това правиш… Аз шахматист или рибар милионер не познавам Усмивчица… Приятни хобита са – но ги ограничи до някакво минимално време.
- Не се лъжи за сериозни връзки. Стефан много добре ти е обяснил. В природата на жените е, да се опитват да опитомяват мъжете (и след това да им омръзнат) Усмивчица. Причините – по-умни хора от мен са ги обяснили.
- Избягвай всичко, което ти хаби енергията и те пристрастява (без да има полза). Алкохол, цигари, наркотици, много захар. Никога не пропуших, а спрях да пия в студентските си години – разбрах, че алкохолът само ми вреди, губи ми енергията и времето от смислени дейности.

--
И последно Усмивчица. Намери си коуч, или ментор… или и двете в едно. И в България става все по-популярно. Най-сигурният начин да успееш и да постигаш мечтите си е да има някой, който „да те надзирава Усмивчица“, да те съветва и да ти помага. Повечето хора, много лесно скатават пред себе си, но когато поемат ангажимент пред друг – гледат да го изпълняват. Този пич (да – трябва да е мъж) трябва да е опитен и да е резултатно-ориентиран, за да ти помага и да те държи изкъсо, когато клинчиш.

п.с. бай_пешо ти не си ли в чужбина. За финансист в западна европа/УС - тези пари са средно ниво, да не кажа ниско Намигване ... за бг си що-годе ок Усмивчица (без да се заяждам грам)
Активен

I'm a very special kind of monster
Equilibrium
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*
*
*
*

Репутация: +609/-466
Неактивен Неактивен

Публикации: 1450


Let it be


Профил
« Отговор #5 -: Март 05, 2020, 14:38 »

vhT, мога само да вметна, че образованието в повечето случаи не е нищо повече от ценз. Дава ти достъп до пазара на труда. Трябва да имаш доста солиден опит, за да четеш между редовете обявите за работа, защото, когато навлезеш в матрицата, реалността като задължения и казуси, е много по-различна от това, което изглежда отвън. Така че това за неориентирането го забрави, напълно нормално е. Ако някой преди 20 години ми беше казал как ще се завърти професионалният ми път, щях да му се изсмея.

Споделяш, че следваш Стопанско управление, което е много широка територия. Щом си само на 22, тествай, пробвай със стажове и ще откриеш какво ти се отдава. Сега е моментът на пробата и грешката, но недей да изпадаш в ситуация на "вечния студент", само защото не ти се струва интересно от студентската скамейка. Практика му е майката, така че моят съвет би бил да действаш. Когато човек няма условия под формата на ресурси, връзки, е нормално да изживее леко мизерен период в младостта си. Но пък това трябва да ти действа като стимул да търсиш възможности, да си нахъсан. Има и още една чудесна положителна страна- ще ти е щит за кифли и златотърсачки.  Готин
Активен

Leaders grow leaders.
Struan
PuP Форум Новак
*

Репутация: +2/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 9



Профил
« Отговор #6 -: Март 05, 2020, 17:52 »

 Браво, много хубави мнения и ценни съвети сте дали всички. Адмирации. Когато преди години бях в подобна на твоята ситуация, моят старец ми каза “Не ме интересува какво ще правиш, канали ли ще чистиш, пирони ли ще забиваш или хора ще лекуваш. Вложи сърцето и душата си и бъди най-добрия”. Аз бих добавил, и се пази от посредствеността. Помисли, направи си една равносметка и дерзай.
 
П.С.
Ако имаш възможност се изнеси от вас. Самостоятелността ще ти се отрази добре, ще си по-мотивиран и ще ти даде повече самочувствие. Горе главата !

Имаше в едно село овчар, бай Теньо. Бил е партизанин, но след 9- ти продължил да бъде овчар. Когато в кръчмата го питаха, защо не е направил политическа кариера, отговаряше че с неговото начално образование само за резил щял да стане. Но казваше, ако намерите в планината по-добър овчар от мене доведете го да му стисна ръката. Такъв си беше бай Теньо, а аз къде се отплеснах прощавайте.
Активен
StefanS
PuP Player
PuP Форум Майстор
*******

Репутация: +105/-21
Неактивен Неактивен

Публикации: 211


Профил
« Отговор #7 -: Март 06, 2020, 08:02 »


Никоя сериозна, легална и добре платена работа в белия свят не става без образУвание, само да ти кажа. Или трябва да въртиш нещо незаконно, далаверка и т.н, което си крие своите рискове, или ще си цял живот бачкатор. Ако четете новините, работодателите постоянно се оплакват, че няма качествени хора с добри умения. Както и че прясно завършилите университет нямат никакви знания и умения. Вината за това обаче е само 50% в системата и университетите. Иска си четене, практики, работа, за да станеш добър в професията си и да те ценят. Парите, уважението и вземането насериозно идват после.

Бай пешо, по принцип си прав и съм съгласен с тебе. Задължително един лекар, адвокат, счетоводител, и други професии трябва да имаш диплома и практиката. Аз поне при хирирург без диплома не бих отишъл. Но ти представяш едната възможност – сигурният път. Рискът ти в кариерата е почти никакъв, цял живот ще бъдеш зъболекар (примерно) ще вадиш  зъби и ще имаш ПОСТОЯНЕН доход. Хванеш ли този път никога няма да имаш fuck-you money. Няма да бъдеш във Forbes или да станеш приказно богат. Ще ходиш на почивка в Алпите, ще разполагаш с възможности но толкова. И другият голям недостатък е, че ще трябва да работиш за да имаш пари – не вадиш ли зъби, пари няма от къде да дойдат. Има и друг път – несигурния път, предприемачеството, бизнеса, инвестирането, артистите/музиканти/писатели, дори нелегалния бизнес - път в който нямаш нищо сигурно. Може с години да ядеш само ориз, но payoff-a е огромен. А хубавото е, че този тип начинание е скалируемо, т.е не е нужно постоянно да го правиш, инвестициите ти се трупат докато спиш, книгите ти се продават, песните се свалят дълго след като си умрял.
   Slayer ме подсети, всичко опира точно до афинитета и твоите наклонности/способности. Баща ми е бивш военен офицер. Още от дете знаех, че нямам място в системата, там има заповеди, безсмислени задачи (на пръв поглед), авторитет, ясна структура и т.н. Това са много хубави неща, но в мен липсва какъвто и да било конформизъм, прекалено любопитен съм. Брат ми от друга страна, винаги е бил в системата. За него тази постоянно рутина е нещо нормално и му харесва. Работеше веднъж в частна фирма и след 2 месеца напусна защото там трябвало да правиш „неща които не му влизали в работата“. Веднъж тръгва на път в 9 часа, веднъж в 12. Липсата на ясен ред и структура го дразнеше. Ето това в важното да си изясни човек в младежките/студенските години – какво НЕ ИСКА да прави и кое НЕ МУ се отдава, какъв тип човек е самия той. Ако някой обича да общува с хора, то програмирането ще му е много тежко и ще го прави нещастен, без значение колко пари му носи. И обратно, ако общуването го натоварва, той никога няма да бъде щастлив ако избере пътя на лекаря. 
   Няма правилно и неправилно, в различни етапи от живота ти можеш да поемеш различен път. Затова и казах – имай си дипломата, тя ще служи като safety net, ако се наложи ще работиш това което си учил, но само ако нямаш друг избор. Ако vhT искаше да става лекар, той щеше да е нясно с това и нямаше да ни пита за тези неща. С времето човек наистина има по-малко енергия, затова е добре като млад да се поемат рисковете/ударите, но винаги идеята и крайната цел на всеки мъж трябва да бъде финансовата свобода. А това означава нещо като доход от различни източници (примерно заплата+инвестиции/съдружия в бизнеси+авторски права+отдаване под наем) и още по-добре ако си location independent.

@ vhT
Всичко започва с малката крачка, твърдо заставам зад Struan и неговото предложение да се изнесеш родителите ти. Ако се преместиш в по-голям град, дори и временно - още по-добре. Загуба няма, има само трупане на опит.
Желая ти много късмет!
Активен
bai_peshoo
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +11/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 37


Профил
« Отговор #8 -: Март 06, 2020, 11:02 »

Бай пешо, по принцип си прав и съм съгласен с тебе. Задължително един лекар, адвокат, счетоводител, и други професии трябва да имаш диплома и практиката. Аз поне при хирирург без диплома не бих отишъл. Но ти представяш едната възможност – сигурният път. Рискът ти в кариерата е почти никакъв, цял живот ще бъдеш зъболекар (примерно) ще вадиш  зъби и ще имаш ПОСТОЯНЕН доход. Хванеш ли този път никога няма да имаш fuck-you money. Няма да бъдеш във Forbes или да станеш приказно богат. Ще ходиш на почивка в Алпите, ще разполагаш с възможности но толкова. И другият голям недостатък е, че ще трябва да работиш за да имаш пари – не вадиш ли зъби, пари няма от къде да дойдат. Има и друг път – несигурния път, предприемачеството, бизнеса, инвестирането, артистите/музиканти/писатели, дори нелегалния бизнес - път в който нямаш нищо сигурно. Може с години да ядеш само ориз, но payoff-a е огромен. А хубавото е, че този тип начинание е скалируемо, т.е не е нужно постоянно да го правиш, инвестициите ти се трупат докато спиш, книгите ти се продават, песните се свалят дълго след като си умрял.
   Slayer ме подсети, всичко опира точно до афинитета и твоите наклонности/способности. Баща ми е бивш военен офицер. Още от дете знаех, че нямам място в системата, там има заповеди, безсмислени задачи (на пръв поглед), авторитет, ясна структура и т.н. Това са много хубави неща, но в мен липсва какъвто и да било конформизъм, прекалено любопитен съм. Брат ми от друга страна, винаги е бил в системата. За него тази постоянно рутина е нещо нормално и му харесва. Работеше веднъж в частна фирма и след 2 месеца напусна защото там трябвало да правиш „неща които не му влизали в работата“. Веднъж тръгва на път в 9 часа, веднъж в 12. Липсата на ясен ред и структура го дразнеше. Ето това в важното да си изясни човек в младежките/студенските години – какво НЕ ИСКА да прави и кое НЕ МУ се отдава, какъв тип човек е самия той. Ако някой обича да общува с хора, то програмирането ще му е много тежко и ще го прави нещастен, без значение колко пари му носи. И обратно, ако общуването го натоварва, той никога няма да бъде щастлив ако избере пътя на лекаря.  
   Няма правилно и неправилно, в различни етапи от живота ти можеш да поемеш различен път. Затова и казах – имай си дипломата, тя ще служи като safety net, ако се наложи ще работиш това което си учил, но само ако нямаш друг избор. Ако vhT искаше да става лекар, той щеше да е нясно с това и нямаше да ни пита за тези неща. С времето човек наистина има по-малко енергия, затова е добре като млад да се поемат рисковете/ударите, но винаги идеята и крайната цел на всеки мъж трябва да бъде финансовата свобода. А това означава нещо като доход от различни източници (примерно заплата+инвестиции/съдружия в бизнеси+авторски права+отдаване под наем) и още по-добре ако си location independent.

@ vhT
Всичко започва с малката крачка, твърдо заставам зад Struan и неговото предложение да се изнесеш родителите ти. Ако се преместиш в по-голям град, дори и временно - още по-добре. Загуба няма, има само трупане на опит.
Желая ти много късмет!

StefanS, на теория съм сългасен с теб за поемането на риск и огромния payoff, но на практика колко необразовани fuck you-богати хора има? Което не значи, че не трябва да се поема риск, просто трябва и да си подплатен отдолу със знания и умения. Образованието е достъп до пазара на труда и "safety net" само ако го изкараш колкото да имаш диплома. Ако наистина ти е интересно това, което учиш, то образованието ти дава много повече.

Относно финансовата свобода и дохода от различни източници - като финансист заставам с 2 ръце и 2 крака зад теб. Преди 3 години, паралелно с работата, с брат ми стартирахме като страничен проект онлайн магазин за тунинг авточасти, без заеми, само със 2х3000 евро спестени пари от заплати. Година и половина само реинвестирахме, не сме взели и 1 евро. Миналата година КУПИХМЕ склад-магазин. В момента освен основната ми работа, имам страничен доход от бизнеса + 50% от имотчето. Само че без образованието ми (и това на брат ми - учил е право), не знам до къде щяхме да се оправим. Само да вметна - това всичко се случва в Германия, където живеем от 5 години. Та fuck you богат мога и да не стана скоро, но опрелено усещам snowball ефект от цялото ми учене и напън до тук + склонност да поемам умерен риск. Как знам че е умерен риска? Учих в университетата как да го оценям Намигване

Та да се върнем на първоначалната тема - колегата е профукал 3-4 години учейки проформа, но още е млад и има време. Но не бива да го пилее. Наистина трябва да се самоанализира - какво му харесва и какво НЕ му харесва да прави, след това да започне да работи и паралелно да учи по темата. Стопанско управление не е толкова лоша и безсмислена специалност. На запад му казват Мениджмънт. Естествено няма как да стане веднага шеф някъде, но специалността ти дава цялостен поглед върху една фирма. Мой приятел завърши точно това в УНСС преди 15 години. Започна като търговски представител в една фирма, след 10 години стана регионален мениджър за цяла южна България. И под мениджър нямам предвид само продажби, а всичко - supply chain и логистика, следпродажбена поддръжка, складове и наличности, продажби... Ако не беше учил стопанско управление, пак можеше да започне като търговец, но дали щеше да се изкачи нагоре? Спорен въпрос.
Активен
Coconut Crab
PuP Player
PuP Форум Шампион
*******

Репутация: +292/-320
Неактивен Неактивен

Публикации: 1943


Профил WWW
« Отговор #9 -: Март 06, 2020, 11:59 »

Пич, според мен това е абсолютно нормална криза. В живота на човек винаги има типични кризи за всяка възраст и не трябва да го приемаш като нещо неприятно, а като просто един опит и да изпробваш нещо ново.

По принцип съм убеден, че много голяма маса хора преминават през кризата на професията. Виж малките деца - чул ли си някое да иска да стане дебел очилат кодър. Не - всеки иска да е космонавт, футболист, певец, актьор. Аз примерно исках страшно много да стана футболист. Тук Слеъра би казал, че ако дадеш всичко от себе си ще станеш футболист, дори да нямаш ген и шанс, но аз никак не съм съгласен. На 16, бях леко пълен, но се записах да тренирам футбол в Септември, бях най-слабия в отбора (слаб на футбол), но имах най-най-голямото желание. Другите момчета от отбора направо ме разминаваха, и не заради техниката, бих казал, че имам добра техника, но заради слабата физическа подготовка и наднорменото тегло - нямах въздух да тичам. И въпреки това ходех в продължение на 2 години и давах всичко ама всичко от себе си. И не станах. Не само това - ами от целият отбор - близо 30 човека само един стана професионален футболист и играеше в Б група, да речем в Розова Долина Казанлък или нещо такова. 1 от 30. От тези 30, 15 учеха в спортното училище на Септември. Тоест те учеха в такова училище, дали не са дали всичко от себе си да станат футболери. Та те тренираха 2 пъти седмично. Но просто виж А група - над 50 % чужденци. Юношите на ЦСКА, Левски и Славия ходят в по-слабите отбори като Витоша и Септемрви, а юношите на по-слабите отбори - просто не стават футболисти или поне не професионални - тоест не могат да се препитават от това.

Според мен ако страстта ти не е високодоходна, тоест ако не си някакъв супер запален кодър, или наистина ама наистина талантлив футболист, певец (там има рискове все пак - контузии, или пък виж колко певци талантливи минават през разните формати, ама пари добри изкарвата 20тина певци в БГ), тогаз гледай да балансираш живота. Намери нещо, което е доходно, горе долу го владееш, развивай хобита, кариера, социален живот.

Тоест балансирането между различните неща пак ще ти донесе щастие. А понякога и по-голямо. Защото има бая примери за хора, които са добри в страстта си - футбол, пеене и т.н. - и после обаче животът им не е толкоз щастлив. Виж Марадона, има бая бивши добри футболисти, които са изхарчили всичко на хазарт и пиене и сега късат билетчета - наскоро четох за един от Пеневата чета, който къса билети за паркинг, а е бил четвърти в света. Това не значи, че ако си програмист не може да ти се случи, но там някак инвестицията е по-дългосрочна.

Така че - намери баланса. Всяка работа има плюсове и минуси. Намери такава, която ще има повече плюсове.

Примерно мен не ми е супер страст да пиша некви кодове, ама като видя, че има хора бачкащи за 1500 и цял ден ринат метал в някакъв завод на -15 си викам - уау, имам супер яка работа. А пък в събота ще разцъкам футбол, ще потичам, ще отида в планината и така балансираш хобита и професия.
Активен

Любовта означава да се радваш от съществуването на човека, да му даваш най-доброто и да не очакваш нищо в замяна.

Любовта си отива тогава, когато само любов не е достатъчна.

Фейсбук страница : https://www.facebook.com/pozitivnataistoria/
Сайт : https://thepositivestory.wordpress.com/
Блог : http://positivestory.blog.bg/
Emai : thepositivestory2016@gmail.com
vhT
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +7/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 79



Профил
« Отговор #10 -: Март 06, 2020, 18:50 »

Благодаря на всички за смислените отговори. Отново съм мотивиран и развълнуван за бъдещето. Дори след малко анализи открих нещо което би ми доставило удоволствие и бих бил добър в него, или поне така го усещам. Докато четях Робърт Грий и Алън Пийз бях много развълнуван относно това което пишеше в книгите. Доста лесно и бързо схващам концепциите заложени в тях. Проблема обаче който усещах е, че няма къде да прилагам всичко това което пише там, или поне не толкова колкото исках. По принцип съм комуникативен и умея да говоря пред хора (когато имам стимул и съм надъхан - трябваше да предтсавям разни доклади в унито пред доста хора). Колегите казаха, че излгеждам доста уверен и убеден в нещата които говоря. От друга страна, от ранна детска възраст винаги съм решавал проблеми между връстниците си и винаги успявам да запазя самообладание при спорове и напреганти ситуации. Когато завършвах средното си образование исках да продавам - например брокер или нещо такова. Много е странно обаче, как човек като се занемари и престане да се развива, когато ежедневието и дните му са сиви и ги оставя просто да минават ей така, когато загуби фокуса върху себе си - забравя за нещата за които е мечтал. Мисля да се пробвам като търговец на недвижими имоти, парите в началото не са много ок, но имаш възможността да се развиваш и да се отличиш - ако някой има наблюдение върху професията и ако е забелязъл обратното нека бъде така добър да ми каже как стоят нещата, в случай че се заблуждавам. Не искат специално образование, а моето има подобна насока, което евентуално би ми помогнало при интервю. Утре отивам да се снимам за CV-то и в най-скоро време кандидаствам. Стискайте палци ! Дори вече си уредих квартира в случай, че ме одобрят - в Надежда 2 при мой приятел от детските години. Впрочем как е квартала ? Поздрави !
Активен
Dankata
PuP Masterpiece
PuP Форум Сенсей
*

Репутация: +51/-18
Неактивен Неактивен

Публикации: 483


Профил WWW
« Отговор #11 -: Март 18, 2020, 19:31 »

Python е езикът на бъдещето. Учебниците за него и за съпътстващите езици са на английски и са около 500 - 1000 лв. Ако те кефи   развий нивото и ще имаш достатъчно различни възможности
Активен

Цитат
Обърква ни псевдоморала в който израстваме и академичното ни образование защото ни накарат да си въобразим че сме се извисили над природата, която е във всеки от нас.
Цитат на: Ray Dalio
Да бъдеш успешен има повече общо с това, да знаеш какво да направиш с незнанието си.
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines