Напослеък забелязах една тенденция, че доста мъже са самотни.
Сам (необвързан) и Самотен са две коренно различни състояния.
Когато чуя че мъж е Самотен ми става ясно едно - няма никакъв Живот. Няма никакви цели, желания, амбиции, занимания, приятели и хобита. Ходи на работа от осем до пет, след това купува един галон бира от магазина, сяда пред телевизора и започва да си фантазира колко страхотен ще е Животът, ако "има жена до себе си". Той щеше бъде Цар, ще завладее Света, а тя - неговата Царица. Само ако можеше да я срещне.... той щеше да се промени.
Да си Сам е избор. Повярвай ми, никога не можеш да бъдеш Сам ако имаш интересен живот. Ако правиш десетки неща всеки ден, изобщо не ти остава време да мислиш за подобни глупости. Просто си погълнат от толкова неща, че вечер като си легнеш в леглото единственат мисъл коато ти минава през главата е, "ебати деня, нямам търпение да стане утре". Тия "Самотните" имат прекалено много свободно време, скучен живот, често са мързеливи и много други. И аз съм бил в тая група, знам за какво става въпрос.
Berserk мног точно го е описал, всички искаме лесния живот. Да си хванеш гадже, редовен секс, да не ти се налага да ставаш рано, да бичиш във фитнеса, да учиш, да бачкаш, да се грижиш за себе си и така докато станеш на 70 и изведнъж заживееш "истински", нищо че до момент просто си "съществувал". Наистина трудното е да си Сам, да изоставиш цялата тая сигурност, защото подобно нещо не съществува в Природата. Животът е труден, постоянна борба за ресурси/енергия. Или се бориш или отпадаш, за мен ще е по-добре да отпаднеш - един конкурент по-малко.