Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Септември 27, 2020, 18:17 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

"Дължа успеха си на това, че никога не давах и не приемах извинения." - Флорънс Найтингейл

Екипът на pickup-project организира пикап обучения. Не се колебай! Запиши се сега!
Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Скъсах двойката, спортяга, щях да пукна  (Прочетена 505 пъти)
Manowar
PuP Knight
PuP Форум Шампион
*
*

Репутация: +738/-122
Неактивен Неактивен

Публикации: 1002



Профил
« -: Септември 06, 2020, 18:55 »

Купих си колело. Трябваше ми някъв спорт. Нямам време да се занимавам със зали и дяволи, за това реших, че просто ще търкам като бясна мечка до работа и обратно. Оказа се така, че всъщност стигах по бързо отколкото с автогинитито. Ако някой смята да си купува колело, нека има предвид, че това се оказа особенно скъпа просотия. За това, плийс би екстриймли керфъл, щото излизане няма.

Бях положил огромни усилия да се дистанцирам от велокомпаниите. Много ви моля, нека бъда добре разбран но, не се чувствам комфортно в компанията на мъже облечени шарено и тесни трика. А и всички бяха прекалено очтиви и мили, дори бих казал възпитани. Не обичам такива хора, обикновенно или се спреструват или чакат да се наведеш да погалиш някое куче за да те прескочат. Но така или иначе не може да не се запонзнаеш с няколко. Та именно двама от тия хубавци към които не изпитвах отвращение, ме надъхаха да участвам в няква дружеска планинска разходка със едва доловин състезателен характер.
С цялата си простотия и с това се съгласих.

Ставам сабале, рано. С мъка услях да включа кафе машината, и да си отворя една малка бира. Предната вечер, ходих на един рожден ден на котката на един приятел. Бяхме 15-20 човека. Аз не съм конфликтен дори напротив, но съм се напил като говедо и дори без да разбера съм използвал чинията на комшията за кош за боклук. Изтърпял някъде, ама докато не съм знаел какво правя съм си и хвърлил фаса там. Усетих по едно време, че взе да се възпалява, да го бие тока ама нямах представа, че ще ме държи 40 секунди пар с шамари. В родиния ми град бият по лошо ама и тука не се дават, деба. Добре, че съзнанието ми се върна преди да ме убие. Викам си ще го изиграя курвенската, викам ха-ха наложи канче. Разтърваха ни. Викам що тей прайш ве боклук? Извиних му се. После се напи като говедо, и заспа на масата. Нарисувах му един к*р на голата тиква и тръгнах да си ходя.

Успях да ударя 2 бири в селото и си взех още една за из път. Стигаме на мястото, гледам само типични колоездачи и грозни кучета. Имаше една която ставаше в заден план ама в анфас ме изплаши. Викам да си го навра на късмета. Викам на моя човек, къде ме докара бе КЪсмете? Имам основание да смятам, че пушенето не е добре прието сред велосипедистите, защото всички ме гледаха укорително когато я запалих. Някой се развика, тръгваме.

Запалих байка много мощно, натоварих двойката неистово, не съм вярвал, че може да се освободи толкова колосална мощност през нежните ми стройни крачета. Тъкмо сърчицето започна да избухва когато си помислих, че сигурно съм пръснал аортата или най малко съм инсултирал, защото ми прилоша изневиделица. Малка самодиагностика останови проблема. Пикае ми се. Спрях разбира се, може да съм всякакъв но не бих уринирал в движение. Но за да манифестирам селската ми природа, не оложих усилия да се прикрия. А и за какво, преди секунди последния прелетя близо до мен, наложи се да го напсувам.
Тъкмо бях на 58% когато чувам някво колело да се приближава, дръпнах още веднъж от фишека. Едва ли ще види нещо което не е виждал. Обърщаме се и виждам в далечината, розови маратонки с розова каска. Мммммм, вери гуд. Нямах време да прибера стар-файтъра, кагато мина зад мен и каза, хайде изоставаме.

Качих се на текерлека, напрегнах го вроти път брутално. Настигнах гаджето в заден план изглеждаше перфектно. Трябваше само леко да се изравня с нея за да видя как е в сурада, ако беше читава, можеби нямаше да съжелявам, чак толкова дълбоко, че се надъхах на тая дивотия.
Аз - Ляво
Аз - Ляво
Аз - Вече дясно.
Аз - Моме, знаеш ли що ке чина щом ти река ляво?
Тя - Да, ще ме изпреварваш.
Аз - Екзакли, а защо правиш така, че да не възможно?
Тя - Защото, ако ме изпревариш аз ще съм последна.
Аз - Хахаааа, ето каква била играта. Имам предложение за теб. Няма да те ипреварвам, но ще ми дадеш част от водата си.
Тя - Хахах, нямаш ли вода?
Аз - Имам пари.
Тя - За какво са ти пари в гората?
Аз - Очевидно, единствено за да подкупя мечката да ме подмине при евентуална атака.
Тя - Хаххахаха, договорихме се.
Аз - Отдавна ли караш?
Тя -  Не, личи ли ми?
Аз - Да, не изглеждаш велосипедист.
Тя - Как изглеждат те?
Аз - Непривлекателни.
Тя - Хаххаха, Благодаря.

Оставих я да помисли извесно време, как да ме вкара в леглото си. хахахаха. Или иначе казано, как да направи така, че да поноси това което аз нося цял живот. Хахаха.

След половинка ми се откри възможност, да видя кво става отпред. Изпреварих я мръсно и полека.
Тя - Еййййй, нали се разбрахме нещо.
Аз - Един момент, правя проверка.
Огледах положението, доколкото можах. В циците ставаше, беше с очила за това нямах възможност да видя дали не е твърде грозна, но зъбите и устните и бяха хубави. Което ме обнадежди, а и къде в тая загубена гора да търся много яка мацка.
Спрях да ударя един гълток бира. Спря до мен.
Тя - Какво правиш?
Аз - Взимам електролити и натрий. Искаш ли?
Тя - Хахахаха, не имам си.
Аз - Ще тръгваме ли?
Тя - Не ми се тръгва много.
Аз - Благодаря.
Тя - Хаххахахах. няма за какво.
Избърсах си зъркелите от гадната кал и се качих на колелото. Докато карах, като маймуна в цирка зад нея си мислех, че да си жена е мега гадно. Не мога да си представя какво е да си биеш п*тягата в тая седалка часове наред. Баси гадното. Освен ако не бъркам и всъщност най-важният им орган е на друго място.

Скоро настигнахме другите които бяха спрели на една поляна да почиват. Имаше още две такива почивки в които имахме възможност да се опознаем малко или много. Оказа се готина и приятна мацка. Но не видях очите и, надявах се само да не е енгьозеста.

Тъкмо вече си мислех, че повече не мога. Когато групата спря. Един се развика, че който ще идва в хижата, е с тях другите са в другата посока.
Гаджето - Ще идваш ли в хижата?
Аз - Естествено, че не.
Тя - Еее, защо? Ще бъде приятно.
Аз - оууу йе, шойне фантастишен, иска да отидам, бе бих се изненадал, дядо Господ да помогне и да я пробода още същата вечер в храсталака до тъпата хижа. - Ок, за теб го правя.
Тя - Ето, видя ли, че си добричък.
Аз - Нямаш представа колко съм добър, и в какво. Хах

Пристигаме в хижата, приятно и сравнително чисто място с приятни хижари, млади момчета, пияници. Целия съм в кал, деба. Изморен съм и ми се пие като на змей. Тия половината ненормалници решиха да спът отвън на палатки. Не е нормално, не е нормално, мамка му.
Измих си фейса на чешмата и влязох в кръчмата. Какво има за пиене, да вино, ракия, няколко бири и коняк.
Викам, Братко мили, моля те за един чай, кафе и коняк. Викам, има ли начин да се изкъпя някъде. Имало, но се плащало, аз си мислех че е подкупно копеле и за това му бутнах 20 кинта, за да ми даде ключа за банята. Оказва се всъщност, че всеки може да се изкъпе ако иска и си плати символичната цена.
Аз - А кърпа?
Той - Хаххаха, на закачалките до сауната.
Аз - Къде е сауната?
Той - До джакузито, хахахахха.
Аз - Викам, онзи, възползваш се от незавидното ми положение и се базикаш даже.
Той - Сори, така се шегуваме тук.
Аз - Добре де, ама как ще се изкъпя ако нямам кърпа.
Той - Ще ти дам кърпа, защото те засегнах без да искам.
Аз - Вери гуд, ще те потърся когато настъпи момента.
Излизам на вън, тия се разголили и коментират “трипчето“ както го наричаха. Намерих си гаджето. Тогава се сетих, че не взех нищо за нея. Питах я дали иска нещо.
Тя - Ами чай бих пила.
Аз - Ето, взел съм ти.
Тя - А защо е наполовина?
Аз - Спрели водата...
Заговорихме, започнах да раждам план как да я надупча. Най-лесно би било да я напия и да разчитам, че си пада по секса в нейчъра. Запитах я, дали не сика да си сръбне малко от моя коняк.
Аз - Сама ли си? Кой те въвлече в тая простотия?
Тя - Една приятелка. Защо простотия, на мен ми подейства много зареждащо.
Аз - Ееее, зареждащо, тая сигурно е от уния с енергиите дето се зареждат и преминават през цялото им същество вселенските енергии. Пфффффф. – а къде е тя?
Тя - Изчезна някъде с гаджето си.
Аз - Хайде да те водя и теб на разходка.
Тя - О нее, стига ми.
ЍВикам си работата все още не е опекана. Ще трябва да поработя най-малко още половинка. След това сама ще си удари гащите в земята.
Дойде време за вечеря, искаше да ядем навън. Купих си направо бутилката с коняка, нямам нерви да се занимавам. Боба беше нелош но все пак си беше боб. Най-накрая склони да пие малко, всъщност не малко. Наложи се да използвам стар, похват още от тинейжърските ми години, като много започне да кърка гаджето а аз съм беден ученик и нямам кинти и купувам 3 шота за да се пребие, и да спре да хака от скъпосто.
Влизам при при хижаря, викам, трябват ми шотове пич.
Той - Освен с ракия?
Аз - И вместо лимони и сол, да я ударим със сланина?
Той - Нямам сланина.
Аз - Аз имам.
Той - За какво ти е сланина, човече?
Аз - Дава много мощност в баира, само с вода не с евърти тоя байсикъл.
Той - Ти си луд брат.
Аз - Аз съм луд, ама ше я нарежеш ли?

Наряза я на една дъска даде ми половин бутилчица ракия от минерална вода и ме изпрати с надежда в очите. Стигнах при гаджето. Възропта, нямало начин да пие шотове със сланина. Навих я. Ударихме първите.
Тя - Никога не съм вярвала, че ще пия шотове в планината.
Аз - Ти сигурно не си вярвала, че ще правиш и секс в планината.
Тя - Не, това съм си го представяла няколко пъти.
Аз - Имало Господ и май ми е приятел.
Тя - Хахахахха, май не ме разбра.
Аз - Напротив, много добре те разбрах.
 След още половин час и още 3 шота.
Тя - Спи ми се.
Аз - Хайде, бягай да се къпеш и лягай.
Тя - Хахаха, много смешно.
Аз - Уредил съм го.
Тя - Банята ли?
Аз - Дам, но е единична така че един по един.
Тя - Странен си ми нещо.
Бягам при хижаря
Аз - Брат, дай ключа за банята.
Той - Ето.
На излизане минавам да проверя терена. Два душа доста място, малко мизерно. Но все пак е нещо.
Повечето от другите си бяха легнали имаше няколко ненормалника които си говореха навън.
Аз - Хайде, към банята. И я поведох за ръката.
Влезохме и започнах да се събличам. Не мина много време и много съпротива преди да започне да ми помага.
Изчукахме се под душовете. После тя си легна а аз си допих отвън и настинах страшно.
На другия ден, сутринта беше много усмихната и весела. Ха ха ха.

В последствие се чухме няколко пъти, но не можахме да се засечем и повече не сме се чували. Писахме си преди седмица но нищо повече.

Това е всичко фоукс.
Активен

Fortuna incepto signatur!
GRID
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +4/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 44


Профил
« Отговор #1 -: Септември 08, 2020, 12:37 »

Смях се истински , жестоко  Ухилен Ухилен Ухилен
Голяма работа си!
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines