За нетърпеливите и не искащи да четат - Нямаше Ф клоуз. Но защо? Ми прочетете целия текст ако искате да разберете все пак. Срещата беше бърза. За час и 30 мин някъде-два часа.
Ето как се разви, разказвам квото съм хванал като 'важни моменти' от свалката:
Закъснях с 4-5 минути, нарочно. Въпреки, че беше тъмно и студено на вън.
Седях си в колата, работеща, 'грееща ме'.
Отивам, и гледам една руса женица, ходеща в кръг, облечена с бяло елече и бяла блузка (която се оказа, че била зимна за ски, ама тъничка).
Аз: Здравеййй! /Влизам с висока енергия, висок, плътен глас; максимално усмихнат (не като олигофрен) и с топлота в очите/
Тя: Охх леле, добре че дойде! Още 1 минутка те чаках на този студ и си тръгвах! Тъкмо мислех да ти пиша на телефона
Аз: - подавам и ръка - Приятно ми е и на живо. Хайде да ходим на горе
Тя: - подава ръка - И на мен! Да, тъкмо щях да те питам на къде искаш да ходим
Аз: Като те гледам как си облечена...
Тя: Ами малко ми е студено. И разказвай сега, как ме намери ти във фейсбук?
Аз: Ми как се намират хората? Лесно бре!
Тя: Ама къдееееее?
Аз: В една група, * *******"
Тя: Ахаа
Аз: Как си иначе, как беше днес?
Тя: Много добре, при теб?
Аз: Свърших си работата, всичко мина супер днес. Забелязваш ли, че се стъмва с всяка изминала секунда?
Тя: Да, много бързо се стъмва, а и студено става (пак прави намек, че и е студено).
Аз: Чакай! - /правя се, че ми се киха. Заставам на 1 място, карайки я да спре с мен/
Аз: Охх леле, не можах да кихна. Много мразя така. Ти?
Тя: Ох да и аз, става ти едно гадно на носа
Аз: Даа, а знаеш ли, че не е полезно да задържаш кихането си? /тук показвам как някои хора си стискат носа като кихат/
Тя: Хах, да разбира се. /казва го някво със самочувствие, все едно много разбира/
Аз: И какво знаеш толкова, я разкажи?
Тя и Аз: - обяснява се, и аз добавям някои неща
Тя: Извинявай, ти на колко години си?
Аз: Познай от първия път.
Тя: Ми като те гледам така не си над ** години
Аз: Правилно, правилно.
Тя: Аз съм на 37 години
Аз: Ми, изглеждаш по-млада като че ли. Като момиче?
Тя: Абе ей, аз съм си млада и така се чувствам!
Аз: Е, все пак... (казвайки го забавно)
Тя: Ооо обидих се вече! (и тя казвайки го забавно)
Гледаме се и се смеем. Продължаваме да се разхождаме. Няма вятър, но си е студено.
Аз: Виждам, че ти става сутдено, а тук покрай рекичката на парка духа. Хайде да свиваме, и да отидем в **** кафето.
Тя: Да, хайде, добра идея. (Чувам я, че и подмсърча под носа даже)
Пак минава в някакви НЕГс от моя страна (много леки) за годините и; просто го извъртам така.
В тоя момент, си изваждам телефона и казвам:
Аз: Задръж ми го за малко, че искам да клекна, а много лошо съм си връзал обувките, и ме стягат.
Клякам да си развържа и вържа ботите, които преди това съм лъснал с много яко лустро с боя.
Тя: Много хубави обувки имаш!
Аз: Благодаря, и твоите не са зле, ама моите са по хубави
Тя: О, я го гледай! - с отворени-очи и уста и наченки на смях/объркване
Аз: /изправям се рязко, вече готов/ - Хайде към кафето, че е студенооо, бързооо! (леко се затичвам, уж ще и избягам)
Тя: Хахаха, ама аз съм спортистка също, ти какво мислиш! (действително, жената има хубаво тяло, личи си, че спортува)
Влизаме в кафето. Избирам къде да седнем, и тази коза решава в последния момент от диванчето, да седне срещу мен! Делови да седим един срещу друг. Моментално се чудя и умувам как да седна при нея. А то и може дори, има стол.. добре, ще стане след малко (чакам един познат сигнал в това кафене....Виждам как се затваря седейки срещу мен, и дори се отдръпва, когато се накланям към нея. Отлично знам, че така няма как и кино да правя такова каквото искам.
Идва сервитьорката, пита ни какво искаме.
Тя: Какъв чай имате?
Сервитьорката: Зелен...
Аз: /директно я прекъсвам/ - Аз искам един топъл шоколад
Тя: И за мен същото, моля! /усещам как се нагажда към мен/
Сервитьорката: Добре, нещо друго? - 'Не' - и двамата.
Тя: Обичам всякакъв шоколад, всякакъв размер, всякакви цветове!
Аз: Та, какво говорехме преди това?
Тя: Ами искам да те разпитам за това което правиш всъщност.
Аз: Кое от двете? Правя две неща
Тя: Ооо, така ли? Какви са?
В тоя момент сервитьорката почва да прави топлия шоколад от машината, а бара е близо. Адски силен е шума. Почти нищо не ме чува моя дейт, а и аз не я чувам.
Затова и казвам силно:Аз: Ще седна до теб, че не те чувам!
Тя: Да да, най-добре! - и си премества якето на диванчето, където аз си оставих моето преди това.
Тук почва един опознавателен разговор.
Демонстрирам ранг; тя ме разпитва много често; някои неща нарочно ги заобикалям; не казвам къде живея; на въпроса дали имам приятелка и деца казвам:
Аз: Имам две деца. - правя пауза и чакам реакция от нея.
Тя: О майко, не мога да повярвам!
Аз: Ама чакай, не съм довършил? Племенници.
Тя: Оххахах ах ах, лелеле
И така отклонявам темите. Карам го колкото мога повече мистериозно. Не споделям нищо за приятели, социален кръг. Казвам, че всичко ми се върти в София. Тя само одобрително кима и споделя същото.
Изведнъж, тя започва да говори за себе си; да споделя за това на какви курсове ходи. Тук се включвам и аз, и разказвам че и аз ходя, но не казвам на какви.
Усещам, че са минали 20-30 мин. Започвам да проявявам кино контакт. Тя виждам, че няма нищо против това. Но не прекалявам. Правя го през някоя друга минута. Искам да падне физическата бариера между нас, защото усещам, че от нейна страна все още я има.
Все повече жестове прави, които а-хаа ахааа, да ме докоснат. Прави описателни жестикулации пред погледа ми.
Започва да ми разказва
две интересни истории, като
предварително казва: "Сега ще ти разкажа дв неща. Казва ми първото...
и точно когато казва: "А сега втората история" - изведнъж ставам рязко и я засичам с:
Аз: Отивам до тоалетната. Ето ти телефона, да ми го пазиш. (слагам го пред нея; създавам доверие отново; и искам 'малко да и липсва' компанията ми за някой друг миг);
Връщам се, сядам пак до нея, като я докосвам по рамото иззад нея, да я изненадам; тя си цъка на телефона; моментално го спира и оставя на масата като сядам.
Продължаваме да говорим. Вече има по сериозно кино от моя страна, хващам и ръката, и тя директно си я пуска в моята, в момента в който забелязва, че искам да я хвана:
Аз: Искам да видя лакът ти
Тя: Ааа да. Знаеш ли, вчера си го направих! А дори това не е моят цвят!
Аз: Така ли, а какъв е той? /продължавам да разглеждам и да пипам по ръката/
Тя: Ами, друг е... но този експериментирам сега с него. /пускам и ръката/
Почва да ми говори на тия теми; питам я някакви общи неща; тя се кефи, че имам познание по темата, казва ми го.
Иззвънява и телефона. Обажда се детето и (
предполагам), и казва на който и да е по телефона - "Да да, ще си дойда, спокойно".
Виждам, че няма никакъв шанс за по-тежко кино, а и няма смисъл; няма и как да стане Ф клоуз. Тя казва, че е на работа утре, и че става в 5 сутринта (викам си, ебах му ма*ната).
По едно време, забива в някви тъжни теми, изваждам я от там (ставаше въпрос за бедни семейства, и че обича да помага, но виждам че на моменти се натъжава). Аз пък и разказвам за нещо от моя живот и как помагам на хората, и тя се кефи.
Разправям и за 1 курс, който бях преминал. Директно и заявявам, че на много хора им липсва интимност, сексуалност. Тя се съгласява веднага. Тук я докосвам, тя мен също, но леко, и се отдръпва след това. Аз правя същото.
Излегвам се назад към стола, и искам да видя какво ще направи тя. Виждам, че клони към мен.
Минава темата в още забавни неща. Забелязвам, че постоянно си гали гушата, че си оправя косата. Става направо като компулсия. Пита ме:
Тя: Какво обичаш да правиш за забавление в свободното си време?
Аз: Танци. Коктейли. Готина музика. Фитнес. - и тук и разказвам малко, как обичам с приятели да се забавлявам.
Аз: А ти?
Тя: - разказва ми, че обича благотворителност (беше дълго говорене от нейна страна) -
Правя комплимент по отношение на това, че е енергична и отново подчертавам авантюристично настроена. Тя се съгласява и пак разказва някакви неща от живота си.
После казва, че е много заета; че така е избрала да живее; че рядко излиза на срещи, че аз съм бил единствения който от ала бала не знам си колко човека била приела във фейсбук (че имала огромна листа от приятелства), и дрън дрън та пляс. Не и се хващам, но само казвам: "Добре".
По едно време, коментирам как звучи гласа и; някак си, един такъв като 'на зайче'. Вметвам, че е секси и я докосвам. Тя се радва и започва да коментира нещо което тя си мисли по отношение на гласа си и тн. После коментира и моя.
Минава още време и казвам:
Аз: Окей, аз трябва да тръгвам
Тя: Да, тъкмо и аз. Беше ми мнооого приятно! /като едва едва с двете си ръце, ме докосва по бедрото ми/
Аз: Ще платя, ти се обличай
Тя: Ееее нееее...
Аз: - хващам я за рамото от там, прокарвам ръка с галене към предмишницата и нежно и казвам - Споко, другия път ти ще платиш, та дори и ще черпиш по някое друго питие - /и смигвам/
Тя: Хахаха, така става!
Излизаме. Хващам я с лека прегръдка и вървим към мостчето на парка. Пускам прегръдката. Виждам, че тръгва към мене да се накланя след като я пускам. Следва ме. Кефи се на това което правя като кино, като вече ми пуска 'всякак си' да я пипам, не се дърпа, усещам че и е приятно вече.
Единственият фактор: времето и ангажиментите, които стоят пред нея.Аз: Обаче си е доста хладно, а ти как си се облекла само. Сега забелязвам...
Тя: Ами да, това е блузка за ски. Аз по принцип не обичам много дрехи.
Аз: Викаш, обичаш да си разсъблечена?
Тя: Ами да, като съм в нас се събличам
Аз: Трябва тогава да ме поканиш някой път, и да се съблечеш /казвам го по забавен начин, с намигане, и след това гледам някъде в небитието все едно нищо не е станало < /
т'ва нзн дали беше правилно; малко се притесних да не съм прекалил/Тя: Ами нее, аз имах друго предвид /смутено/
Аз: Потупвам я леко, и я прегръщам през рамо - Споооко, разбрах, раазбрах!
Тя: Абе ей!
Стигаме до колата и, която се оказва, малко по надолу от моята. Тя ми подава ръка за довиждане, като държи в нея чантички/телефон; аз директно ги изблъсквам настрани за предгръдка; тя се ухилва и се прегръщаме, и задържам няколко секунди. Ухае приятно.
Тя се усмихва, и казва, че иска да се видим пак като съм имал време.
---------
Прибирам се; хапвам а-у... минало време, гледам писала ми:
20:54 Ч.
Тя: *Име*, благодаря, за споделеното време!
Беше изключително приятно!
Аз: И аз благодаря. Лека.
