Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Януари 16, 2021, 02:38 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


”Корабът е на безопасно място в пристанището, но той не е построен за това." - Грейс Хопър

Екипът на pickup-project пожелава ва всички настоящи и бъдещи пикапъори весели коледни и новогодишни празници и много здраве и пикап в следващата 2021г!

Не се колебай да се възползваш от нашите коледни промоции, валидни до 15.01.2021г:
https://pickup-project.net/forum/index.php?topic=1634.msg109157;topicseen#new

Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Жорикс  (Прочетена 263 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +47/-1
Неактивен Неактивен

Публикации: 50



Профил
« -: Декември 12, 2020, 20:36 »

Поради зачестилите въпроси и най-вече че ме мързи да разказвам едно и също, ще разбуля неволно появилата се мистрия. Кой е Жорикс?

Идиот. В пълния смисъл на думата. Вие познавате ли човек, който е идиот, ама откровен идиот? За който като си помислите и просто вътрешно крещите "Нееееееееее... не, не, не...". Не знам кое е по-лошо - това че енергията му е неизчерпаема или това че жертвите му магнетично се вързват на глупостите, които той успява да генерира с главозамайваща скорост и разнообразие. За да разберете Жоркис, трябва да се сблъскате с Жорикс. Да усетите целия набор от психически отклонения, да ви въвлече във водовъртеж от идиотизми, за да му кажете от сърце и с братска любов "Герги, много си прост".

Ето как се сблъсках с него - плаж, море, жени. Нищо не подсказваше предстоящата трагедия. Бях приклещил една мадама на бара, когато от нищото се появява Жорикса, така - небрежно. И аз увяхнах. Ба. Оная шматкавата само дето не му каза да си разкопчава ципа и на място да му врътне една в знак на признателност че Жорикс съществува. Добре. Като се харесват младите - що да не се вземат, нали така? Няма да преча. Е, явно даже и не мога, ама все пак. Вметнах "Аз съм женен, ще взема да ви оставя че път ме чака", пък Жорикс - "Ми то и аз съм женен, тая ще я зарежем тука да вехне на бара". Подтиснах импулса да го убия на място. А той върви с мен...

Жорикс, беги бе, аз съм към София. Супер, можело ли е него да метна? Напил се и идея си нямал как се озовал тука. М. Познато. Товари се, Жорикс. И всъщност всичко протичаше доста цивилизовано, но някъде около Сливен му се наложи да пусне една вода. Нуждичка, няма как. Отбих на едно разширение. Само не разбрах защо трябваше да пикае с лице към пътя, ама и не попитах. Важното е че никой от опръсканите не спря, само му криволичеха в опит да го избегнат, а той им махаше. Не с ръка. И тук, Жорикс осъзнава, че има сергия с праскови, която той тотално е игнорирал поради налегналите го други грижи. Сега искал праскови.

Идва Жорикса и ми казва "Дай назад малко и отвори багажника, човека да пълни". И ония почна да слага касетки с праскови. Жорикс, ти колко купи? 18 касетки по 25 килограма... А? Моляяяяяяяя? 450 кила? Супер оферта, бил ги спазарил на 90 стотинки килограма. Ако не се лъжа за цената. Кхм. Багажник с праскови, задните седалки в праскови, Жорикс прегърнал две касетки в себе си. Прозорците свалени, че инженерите изчислявали въздушния филтър с активен въглен за тая кола не са и помисляли че може нещо такова да се случи. А Жорикс поучително: "Карай към Пловдив. Ще им занесем на майничките праскови, те не са виждали, ще ги изкупят за отрицателно време".

И така, колата клекнала от половин тон праскови, прозорците свалени, надънили сме Il barbiere di siviglia, аз пея, Жорикс прегърнал двете касетки и се носим между колите, а при по-резките изпреварвания наоколо летят праскови. Навсякъде праскови. Рязко прибиране в нашето платно и няколко литнаха през прозореца, а Жората "Внимавай, губим мат`риял, пада зад борда!". Бегло помня че спряхме да дадем на някакви катаджии да си опитат. Жорикса ни забута по някакви села около Пловдив, дето никога не ги бях чувал и нямах против никога и да не ги чуя. Озовахме се на някаква поляна, където имало селски събор. А сега де? Шах и мат. Къде съм виждал аз такова нещо? Оказа се че нито аз, нито Жорикса си имаме идея какво са това прасковите, на какви цени вървят и въобще някой ще ги купи ли. Но решихме че са био. Даже ще ги наричаме "биологични", за по-сложно. Обаче никой не купува? По два лева сме ги пуснали само?

Окопитих се. Поех контрол над ситуацията. Докарах някакъв с акордеон да свири срещу пет килограма праскови и още един с тъпан да думка. Тоя с тъпана за два килограма, че не беше много енергичен. И като заприижда един народ, едно чудо. Купува праскови, ръфа и слуша акордеонно-тъпанния оркестър. Цената плава. Ту е два лева, ту е три. Продава се на килограм, който Жорикс мери на око. А той има хитро око. Час и половина - прасковите свършиха, даже не остана за из път. Третия дядка който пробвах се нави и му продадохме празните щайги. Жорикс се вайка, за жената поне една праскова да бил оставил, да си опитала и тя, ама на... не се сетил... Бута ми той някакви пари, мой дял бил. Жорикс, моля те, задръж ги и дай да се правим че повече не се познаваме! Прибрах се, разказах на жената, а тя ми се навика че една праскова не съм бил занесъл на детето, какъв баща съм бил. Ай ше ти е... отивам пак до Сливен, чакай ме тука. Звъннах на Жорикса. И неговата му пилила за праскови. Жорикс, дай да се поразходим. Седмица ли, две ли не се прибрахме. Но това си е отделно приключение.
Активен

Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines