Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Юли 25, 2021, 20:38 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


”Корабът е на безопасно място в пристанището, но той не е построен за това." - Грейс Хопър

Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Опит втори, дубъл първи  (Прочетена 883 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +48/-1
Неактивен Неактивен

Публикации: 59



Профил
« -: Септември 03, 2020, 23:16 »

Другарят Иванович взе твърдо решение да ми помогне, след като се нагледа на безизразната ми физиономия. Опитах се да го разубедя с чиста логика: Саня, помощ е да направиш нещо и ситуацията да се подобри. А не да се получи както обикновено - пошло всё в жопу. Обаче той настоява: плана бил простичък, нямало какво да се обърка, какво можело да се обърка ако се напием? Санчик, какво не може да се обърка, ако се напием? Железни аргументи: ще пием в едно от неговите заведения и после ще уволни персонала ако сме се посрамили много. Да очистим свидетелите един вид. Даже ще започнем да пием след полунощ, да не бием на очи. Ще се смесим с тълпата. И ведь не поспоришь?

В уречения час, на уреченото място... комуникационно затъмнение, агент Саня не си чува телефона. На входа - жива верига, охранителите връщат прииждащите, места няма. Мога да щурмувам и да вляза, но просто не ми се занимава. Окупирам най-близката пейка да изпаря една цигара на спокойствие. Спокойствието не продължи дълго. Появява се младеж, който буквално вече е отпътувал от нашето измерение и присъства само тялом. Пътнико свиден... Дали щял да ми пречи, ако седнел. Заповядай, на собствена отговорност. И като почна да споделя личната си драма... ей, няма млъкване бе. Като радиоточка от соца с изкъртено копче за изключване. Давай посидим в тишине, блядь? Мне. Не? Както за момент ми беше обърнал гръб - хлоп един по тила и заспа, но тръгна да забива носа в плочките. Хванах го, подпрях го назад. Нали, хора сме все пак. Лека нощ, пътнико.

Тъкмо съм го нагласил да е седнал на пейката като за портрет, да не е неестествено килнат, даже главата му успях да закрепя да не му се отчепи тънкото вратленце - появява се някакво девойче и почва да го свестява. Бах, спри, не го пипай, знаеш ли колко време го нагласях?!? Нямам нерви за още веднъж. А пътника идва в съзнание и почва с "К`во стана бе брат?". Ми де да те знам, припадаш... Девойчето кърши пръсти, изпаднала в бурна мисловна дейност какво да прави, единия й бръмбър се блъска ожесточено в другия. В този безумен момент до мен застават две познати лица. Единия за съжаление го познавам по задължение, а другия - имах надежди да не го познавам никога на живо. Достатъчно ми е че понякога инцидентно ги мяркам по телевизия или в пресата. Пияни като кучета от приют "Четири лапи, единайсет бълхи и осемдесет кърлежа". От алкохола явно са преминали на настройки по подразбиране, ближат задници. Единия ме представя на другия, другия почва да ми разказва колко бил слушал за мене, а щом той бил чувал за мен, значи съм бил голям човек. Ау, професионален близач. Трябвало да пием заедно. Идеално, отивайте в ей онова заведение, аз идвам да се черпим - пращам ги към заведението на кума, където няма места, а охраните ще им нахлопат камбанариите като ги видят толкова пияни. Не знам какво е ставало нататък, а май трябваше да се поинтересувам. Фокуса на вниманието ми беше привлечен от пътника, който реши да извади на показ съдържанието на стомаха си и моментално след това блажено премина в енергоспестяващ режим на безсъзнание. Ааа, отвратително. К`во направи бе, пътник?!?

Девойчето пред дилема, повратен момент в живота. Познавам ги тия моменти, те са ключови. Тук беше нейното място да реши дали ще се унижава, ще бърше повръщано и ще търпи отрепки в живота си или ще си хване пътя в търсене на по-добри варианти. Забави се с решението повече от секунда, притесних се за нея, а уж съм кавалер. Аз реших дилемата вместо нея - хванах я под ръка и я повлачих към заведението на кума, докато й обяснявах че тя повече с наркомани няма да се занимава. Разбутвам тълпата, а на входа в средата на кордона охранители - Дракс, дружка от предишно приключение. Хахах, така и не му запомних името. Малоумник ненагледен! Чак се ухилих от кеф! Скочих му с юмрук в слънчевия сплит, че ми идва височък. Гранит виждали ли сте? А аз го усетих. Не мръдна и сантиметър. Само погледна надолу, позна ме и каза "Ооооо, бейби, ще се чешаме ли?". Не, не, мерси. Гледай сега Дракс, това девойче да го втъкнем вътре и половин час няма да я пускаш да си ходи. Нямало места. Въй, Дракс, мисленето не ти е сила, ама напъни се - помисли... така... помисли още... да, точно така... измисли ли го? Вдигам вежди убедително. Дракса хвана девойчето за ръчичка, вкара я. Излиза след двайсетина секунди, влачи някакъв за врата с думите "Един влиза, един излиза". Всичко точно. Върви му математиката, спор няма. Поглежда ме - "Ти ще влизаш ли?". Не, не, стой мирно. Ще си ходя. Друг път ще се чешаме, Дракси. Примерно като кача трийсетина кила и порастна с поне двайсет санта на височина.

Пали мотора, завърти го на степенката, качвай се, ръкавици слагай и... звънтящ звук, точно преди да нахлупя каската. Ааа. Край, сви ми се от вътре. Пак е изчаткал някой клапан, пак ремонти със седмици, пак ще трябва да карам Ер Единицата. Не че е лош, но предпочитам да събира прахоляк, навява ми лоши спомени. Гася, а звука продължава. Мамка му и идиот, кума ми - дошъл без да го усетя и хлопа с пръстените си по някаква чаша на половин метър от главата ми. Инфаркт щеше да ми докара, кръвно вдигнах. Алкохола щял да стабилизира кръвното, твърди другаря Иванович. А аз имам нужда от стабилизиране, давай да влизаме. Водка на бутилки, Дракса отново закачен плътно за мен - хем ме пази от другите, хем пази и другите от мен. Firewall, baby. Ну давай - три по сто по стопкам, после още сто за по-лесно сядане. Старта е даден. То май и финиширах, премрежих погледа. Пуснах се из тълпата, направих няколко почетни обиколки, дръпнах няколко девойки и... Ха, танцьорки! Ти да видиш. Че и симпатични. Мятам на Дракса да ми направи степенка, засилвам се и скачам при тях. Горе съм с по бутилка във всяка ръка, а те ония се оказват двуметрови бе бате! Двуметрови мадами! Кашмар! Дракс, сваляй ме! Не съм ебача дето мислех че съм! Седи и се хили, показва чупки в кръста с припляскване. Аха, преебал съм се, ясно. Близката танцьорка се ориентира да пие от бутилките ми, другите като видяха - дойдоха и те. Като лешояди бяха. Накацаха ме, пият, наливат ми и на мен в устата. Съответно всички сме оляти с водка - та логично свалих мократа риза. Грешно изтълкуван сигнал. Въбоще нямах това предвид. Танцувалките избухнаха, почнаха да ме ползват за нещо като пилон. Една танцува около мен, втора ме полива, други ближат полятото... чудо, чудо. Добре че свърши алкохола, че ме пуснаха. Така значи ставали изнасилванията...

Изсмукаха ми силите. Дракс, миличък, разбери - трябва някъде да седна. И да е бързо, че няма да стигна далеч. Дракса включва ръцете в режим хеликоптер, тълпата от жертви пред нас се разтваря. Отпред се мерва девойчето дето го вкарах по-рано, а ръката на Дракс се снижава към нея. Няма да е красиво. И в момент на неосъзната глупост подлагам моята ръка да спра неговата да не се стовари отгоре й. Грешка. Груба и болезнена грешка. Че спрях ръката му - спрях я. Ама на каква цена... Дракса може да му ампутират горните крайници и да му сложат парни чукове - осезаема разлика няма да има. А девойчето стресирано, току що избегнало на косъм два месеца в реанимация. Дръпвам я до мен, сигнализирам на Дракса че тя е от нашия отбор, но той е малко шест волтов. Чак толкова ли да спада напрежението за трийсет милиметра оптичен нерв? Удивително. Чакай Дракс. Демонстрирам пак, гледай внимателно. Лепнах една целувка на девойчето, по устните. Ей, светна му, кимна, хеликоптера с чуковете пак се развъртя и продължихме напред.

Докопахме се със сетни сили до масата на кума. А него го няма! Вдигам погледа и го виждам горе, при танцувалките. Явно е отишъл да ме спасява - със солидно закъснение и сега... в капан, приведен в безпомощно състояние, преживяваше СПА процеудрата с водка. По погледа му можех да прочета псувните, които му се въртяха из главата. Дракс, я метни да качат още няколко бутилки там горе, при кума? Хахаха. Да, забавно. Кума се бори да запази колана си. Светлините мигат бясно, Санчика е под ожесточена атака, ние с девойчето сме се награбили и аз сериозно съм си заврял ръцете по дупките й. Чеки. Штоп. Поглеждам девойчето. Какви ги върша? Мисълта ми тече бавно, но накрая разбирам къде е проблема. Тя няма да разбере. Значи ще я излъжем нещо.

Красота, ти си пияна! Ей сега батьо ти Дракс ще те проводи до такси. Тя седи и ме гледа ехидно. Не била пияна, аз съм бил пиян. Гледам я, гледам я. Верно не е пияна. Верно аз съм пиян. Отпивам от бутилката. Загубих си мисълта. Пак се награбваме. Чеки. Штоп. Поглеждам я. Ами красива си е. Проверих, че да не е станала грешка в assement-a, да съм свалил и аз напрежението в очните нерви. Ма не е. Едни къдрици, една коса до кръста, една симпатична физионмия с чипо носле, една гладка кожа, едни стегнати цици, малко дупе... мне, нямам забележки... Пак се награбваме. Много стегнатичко девойче. Тц, браво, браво. Аааааа. Чеки. Пак штоп! Ти на колко години си? Седемнайсет? Нееееееееее. Знаеш ли аз на колко съм... Най-много дваасе и пет ми давала. Ма не е дваайсе и пет, миличка. Сега - Батьо Дракс, такси, Сънчо и си лягаш. След седмица й бил рожденния ден. Ммм, айде бе, не думай. Коренно променя нещата, преобърнахме разбирането за гравитацията, унищожихме основите на Физиката като наука. Я дай документ за самоличност.

Една добра и една лоша новина. Значи добрата новина е, че наистина имаше рожден ден след десетина дена. Лошата новина е, че тогава става на седемнайсет, защото сега е на шестнайсет... Траур. Дойде кума, на четири крака, но победоносно - с колан. По стар обичай споделих проблема на по водка. Той вдига рамене - не е проблем. Седемнайсет - значи седемнайсет, вземай? Не бе, Санчик, не хиляди, не на месец. На толкова години е това тука. Ааа. Помисли, помисли. Пак не било проблем. Ау, едвам ме убедиха в тандем. Кимането на Дракса не можа да го вкара в групичката и да станат трио, но оценявам опита му. Приех правата вяра. Ми окей, само малко ще се понатискаме тука и после кой откъде е. Що мачкане беше, що лигаване, чудо. Посиняха ми топарлаците от напрежение. А то това красиво, красиво, че чак се оляло. Музиката утихна, остана само персонала, кума в състояние на нестояние, но продължава с водката. То и аз съм красавчик - прегърнали сме се с агънцето, къде ближа водка, къде изпарявам цигарка, къде разменяме телесни течности, къде се закачаме със Санчика... идилия. Все едно сме преди десетина години в бурната младост.

Виждам че Дракса вкарва мотора ми в заведението, като детска играчка му е в ръцете. Протестирам, пък той ми казва че нямало как да карам в това състояние. Мда, мда, има логика, Дракс. Дигнал си напрежението от шестте волта, научил си номера със жичките на късо. Ама най-много девет да дадеш, ако те замерим. Дракс щял да ни закара всичките по домовете. Супер. Товарим се дружинката, оставяме кума у тях. Неговата жена не пищи. Палачинки му направила, кафе му приготвила, леглото му застлала. Бахти, не съм случил на жена. Взехме палачинките като компенсация за лошия ми късмет. Оставят ме и мен пред вкъщи, пък лапето и то да вземе да слезе, а Дракс ускори и си тръгна. А няма как да му звънна да го върна. Жичките са прегорели, напрежението му пак е паднало към шестичка значи. Агънцето ме убеждава че е морно, щяла права да заспи. Такси? Кой да се сети? Не и аз. Тц, хубаво, идвай да спиш при мен. Аха, спяло й се - дръжки. Два дена и една нощ откарахме. Че като ме хвана една гузна съвест. То още дете, аз не биваше чак така лошо да я плющя. Нали, айде, случило се... ама можеше нещата да не преминават някои граници. Въй, пичове, тая никога вече няма да е същата. Плющях я като стара пералня скъсан чорап от 50 стотинки без омекотител. Лошо, лошо, лошо. Айде, докато бях пиян разбирам че е нормално да направя някои грешки, ама аз по едно време изтрезнях. И вместо да спра да правя грешки, аз просто усилих интензитета... Явно по принцип съм си кофти човек. Айде - пак в дупката.
Активен

Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines