Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Септември 27, 2020, 18:08 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

"Дължа успеха си на това, че никога не давах и не приемах извинения." - Флорънс Найтингейл

Екипът на pickup-project организира пикап обучения. Не се колебай! Запиши се сега!
Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Опит втори, дубъл първи  (Прочетена 310 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +46/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 44



Профил
« -: Септември 03, 2020, 23:16 »

Другарят Иванович взе твърдо решение да ми помогне, след като се нагледа на безизразната ми физиономия. Опитах се да го разубедя с чиста логика: Саня, помощ е да направиш нещо и ситуацията да се подобри. А не да се получи както обикновено - пошло всё в жопу. Обаче той настоява: плана бил простичък, нямало какво да се обърка, какво можело да се обърка ако се напием? Санчик, какво не може да се обърка, ако се напием? Железни аргументи: ще пием в едно от неговите заведения и после ще уволни персонала ако сме се посрамили много. Да очистим свидетелите един вид. Даже ще започнем да пием след полунощ, да не бием на очи. Ще се смесим с тълпата. И ведь не поспоришь?

В уречения час, на уреченото място... комуникационно затъмнение, агент Саня не си чува телефона. На входа - жива верига, охранителите връщат прииждащите, места няма. Мога да щурмувам и да вляза, но просто не ми се занимава. Окупирам най-близката пейка да изпаря една цигара на спокойствие. Спокойствието не продължи дълго. Появява се младеж, който буквално вече е отпътувал от нашето измерение и присъства само тялом. Пътнико свиден... Дали щял да ми пречи, ако седнел. Заповядай, на собствена отговорност. И като почна да споделя личната си драма... ей, няма млъкване бе. Като радиоточка от соца с изкъртено копче за изключване. Давай посидим в тишине, блядь? Мне. Не? Както за момент ми беше обърнал гръб - хлоп един по тила и заспа, но тръгна да забива носа в плочките. Хванах го, подпрях го назад. Нали, хора сме все пак. Лека нощ, пътнико.

Тъкмо съм го нагласил да е седнал на пейката като за портрет, да не е неестествено килнат, даже главата му успях да закрепя да не му се отчепи тънкото вратленце - появява се някакво девойче и почва да го свестява. Бах, спри, не го пипай, знаеш ли колко време го нагласях?!? Нямам нерви за още веднъж. А пътника идва в съзнание и почва с "К`во стана бе брат?". Ми де да те знам, припадаш... Девойчето кърши пръсти, изпаднала в бурна мисловна дейност какво да прави, единия й бръмбър се блъска ожесточено в другия. В този безумен момент до мен застават две познати лица. Единия за съжаление го познавам по задължение, а другия - имах надежди да не го познавам никога на живо. Достатъчно ми е че понякога инцидентно ги мяркам по телевизия или в пресата. Пияни като кучета от приют "Четири лапи, единайсет бълхи и осемдесет кърлежа". От алкохола явно са преминали на настройки по подразбиране, ближат задници. Единия ме представя на другия, другия почва да ми разказва колко бил слушал за мене, а щом той бил чувал за мен, значи съм бил голям човек. Ау, професионален близач. Трябвало да пием заедно. Идеално, отивайте в ей онова заведение, аз идвам да се черпим - пращам ги към заведението на кума, където няма места, а охраните ще им нахлопат камбанариите като ги видят толкова пияни. Не знам какво е ставало нататък, а май трябваше да се поинтересувам. Фокуса на вниманието ми беше привлечен от пътника, който реши да извади на показ съдържанието на стомаха си и моментално след това блажено премина в енергоспестяващ режим на безсъзнание. Ааа, отвратително. К`во направи бе, пътник?!?

Девойчето пред дилема, повратен момент в живота. Познавам ги тия моменти, те са ключови. Тук беше нейното място да реши дали ще се унижава, ще бърше повръщано и ще търпи отрепки в живота си или ще си хване пътя в търсене на по-добри варианти. Забави се с решението повече от секунда, притесних се за нея, а уж съм кавалер. Аз реших дилемата вместо нея - хванах я под ръка и я повлачих към заведението на кума, докато й обяснявах че тя повече с наркомани няма да се занимава. Разбутвам тълпата, а на входа в средата на кордона охранители - Дракс, дружка от предишно приключение. Хахах, така и не му запомних името. Малоумник ненагледен! Чак се ухилих от кеф! Скочих му с юмрук в слънчевия сплит, че ми идва височък. Гранит виждали ли сте? А аз го усетих. Не мръдна и сантиметър. Само погледна надолу, позна ме и каза "Ооооо, бейби, ще се чешаме ли?". Не, не, мерси. Гледай сега Дракс, това девойче да го втъкнем вътре и половин час няма да я пускаш да си ходи. Нямало места. Въй, Дракс, мисленето не ти е сила, ама напъни се - помисли... така... помисли още... да, точно така... измисли ли го? Вдигам вежди убедително. Дракса хвана девойчето за ръчичка, вкара я. Излиза след двайсетина секунди, влачи някакъв за врата с думите "Един влиза, един излиза". Всичко точно. Върви му математиката, спор няма. Поглежда ме - "Ти ще влизаш ли?". Не, не, стой мирно. Ще си ходя. Друг път ще се чешаме, Дракси. Примерно като кача трийсетина кила и порастна с поне двайсет санта на височина.

Пали мотора, завърти го на степенката, качвай се, ръкавици слагай и... звънтящ звук, точно преди да нахлупя каската. Ааа. Край, сви ми се от вътре. Пак е изчаткал някой клапан, пак ремонти със седмици, пак ще трябва да карам Ер Единицата. Не че е лош, но предпочитам да събира прахоляк, навява ми лоши спомени. Гася, а звука продължава. Мамка му и идиот, кума ми - дошъл без да го усетя и хлопа с пръстените си по някаква чаша на половин метър от главата ми. Инфаркт щеше да ми докара, кръвно вдигнах. Алкохола щял да стабилизира кръвното, твърди другаря Иванович. А аз имам нужда от стабилизиране, давай да влизаме. Водка на бутилки, Дракса отново закачен плътно за мен - хем ме пази от другите, хем пази и другите от мен. Firewall, baby. Ну давай - три по сто по стопкам, после още сто за по-лесно сядане. Старта е даден. То май и финиширах, премрежих погледа. Пуснах се из тълпата, направих няколко почетни обиколки, дръпнах няколко девойки и... Ха, танцьорки! Ти да видиш. Че и симпатични. Мятам на Дракса да ми направи степенка, засилвам се и скачам при тях. Горе съм с по бутилка във всяка ръка, а те ония се оказват двуметрови бе бате! Двуметрови мадами! Кашмар! Дракс, сваляй ме! Не съм ебача дето мислех че съм! Седи и се хили, показва чупки в кръста с припляскване. Аха, преебал съм се, ясно. Близката танцьорка се ориентира да пие от бутилките ми, другите като видяха - дойдоха и те. Като лешояди бяха. Накацаха ме, пият, наливат ми и на мен в устата. Съответно всички сме оляти с водка - та логично свалих мократа риза. Грешно изтълкуван сигнал. Въбоще нямах това предвид. Танцувалките избухнаха, почнаха да ме ползват за нещо като пилон. Една танцува около мен, втора ме полива, други ближат полятото... чудо, чудо. Добре че свърши алкохола, че ме пуснаха. Така значи ставали изнасилванията...

Изсмукаха ми силите. Дракс, миличък, разбери - трябва някъде да седна. И да е бързо, че няма да стигна далеч. Дракса включва ръцете в режим хеликоптер, тълпата от жертви пред нас се разтваря. Отпред се мерва девойчето дето го вкарах по-рано, а ръката на Дракс се снижава към нея. Няма да е красиво. И в момент на неосъзната глупост подлагам моята ръка да спра неговата да не се стовари отгоре й. Грешка. Груба и болезнена грешка. Че спрях ръката му - спрях я. Ама на каква цена... Дракса може да му ампутират горните крайници и да му сложат парни чукове - осезаема разлика няма да има. А девойчето стресирано, току що избегнало на косъм два месеца в реанимация. Дръпвам я до мен, сигнализирам на Дракса че тя е от нашия отбор, но той е малко шест волтов. Чак толкова ли да спада напрежението за трийсет милиметра оптичен нерв? Удивително. Чакай Дракс. Демонстрирам пак, гледай внимателно. Лепнах една целувка на девойчето, по устните. Ей, светна му, кимна, хеликоптера с чуковете пак се развъртя и продължихме напред.

Докопахме се със сетни сили до масата на кума. А него го няма! Вдигам погледа и го виждам горе, при танцувалките. Явно е отишъл да ме спасява - със солидно закъснение и сега... в капан, приведен в безпомощно състояние, преживяваше СПА процеудрата с водка. По погледа му можех да прочета псувните, които му се въртяха из главата. Дракс, я метни да качат още няколко бутилки там горе, при кума? Хахаха. Да, забавно. Кума се бори да запази колана си. Светлините мигат бясно, Санчика е под ожесточена атака, ние с девойчето сме се награбили и аз сериозно съм си заврял ръцете по дупките й. Чеки. Штоп. Поглеждам девойчето. Какви ги върша? Мисълта ми тече бавно, но накрая разбирам къде е проблема. Тя няма да разбере. Значи ще я излъжем нещо.

Красота, ти си пияна! Ей сега батьо ти Дракс ще те проводи до такси. Тя седи и ме гледа ехидно. Не била пияна, аз съм бил пиян. Гледам я, гледам я. Верно не е пияна. Верно аз съм пиян. Отпивам от бутилката. Загубих си мисълта. Пак се награбваме. Чеки. Штоп. Поглеждам я. Ами красива си е. Проверих, че да не е станала грешка в assement-a, да съм свалил и аз напрежението в очните нерви. Ма не е. Едни къдрици, една коса до кръста, една симпатична физионмия с чипо носле, една гладка кожа, едни стегнати цици, малко дупе... мне, нямам забележки... Пак се награбваме. Много стегнатичко девойче. Тц, браво, браво. Аааааа. Чеки. Пак штоп! Ти на колко години си? Седемнайсет? Нееееееееее. Знаеш ли аз на колко съм... Най-много дваасе и пет ми давала. Ма не е дваайсе и пет, миличка. Сега - Батьо Дракс, такси, Сънчо и си лягаш. След седмица й бил рожденния ден. Ммм, айде бе, не думай. Коренно променя нещата, преобърнахме разбирането за гравитацията, унищожихме основите на Физиката като наука. Я дай документ за самоличност.

Една добра и една лоша новина. Значи добрата новина е, че наистина имаше рожден ден след десетина дена. Лошата новина е, че тогава става на седемнайсет, защото сега е на шестнайсет... Траур. Дойде кума, на четири крака, но победоносно - с колан. По стар обичай споделих проблема на по водка. Той вдига рамене - не е проблем. Седемнайсет - значи седемнайсет, вземай? Не бе, Санчик, не хиляди, не на месец. На толкова години е това тука. Ааа. Помисли, помисли. Пак не било проблем. Ау, едвам ме убедиха в тандем. Кимането на Дракса не можа да го вкара в групичката и да станат трио, но оценявам опита му. Приех правата вяра. Ми окей, само малко ще се понатискаме тука и после кой откъде е. Що мачкане беше, що лигаване, чудо. Посиняха ми топарлаците от напрежение. А то това красиво, красиво, че чак се оляло. Музиката утихна, остана само персонала, кума в състояние на нестояние, но продължава с водката. То и аз съм красавчик - прегърнали сме се с агънцето, къде ближа водка, къде изпарявам цигарка, къде разменяме телесни течности, къде се закачаме със Санчика... идилия. Все едно сме преди десетина години в бурната младост.

Виждам че Дракса вкарва мотора ми в заведението, като детска играчка му е в ръцете. Протестирам, пък той ми казва че нямало как да карам в това състояние. Мда, мда, има логика, Дракс. Дигнал си напрежението от шестте волта, научил си номера със жичките на късо. Ама най-много девет да дадеш, ако те замерим. Дракс щял да ни закара всичките по домовете. Супер. Товарим се дружинката, оставяме кума у тях. Неговата жена не пищи. Палачинки му направила, кафе му приготвила, леглото му застлала. Бахти, не съм случил на жена. Взехме палачинките като компенсация за лошия ми късмет. Оставят ме и мен пред вкъщи, пък лапето и то да вземе да слезе, а Дракс ускори и си тръгна. А няма как да му звънна да го върна. Жичките са прегорели, напрежението му пак е паднало към шестичка значи. Агънцето ме убеждава че е морно, щяла права да заспи. Такси? Кой да се сети? Не и аз. Тц, хубаво, идвай да спиш при мен. Аха, спяло й се - дръжки. Два дена и една нощ откарахме. Че като ме хвана една гузна съвест. То още дете, аз не биваше чак така лошо да я плющя. Нали, айде, случило се... ама можеше нещата да не преминават някои граници. Въй, пичове, тая никога вече няма да е същата. Плющях я като стара пералня скъсан чорап от 50 стотинки без омекотител. Лошо, лошо, лошо. Айде, докато бях пиян разбирам че е нормално да направя някои грешки, ама аз по едно време изтрезнях. И вместо да спра да правя грешки, аз просто усилих интензитета... Явно по принцип съм си кофти човек. Айде - пак в дупката.
Активен

Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +46/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 44



Профил
« Отговор #1 -: Септември 10, 2020, 11:58 »

Опит втори, дубъл втори

Раз... я много раз обещал бросить пить. Ой не шумите! Башка болит(и печень). Кума държи на повторен опит, в друго негово заведение. Там имало всичко: от трети А клас до седми Ж клас. Щял съм да изпълня педофилските си влечения. Нямам моралното право да споря, заслужавам си шегите на мой гръб. Так точно. Виноват. Извинявайте, ама толкова рядко пия, че стават и грешки от липса на тренинг. Отивам на поправителен.

Пак след полунощ, тоя път взе че си чу телефона, седнали сме и си пием. Дупка. Скука. По сто на екс за скуката. Бил повикал певачка за тая вечер. Ми окей. По още сто на екс за певачките. Да не съм я отчайвал от живота, както предната дето й казах че не я знам коя е, щото долнопробна музика не слушам. Няма, няма, те са раними душички певиците. По още сто на екс за ранимите душички. Гледай какво нещо е живота - претръпнали по всички дупки, но пеенето им не понася критика. Тая била и плеймейтка. Някога. По още сто на екс за плеймейтките. Стигнахме до по половинка водка, спряхме да броим - да не се плашим.

Значи, пичове, тая излезе да пее. По едно време барманките на шега й дадоха няколко шота. Певачката явно не носи на пиене, но това става ясно след като вече е изгълтала шотовете. Почна да замеря публиката с обувките си и си свали прашките, че да ги закачи някъде по тавана. Плейбека си върви, тя води малоумни монолози със себе си. Изтърва микрофона и го загуби някъде. Момент на спокойствие. Кратък. Аз си мислех че чалгата не може да падне по-ниско, защото по-ниско просто не съществува. Бъркал съм. Как съм бъркал. Санчика мята на барманите да й наливат още, да се омаже максимално. От бара не могат да вземат решение дали са готови на такъв риск, та пращаме охраните да ни донесат микрофон да дадем директна заповед. А оная в това време крещи "Има ли тука кавалери". Двамата със Иванович на рефлекс - ръцете горе, по един среден пръст от всяка и махаме закачливо в нейна посока. Тя вперила поглед в нас и квичи "Виждам виии". Бахти кьоравата, не вижда средните пръсти. Санчика веднага я коригира с микрофона: "Гледай внимателноооооооо" и й показва със знаци да го лапа до сливиците. Оная се плесна по челото и замига тъпо. Разгеле. Релето й отлепи. Схвана.

Продължаваме да си пием кротко. Дупка. Певачката дъни амфети на сцената, показва как се пият шотове без ръце, пъха белен банан в гърлото и го вади без да се задавя, така - пълна програма, да не изброявам. Виждам я как слиза от сцената - да се порадва на народната любов. И само двама охранители я поемат, тълпата ще я смачка. Тупвам кума по рамото - поехали! Стигам до певачката, помагам на охранителите да я отцепим от клиентите, обръщам се и гледам Иванович седи и си пие нашия, не е помръднал. Трима сме малко, четирима трябват, а помощ не идва. Гора от ръце, всеки да я пипне, всеки да я снима. Засичам ръка, която я е хванала за косата и дърпа към телефон, явно за селфи. Главата на певачката следва косата, косата следва ръката. Проследявам с поглед към кое тяло е закачена дърпащата ръка - удар в ребрата, глава в носа, ония е долу. Дракса да беше тука, мама му стара! Друга ръка тръгва към нея. Хващам, извивам, помагам на собственика да легне на пода. Контролен крак в ребрата, да не шава много.

Превключих, вече всичко по подразбиране е заплаха. Свалих още един долу и тълпата рязко почна да се дърпа от мен. Поглеждам другите двама охранители - ледени физиономии, само избутват, банално им е. Певачката като видя че покрай мен е по-спокойно и ми се залепи аз да я водя. Ей, готино усещане - само се обръщаш и пред тебе се разтваря тълпата в радиус от метър, метър и половина... Имаше и още жертви. Един ме изгори с цигара по трицепса и отнесе удар в гърлото. Да отказва цигарите, да се научи по-бързо да се извинява или да развие рефлекс за залягане - еб*л съм го. Един друг пък клекнал, промушил се покрай краката ми, хванал певачката за задника и усилено я мачка - въобще не очакваше коляно в слепоочието. Бахти наглия. Като спартанската линия на Термопилите бяхме. Минаваш, удряш, продължаваш към следващия.

Певачката ми казва на ушенце "Колега, полека с феновете". К`во, имаш десет фена и ако дадат фира ти свършва шеметната кариера ли? Дай да ти откъснат екстеншъните, да ти избодат едното око в опит да се снимат с тебе и да ти направят фистинг на място - до лакътя, докато гледам умно? Патка заспала. Разходихме я из заведението, около публиката. Певачката й се седи долу - минавайки пие от чашите по масите, плейбека си върви, снима се наляво и на дясно. Звезден миг. Живота явно е поп фолк. Долнопробен.

Не я знам какво изшмърка, ама краката й се подкосиха и тръгна да пада, едва я хванах. Прегърнала ме, аз я влача към близкия авариен изход, охранителите проправят път напред. И да - плейбека още си върви, няма проблем, купона продължава. Но певачката настоява че всичко е наред, сочи да ходим към сцената. Добре, шоу да става. Аз ли ще спирам шоуто? Не! Качих я и останах да я придържам. Оная мучи на микрофона, подпряла си главата на рамото ми, аз съм я стиснал през кръста за да стои вертикално... и тежи, тежи, да си трака мамата. Неудобно е. Санчика опънал ръцете със средните пръсти и мята. И аз му връщам жеста, ама само с една ръка, да не я изтърва тая че ще направи салто мортале върху феновете си. Този епичен момент някой услужливо го е увековечил чрез снимка и я пратил на жена ми... както и да е. Песен и половина изкарахме така - това ми беше психологическия лимит за чалга на ушенце. За целия ми живот. Изчерпа се милия, никакъв не остана. Вдигнах я на ръце и я изнесох зад сцената под бурни овации. А плейбека си върви, забавлението продължава, не знам дали споменах. Подредих я на някакво диванче и се изнесох при кума да си допия. В разгара на дискусията колко точно е зле тая певачка - пристига капитан Петко Войвода, началника на охраната. Оная изпаднала в истерия, мене търсела. След дружно увещаване от всички, теглене на чоп, игра на камък-ножиа-хартия, още убеждавая и допълнително водка - отивам да я видя какво иска. Придобих увереност: имам опит с истеричките, кален съм от брака, ветеран съм един вид.

Тая като ме видя - ухили се тъпо и се метна да ме прегръща. Прррр, брантийо мръсна, какъв ти е проблема? Искала да я водя у тях. Ааа, бай Петко - не. Вие си я водете. И тук гласа на здравия разум, на кума ми, се намеси. Простичък, но точен въпрос. Въргалял ли съм плейметка из чаршафите? Аммммм... какво се замислих и аз не знам, като и двамата с него знаем, че не съм. Следващ въпрос - кога щяло пак да ми се случи подобно нещо. Ммммммм... дадоха ми жокер пеесе на пеесе, останаха ми опциите "В някой друг живот" и "Ако изобретят машина на времето, върнеш се в този момент и вземеш правилния избор". При помощ от публиката, изразяваща се основно в мачкане на врата от бай Петко, се получи отговор "Какво чакаш". Ще се обадя на приятел. Звъннах на кума. Ония не вдига, седи и ме гледа някак нервно и изцъклено. Санчик, телефона ти звъни, няма ли да вдигнеш, може да е важно?!? Връчи ми ключове за кола и се изнесоха с бай Петко. Лесна е тяхната, отиват да си допият. А аз? Зарязаха ме сам да се оправям.

Забавлявах се известно време да давам начална скорост на певачката и да я гледам накъде залита. Кърлинг с пияна плеймейтка. Не бях играл. На косъм й се размина челна катастрофа в един уличен стълб и тогава вече я подпрях да я водя. На паркинга сме, сега стъпка втора - коя ще да е колата, за която имаме ключове. Чакай мацка, ще начертая карта, да не се загубим. Нито химикал имам, нито тебешир. За момент ми хрумна да й ползвам грима, ама нямах сили да я държа с главата надолу и да чертая по земята. Но благодарение на моята гениална мисъл, избрахме друг наУчен подход и намерихме колата. Опитах да кача певачката в багажника, усети се. Еее, по дяволите. Но пък трябва да приемаме нещата от към положителната им страна. Ако ме спрат пиян, с плеймейтка в багажника - иди обяснявай. Макар че ако са я чували да пее ще ме разберат. Но пък така, като е на седалката до теб вече е по-приемливо за органите на реда...

Липсата на опит в нетрезвото шофиране си каза тежката дума. Реших да минавам по кварталните улички, ама от най-тесните. Там полиция няма. Ако ме арестуват с поп фолк певица това вече ще е истинско падение. Обаче не след дълго така се бяхме оплели по тия тесни улички, че нито аз знаех къде съм, нито тя знаеше накъде отиваме. И аз, нали не съм злопаметен, навивам я: "Изпей нещо, да разведрим настроението". Да, и аз се учудвам какви необмислени глупости ми излизат от устата. В съзнанието ми изплува гласа на Санчика: "Да не я отчаяш и тая от живота, тя е ранима душичка". Тактично пуснах радиото на колата. И усилвах. И усилвах. И усилвах. Докато спра да я чувам. Супер се получи, тактично. Само дето съвсем загубихме посока, аз даже забравих към кой квартал трябваше да карам. Но не можех да рискувам да намаля звука. Логично започнахме да уцелваме някакви улички без изход. Задна, газ колкото може, завърташ докрай волана и биеш спирачки. Тя колата сама си обръща. Автоматик. Няколко пъти за малко и по таван да се обърне. Смахнати suv-ове...

След време певачката намаля музиката и ми казва "Ама много ме кефи как караш". М? Верно? Пък се замислям - аз защо съм така зле настроен към ситуацията? Я да се отпусна. Главните улици, цепи червените светофари. "Ти верно ли си плеймейтка?". Разбирало се, най-яката. Пф. Чакай да проверя и ще ти кажа. Подавам си дясната ръка - "Я наплюнчи тоя пръст". Щрак, между краченцата и оная прибели оките. Да не си беше хвърляла гащите на тавана на заведението, сама си е виновна. На един от червен светофар щяха да ни шибнат странично, чак изтръпнах. Явно и съм забавил темпото с дясната ръка, щото оная се посъвзе и ме закопа с въпрос - "Ти знаеш ли кога разбрах че ще правим секс?".

Кхм. Той Санчика, че и бай Петко намекнаха, ама аз не повярвах съвсем. Както родителите едно време лъжеха децата - ще ти купим колело, ще ти купим колело и ти си знаеш че лъжат. Пък изведнъж - хоп, колело. Чак не ти се вярва! "Съобщиха в централната емисия новини, че съм кацнал в България ли?". Не било това. Сега, пичове, и аз идея си нямах кога е било, ама - като слязла от сцената и ме видяла как съм бил преминал през тълпата за да стигна до нея, после много се впечатлила как съм разчистил около нея. Още тогава била готова. Съвсем няма логика. Вдигнах рамене. Минаваме близко до вкъщи, ръчна и обратен завой. За към вкъщи сме. Не търпя възражения. Ей, де що съсед имам, всичките ме видяха с тая. Те по тая причина цял живот си лягат в осем вечерта, че да може към четири сутринта да се събудят и да дебнат. Ето, най-накрая, след десетилетия упоритост, коварния им план се отплати. Сега ще имат тема за разговор поне три месеца напред.

Между другото очаквах да е като попски ръкав или поне да е полирана от протъркване. Ми... не. Добре си беше. Много добре. Влезе в топ дванайсет за годината, ако реша да си правя календар със спомени. Какви сме ги вършели - историята ще замълчи. Ама към края й бях бочнах един butt plug с опашка - да не избяга някой оргазъм през едната дупка, докато запълваме другата. И оная си заспа така. Не върви да го махна, ще я събудя. Нека си спи. Стори ми се забавно, сложих й и лисичите ушенца от комплекта. Нарисувах й котешки мустачки с перманентен маркер. Моята малка лисичка, хахах. Като се събуди и се види - ще е картинка. И така, окомплектована е, мен ме удари енергията - трябва да се върна за афтърпартито.

Афтърпартита винаги са по-яки, щото аматьорите са окапали... задръжките са паднали... Подобно нещо не подлежи на описване с бледи думи. Заспалите ги затрувахме със салфетки, да не изстинат... в извънредна епидемиологична обстановка сме все пак, според ония с лявата резбичка, здравния министър. Други играят на рицари - мадамите яхнали типове, които лазят на четири крака и търчат наоколо в неясна схватка с пластмасови вилици. В противовес имаме такива, които танцуват по масите балансирайки чаши на челата си. Бай Петко натоварил три сервитьорки и прави клекове с подхвърляния. Тренира да ги изстрелва към Луната, ще разширяваме бизнес модела, нали китайците планираха база да правят там горе... Някъде на заден фон се вихри състезание по издържливост на световъртеж, но предимно по пода. Ние със кума се съревноваваме по запазване на равновесие върху кончета - всеки се опитва да настъпи и да събори другия, а който падне на пода губи и удря сто водка на екс преди да се качи пак. Диджея го овързали по ръцете и краката с някакви завеси, тениски и какво ли още не, та вече представлява една голяма парцалена топка, която търкалят наоколо. Една от сервитьорките прави ангели в купчина салфетки... Въобще - групи откачалки, всяка със свое собствено занимание, които от време на време контактуват с другите групи.

Всичко хубаво, ама сме имали предател... нали споменах че някой пратил снимка на жена ми. Събудила се, моята мила жена, тръгнала да се приготвя за работа, издърпала детето на детска градина, погледнала си телефона, звъннала на мен(ама е оптимист), звъннала на кума(непоправим оптимист е тя), звъннала на жената на кума(безмилостно изтръгнала информация). И се появява в разгара на гореописаното, без да я усетя. Та забелязвам едно русичко, слабичко, готино такова, запянало ме, не отлепя поглед и си казвам - да са е*а, имам фенка. Че и симпатична! Няма да ни разделя дистанцията, ще отида при нея да ми се порадва от близко, даже може да й дам да го пипне... А като я приближих - то жена ми. Чак не повярвах. Ей, това жена ми не е човек, всичко разваля значи. На нея така й харесва: да дава фалшиви надежди на човека и да ги разбива. После черпи енергия от злорадството си и мъката на жертвите. Хвана ме за ръка, извлачи ме навън, пък като почна... как можело с чалгарки да се занимавам, публично да я излагам, тя цял ден и цяла нощ ме чакала... чакала... че що да ме е чакала... за какво си ме чакала? Рожден ден имала. Ааааааааай. Проверих, не лъже.

Говоря й като на човек: миличка, хайде да се разведем и да се свършва, умолявам те. Не, развода щял да е подарък за мен, а не съм бил заслужил. Къде бил нейния подарък. И като захапала - подарък, та подарък. Не вярва че няма. Познайте какво й хрумва - бил съм го скрил вкъщи някъде. Убеждавам я от все сърце: "Не, не съм, нямаш подарък". Тя си знае своето. Другаря Иванович си е донесъл едно конче отвън, да се подпира, че не му вървеше играта и пуска по някоя реплика в моя защита. Предадох се. Обръщам се към Санчика и му натъртвам - отиди, моля те, да изхвърлиш боклука. Сигурно на десетия път схвана.

Жена ми ме товари на колата й. Въй, пичове, на нея не бива да й се дава да кара мощни коли. С моторите е окей, ама като се возя на кола с нея си виждам живота на лента. Всяка минута по няколко пъти. А уж не съм от тия дето се плашат лесно. Стана ми гадно за жена ми. Толкова да не й върви с мъжете, аз да й се падна... чакай, мацка, спри тука. Тя послушно отбива до някакъв строеж. Откъсвам един бурен, правя му няколко панделки с червено-бяла лента "Не преминавай". Айде, честит рожден ден. Насълзиха й се очите. Давай, мацка, карай! Как накъде? Към морето! Ама тя нямала бански. Спокойно, ще купим. Ама детето кой щял да го гледа? Ще уредя нещата, бабите за какво са.

Въй, пичове, аз само печелех време на другаря Иванович да стигне до вкъщи и да разкара плеймейтката... не бях подготвен наистина да почивам с жена ми на море. Първите два дни издържах геройски, после съвсем се сринах. То жена ми като я съжалиш и после съжаляваш че си я съжалил. Но и другаря Иванович с поражения: стигнал той до вкъщи, решил че няма да мму стигнат времето и силите, та решил да легне върху гранатата, да поеме удара върху себе си. Хвърлил дрехите нашия и се шмугнал до певачката, пък после зачакал - да ги намерим и да поеме вината. И чакал, чакал. Умората го победила и склопил очи. Моята лисичка като се събудила... Не е за разправяне... Какво чак пък толко, вика, може да се обърка ако се напием...
Активен

Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines