Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Ноември 29, 2020, 00:15 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

"Дължа успеха си на това, че никога не давах и не приемах извинения." - Флорънс Найтингейл

Екипът на pickup-project организира пикап обучения. Не се колебай! Запиши се сега!
Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Разговори със самия себе си, после стана перфекция  (Прочетена 432 пъти)
Manowar
PuP Knight
PuP Форум Шампион
*
*

Репутация: +742/-122
Неактивен Неактивен

Публикации: 1007



Профил
« -: Ноември 21, 2020, 19:43 »

Вечерта, прибирам се чисто мъртъв. Викам, чакай сега, налях си едно много добро питие и се олабих пред компа. Преди броени дни си бях сглобил новите колони. Пуснах музика, за да ги прослушам. В тоя момент се сетих, че акана, маестро аудиофилите слушат един жанрн музика който аз намирам за оригинален боклук, но явно аз съм глух. Как да е, викам си, ще го пусна. Няма да назовавам името на жанра или стила, само ще кажа, че има максимум 3 инструмента и най-често жена която говори в ритъм. Оригинална мизерия. Точно напрагах слуха си за да търся нещо приятно в цялата простотия когато оня се обади.

- Ае добре, обясни ми за кво ми я пусна тая педерастия.
Аз - Ае поре, ти от кога имаш право на глас.
- Това е най-голямия ти проблем, сине мой, че не ме слушаш.
Аз - Колкото пъти съм те послушал толкова пъти съм я загазвал. Повече не ме занимавай.
- Пропиля си живота, глупендер.
Аз - Сега ме ядоса, какво иксаш сега бе боклук?
- Аз съм боклук? Ти потъваш от ден на ден, все повече, аз съм боклук? Нищо не излезе от теб!
Аз - Аз направих, най-доброто което можеше да се направи с това което имах!
- Оправданието на всяка втора утрепка. Добре, че бях аз иначе сега щеше да си един вмирисан наркоман който спи по пейките, ако изобщо беше оцелял.
Аз - Аз оцелях не благодарение, а въпреки теб.
- До кога смяташ, да живееш така?
Аз - Как?
- Жалко и пошло, всеки мизерен ден е отчайващо копие на предишния!
Аз - И какво предлагаш?
- Да се забавляваш.
Аз - Как, да се надупча като крастава мастия и да вися по задниците на някви мърли?
- Хайде сега мърли. От 15 години обикаляш задниците, на тия мърли и сега вече стана много дълбок като котешки гъз. Или си станал педераст? Слушай, тавариш, не си пилей времето, прави си кефа. Прави всичко което те кара да се чувстваш добре и да се чувстваш жив. Всичко което те кара да се смееш сам когато караш към работа. Бизнеси, пари, нищо няма значение ако не си жив.
Аз - Разбрах, на къде дърпаш. Кажи коя?
- Бензинджийката, изтърсиш лия признавам те.
Аз - Ти болен ли си бе, тая гарантирано има мъж и минимум едно хлапе, а и гледам че вечно е сърдита, най-вероятно е отчаяна от живота.
- Точно така, за да не кажеш после, че нарочно ти давам трудни мишени.
Аз - Само гледай, и не се пречкай. Няй много мирише когато се запали стар боклук.
- Ае сега спри тая сералня и ми пусни нещо фамозно, плъх, само с тебе ше се занимавам, бастон.
Напихме се с тоя пор който цял живот ме кара да залитам.
Суптринта ставам, ще ходя на тренировки с тия бръснати плужеци след работа. Заобиколен съм от идиоти, си мислех докато се обличам. Съвсем забравих, че се договорих с онова леке, да работя по бензинджийката.
А бензинджийката беше много яка, твърде рядко се засичахме, но направо късаше. Големи синьо зелени очи, бели зъби, плътни устни, дълга и гъста коса, цици повече от дастатъчно, женствен ханш и малко по голямо от нормалното дупе. Пътувайки се сетих, за сделката. Започнах да анализирам нещата.

Гарантирано беше раждала. Няма жена на която не и личи, по всичко и личи. Дори в очите се вижда. За да е родила дете, най често трябва мъж. Хмм, на видима възраст около 33-35 години. С други думи в стандартния случай, е с мъжа си най-малко от 3-7 години. Предостатъчно време да и омръзне. Най-често е намръщена което говори, че или има някви проблеми или е осъзнала, че е приполовила живота си без да поживее. Перфекция. Почти сигуна работа.
Стигам на въпросната бензиностанция. Влизам, за моя изненада, беше там. Веднага си помислих, с тоя Ханцунг който съм навлякал нищо няма да направя. Ама пора вика, почна се с жалките оправдания. Не се излиза на глава с тоя. На касата.

Аз - Мисля, че е време да излезем на среща.
Тя - Е не, хахаххаха. Сега, веднага ли?
Аз - Не, довечера. Сега ще разменим само телефони. В тоямо мемент виждам, че един геврек с маска нахлу в помещението. Видно бе, че се притесни, за това единственото което ми оставаше бе да и дам визитка.
Аз - Подавайки визитката - Даставяме безплатно в цяла София. Хах.
Заминах, дори забраих да си купя цигари. Премисляйки нещата, щеше да бъде цяло чудо да ме потърси.
А след обяд, стана чудо. Получих съобщение във вайбър.
- Държа да сме наясно, че го правя само от добро възпитание.
Аз - Ок.
Видя ли викам е, ташак торба, плаши путарник. Сега ще ти правя показно, ще те науча на някой и друг финт. 3 дни след това, ще шомполираме!. След това работата ме нападна, заминах командировка нямах време да пиша фермани а и не бях в настроение за свалки. Като си припомних каква скука беше навремето.

На другия ден вечерта ударих едно питие люто и и писах.
Аз - Чакаш ли ме още?
Тя - Хахахха.
Аз - Нямах време за същата вечер.
Тя - Време за какво.
Аз - Да се видим.
Тя - А кога сме се разбирали такова нещо?
Аз - Значи, не е било с теб.
Тя - С колко си пишеш.
Аз - Нека това да остане в тайна.
Тя - Много потаен, ще се окажеш. Име имаш ли си?
Аз - Имам.
Тя - Хахаха, и какво е то?
Аз - .............
Тя - Добре, и какво бешо това онази сутрин?
Аз - Покана за среща, за която още не си ми потвърдила.
Тя - И след две години ли реши да ме поканиш?
Аз - Събирах кураж.
Тя - Хахах, не ми изглеждаше, като да нямаш. Често ли каниш на среща по този начин?
Аз - Не, ти си единствена.
Тя - Повярвах ти!
Аз - Има ли причина да не го правиш.
Тя - Не знам, просто не ми изглеждаш като човек, на когото жените не са му чужди.
Аз -  Не си права, но се старая да променя това. Ето сега опознавам теб.
В процеса на разговора се разбра, че е управителка на бензиностанцията и е на касата коато замества някоя от другите работнички. Често и се сваляли разни клиенти като някой ставали доста нагли, не колкото мен, но прекалявали, имало и няква която се правела на жена с характер и заради това понякога била сърдита и намръщена. Познал съм възрастта и. За хлапето съм познал, за мъжа и също. И какъв късмет, че не бил в България.
Аз - Утре вечер ли ще излезем?
Тя - Не. Утре съм на работа, а ти?
Аз - Викам си, явно се надява утре да ида да си взема цигари за да се видим. Ахахахах. - На работа съм.
Тя - Значи може да се видим.
Аз - Може, аз лягам.

На другия ден, беше четвъртък. Не ходих, беше наказана. Над вечер ми пише.

Тя - Нядявах се да минеш, нищо де, явно си имал друга работа...
Аз - Съвсем вярно. А и ти ме избягваш.
Тя - Не е вярно...
Аз - Тогава утре вечер, ще се видим?
Тя - Защо толкова настояваш да излизаме?
Аз - Мисля си, повече настоявам да влизам, ама кво да прайш - Защото те харесвам!
Тя - И до къде смяташ да се стигне с това?
Аз - Докарая.
Тя - Не обичам, двусмислените отговори.
Аз - Избери си смисъла който ти харесва. Утре в 21.00 ще те взема. Облечи се удобно.
Тя - Къде искаш да ходим?
Аз - На бар.
Тя - Аз си мислех, ако се виждаме изобщо да пием чай някъде.
Аз - Сигурно и чай предлагат.

На другия ден и писах за да потвърди. Плана беше да идем да ядем някъде, ако не върже веднага да я закарам в един пияно бар, да се нахакам като куче, да поръчвам си поръчвам песни. Да се направя сам да си говоря, и ако не върже поне да я стискам за циците и задника.

Взех я беше с рокля и дълго палто. Не ми изглеждаше много удобно, но беше много красива. В ресторанта, успях да сканирам бельото и под роклята. Дяволста работа, все едно аз съм го избирал. Нищо интересно в ресторанта. Говорихме, колко и било напрегнато ежедневието и наистина имала нужда да разпусне малко за което ми благодаряла. Било и приятно в компанията ми. Глупости. Беше време да се разбере, че не съм тоя който плаща сметки и прави чикий.
Аз - гледам я в очите - С какво бельо си?
Тя - Моля? - Изчерви се и започна да гледа на влага...
Аз - Опитвам се да разбера, дали е дантелено или не.
Тя - Не е дантелено.
Аз - Лъжеш ли? Покажи!
Тя - Не е - Огледа се - Ето виж! Показа си презрамката на сутиена.
Аз - А бикините?
Тя - Хаххаха, е не, наистина си много нахален. А ти с какво си?
Аз - Хахаха, аз съм без.
Тя - Лъжеш, дай да видя.
Станах от стола.
Тя - Не не не, вярвам ти.
Реших, че е достатъчно за комента и продължихме да си говорим за начин на хранене тренировки, биология, биомеханика, микробиология, имунология, и други актулани теми. Разбира се, поговорихме и за политика и изборите в Саша.
Стана време за бар, но явно се сети, че има мъж и няма да бъде удобно да я види някой как моа я стиска за задника на дансинга пиян като куче.
Излязохме, аз вече бях порядъчно пиян, а и тя не бе твърде трезва.
Аз - Предлагам ти, да отидем в нас да пием чай и да правим страхотен секс.
Тя - Хаххаха, аз ти предлагам да ходим да си лягаме.
Аз - Може и легнали но не е ли твърде, банално?
Тя - Хахах. Сериозно ли мислиш, че ще идем у вас да се изчукаме?
Аз - Съвсем да и я целунах.
Още 4-5 минути, дрънка глупости докато си намерим такси. След това, отидохме в нас и се изчукахме. Хахха. Малко по късно си тръгна, а аз цяла нощ мислех, дали няма да ми разбият колата тия наркомани в центъра.
На другия ден, ми писа, че не съжелява за нищо и наистина било страхотно преживяване, но било по добре да спред до тук, преди да пострадаме. Направо ми разби сърцето, хахахах.

Тва е, виждаме се 1-2 пъти в месеца, гледаме се като котки и нищо повече.

Обаче колко готино се чука, ебия мат, перфектно. Фантастишен...
Активен

Fortuna incepto signatur!
MPUA
PuP Player
PuP Форум Майстор
*******

Репутация: +30/-5
Неактивен Неактивен

Публикации: 164


Профил
« Отговор #1 -: Ноември 22, 2020, 16:57 »

Поздравления за клоуза! Имаш интересен стил, а и явно алкохолът не пречи на играта ти  Усмивчица
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines