Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Ноември 29, 2020, 01:13 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

"Дължа успеха си на това, че никога не давах и не приемах извинения." - Флорънс Найтингейл

Екипът на pickup-project организира пикап обучения. Не се колебай! Запиши се сега!
Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Чиновничката в д.сектор  (Прочетена 950 пъти)
Shark__
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +7/-3
Неактивен Неактивен

Публикации: 66



Профил
« -: Ноември 01, 2020, 23:10 »

Здравейте момчета, добра да е тази вечер.

Мислех това да остане като архив в лични съобщения, но мисля, че си заслужава да споделя историята.

Note: Много често казвам благодаря на btw, и започвам с теми, в които казвам, че ми е помогнал много, но да - пича ми помага. Супер благодарен съм за всичко, което ми е дал като съвети. Каквото съм направил, и съм си взел като забележка в поведението ми... после е имало само ползи.

----------------------------------

...Държавната чиновничка... (тук в тоя пост, ще поместя само чата)


Виждам една женица в една фейсбук група в сряда вечерта, късно преди да легна. Кефи ме в лице, в тяло; виждам, че пише че е single, гледам има голямо пораснало дете (Да, знам... пак 'залитам' по милфки...). Решавам да пратя покана за приятелство. Тя ме приема, и ми пише директно:

Четвъртък, 08:23 Ч.
Тя: Здравейте! Благодаря, за поканата за приятелство!
Аз: Здравей! Направо на ти...
И аз ти благодаря.
Не се познаваме, но реших да ти пратя покана за да се. Аз съм ****, но можеш да ми казваш ****
Тя: Благодаря! Аз съм *****. Приятно ми е! Усмивчица
Аз: И на мен ми е приятно! Ти си си от *****, нали?
Тя: Да, от ****** съм
Петък, 21:12 Ч.
Аз: Супер! Авантюристично настроен човек ми се виждаш...обичаш планина, море..
И прощавай, много съм зает и направо не мога да седна да седна да отговаря (тук btw ми се накара, че се извинявам за поведението си, и че това не е правилно. Да, знам че имам тоя шибан проблем с 'извиняването' и работя върху него.
Петък, 22:32 Ч.
Тя: Да. Разбирам.
А иначе, наистина обичам и планината, и морето.
Събота, 8:26 Ч.
Аз: Да, това видях от социалният ти статус и ми направи впечатление. Можем да излезем на разходка из парка на края на града някой от  тези дни, докато още има хубаво време
11:06 Ч.
Тя: Да, можем

>>> тук btw отново ми направи забележка, че пускам хипотетични оферти. Цитирам: "Тея хипотетични оферти, могат да работят, но при определени обстоятелства, при друг тип игра, трябва да играеш много силно онлайн, и да ги вадиш след много време и инвестиции в чат. А аз не виждам много смисъл в това. Иначе познавам хора, коитого използват много добре такъв тип игра. Но защото им харесва да играят така.
И ако стила ти не е такъв, и не владееш основно онлайн играта, такива оферти само ще те преебат"


Моят отговор е, че не знам дали ми е такъв стила, или не; не владея добре онлайн играт и съквам в нея, факт.

Продължение на чата:

Тя: 11:06 Да, можем.

Аз: Seen към 20 мин по-късно.

Тя: 11:57 Ти, с какво се занимаваш

Аз: 13:46 Ч. "Цитат: Да, можем."
- Супер. Ще се разберем.

Аз пак: "Цитат: Ти, с какво се занимаваш"
- Развиваме *бизнес* с един партньор. Карам го фрийленс.
А, ти?

Тя: 13:51: Аз съм *** казва ми, че работи в държавния сектор, няма да споделям какво точно ***

Аз: 14:06 Звучи правно-интересно..  Ще има теми за разговор..

Тя: 14:19 И аз мисля така!

Тя: 18:34 Ч.: Моля, само да имаш предвид, че в съм в ****** събота и неделя. Работя в София и през седмицата, по-рядко

Аз: 19:15: Добре. Аз пътувам също.

Тя: 19:19: Принципно към 19 ч. се прибирам... Не знам каква е твоята заетост? Ако можеш да намериш време утре следобед ще се радвам много!

Аз: 19:59: Моята заетост е доста непредвидена. Следобед не мога. Мога след 18:30.

Тя: 20:02: Разбирам те. Ами добре хайде след 18.30 можем да излезем щом можеш тогава?
Ще се радвам да споделиш и някоя друга снимка защото нямаш много на профила.

Аз 20:37: Визуализиране - Сега! Хаха. Дай ми някоя твоя от сега.
*Пращам кежуъл снимка, дето съм се излегнал на един стол в офис на 1 приятел, леко усмихнат*

Тя: 20:44: Много хубава снимка!
Ей сега ще ти пратя и моя
Тя: 20:46: *Праща снимка от леглото си по розов пеньоар, усмихната*.

Аз: 20:58 "Цитат: Много хубава снимка!"
- Благодаря.
Ами, до утре тогава!

Тя: 21:02 "Благодаря"
- Моля!
До утре!

Активен
Shark__
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +7/-3
Неактивен Неактивен

Публикации: 66



Профил
« Отговор #1 -: Ноември 01, 2020, 23:11 »

За нетърпеливите и не искащи да четат - Нямаше Ф клоуз. Но защо? Ми прочетете целия текст ако искате да разберете все пак. Срещата беше бърза. За час и 30 мин някъде-два часа.

Ето как се разви, разказвам квото съм хванал като 'важни моменти' от свалката:

Закъснях с 4-5 минути, нарочно. Въпреки, че беше тъмно и студено на вън.

Седях си в колата, работеща, 'грееща ме'.

Отивам, и гледам една руса женица, ходеща в кръг, облечена с бяло елече и бяла блузка (която се оказа, че била зимна за ски, ама тъничка).

Аз:  Здравеййй! /Влизам с висока енергия, висок, плътен глас; максимално усмихнат (не като олигофрен) и с топлота в очите/
Тя:  Охх леле, добре че дойде! Още 1 минутка те чаках на този студ и си тръгвах! Тъкмо мислех да ти пиша на телефона
Аз: - подавам и ръка - Приятно ми е и на живо. Хайде да ходим на горе
Тя: - подава ръка - И на мен! Да, тъкмо щях да те питам на къде искаш да ходим
Аз: Като те гледам как си облечена...
Тя: Ами малко ми е студено. И разказвай сега, как ме намери ти във фейсбук?
Аз: Ми как се намират хората? Лесно бре!
Тя: Ама къдееееее?
Аз: В една група, * *******"
Тя: Ахаа
Аз: Как си иначе, как беше днес?
Тя: Много добре, при теб?
Аз: Свърших си работата, всичко мина супер днес. Забелязваш ли, че се стъмва с всяка изминала секунда?
Тя: Да, много бързо се стъмва, а и студено става (пак прави намек, че и е студено).
Аз: Чакай! - /правя се, че ми се киха. Заставам на 1 място, карайки я да спре с мен/
Аз: Охх леле, не можах да кихна. Много мразя така. Ти?
Тя: Ох да и аз, става ти едно гадно на носа
Аз: Даа, а знаеш ли, че не е полезно да задържаш кихането си? /тук показвам как някои хора си стискат носа като кихат/
Тя: Хах, да разбира се. /казва го някво със самочувствие, все едно много разбира/
Аз: И какво знаеш толкова, я разкажи?
Тя и Аз: - обяснява се, и аз добавям някои неща
Тя: Извинявай, ти на колко години си?
Аз: Познай от първия път.
Тя: Ми като те гледам така не си над ** години
Аз: Правилно, правилно.
Тя: Аз съм на 37 години
Аз: Ми, изглеждаш по-млада като че ли. Като момиче?
Тя: Абе ей, аз съм си млада и така се чувствам!
Аз: Е, все пак... (казвайки го забавно)
Тя: Ооо обидих се вече! (и тя казвайки го забавно)
Гледаме се и се смеем. Продължаваме да се разхождаме. Няма вятър, но си е студено.
Аз: Виждам, че ти става сутдено, а тук покрай рекичката на парка духа. Хайде да свиваме, и да отидем в **** кафето.
Тя: Да, хайде, добра идея. (Чувам я, че и подмсърча под носа даже)

Пак минава в някакви НЕГс от моя страна (много леки) за годините и; просто го извъртам така.

В тоя момент, си изваждам телефона и казвам:
Аз: Задръж ми го за малко, че искам да клекна, а много лошо съм си връзал обувките, и ме стягат.
Клякам да си развържа и вържа ботите, които преди това съм лъснал с много яко лустро с боя.
Тя: Много хубави обувки имаш!
Аз: Благодаря, и твоите не са зле, ама моите са по хубави
Тя: О, я го гледай! - с отворени-очи и уста и наченки на смях/объркване
Аз: /изправям се рязко, вече готов/ - Хайде към кафето, че е студенооо, бързооо! (леко се затичвам, уж ще и избягам)
Тя: Хахаха, ама аз съм спортистка също, ти какво мислиш! (действително, жената има хубаво тяло, личи си, че спортува)

Влизаме в кафето. Избирам къде да седнем, и тази коза решава в последния момент от диванчето, да седне срещу мен! Делови да седим един срещу друг. Моментално се чудя и умувам как да седна при нея. А то и може дори, има стол.. добре, ще стане след малко (чакам един познат сигнал в това кафене....

Виждам как се затваря седейки срещу мен, и дори се отдръпва, когато се накланям към нея. Отлично знам, че така няма как и кино да правя такова каквото искам.

Идва сервитьорката, пита ни какво искаме.

Тя: Какъв чай имате?
Сервитьорката: Зелен...
Аз: /директно я прекъсвам/ - Аз искам един топъл шоколад
Тя: И за мен същото, моля! /усещам как се нагажда към мен/
Сервитьорката: Добре, нещо друго? - 'Не' - и двамата.
Тя: Обичам всякакъв шоколад, всякакъв размер, всякакви цветове!
Аз: Та, какво говорехме преди това?
Тя: Ами искам да те разпитам за това което правиш всъщност.
Аз: Кое от двете? Правя две неща
Тя: Ооо, така ли? Какви са?

В тоя момент сервитьорката почва да прави топлия шоколад от машината, а бара е близо. Адски силен е шума. Почти нищо не ме чува моя дейт, а и аз не я чувам.

Затова и казвам силно:
Аз: Ще седна до теб, че не те чувам!
Тя: Да да, най-добре!  - и си премества якето на диванчето, където аз си оставих моето преди това.

Тук почва един опознавателен разговор.

Демонстрирам ранг; тя ме разпитва много често; някои неща нарочно ги заобикалям; не казвам къде живея; на въпроса дали имам приятелка и деца казвам:
Аз: Имам две деца. - правя пауза и чакам реакция от нея.
Тя: О майко, не мога да повярвам!
Аз: Ама чакай, не съм довършил? Племенници.
Тя: Оххахах ах ах, лелеле

И така отклонявам темите. Карам го колкото мога повече мистериозно. Не споделям нищо за приятели, социален кръг. Казвам, че всичко ми се върти в София. Тя само одобрително кима и споделя същото.

Изведнъж, тя започва да говори за себе си; да споделя за това на какви курсове ходи. Тук се включвам и аз, и разказвам че и аз ходя, но не казвам на какви.

Усещам, че са минали 20-30 мин. Започвам да проявявам кино контакт. Тя виждам, че няма нищо против това. Но не прекалявам. Правя го през някоя друга минута. Искам да падне физическата бариера между нас, защото усещам, че от нейна страна все още я има.

Все повече жестове прави, които а-хаа ахааа, да ме докоснат. Прави описателни жестикулации пред погледа ми.

Започва да ми разказва две интересни истории, като предварително казва: "Сега ще ти разкажа дв неща. Казва ми първото... и точно когато казва: "А сега втората история" - изведнъж ставам рязко и я засичам с:

Аз: Отивам до тоалетната. Ето ти телефона, да ми го пазиш. (слагам го пред нея; създавам доверие отново; и искам 'малко да и липсва' компанията ми за някой друг миг);

Връщам се, сядам пак до нея, като я докосвам по рамото иззад нея, да я изненадам; тя си цъка на телефона; моментално го спира и оставя на масата като сядам.

Продължаваме да говорим. Вече има по сериозно кино от моя страна, хващам и ръката, и тя директно си я пуска в моята, в момента в който забелязва, че искам да я хвана:

Аз: Искам да видя лакът ти
Тя: Ааа да. Знаеш ли, вчера си го направих! А дори това не е моят цвят!
Аз: Така ли, а какъв е той? /продължавам да разглеждам и да пипам по ръката/
Тя: Ами, друг е... но този експериментирам сега с него. /пускам и ръката/

Почва да ми говори на тия теми; питам я някакви общи неща; тя се кефи, че имам познание по темата, казва ми го.

Иззвънява и телефона. Обажда се детето и (предполагам), и казва на който и да е по телефона - "Да да, ще си дойда, спокойно".

Виждам, че няма никакъв шанс за по-тежко кино, а и няма смисъл; няма и как да стане Ф клоуз. Тя казва, че е на работа утре, и че става в 5 сутринта (викам си, ебах му ма*ната).

По едно време, забива в някви тъжни теми, изваждам я от там (ставаше въпрос за бедни семейства, и че обича да помага, но виждам че на моменти се натъжава). Аз пък и разказвам за нещо от моя живот и как помагам на хората, и тя се кефи.

Разправям и за 1 курс, който бях преминал. Директно и заявявам, че на много хора им липсва интимност, сексуалност. Тя се съгласява веднага. Тук я докосвам, тя мен също, но леко, и се отдръпва след това. Аз правя същото.

Излегвам се назад към стола, и искам да видя какво ще направи тя. Виждам, че клони към мен.

Минава темата в още забавни неща. Забелязвам, че постоянно си гали гушата, че си оправя косата. Става направо като компулсия. Пита ме:

Тя: Какво обичаш да правиш за забавление в свободното си време?
Аз: Танци. Коктейли. Готина музика. Фитнес. - и тук и разказвам малко, как обичам с приятели да се забавлявам.
Аз: А ти?
Тя:  - разказва ми, че обича благотворителност (беше дълго говорене от нейна страна) -

Правя комплимент по отношение на това, че е енергична и отново подчертавам авантюристично настроена. Тя се съгласява и пак разказва някакви неща от живота си.

После казва, че е много заета; че така е избрала да живее; че рядко излиза на срещи, че аз съм бил единствения който от ала бала не знам си колко човека била приела във фейсбук (че имала огромна листа от приятелства), и дрън дрън та пляс. Не и се хващам, но само казвам: "Добре".

По едно време, коментирам как звучи гласа и; някак си, един такъв като 'на зайче'. Вметвам, че е секси и я докосвам. Тя се радва и започва да коментира нещо което тя си мисли по отношение на гласа си и тн. После коментира и моя.

Минава още време и казвам:

Аз: Окей, аз трябва да тръгвам
Тя: Да, тъкмо и аз. Беше ми мнооого приятно! /като едва едва с двете си ръце, ме докосва по бедрото ми/
Аз: Ще платя, ти се обличай
Тя: Ееее нееее...
Аз: - хващам я за рамото от там, прокарвам ръка с галене към предмишницата и нежно и казвам - Споко, другия път ти ще платиш, та дори и ще черпиш по някое друго питие - /и смигвам/
Тя: Хахаха, така става!

Излизаме. Хващам я с лека прегръдка и вървим към мостчето на парка. Пускам прегръдката. Виждам, че тръгва към мене да се накланя след като я пускам. Следва ме. Кефи се на това което правя като кино, като вече ми пуска 'всякак си' да я пипам, не се дърпа, усещам че и е приятно вече. Единственият фактор: времето и ангажиментите, които стоят пред нея.

Аз: Обаче си е доста хладно, а ти как си се облекла само. Сега забелязвам...
Тя: Ами да, това е блузка за ски. Аз по принцип не обичам много дрехи.
Аз: Викаш, обичаш да си разсъблечена?
Тя: Ами да, като съм в нас се събличам
Аз: Трябва тогава да ме поканиш някой път, и да се съблечеш /казвам го по забавен начин, с намигане, и след това гледам някъде в небитието все едно нищо не е станало < /т'ва нзн дали беше правилно; малко се притесних да не съм прекалил/
Тя: Ами нее, аз имах друго предвид /смутено/
Аз: Потупвам я леко, и я прегръщам през рамо - Споооко, разбрах, раазбрах!
Тя: Абе ей!

Стигаме до колата и, която се оказва, малко по надолу от моята. Тя ми подава ръка за довиждане, като държи в нея чантички/телефон; аз директно ги изблъсквам настрани за предгръдка; тя се ухилва и се прегръщаме, и задържам няколко секунди. Ухае приятно.

Тя се усмихва, и казва, че иска да се видим пак като съм имал време.

---------

Прибирам се; хапвам а-у... минало време, гледам писала ми:


20:54 Ч.

Тя: *Име*, благодаря, за споделеното време! Усмивчица
Беше изключително приятно!
Аз: И аз благодаря. Лека.
Активен
btw
PuP Knight
PuP Форум Шампион
*

Репутация: +339/-41
Неактивен Неактивен

Публикации: 1338



Профил
« Отговор #2 -: Ноември 02, 2020, 02:43 »

Цитат
Моментално се чудя и умувам как да седна при нея. А то и може дори, има стол.. добре, ще стане след малко (чакам един познат сигнал в това кафене....
Много лесно. Просто още като влизаш, и заставаш пред масата, я настъняваш, като леко с ръце я насочваш и и казваш къде да седне. Не я оставяш тя да си избира. Не мислиш, как да завъртиш нещата. Не мислиш отигравания. Просто го правиш. Всъщност, това означава да водиш. И трябва да го правиш постоянно.

Цитат
Затова и казвам силно:
Аз: Ще седна до теб, че не те чувам!
Тя: Да да, най-добре!

Не, не е най добре. Тя също не те чува, и се напъва. Казваш и - "Ела тук, да се чуваме" и в същото време и правиш място, или и посочваш къде да седне.
Активен
StefanS
PuP Player
PuP Форум Майстор
*******

Репутация: +117/-24
Неактивен Неактивен

Публикации: 230


Профил
« Отговор #3 -: Ноември 02, 2020, 07:44 »

Тя: Аз съм на 37 години

И в предишна тема беше писал за друга мацка че е над 30. Любопитен съм, защо се занимаваш със сингъл мами / над 30 години жени? Разбира се че ще я изчукаш стига да искаш. Но виждаш динамиката/развоя. Тя има дете, няма никакво свободно време за нищо, ще се уговаряте по 10 пъти само за едно бързо ебане. Излишни драми и загуба на време.

Не те упреквам, в никакъв случай. Но ако дръпнеш чертата накрая ще видиш че изобщо не си заслужават времето и вниманието което им отделяш /ще им отделяш. Не и за това което предлагат в замяна. Колкото и да е стегната и спортуваща, тя е на 37!
Активен
Equilibrium
PuP Hero
PuP Форум Шампион
*
*
*
*
*

Репутация: +610/-466
Неактивен Неактивен

Публикации: 1452


Let it be


Профил
« Отговор #4 -: Ноември 03, 2020, 01:34 »

На 36, 28, 34, няма значение в случая. Въпрос на вкус и на общо усещане. Той не й пише с идеята да й предлага годежен пръстен, а да се "потренира" и да се забавляват. Може би така му е по-комфортно, може би има нужда да разтуши малко, може да е друга причина. Щом са прекарали добре, това е напълно достатъчно. Харесала му е, писал й е. Той на нея, не тя на него. Оттам нататък кой колко мускула има на глутеуса или на трицепса и колко е BMI на жената е само шублер в нечии празни ръце.

Примерно StefanS, теб колко мацки на 22 те апроучнаха за последния месец?
Активен

Leaders grow leaders.
Shark__
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +7/-3
Неактивен Неактивен

Публикации: 66



Профил
« Отговор #5 -: Ноември 08, 2020, 10:16 »

Хей Банда!

Благодаря на всички за коментарите; благодаря и на btw отново за частта с воденето. Това съм го отигравал, но в тоя миг, нещо спекох; може би защото познавах и сервитьорките (с едната съм имал вземане-даване и не очаквах да е там точно пък сега на смяна) и нещо за миг засякох. Както и да е.

По отношение на дамата, годините, тялото, мозъка, вътрешните органи  Смотан ...

Ми просто ме кефи бе. Кефи ме. Първо, щото такива тип жени са заети, и няма да ми диплят на главата (е, не винаги де), и второ защото ми харесва играта с тях.

Това което мога да споделя е: тя на другия ден ми звънна и искаше да се видим пак. Знам, че телефонните разговори и чатове са за уреждане на среща... не за друго, а среща.

Това и сторих, казах час, дата (Беше този петък). Не ми се разказва в подробности, но я изведох отново; от там я подкарах директно в нас с предтекста, че ще я водя да и покажа двата сета за коктейли, какви видове алкохол са ми подарявали и аз съм си взимал и тн и тн. Не беше трудно да я навия.

Забърках един-два. Тя почна с оправданието, че 'не може да пие много', 'че по принцип не пиела'. Не обърнах внимание на това. Каза и също - "Ама то сега не е време за коктейли с този лед...". Аз казах - "Ми може и без".

Пийнахме по малко; не и се пиеше много, но я накарах да пийне повече; Бях пуснал и приятна музика. Седнахме на дивана в хола, и започнах да я налазвам леко; очевидно се кефеше. Нямаше съпротива; Изведнъж иззвъня телефона и. Стана да говори. И както говореше, все по-тревожно ставаше лицето и.

Казах си: айде замина...

Затвори телефона и директно каза, че ще 'тръгва', защото и се обадили от ... тук няма да споделям подробности ...

Извини ми се поне няколко пъти, и си тръгна.

Вчера, събота сиреч, в 16:25 ми пише: "Здравей, как си? Благодаря за вчера и за разбирането. Отново се извинявам че така стана! Искам да се реванширам утре вечер! Можеш ли към 18 часа?".

Аз пък точно днес неделята си имам ангажименти и изобщо не ми е до нея. Отговорих и днес сутринта към 9 и нещо:

Аз: За щастие или нещастие не мога. Имам ангажименти. Приятен неделен ден
Тя: Добро утро! Ангажименти в неделя вечер в 18? Хахаха! Лошото е, че за щастие разбирам!
Тя: И на теб желая приятен неделен ден!

------------- ------------- -------------
 
Ибаси змията  Ъ?  Смотан
Активен
Coconut Crab
PuP Player
PuP Форум Шампион
*******

Репутация: +292/-320
Неактивен Неактивен

Публикации: 1951


Профил WWW
« Отговор #6 -: Ноември 09, 2020, 12:27 »

Не отлагай много следващата среща. Звънни и и предлагай друга дата и час направо у вас. Ще почне да мисли с рационалния мозък и ще трябва пак да почваш от начало по срещи и т.н. Лошото е, че когато има дете, винаги може да се случи пак това.
Активен

Любовта означава да се радваш от съществуването на човека, да му даваш най-доброто и да не очакваш нищо в замяна.

Любовта си отива тогава, когато само любов не е достатъчна.

Фейсбук страница : https://www.facebook.com/pozitivnataistoria/
Сайт : https://thepositivestory.wordpress.com/
Блог : http://positivestory.blog.bg/
Emai : thepositivestory2016@gmail.com
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines