Delusion
PuP Форум Зарибен
Репутация: +12/-3
Неактивен
Публикации: 55
He, who attacks first, always win!
|
 |
« -: Септември 04, 2020, 13:53 » |
|
Здравейте.
Та, реших да пусна един пресен рапорт, понеже си пия бирата сам и ме сърбят пръстите.
Преди няколко дни бях издивял на работа. Скапан клиент ми направи 260лв. сметка и реши да избяга, докато старателно си го изтърсвам в тоалетната, пеейки си новата песен на Ирина Флорин. Познайте кой ги плаща.. яко, а?
Буквално не можех да се побера в кожата си и казах на колежката, че ще си взема един час почивка, за да се разходя по центъра. Ходя, ходя, не става, нервен съм, искам бира.
Та, набелязах си едно кафене и седнах там, като още с влизането си, сервитьорката ме зяпна, все едно получи някакво прозрение, хаха.
Тя: Здравей, какво ще желаеш? Аз: Здрасти. Какво ще ми предложиш? Тя: Ами, не знам.. какво ти се пие? Аз: Анти-депресанти и нещо за кръвно.
*Смее се
Аз: Дай ми едно меню да разгледам.
Носи ми меню мацката. Разглеждам го за 2 минути и го затварям. Чакам, чакам, оглеждам се, е не идва. Появи се след 10 минути и се оказа, че ме в забравила, пхах.
Аз: Сериозно ли ме забрави? Тя: Неее, имах работа, много се извинявам. Аз: Хубаво, ама аз те забравих, забравих си и поръчката.. ами сега? Тя: Амии, да добавя ли гинкобилоба към анти-депресантите.
Избухнах в смях, не очаквах такъв отговор. Смее се и тя.
Аз: Дай ми едно късо кафе и една Корона. Тя: Късо? Аз: Да? Не предлагате кафе ли? Тя: Не, просто много рядко някой пие късо кафе Аз: Мдаа, освен хубавите мигли и тялото ми на гръцки бог(70кг глист), имам и изискан вкус.
Връща се след малко, обаче ми носи кафе и кола??
Аз: Ъъъ, къде ми е бирата? Тя: Каква бира? Аз: Прекаляваш вече. Не кола, Корона!
Тръгна да ми се извинява 10 пъти, при което я прекъснах.
Аз: Стига се извинява, остави колата, донеси ми и бира.
Носи ми бирата.
Аз: Слушай сега, аз съм толерантен, обаче ако е друг, може да стане проблем. Тя: Извинявай, малко съм разсеяна, ще се реванширам. Аз: Така, утре тръгваш из кафетата в градът и гледаш внимателно как сервитьорите обслужват клиентите си. Аз ще дойда с теб, за да ти казвам кое е правилно и кое не, и евентуално ако заслужаваш, ще ти дам няколко професионални насоки. Все пак съм най-добрият сервитьор на балканите. Тя: Хаха, утре не мога, но *ден* съм свободна. Аз: Зает съм. Нека е *ден* Тя: Добре.
Взех и телефона и си звъннах, за да съм сигурен, че номерът е нейн.
Звъня и в уговореният ден:
Аз: Слънце, хайде, отиваме на семинар. Тя: Ама не знам дали ще мога, бла бла бла. Хайде да го оставим за друг ден. Аз: Губиш ми времето. Бъди готова в *час* или офертата ми отпада. Тя: Наистина не знам дали ще мога, изкочи нещо и забравих да ти кажа. Аз: Готова ли ще си или не? Тя: ..... готова ще съм.
Взимам я в уговореният час и отиваме в някакъв клуб, обаче всички диванчета са заети. Имаше само някакви свободни маси, но столовете неудобни и са един срещу друг.
На едните дивани имаше две момчета, горе-долу около моята възраст, бухат някакви бири и пушат цигари.
Тръгвам да си ровя по джобовете, правя се че съм си забравил цигарите.
Аз: Оффф. Тя: Какво? Аз: Забравил съм си цигарите, ще отидеш ли до магазина, хем да се видя с момчетата(посочвам ги) за 5 минути, че са ми познати. Тя: Добре, нещо друго искаш ли? Аз: За сега не. (Намигвам и) *Смее се и тръгва.
Отивам при момчетата:
Аз:Пичове, трябва да ми огромна услуга. Ще се преместите ли на една от масите, че съм тук с една мацка и ми трябва дивана, че да си свърша работата като хората. Следващите 10 бири са от мен.
Оказаха се пичове, даже настояваха да не им плащам нищо, ама аз съм по-голям пич, хаха. Даже и цигарите си им дадох, да не ги види мацката.
Идва тя и сядаме. Като цяло всичко си мина нормално. Кино, смях, кой с какво се е занимавал, защо съм дошъл в този град и т.н.
Дойде и момента в който се награбихме. След още малко общи приказки, стана на въпрос, как не можела да отваря бутилка вино с тирбушон. Разбира се, услужливата ми натура веднага я покани в квартирата си, за да и покаже стъпка по стъпка как стават нещата.
Другото няма какво да го разказвам, нулев LMR.
Ако има някакво значение, на 22 съм, а тя на 24 или 25, не помня.
Поздрави на всички, които решиха да го прочетат и евентуално може да има някакво развитие следващите дни, обаче с колежката и, хаха.
|