Закучване...или помагайте братчета

[btw]

Стоун, честита 2021,жив и здрав и много успехи, и млади гаджета през новата година.
Разбрах те, но никъде не съм казвал да му докараш 10, и да му искаш 5. Напротив, казах като му умножиш оборота х4, му искай 5.
Числата са само примерни.
А за риска си прав. Който носи кръста, той дели баницата. И ще ти даде, точно толкова, колкото си му нужен. Или по-малко.
Но предполагам, че си ме разбрал от преди това.

[Manowar]

За това колко се дава и колко се взима.
Аз смятам, че всяка фирма, която работи, защото има и такива които само печелят(хаха, сигурно 50% в България са такива, а в чужбина сигурно 70% хахах), печели от загубата на работниците си. Звучи гадно, но няма друг начин да гункционира никоя компания която работи, изключвам тия на борсата. Там се продават, обещания, надежди и фантазии.

hitman321 - Нищо не иска да ти каже живота. Аз поне до сега не съм говорил с него, а ако се заприказваме някой ден, ще му извадя ножа. Подозирам, че няма да се харесаме.
Случват се такива работи, и по лошо може да бъде. Всеки преминава през такива моменти. Ти си изпаднал в дупка от една година, а тия които са изпаднали в дупка цял живот, които се раждат в дупка. А моите проблеми? Ше му е*а майката, за мен никой не мисли, от 236942 години. Имаше толкова гадни периоди в които си спомнях с умиление за предишните ми гадни периоди. Я се стегни!

Като не става с това с което си се захванал, ще правиш нещо друго. И аз обичам да хапвам да пия, да пътувам да побоцквам, ама никой не иска да ми плаща за това. Някви говеда по различни предавания, ми обесняват колко много си обичат професиите и как са превърнали хобито си в професия. Да бе да, деба клишетата. Голям кеф е всеки шибан божи ден, да ставам рано сутрин и да се блъскам като вол, да си опъвам нервите с глупаци и нагли боклуци. Ай ше ти е*а и работата и удоволствието което ми носи. Единственото удоволствие което получавам от работата си е, като гушна лева, да го натъпча в жабката, да ги броя, да си ги сгъвам, да ми мирише апартамента на мастило, все едно съм в печатницата. Другото е бош лаф.
И това, че не можеш да станеш добър в нещо което не обичаш. Глупости, аз съм мега добър в това което правя, провали имам само два и то поради липса на време, и пак си мразя шибаната работа.
Така, че драги мой, винаги имаш избор. Като не става с това с което си се захванал. Винаги може да се прибереш в BG, ще се обадиш. Ще вкарам пара, ще купим гора, и 350 кошера и ще изнасяме медец за Катар.

Ако аз не бях инвестирал толкова години и пари в това което правя в момента, сигурно щях да съм в някое планинско село да си паса овчиците и козичките със сламката в устата и да си гледам лозето, а не да остарявам 1 за 3 години от нерви претоварване.

Не знам кой набор си, но ми звучиш младеж. Внимавай, батаьовото, едно нещо съм разбрал през младостта си! Нищо не е по опасно от младежката глупост. Прави си хубаво сметката.

[Johnny]

Бил съм в много сходна ситуация в тотално различна сфера - добра подготовка, увереност, много интервюта, безизходица, защото просто те мотаят и независимо какво правиш не те взимат. Дори започнах друга работа (не тази, за която кандидатствах) за да изкарвам поне нещо, но не издържах дълго.

В крайна сметка започнах, където съм сега и надминах всичко, за което тогава се нядявах и исках на този етап и това се случи след 2 неща:

1 - промених малко критериите, според които избирах къде да кандидатствам/какво искам. Демек направих лек компромис и кандидатсвах на няколко места, които на пръв поглед не покриваха изискванията ми (но се оказа, че съм грешал), защото от недоволни и мрънкащи колеги в същата сфера бях слушал само негативи за тези места. Затова седнах и поговорих с един колега, който всъщност успява и е доволен и от него научих каквото исках. И това ми помогна да реша да кандидатствам на точно това място, което иначе бях отписал като вариант, защото не бях напълно запознат с нещата.

2. И на двете и места, на които ме взеха в крайна сметка (и аз избрах едното от тях) отидох на интервютата без никакво напрежение, супер чил, даже леко недоспал, защото бях правил секс до късно миналата нощ. Като цяло без да се старая - изглеждах с по-малко енергия и напереност, увереност и тн - повече слушах и абсолютно чистосърдечно казах на интервюто за мястото, където съм в момента, че имам огромно желание да работя (по принцип) за тази фирма и че за мен няма значение нищо друго - даже не съм се старал да изтъквам защо да ме вземат, какво мога и тн. - тези неща се виждат след това. Като цяло шефът говореше за условията, а аз се съгласявах, и мълчах много повече, а не като на предишните интервюта. На пръв поглед изглеждаше, че правя много компромиси, започвайки там - но след време нещата се обърнаха тотално. Като цяло може би една идейка посмалих излъчването си на самоуверен и добър кандидат и се стараех да изглеждам и звуча по-скромно и това даде резултат и на това интервю и на другото, на което ме одобриха.

Говоря за 2 години лутане, интервюта и неуспехи с тях, работене на други неща колкото да вържа двата края преди все пак да успея да се захвана с това, с което исках.

Като цяло не се отказвай - но го дай една идея по-леко или по-малко квалифицирано, ако щеш, поне при мен ефект имаше, макар и да не съм го правил напълно съзнателно. Донякъде бях станал по-скромен и от самата действителност - имах его, което ми пречеше преди това, а реално видях, че имам още много върху какво да работя и успях да пренеса тази скромност като усещане по време на тези интервюта и това се оказа в помощ. Защото преди това разсъждавах и се подготвях като твб - отивам да мачкам, надъхан, уверен, че съм по-добър от другите кандидати, но това се оказа с по-малка тежест, отколкото си мислех.

[steelheart]

Хитмен и мен ме трогна темата. Докъде стигна, ако не е тайна? Има ли някакво развитие нагоре? Това което не е споменато в темата е, че може защото си именно чужденец да имаш тези проблеми. Да знам, че някой ще каже, че в днешиния глобализъм няма място за расизъм, но съм бил на запада и твърдо мога да кажа, че расизъм има. За по-привлекателни позиции се предпочитат местни. Освен това сферата ти изисква много добро владение на езика, мислил ли си дали това не е проблема?

[hitman321]

Здравейте братчета.
Не съм влизал много отдавна във форума, и чак днеска видях, че има много отговори.
Днеска се навършва 6 месеца от погребението на мама...и малко ми е по тъпо.
Инче имаше бая неща ми се случиха от началото на годината(повечето позитивни), имаше и леко неща които се случиха последната седмица, които ме сдухаха...но всичо едно по едно.
1)Всичкото което се случи с мама, го приех много по лесно/силно отколкото въобще съм си представял.
Не ме разбирайте погрешно-боли адски много и ревеш като съдран. Аз, който по принцип не ми пука, над нещата съм и манталитета ми е"Дреми ми на ку*а"...и въпреки всичко ревах като съдран в началото-по едно 8-15 пъти на ден(нещо което никога не ми се е случвало в живота).
Бонус точки към мъката добавят:
-Ако сте били адски близки
- В по млада възраст е(на 75-80 години е очаквано, ние не сме безсмъртни)
-Ако сте имали планове заедно да направите нещо...но нищо не е станало
-Борил си се като лъв да е добре и си и спасявал няколко пъти живота(както и тя на теб).
-Ако е страхотен пич
Това което мен ме спаси са основно две неща:
-Спорта-Студено или не, аз съм в морето(студената вода адски калява организма) и бягането
-Работата(когато мозакът ти е ангажиран...всичко е много по лесно).
През последните месеци съм чувствително по добре-реване почти няма...а в началото почти не се спираше.
2)Работа си намерих изключително бързо(за моя изненада). Дадох си една седмица почивка(както ме посъветвахте) и почвах да кандидаствам- Понеделник аплайнах за първите работи...следващия понеделник агентката ми се обади ухилена до уши и ми каза, Хитмене, какво си правил-много те харесаха(пича от първото интервю, дето очаквах на 70/80 % да му се обади за второ). Големият бъзик е, че той ми прати контракт с по високо мангизи, отколкото поисках, като агентката ми ме спука от бъзици, как съм го омагьосъл и какви магии съм му правил(колкото по големи мангизи-толкова по голям комисион получава). Другото смешно нещо беше, че пича беше много коректен като ми каза, че има поне още едно интервю за позиицията...явно пича ме е харесал.Едно интервю и ми прати контракта.
От началото на годината(Януари) започнах работа за тях(една от големите Финтех компании тук) на мениджарска длъжност по специалността. Работа ми е едновременно супер интересна и предизвикателна.
Те имат офиси в няколко държави като Англия, Виетнам, Южна Африка, Кения, Нигерия...като част от моята работа е да кординирам нещата с останалите отдели в другите държави.
Да чукна на дърво, отношението към мен е брутално яко. Третират ме все едно съм ракетен инжинер.
Аз вярно че се държа готино, коректно и професионално...когато някой те харесва, знаеш как се получава.
Като голяма част от професионална гледна точка са били правени в моята сфера полу-професионално от предишния мениждър.
Например:
-Помолих пича(Хеад оф тхе маркетинг т.е който ме нае) да ми прати предишните аудити на сайтовете. Пича 3-4 пъти ми каза, че не може да ги намери. На 80-90 % съм сигурен, че никога не са били правени. Когато му ги направих...личеше си, че се изкефи
-За да тракнеш преформънса трябва да имаш инсталиран Google analytics и  Google Search console...което не  нищо особено...да де, но на основния сайт беше тепърва инсталиран(той почва да показва информация от момента когато е инсталиран), а ГСК го нямаше никакъв. Блогът който имаха, не беше публикувано нищо от месеци, никой от горните програми не беше инсталиран и беше пълен с технически проблеми(404 грешки, сайта се отваряше през незащитената/криптирана версия(htpp)...
Иначе общувам с бая народ(едно 15-20 човека) и навсякъде получавам супер отношение. Половината ми говорят на mate и все едно сме първи приятели и се познаваме от години(част от тях са на по високи позиции от мен).
Въпреки,че официално аз нямам подчинени и всички се равни...позицията ми сама по себеси е по отговорна и кагато имаме  групово събиране включително и със СИО-то на компанията, тебе те споменават поименно и те питат за личното мнение по даден въпрос.
Например- аз командоря график дезайнетите, какво да правят за част от съдържанието, какви да бъдат параметрите и т.н.
Като в начлото леко се сдухват понеже изискванията са малко повече, но аз венданага разведрявам обстановката с нещо от типа"Спокойно пичове, тука сме един отбор да си помагаме"...и те адски се кефят. Хем си взискателен, хем им обясняваш защо това е важно.
Същото става и другите отдели в другите държави. Про активен си и ти първи ги апроучваш." Как сте пичове, имате ли нужда от нещо, хайде да видим как можеш да кординираме нещата по добре"...кефят се адски много.
Цялата работна атмосфера е хипер приятелска и същевременно професионална. Като аз общувам с бая народ-Уеб Девелопери(които са хипер яки и с тях си спечелихме взамино симпатията и уважението...дотолкова,че те седяха с мен Петък вечерта да оправяме един проблем заради уважението към мен), Комплиансе офис(следят за регулациите), Легал департмент(какви базици имахме с Хеад оф тхе Легал, беше и много интересно откъде съм), график дизайнъри, комтент мениджъра, маркет ресърчарс, различните маркетинг департаменти в различните държави, като ги натиснах да правим различни редовни срещи помежду си с цел по добра работа(преди такова нещо не е било правено и те много се кефят), Чиф Маркет Рисърчар(който е голям пич), Хеад оф Сайлс...даже имах няколко срещи и със СИО-то на компанията(американец)
3)Имаше няколко неща, които ме сдухах леко, и искам малко страничен акъл/съвет
а)От началото на годината работя за компанията, като по якото е, че работих от вкъщи(От Началото на Януари, до началото на Юни). Да бачкаш от всъщи е егати кефа- не губиш никакво време и разходи в пътувания, ядеш здравсловно, в обедната почивка или ходих за едно бързо плуване или лягах да си поспа малко. Да де, но от тази седмица, вече ни искаха в офиса. Проблемът е, че това е друг град и губя 4 часа на ден в тъпи пътувания, които чесно ме скапват. Говорих с англичанчето дали е възможно хибрид моде(хем офис, хем откъщи)...никакви проблеми от него. Но главната HR се направи на интересна(която е супер готина, и с нея сме сме базикали мног пъти и тя ми е помага много). Е в комбинацията с пътуванията...сдухах се. После омекна, като каза че ще направят изключение за мен(2 + 2 месеца), и ще мога два дена да работя от вкъщи...Хвана ме леко яд, като ги видях какви са консерви. Още повече, че мен офиса е прекалено шумен(все някой говори нещо, тракат на клавиатурата, все някой води някакви разговори)...пречи ми на концентрацията. За първи път ми дойдаха мисли за напускане.
Какво да направя?
-Да напусна и да си потърся друга позиция която е само ремоут(4-5 пъти в месеца ме апроуват за различни позиции, като въпреки че голяма част от тях са консерви(т.е искат в офиса), едно 30 % от тях вече предлагат и ремоут опция. Въпреки, че вече имам опит във Фитнех компнаия...малко ме е бъз да напусна, въпреки че такива специалисти са адски малко тук.Но виждате каква криза е сега.
-Да си опитам да си изкараш шофьорски курсове(нямам бричка). Проблемът ми е, че имам по високо късогледство и аз не използвам очилата с по висок диоптър(не са ми конфортни, когато ги използвам).
-Да се преместя в другия град:
а)психологически не ми се мести никаде-тук се чувстам добре и искам да остана поне половин, една година, преди да видя какво ще стане.
б)Много са скъпи наемите-почват от 700-800 евро(едностаен) т.е едно 40/50 % от доходите ти ще отиват за един тъп наем. Да плащам такъв наем на фона на заплатата ме е бъз, защото какво ще стане ако си загубя работата, не искам да оставам на улицата
в)Другия вариант е да наема стая с други съквартиранти(400-500 евро с повечето включени разходи, като апартаментите са модерни). Една стая на мен ми стига, проблемът е че не знам доколко е безопасно-все пак ще имам лични документи, лаптоп и техника, малко пари...А нямам свои хора там.
Я дайте малко феедбек за всичко.
П.С
Иначе съм на спартански режим-благодарение на това успях да спестя към десетина бона. Не е нещо хипер идеално, но не е и хипер зле, предвид че банковата сметка ми беше към нула миналата година.

[StefanS]

За първи път ми дойдаха мисли за напускане.
Какво да направя?

Това което е най-изгодно и правилно за ТЕБ, естествено. Винаги така трябва да изхождаш, но несъзнателно виж как се насочваш ти да се нагаждаш спрямо техните изисквания, а не те към твоите. на тебе ще се налага да изкарваш книжка, дори и да не искаш, да се местиш в друг град и т.н. Ти инвестираш в цялата ситуация, всички знаем че се започва с малки искания. Отделно се обвързваш повече и повече с тази компания. Тя ще е ЕДИНСТВЕНАТА, защото е специална. И колкото повече се обвързваш, толкова по-трудно ще я напуснеш един ден, ще даваш още повече и ще получаваш още по-малко. (познато, нали)

Първо определеи ТЕБ какво те устройва - колко дни у дома и колко офис. Ясно е че 100% хоум няма да се случи в скоро време. И все пак 4 часа път си е множко - 2*4 са си 8 часа, един допълнителен работен ден. 4 -5 дни месечно. Време което би могъл да прекраш в по-приятни занимания.
Щом компании те търсят сами - това е супер, не ги режи, интересувай се какво точно предлагат - колко близко до твоите желания. Не виждам причина да НЕ отидеш дори на интервюта да видиш какво предлагат като възможности. Колко е близко до твоите предпочитания. Ако смяташ заплати/пари - задължително смятай и opportunity cost - те.е тия пътувания, евентуални наеми, релокация, шофьорски курсове изразено във време ==> пари. Дръж си опциите отворени и си гледай ЛИЧНИЯ ИНТЕРЕС. Другото е bullshit, знаеш че ако утре те намерят по-добро решение от тебе (или съкращения) - изхвърчаш на момента, без "ама той даде толкова на тази компания", "той е .......". 

За временно решение - тапи за уши, и евентуално тия слушалките ear protector за не чуваш шумове. Препоръчвам на 3М, ползвах по едно време правеха около мен много ремонти и беше ад.

Радвам се да прочета че си се оправяш, и по-добре ще става. Успех!

[stone]

Е чакай де, как един наем за квартира ще ти е половината заплата и ще те събори? Нали беше на мениджърска позиция във водеща фирма, с модерна специалност, говориш си със СИОто, СМОто... Или те експлоатират за без пари, или нещо не описваш правилно всичко.
А за майка ти, съжаляваме всички за загубата ти, но вземи се стегни вече, не отива на мъж да плаче, защото с плач не се постига нищо. Плачат жените, защото като ги види мъж да плачат ги съжалява и иска да им помогне /инстинкт/, но на мъж каква му е файдата да плаче?
Хората имат в себе си силата да преживеят и по-тежки неща, войни, глад, загуба не само на родители, а и на деца, и пак го преживяват и продължават с живота си. Правили са го от хилядолетия насам, и ти можеш да намериш в себе си силата да го направиш.
Успехи в бизнеса, и гледай да си договориш конкурентно заплащане на труда, че то ако ще бачкаш за 1500 евро това и в бг спокойно можеш да го правиш.

[hitman321]

StefanS
Не ми беше хрумнало това.
Иначе частична победа-разрешиха ми два дена да работя ремоут в следващите 2 +2 месеца. Моят план беше да бъде три дена...но пак успех.

Я дайте иначе малко акъл/съвет.
Редовно ме апроучват в за различни позиции,  но поне в 50 % от случаите крият заплатата/бюджета, който ще дадат за позицията. Когато ги попитам по тънкия начин какъв им е бюджета, ми отговарят нещо от този сорт
 It is a company policy that we don't give such information out prior to meeting the candidate. Such information we will divulge during the interview process
1)Всички ние бачкаме за кинти-оставяки булшита, те са важни, и реално така ти можеш да заинтересуваш някого. Без да има ушеличение на кинтите, няма смисъл да сменяш настоящата работа(освен ако няма някой други вътрешни проблеми).
2)Защо да губя един ден от живота си(трябва да си взема офф от настоящата работа), за нещо което въбще не знам дали ще предложи нещо по добро?
Някакви идеи?

[StefanS]

1. Разбира се че няма да ти кажат заплата. Това е несериозно от твоя страна. Още не сте се видели, и ти веднага за парите. Постави се на тяхна място - какво ще си помислиш ако някой който изобщо не си виждал, но искаш да работите заедно веднага те пита за пари? Ами че само парите са му в главата и че те са най-важното за него. Не е готино.
Пак ще ти напиша - алтернативните разходи - opportunity cost. Ще трябва да седнеш с лист и химикал и да смяташ. Супер неинтуитивно е този начин на мислене, но с годините се свиква. Не е само до парите.

Пример А, че сегашната ти работа заплата ти е 10 Евро/единици на час, работиш 8 часа на ден (80 единици). Обаче ти се налага два пъти седмично да пътуваш до работа, и в твоя случай - 4 часа. Тези 4 часа са неща, в които би свършил нещо полезно за себе си/хобита, или дори да се хванеш допълнителна работа като барман за 5 евро на час (примерно)
Пътуваш 2 пъти в седмицата, 3 си хоум офис. Какво показва математиката?
Спечелил си за седмицата 5*8*10 = 400 единици, НО, трябва да си извадиш двата дни в път МИНУС 2*5*4 (8 часа по 5 евро които БИ могъл да заработиш) = 400-40 = 360 единици за една седмица.
Хубаво е да си правиш ДЪЛГОСРОЧНИ СМЕТКИ, поне година напред - умножаваш по 52 и гледаш годишно какво се получава. 18720 в твоя случай


Пример Б, - фирма която ти предлага заплата от 9.5 евро на час, същите условия, сам че пътят до офиса ти е 30 минути дневно. На седмица - това са общо 1 час. Смяташ. 5*8*9.5 = 380. Губиш 1 час път на седмицата - изваждаш 5 единици (алтернативните разходи), тотал - 380-5 = 375 * 52 (седмици) = 19 500

Ти сам си помисли кое е по-добрият вариант. Нарочно не влизам в детайли за колеги/работна среда/приемам че всичко е еднакво за да схванеш идеята.

Ето ти реален пример от живота. Преди много години работех в една фирма, и бях спечелил фирменото състезание за най-много продажби на продукт Х. Това се случва през март месец. Екскурзията/наградата предстои да е през Юни месец същата година. През май, вече съм на интервю за нова работа, където заплатата ще е с 200 лева по-голяма. Стискаме си ръцете, и съответно звъня на шефа и му казвам ситуацията - той: "нали знаеш че няма да ходиш на Барселона/екскурзия)". Разбира се че ми стана криво, предполагах че така ще стане, но знех че след 1 година, ще съм спечелил 12*200 = 2400 лева повече. Подобна екскурззия не струваше повече от 1000-1500 лева. Можех да отида където си пожелая със допълните пари. И да, отношението им говореше много, радвам се че напуснах.

Не е нужно дори да си изключително точен. И приблизителното ще ти свърши работа. Не са нужни и всички детайли, само най-важните за теб. За мен нощната работа е No-no. Няма пари на света които да ме накарат да жертвам нощният сън.

2. Защо да губиш един ден от живота си? Ами защото това което е пред теб се нарича възможност. Но на финансов език се казва опция. И си длъжен да ги оплолзотворяваш, само така ще напредваш в живота. НО, има много голямо НО. Каква точно е опцията е важния въпрос. Винаги си задаваш двата въпроса:
- колко и какво мога да загубя? (downside) - в твоя случай най-лошият- един работен ден (80 единици 8*10). Изключвам пътуване, билети, да не издребнявам. Имаш лимитирана загуба - 80 единици, няма какво повече да загубиш.
- колко и какво мога да спечеля? (uspide) Това вече е неясно. Може да ти предложат повече, може и по-малко. Ако ти предложат по-малко, не губиш нищо (оставаш на старата работа), но ако ти предложат повече - печелиш.
Всичко на всички загубата ти е ОГРАНИЧЕНА до този един изгубен ден/120 единици. No big deal. Това са безплатните билети за лотарията наречена Живот.

Сега, ако ти предложат еидн милион/милиард/все едно, и игра на руска рулетка със заредн пистолет, даунсайда ти е Живота. А ъпсайда - ограничен. Това е кофти опция, не те съветвам да я използваш. Изобщо избягвай всякакви предложения където загуба ти няма лимит, а печалбата - ограничена. Талеб му казва - събиране на монети пред валяка.

Пак казвам, трудно е да се свикне с подобни разсуждения, изисква мислене и излагане на мислите в писмен вид. Изключително мощен инструмент, който не се използва много от хората. Той не ГАРАНТИРА нищо, работи с натрупване, но имайки предвид че вземаме стотици решения на ден, дори 1% подобрение на процеса на вземането на решения се изразва в огромни ползи.

[Coconut Crab]

StefanS
Не ми беше хрумнало това.
Иначе частична победа-разрешиха ми два дена да работя ремоут в следващите 2 +2 месеца. Моят план беше да бъде три дена...но пак успех.

Я дайте иначе малко акъл/съвет.

Аз не мога да разбера какъв е проблема - ако не те кефи работата, смени я. Ако те кефи - остани. Нормално когато те харесат да ти кажат парите. Но знак едно - и аз не съм бях доволен от работата през 2018. Шефката каза - абе остани, харесваме те. Но аз се дразнех, че един колега го повишиха, а мен не. Но след това отидох на много по-гадно място като отношения, колектив (а очакванията ми бяха за по-добро) и съжалих, че съм напуснал. Така че винаги знай - може сега да си недоволен, и по-скоро май е защото не ти дават кинтите, които ти си мислиш, че трябва. Но ако алтернативите не са много много над тази ти работа, помисли добре. Щото може да идеш някъде за 500 лева/евро повече, но после да те спукат от гадни проекти или колектива да е мега зле или ти просто да не се впишеш. Така че десет пъти мисли, един път режи.

[hitman321]

StefanS
Братле, извинявай, но не мога да ти разбера логиката(за заплатите).
Идеята е да те изкушат/да искаш да си част от тази компания и да се бориш като лъв.
С криенето на заплатите или манталитета "да не се набутаме/да минем по тънко" става точно обратното.
Ще ти дам няколко примера:
-В началото на годината се свързаха за една форекс компания от Гибралтар и ми предложи 60000 бона(вече бях почнал работа в новата компания и не ми се местеше). Е братле, веднаги ми почнаха смехите в главата. Да, не ми се ходише никаде в този момент, обаче предложението ме заинтрегува.
Не си криха бюджета/заплатата, а директно я казаха.
-Един приятел го оферираха за работа в Дубаи(ИТ специалист)-6-7 хил евро на месец(там данъка е само 5 %), релокашън пакидж...много много не се колеба.
Мен няколко компании, ме апрочнаха последно време, които си крият бюджета/заплатата-какъв е резултата/крайния ефект:
-интереса му е близко до нулата
-бих им шута по тънкия начин
2-3 месеца не могат да намерят човек за тях(70-80 % от тях) и почват да ме апроучват рекрутъри за същите позиции(с тази разлика,че вече трябва да платят 20-25 % от годишната заплата като комисионна на рекрутърите).
Кажи ми какво пропускам братле?

[StefanS]

StefanS
Братле, извинявай, но не мога да ти разбера логиката(за заплатите).
Идеята е да те изкушат/да искаш да си част от тази компания и да се бориш като лъв.

Гледаме различно на нещата, спор няма. Единственото което ти говориш са пари, пари, пари, пари. Не е лично към тебе, но аз с такъв тип хора не искам да имам нищо общо, еле пък да правим бизнес заедно. Защото в момента в който се появят повече пари (а те ще се появят рано или късно) - ти напускаш, no string attached. Те са просто временно решение за теб. Много фирми не искат подобно нещо (предполагам).

Идеята на всяка една фирма не е да те изкушават, а да си намерят точния човек за точният проблем който да бъде решен (нужда).

И пак се връщам на опциите и opportunite cost, за последно, обещавам. Ти нямаш цялата картинка, нито който и да било друг. Представи си че ти дават по-малко пари тия фирми, но ти дават примерно warrants или права да станеш собственик (акционер в бъдещето) на тази компания. Ами ако тя успее? Ако тя е следващия Гугъл? Преувеличавам за да схванеш ИДЕЯТА. Ти нищо не знаеш за тези фирми, освен че не си обявяват и казват заплатата. И го тълкуваш като "те са стиснати и мишкуват". Ами ако си имат други причини за което? Може да са го правили в миналото и да са привличали грешните хора с този метод, може в момента да не разполагат с достатъчно капитал, може да са хиляди неща и ти не ги знаеш. Няма и как да ги разбереш, докато не започнеш поне малко да повдигаш завесата. За момента стоиш пред театъра и гадаеш какво ще е представлението. Не искаш дори да платиш entrance fee, билетчето, или както вече обясних в предния пример opportunity cost-а. И си казваш - за нищо не става представлението, компанията която го организира е стисната.

Но както все повече ме убеждава опита, подобен начин на мислене или го имаш или го нямаш. Също както с инвестирането (value investing), Game Theory (теория на игрите) и много подобни идеи. Или първият път го схващаш и си казваш - ахаааа, много ясно че е така или никога не го разбираш колкото и доказателства и примери да се показват.

За рекрутърите много ясно че ще те апроучват - те не знаят работодателя с кой кандидат се е свързвал, нито ти като надидат с кой работодател си общувал. Техният интерес е 25% да си приберат, нищо повече. И да, дори сто пъти ще те апроучнат за една и съща позиция, тяхната игра е като на нигерийския спам (отново само предполагам, аз така бих процедирал) - 1000 оферти към 1000 човека, прави го постоянно, рано или късно един ще поддаде, и те си слагат комисионната в джоба.

Но като цяло оставам с впечатлението че ти още не си си изяснил какво искаш. Локация, местоживеене, кариера, всичко това в период 10-15 години въобще това са много важни въпроси. Смейство, деца, лайфстайла ти? Какво имаш в момента, за какво се бориш в бъдещето? Само парите няма да те направят щастлив, ако ще ходиш с нежелание на работа и въриш неща които не харесваш.

Няма правилно или грешно - има само решения и съответно последствия. Форумът тук ми е дал много, ако има нещо което използвам ежедневно то е едно мнение на Manowar, където беше писал (цитирам по памет) - ако нещо те кара да се чувстваш некомфортно, то непременно трябва да го направиш.
Да се обадиш на някой, да отидеш на ново място, ново хоби, все такива неща.

[hitman321]

Ок, приемам тезата ти.
Как тогава да се държа когато ме апроучнат, с идеята да не си изгубя времето(което е доста вероятно).
Как да разбера какво предлагат и да го подобря?

За рекрутърите много ясно че ще те апроучват - те не знаят работодателя с кой кандидат се е свързвал, нито ти като надидат с кой работодател си общувал. Техният интерес е 25% да си приберат, нищо повече. И да, дори сто пъти ще те апроучнат за една и съща позиция, тяхната игра е като на нигерийския спам (отново само предполагам, аз така бих процедирал) - 1000 оферти към 1000 човека, прави го постоянно, рано или късно един ще поддаде, и те си слагат комисионната в джоба.

Рекрутърите(забравяш рекрутърите и на компаниите) ще те апоучнат само ако виждат шанс/потенциал в теб да си приберат парите/комисионните или да си умния пич за компанията им...иначе и с пръчка няма да искат да те пипат.
Те както искат да приберат/договорят по големи мангизи(с цел да вземат по голяма сума от комисионната), така и са стъпили на земята, с цел да приберат нещо.
Така  рекрутърка ми беше договорила една сума, след интервюто сумата беше по висока, и тя беше ухилена до уши и ме скъса от базици как съм ги омагьосал и съм договорил по големи мангизи(по голяма сума за нея)

Но като цяло оставам с впечатлението че ти още не си си изяснил какво искаш. Локация, местоживеене, кариера, всичко това в период 10-15 години въобще това са много важни въпроси. Смейство, деца, лайфстайла ти? Какво имаш в момента, за какво се бориш в бъдещето? Само парите няма да те направят щастлив, ако ще ходиш с нежелание на работа и въриш неща които не харесваш.

В момента съм на сървайвър моуд.
1)Да напредна в професионално ниво(знания, проекти/резултати и контакти).
Да не кажа голямата дума, но го правя.
Вече има опит във Финтех компаниите, а това отваря много врати.
Това се търси в цял свят-Англия, Дубай, Гибралтар, Малта, Холандия, Югоизточна Азия....
Засега съм добре тук, просто ти казвам какви са перспективите
2)Искам да натрупам/спестя кинти с които да:
-купя жилище
-стартирам инвестиционно портфолио
Виждайки каква е средната инвестиционно доходност, най важно ми е портфолиото.
Жилището по вероятно ще го взема със заем, цел да не изсипя една торба пари, като същата сума мога да я сложа в инвестиционното портфолио, което ще ми донесе по голяма доходност.
3)Рано или късно ще трябва да се преместя в съседния град, но го отлагам защото:
-в момента мога да пестя кинти(които да инвестирам)
-Преместя ли се там(освен ако не си взема стая някъде) се опасявам, че ще вляза в rat race(заплата-наем-сметки...и накрая почти нищо не остава. Половината от колегите ми живеят от заплата на заплата.
4)Гадже
В момента съм по добре сам.
Може и по нататък, да си взема едно, въпросът е че искам да е точен пич,а не някой кифла.
Пример аз вадя едни кинти, тя също вади своята част-така хем живеем, хем двамата ни е по евтино.
Да е отговорна включително и финансово.
По голямата част които виждам са кифли-някой да търчи след тях и да го обслужва нон стоп, подаръци, вечери...и ми става безинтересно. Мен ми трябва актив, а не пасив
Когато напредна с кинтите/инвестиционното портфолио, няма да ми е зор, но сега гледам всичко да спестя и инвестирам.

[stone]

Инвестициите са на цикли. Сега от 10-15  години имаше бул маркет. Който инвестирал - спечелил. Освен март 2020, тогава беше шибано, но ако не си бил на марджин и да са те ликвидирали, си ОК и пак си напред.
Следващите 10-15 години обаче може да са беър маркет. Не съм гадател, но виж примерно 100-годишен чарт. Не е като да е нямало периоди 10 години и повече кур. Така че не разчитай много на това. Много важен момент е тайминга, кога ще влезеш в цикъла.
За гаджето няма да коментирам... Оптимистични думи. Не се сещам някой познат да е дръпнал финансово напред защото си е хванал гадже. Обикновено е обратното.

[StefanS]

В момента съм на сървайвър моуд.

Не бързай много, не вземай важни решения още. Има време. На 100% съм съгласен със stone за инвестициите в момента/бъдещето, и моето мнение клони в тая посока.

Ще допълня обаче някои неща.
1. Това е хубаво - напредваш в определена сфера, развиваш се. Лично аз съм много скептичен към всичкото това финтек, но то е без значение. Продължавай да го правиш щом ти харесва и виждаш бъдеще в това.
2. Ти хубаво ще си купиш жилище, ама къде? Жилището може да бъде актив или пасив, според зависи. И е едно от трите най-важни/скъпи решения които ще вземеш през живота си. Другите две са жената и децата.
Не си купувай жилище преди да осъзнаеш къде точно искаш да се установиш за по продължителен период от време. Не живей с надеждата, че "винаги мога да го продам" защото цените вървят само нагоре. Повярвай ми, падат - лично съм си купувал още 2012, като през 2009 продадох старото на :върха". Е не беше точно перфектен тайминг, но все едно. Но и в двата случай бях наясно къде искам да живея, какво точно търся като жилище (стара тухла, високи тавани, южно изложение, двор, централно място и т.н.).
Как да разбереш тия неща - погледни в миналото и настоящето си - харесва ли ти големия град, темпото на живот, зависи ли кариерата ти от това/бъдещето. Социални контакти/връзки, забавления - всичко което е важно за теб. Измисли КЪДЕ, и едва след това купувай.

Инвестиоционното портфолио е хубаво, ама не е някакво магическо решение. В различни икономически условия различните класове активи се представят различно. Акции, бондове, имоти, злато, комодитис, изкуство. Има много литература по върпроса - ще трябва да разгърнеш доста книги. Няма едно-единствено правилно решение през 100% от времето.

3. Предстои ти решение, не го отлагай прекалено дълго. Inaction също е решение, не го забравяй.

4. Ако ще пестиш разходи, по-добре живей със съквартирант, а не с гаджето ти. Много по-евтино е. Колко точно струва едно "гадже" като месечна издръжка, ще трябва да си смяташ за себе си. Ще излизате веднъж в седмицата някъде навън заведение/ресторант, 2-3 пъти в годината някакъв подарък (рожден ден, глупости), 2-3 екскурзии годишно, 2-3 часа всеки ден "прекарване" заедно, време кото може да бъде оползотворено за нещо странично. Сам си смятай емоционалната цена при евентуална раздяла и ежедневното пилене/слушане на глупости. Не казвам че е лошо, но и slayer винаги е писал - ако няма да имате деца заедно, то няма никакъв смисъл да си играете на гаджета/живеете заедно. Ще трябва да решиш - деца - да/не, кога. Това е първото и по-важното решение.
Лично аз съм решил да ги правя след 60-тата ми годишнина, ако въобще се случи. Не смятам че времената са благоприятни за възпитаване на деца (според моите разбирания), но вървим като промяна. В момента е по-лесно и приятно да изкарваш пари, да създаваш и градиш кариера отколкото да създадеш нормално фунциониоращо семейство. Такава е средата, това е положението. Дали ще се промени - естествено, кога - нямам никаква идея. Просто бъди наясно какво искаш, създай си положение в което ти да избираш, натрупай капитал/опит/познания и когато настъпи момента  - ще имаш десетки възможности пред теб. Нищо по-различно от инвестирането. Търпение му е майката.

Но още си в дупката - гледай първо да се измъкнеш от нея, не прави никое от горните неща все още. Никакви деца, никакви гаджета, никакви апартаменти. За спестяването - ще ти кажа каво аз съм направил, и къде съм започнал. Нищо не препоръчвам, това работи за мен и моите условия. Застраховка живот със спестовен елемент. Ясно ми е как работят застраховките и вероятностите, знам че е в мой ущърб, и си плащам премията (примерно 5%), но с тия 5% си купувам две неща - диверсификация на портфолиото (още една позиция) и запазване на цялостта/стратегията на инвестициите в екстремна ситуация. Применро - налага ми се спешна операция - имам заделени 30-40К евро, но ще трябва да продам я акции/жилище все едно за да действам на момента, което е най-важното. Със застраховката живот - няма да ми се налага това нещо. Отделно след изтичането на периода - 20-30 години, пак ще имаш някаква натрупана сума за получаване. Дали ще е кой знае колко след тая инфлация, никой не знае - идеята е съвсем друга - застраховка за мен самия, но и за неприкосновеността на портфолиото/стратехията. За нарастването на капитала най-важното е да не се прексъсва compounding-a / натрупването.