Приятели ???

[Baby_951]

Банда ! С един познат стояхме и си говорехме  за приятели познати и отношенията ролята поддържането на контакти ! Та ми дойде една идея за тази тема да е разгледаме в форума  . Как да ги различаваме кой за какво е в живота ни критерии има ли как да разграничаваме използвачите как да поддържаме контакт колко пъти е нормално да се излиза  ... С две думи всичко което е по темата  !

[StefanS]

Приятелите (мъже) са изключително важна част от всеки мъж. Голяма грешка е да се оставят настрана, и да търсим всичко което едно добро приятелство може да ни предложи, в една жена. Дълго време не смятах за нужно да имам приятели, защото е загуба на време и правех повечето неща сам (каране колело, тежести примерно). Да, хубаво е, ефективно е, приятно е, но е по-забавно когато си с други хора. Получаваш много повече - нови знания, нови идеи, нов поглед върху нещата, обективна външна оценка (макар по-рядко). Важното тук е КАЧЕСТВОТО, а не КОЛИЧЕСТВОТО. Имам трима много близки приятели на които много държа, а и те също. Как се познават - ами точно както с жените - инвестициите. Търсят ли те с някакви предложения за нещо, приемат ли подобни от теб когато ти ги потърсиш (примерно). Разбира се хубаво е да ги видиш в трудни и стресови ситуации, лично аз имам потресаващи случки в планината, когато се сговняса ситуацията веднага лъсва кой какъв е...

Всеки е с различен статус, има женени, с деца, необвързани, не можеш да очакваш (а и не трябва) че ще се виждате често, но идеята е, че дори и човек когато е затрупан от ежедневието и проблеми/работа/деца/ когато звъннеш един телефон и да се видите за една разходка, той ще направи така че ДА СЕ ВИДИТЕ. Няма да обяснява как няма време, че виждаш ли много е зает и подобни неща. Който иска - намира време за важните неща, който не - оправдания. Имам приятел (не ми е толкова близък като тези трима), живее в друг град, но всеки път когато минава през моя ми се обажда за да се видим. Дори за 10-20 минути, аз правя същото - винаги когато имам възможност. Друго важно е дали те споделят (и ти също) успехите и провалите (важните неща )в живота. Поканен ли си на рождения му ден, кръщенето на детето му, новият му професионален упсех. И обратното - в трудната ситуация - там ли си ти на погребението на родителите му.

Не са приятели - тези които те търсят само когато искат нещо от тебе - услуга, пари / време. Не са приятели и тези, които не споделят важните моменти от живота си.

Хубаво е да имаш групи за различните неща които харесваш - имам приятели за колелетата, имам приятели за залата, имам приятели за планините, имам приятели за забавления. Много от тях не са ми толкова близки, но това са процеси - изискват време, наблюдаваш кой какъв е и преценяваш - би ли се доверил на подобен човек, би ли застанал ти и той до теб в случай на битка/война. Но си трябва време прекарано заедно.

Не трябва да се съди за приятелството само заради времето от което се познавате. Съседа с който сте израстнали врата до врата вече е алкохолик, не сте праивли нищо заедно от 20 години, в никакъв случай не сте приятели. БИЛИ сте приятели, някога в едни времена, когато сте имали общи интереси и общи преживявания. Общо взето хората се събираме с подобни на нас хора - богати с богати, бедни с бедни, дебели с дебели, схващате идеята. Нямам никакъв интерес и толеранс към мързеливите хора, и вечно мрънкащите. И съответно ги избягвам, не прекарвам време в тяхната компания и в никакъв случай не мога да ги нарека приятели. Естествено че не се държа като задник, поздравяваме се, елементарна любезност, но толкова. Не ги искам на сватбата на дететто ми (примерно) в никакъв случай. Нито ще отида на рожденния му ден когато е заобиколен от другите му приятели (мързеливи и мрънкащи).

Та толкова - с какъвто се събереш, такъв ставаш. Ако приятелите ти са скапани, има много голяма вероятност ти да си скапан човек.

[F__l]

Темата идва точно навреме, защото точно за нея се замислих последните дни. Доста добро мнение на Стефан. Надявам се и други да се включат с подобни, отговаряйки на въпросите на автора, а и излагащи своята гледна точка.

Стефан, а колко често се виждаш/чуваш с 3-мата ти най-добри приятели?

[StefanS]

Тук няма рецепта. Зависи. Всеки е на различен етап в живота си, има различни интереси и т.н. Сега като се замисля обаче, най-малко веднъж на 2 седмици (без значение повода) се виждаме. Случвало се е да не се видя по 3-4 седмици с никой. Всеки е захванал някакъв проект, поел е някъде по пътя, но това са планове за които предварително сме говорили и всеки е запознат с тях. Но биг-дийл. Чуването е колкото да се уговорим или да свършим нещо, по-бързо е по телефона. Е, когато не живеете в един град е нормално да се чувате, веднъж на седмица-две (макс 10 минути), и нали знаеш, преидмно кой коя еб@л и кой с колко кила клекнал. Няма кой знае какво да си говорим, мъжете "правим", "действаме" и "решаваме проблеми" а не "седим на кафе" и да умуваме.

[hamilton7373]

И аз много съм си мислел за това. Има истински, приятели, които показват, че са такива, когато изпаднеш в неприятност и не само, има такива, които те търсят само когато са в беда. Имам и от двата вида. И един трети вид, добри познати, кандидат приятели с които се виждаш почти всеки ден, просто ежедневието ви събира, но не се виждате иначе по някакви поводи. Истинските приятели са кът.

[F__l]

Стефан, мерси за бързия и аргументиран отговор  

Би било добре и други от опитните играчи и хора да дадат мнения относно тази, често омаловажавана тема.