Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Декември 04, 2020, 13:33 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

”С усърдие и концентрация с пламенна омраза… ти или обичаш, или мразиш. Ако живееш по средата – не се получава нищо." - Чарли Шийн

Екипът на pickup-project организира пикап обучения. Не се колебай! Запиши се сега!
Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Опит трети, дубъл четвърти  (Прочетена 462 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +47/-1
Неактивен Неактивен

Публикации: 49



Профил
« -: Октомври 15, 2020, 04:01 »

Опит трети, дубъл четвърти

Магичния номер единайсет, Лукреция. Ой, на батьо червенокосичкото. А? Ще питате какво стана с номера девет и десет ли? Боже мили, те... Чечилия и Естрилда... Само ще ви предам по спомен крилата мисъл на Чечилия, за да усетите вибрацията на Вселената: "Гледай как започват да пожълтяват дърветата, това е заради коронавируса... ще започнат да им окапват листата на горките". Предложих й да се запасим със секундно лепило и да им ги лепим обратно. Как ще допуснем тези последствия на глобалната пандемия без да им дадем мощен отпор?!? Край - съботник по лепене на изпадалите листа, решено е. Много съм бил забавен. Пък аз бях сериозен като севернокореец на парад пред Ким Чен Ун. А Естрилда... мда, силно увлечена по окултизъм. А на мен ми харесва да наливам масло в огъня. Ей, щях да си пръсна жлъчката от смях, когато призовавахме Азазел на пентаграма в хладилника, а оная рязко я хвана паниката и тътри на бяг към входната врата. Не бе, честно, как ми вярват? Аз й казвам "Дай да го призовем в хладилника, ако има проблем - ще му затворим вратата, тя плътничко хваща". И мацката е окей с това, захващаме се да действаме, чертаем пентаграми, палим свещи, пеем песни... Ако не знаете - Азазел предпочитал червени свещи. Бахти, мацка, погледни го отстрани: двама седят и пеят на драскулки в хладилник, но свещите не може да са сини, ядосали сме го? Все пак по скалата от едно до Карлуково това се пада някъде по средата, имало е и по-зле...

Но Лукреция не даваше признаци на значителни психически отклонения. Вече и чек листа имам. Няма тикове, не й блестят очите, няма нервни резки движения, зениците не са разширени като на котка видяла шумяща найлонова торба... ама аз вече съм наплашен от предишните, нямах план какво да я правя. Честно казано очаквах да я разкарам по-бързо, но някак ми допадна и на поведение, и на външен вид в първите минути. Давай да седнем ей тука да пийнем нещо. И оная като се отплесна да поръчва ядене... Не бе, честно, аз си мислех че ще ударим по един чай, а не че ще водим персонална битка със световния глад чрез изяждане на всичката налична храна. Лукреция се усеща че нещо не е наред и тактично ми казва че щяла тя да плати сметката, ако било проблем. Ами не е проблем, ама не мога да ям почти нищо в момента и ще си стоя на една минерална вода с лимон. Хранителни режими, какво да правиш.

Просто за тоя диапазон от време мога да ям само извара. Мммм, любимото ми. По кило, кило и половина на вечер. Има вкус на финно смлян мухлясал стиропор овалян в нафталин. Ей, какво ли не пробвах да я овкуся... балканска ръсеница - не, червен и черен пипер - не, люти чушки - не, да го разредиш с вода - трагедия, краставици - пълен буламач... много експериментирах. Единственото решение е нещо вряло за пиене. Ама вряло. Цаката е да си изгориш вкусовите рецептори. После започва да влиза лесно. Ако започнеш да усещаш какъвто и да е вкус, то няма какво да чакаш да определиш дали е хубав. Не е хубав. Никога не е хубав. Превантивно наливаш в гърлото още вряло, да доизгориш рецепторите преживели предната атака. Иначе няма шанс да го изядеш това. Не са сто или двеста грама... Най-много ме кефи някой като каже "ама тя изварата е вкусна". Честно, ела яж шест месеца по кило на ден и пак сравни усещанията, а?

Лукреция слуша за изварата, забавно й е - провери плочките, провери гърдите. Заслужавало си жертвата. Тъкмо се поуспокоих и почнаха да носят блюдата. Ебахти пиршеството. Стоя и я гледам как настървено ръфа октопод на скара. Гледам я и ми текат лигите. Въй, макца, кажи честно, ти съвсем гладна ли дойде? Да? Нищичко ли не подложи така, преди да дойдеш? Филийка хляб, плод, нещо? Нищичко? Така гладничка ми идваш? Ти нямаш сърце, разбираш ли, Лукреция... А тя кокетничи, отдавна никой не я бил гледал така настървено, бил съм излъчвал тестостерон. Пък аз се удържам да не я удуша с голи ръце. Не знам как не й беше неудобно да мляска в тая траурна тишина под строгия ми, неотлъчен поглед. Петдесет кила с подмокрени прашки, омятка половината ресторант. Когато Лукреция започна да разглежда десертите, някаква жена от съседната маса ме хвана аз рамото съчувствено и ми каза "Тя се шегува". Ми не. Не се шегуваше. Изчаках я да си поръча, платих сметката и си тръгнах. Бах, тоя black list набъбва със заплашителна скорост.

Не стигнах далеч, смъртоносния удар беше нанесен. Не мърда, не мърда! Там на пейката в парка, потънал в колики, седи и пъшка, юнак с дълбока рана, юнак във младост и сила мъжка. На една страна захвърлил iqos-a, на друга два iphone-a; очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена... Психосоматичен глад. Ей, да не ви идва до главата такова нещо. Опитвам се да се успокоя. Удържам порива да се върна и да изям другата половина храна в ресторанта. Започвам да си мисля за нещо успокояващо. Полянка, слънце, щурци пеят, крава пасе. Кравата Милка пасе трева. Лилава, на бели петна. Отнякъде намирам брадва и приближавам Милка. Телешко бонфиленце. Не, това с фантазиите не помага. Трябва да се стегна и да се прибера при любимата ми извара.

Стоя, събирам сили, надъхвам се, опитвам се да възвръна контрола над стомаха... и до мен сяда някаква ентусиазирана мацка, почва да говори, а на мен ми е като в мъгла. Отнякъде ми е позната, ама въобще не ми се занимава. Успявам да отроня "Как ти беше...", а тя ентусиазирано - "Името ли?". Не бе мацка, гръдната обиколка. И дълбочината на гърлото. Защото като съчетаеш тия стойности, заедно със силата на засмукване плюс степента на подмокряне и се получава уникален идентификационен номер, по който ви познавам - нещо като ЕГН. Оная седи и мига. ИМЕТО РАЗБИРА СЕ. Бил съм груб, щяла да си ходи. Ей, не - извинявай. Ела тука. Недоверчиво пристъпва. Кофти вечер, ама ти можеш да я оправиш. Поглежда подозрително-възмутено, спря да пристъпва.

Въй, бъди човек, вземи тия петдесет лева, купи ми едно зрънчо. Погледа се сменя с неразбиращ. Ама с какъв вкус да ми вземела? Девочка, обикновен зрънчо, дето мирише на несменяни от пет дена чорапи. Трудно щяла да го обясни в магазина. Отхръвлям offensive реплика първа... втора... трета... въй, само я погледнах разочаровано. Сработи. Боже, сработи. Тръгна. Дали ще се върне беше отделен въпрос. Аз не бих се върнал, но тя явно е мазохист. Нападнах зрънчото, а тя се присяга да си взема. Инстинкта ми беше да я перна през алчната ръчичка, но се спрях - само си го дръпнах настрани. Споглеждаме се. Напрежение. Чувах я как мига. Въй, мацка, вземи си, само да не ми го изядеш половината, нали? Раздава го обидена. Не искала вече зрънчо. Честно ли бе? Затиснах я на пейката и почнах да й го тъпча в устата. Не ще. ЛАПАЙ! Па не ще. ЛАПАЙ БЕ! Близни го леко, то само ще влезе! Минувачите почнаха да се заглеждат, нас ни отвори на смях. А така, отвори леко устни, аз ще го вкарам. Ето, видя ли... тя преглъща и казва "Наистина мирише на стари чорапи". Щях да върна зрънчото от смях.

Изплюскахме всичко. Много хубаво беше. Оказва се това била Лора, ама не се сещам откъде ме познава, та се наложи да ми припомни вечерта с певачката... таз нощ бурна, още шуми и препраща славата й дивна като някой ек, от урва на урва и от век на век! Не знам защо ми беше да й го рецитирам, ама се впечатли. Не се впуснах в разясняването на аналогията към текущата ситуация и хубавата българска дума "урва", макар това да беше вдъхновяващия елемент за рецитала. Лорчето е танцьорка. Водело се модерен балет. "Лори, балета е изкуство, вашето е..." Ау, как сега да не я обидя? Тя стои очаквателно, а вече паузата е дълга и неловка. Завърших с "модерно". Ама тя схвана. Зачекна ме че съм си тръгнал със певачката, тъй че и аз не съм бил цвете за мирисане. Не бе, не е така, това беше благотворително: аз участвам в инициативата "Алкохол без граници" - прибирам вкъщи пияни жени, които не могат да намерят пътя към дома си, а на сутринта ги изпращам по живо по здраво. Да не се загубят миличките, че кой знае какви изроди дебнат навън.

Трети пакет зрънчо, натискаме се като тийнеджъри на пейка да се топлим, че вече е взело да става замръзващо. Аз не си тръгвам заради зрънчото. Не съм ял от години. Лори не я знам защо стои. Разменяме си забавни истории, шегуваме се как тя пробвала да ми пише във фейса, как пробвала да ми звънне, как кума ми я отрязал грубо като питала за мене, когато изведнъж се появява идеята да ми прави бисквитена торта. Така, от нищото. В една нейна история се появи бисквитена торта, питах откъде я е взела, тя каза че я направила - значи може да прави; щом може - ще ми направи и на мен; щом ще ми направи - значи сега ще ми я направи. В момент на слабост, както беше седнала в мен, я награбих и я понесох на ръце - с бодра крачка към магазина за да купим продукти. По пътя й обясних логиката и че няма право на възражения, защото не я познавам достатъчно. Има принцип на уседналост при възраженията. Грях ми на душата, изкуших се, подведох се... ще ям. Нещо с истинска захар. Откакто си спомних за Скитълса само за това мисля, беше въпрос на време да се пречупя. Беше еротично - тя хем готви, хем танцува. Много е пластична, браво. А как само редеше бисквитите, ммм, красота, кра-со-та. Като се отплесне повече да танцува отколкото да готви - нежно я връщам до барплота да продължи с тортата. Малко я скастрих като се наклепа с крема. Ми то няма да остане за тортата, не бива да го хаби така лекомислено... Приготви тортата и я прибра в хладилника. Не понял? Дай я тука. Трябвало да "стегне". Това да не е кофраж, Лори? Бъзикаш ли се с батко? Колко време ще стяга? Цяла нощ...

Мда. Попал в ловушку... Бях като ония насекоми около лампите, които са на границата между положителния и отрицателния фототаксис. Поне твърдо приключих с глупостите на Швестъра за срещите. Сега ми трябва и защитна теза за пред кума, понеже мислех да му оставя едно парче торта - сам да се убеди в неизбежността на ситуацията, но... не знам какво му се случи на това парче. Май се беше закачило за едно друго парче, а то е грехота да ги разделяш като са си приятелчета.
Активен

Equilibrium
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*
*
*
*

Репутация: +610/-466
Неактивен Неактивен

Публикации: 1452


Let it be


Профил
« Отговор #1 -: Октомври 26, 2020, 14:37 »

Zalmoxis, може да издадеш книга. Би се получило забавно и леко четиво с уговорката, че децата в един момент спират да ходят на детска градина и тръгват на училище. А твоето няколко поредни години все за градина го будят, горкото.
Моля те също така, като архивираш "дваасе-дваасе" след два месеца и малко, архивирай я добре, така че нито crawler-и, нито археолози да я изровят. Ще направиш едно добро дело, защото някои неща не трябва да излизат от дупките си.

П.С. Частта с детската градина важи за книгата. За форума не важи, защото тук времето и без друго е спряло.  Млъкнал
Активен

Leaders grow leaders.
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines