Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Април 21, 2021, 01:45 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


”Корабът е на безопасно място в пристанището, но той не е построен за това." - Грейс Хопър

Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Прасе (онази вкусна животинка)  (Прочетена 217 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +48/-1
Неактивен Неактивен

Публикации: 57



Профил
« -: Януари 25, 2021, 03:00 »

   Позачудих се дали не съм прекалил, като метнахме прасе в багажника на една от служебните коли. Пак. Ама и то е животинка, нека види живот, нека се порадва... Озорихме се, честно. Писахме до СЗО, прикрепихме и снимков материал. Един падащ борд с хидравлика рязко ще намали дисковите хернии при подобни начинания. С нетърпение чакаме отговор за този ОЧЕВИДЕН пропуск в дизайна и задаването на нов задължителен стандарт. Всички си спукаха жлъчките от смях, но тъжното знаете ли кое е? Аз съм поумнял, помъдрял и натрупал опит. Тук е мястото да благодаря на жена ми, тъй като тя в последните години (може би) прекратява в зародиш огромна част от иначе бурните и необмислени начинания които ми хрумват. Та се замислих какво е било преди... когато съм нямал ограничител...
   
   Преди прасешкия период? Имах тъжно детство, споменавал ли съм? Петък вечер повечето ми приятели от детството си "заминаваха на село". За мен това беше митично място с игри, забавления и храна. Място, от което бях лишен, но пък слушах в захлас за кокошките, козите и овцете. Някъде около петата ми годишнина с приятелите ми видяхме крава. Аз - за първи път. Естествено, вербализирах изумлението си с думите: "Вижте каква голяма катерица". Децата са жестоки в подигравките, да знаете. После много време бях сърдит на бабите и дядовците, че си нямам село и не съм виждал селскостопански животни. И прасе не бях виждал. Всмисъл - такова, дето да не е на части. Не бях виждал мърдащо, издаващо звуци... Тъжно, тъжно детство.
   
   Първото прасе... Първото прасе е като първата любов. Много болка, разбити мечти и нереални очаквания... Какво беше моето ли? Наситено с емоции. Получавам повиквателна от другаря Иванович, да присъствам на ритуала по колене - събрало се цялото ОПГ, мене чакали. Тогава се впечатлявах от такива неща, да съм бил двайсетина годишен. Ама как, моля ви се, ОПГ-то се е събрало - мутрите, дето ги споменават през ден по националните новини... дето ги арестуват всяка седмица показно и ги пускат след няколко часа... е, като почнаха и мен да ме прибират качулките редовно с групичката спря да ми е привлекателно, но тогава още имаше чар и магия. Светкавично се изстрелях към дестинацията.
   
   Пристигам, а картинката е следната: два черни джиБа, челен сблъсък, отворили еърбеговете - зарязани, с отворени врати. Аз тактично паркирах по-далече от тях. Ще походя - за здраве. И не само. Не бях толкова икономически стабилен че да си сменям често колата, пък моите хора нямат задръжки с блъскането и взривяването. Влизам в двора на къщата и пред мен се разкрива целия романтичен пейзаж, който съм пропуснал като дете. Обречено прасе тича като лудо, а някакъв питбул го е захапал за задника и се вее като мартеница. Но не пуска. Един от ОПГ-то е хванал калашник и спорадично мята къси откоси на посоки, няколко други се опитват неуспешно да го обезоръжат. Някой отчаяно крещи "Пено, пусни!". Явно питбула се казваше Пена. А прасето в момента, в който ме вижда, се втурва към мен за да изрази възхищението си и внезапно възникналата любов от пръв поглед.
   
   Когато стоиш на пътя на разярено прасе, захапно за задника от питбул, чиято единствена и последна цел в живота е отворената врата през която ти си влязъл... трябва да реагираш бързо. Не знам колко съм бил бърз с мисленето и действането, но ми се стори че огънах пространствено-времевия континуум и всичко замръзна. На това място може би става ясно защо няма много като мен. Измираме в глупави инциденти далеч преди да съзреем и да се размножим - няма да затворя вратата, няма да скоча настрани, няма отстъпление. Вадя пистолета и първи, втори, трети... Не знам колко пъти стрелях, не знам колко пъти го уцелих. Но имаше директни попадения в главата на тъпото животно. Бронебойни патрони. Щото нали, лапешка ми работа - разкарвам се с боен пистолет с бронебойни патрони. Лигавщини от типа на "ама без патрон в цевта", ама "първите два да са халосни" не бяха на мода. И... Ами не знам, очаквах прасето да каже "Въй, ти ма уби ва" и да падне. Не. То е нагло. Аз го стрелям, то ме блъска - хвърчат пистолети, цигари, пломби - но аз се вкопчвам в прасето. Имаше кратък миг в който се носихме аз, прасето и Пена. Вееха ни се козините от ускорението.
   
   Разгеле - онова зари муцуната и цялото трио се озоваваме на земята. Във врата на прасето стърчи недозабит нож. Как ми олекна. Ето го спасението! Хващам ножа, вадя и съм почнал като шевна машина да го перфорирам по врата. През това време няколко от ОПГ-то идват, въртят прасето да не съм затиснат, обаче аз не пускам - стиснал съм, въртя се с него и му преподавам ускорен курс по бродиране. Забиваш до дръжката, вадиш, забиваш до дръжката, вадиш... поддържаш бодро темпо! Дошъл съм на себе си чак когато няколко човека ме хванаха и ме извлачиха настрани. Бая ги бях стреснал с поведението си, че им се оправдавах: "Аз само да не го изпуснем, че ми е първото прасе...". Помня тогава един от ОПГ-то, да не го споменавам че е чувствителен към текущи съдебни дела, се възмути: "Щото ти е първото и го попиля... а първата жена с която прави секс как е? Оживя ли?".
   
   Целия съм в кръв, кал, посинен - отивам да ближа раните, да се оплакна от калта и да почистя малко дрехите. Моите хора пратили едно от момичетата да ме поотпусне, щото решили че нещо съм напрегнат. А, да - абсолютно нормално е да има труженички като се съберем. Всмисъл че това си им е един от доходите на моите хора и си ги влачат. Къде за гаври, къде да не избягат, къде да не правят глупости на самотек, къде за отпускане, къде за престиж... Ама търпи ли моето сърце юнашко? Не. Трябва да ида да разфасовам. Аз за прасето съм дошъл. Курви колкото искаш, ама прасета съм нямал! Слизам и почвам, оная търчи подир мене, а момчетата я окуражават да ме почва преди съвсем да съм превъртял. Абе.... трудно се реже прасе, докато някаква се опитва да ти налети.
   
   Имаше и експерти - един дядка. Готин дядка. Така режи, тука режи, оп главичката я отрязахме. Тука покрай това клъцни, там натисни, чревца, карантийки. Ама то мазно, мазно. Хлъзгаво. А оная само се чуди как да ми бръкне в гащите. Извратена работа. И се порязах. От толкова мазно и хлъзгаво, как се извъртя тоя нож... Бая си срязах ръката, шурти кръв, дядката скача да ми слага мръсни парцали, оная не видяла какво става продължава да се чекне покрай мене. Не знаеш от кой и как да се пазиш. Айде, елиминираха ме. Седнах тъжно настрани, натискам с едни парцали да спра кръвта, гледам тъжно. Дядката ме съжали, вика: "Пийни греяна ракия" и подава една бутилка. А аз еднорък. Вземам бутилката, криво ляво махам капачката със зъби. Че като ми плисна в очите вряла ракия... глупава история. Вече стоя осакатен, сляп, ядосан и се грея на огъня проклинайки съдбата.
   
   През това време, нашите хубостници от ОПГ-то, да вземат да съберат в една найлонка доказателствения материал: гилзи, патрони - всичко. Щото те стреляли, зареждали, пак стреляли, после стреляли още малко, пак зареждали и те са с широки пръсти: сега, че паднали няколко патрона на земята, те няма да се наведат да ги вземат, да ги чистят и да ги зареждат. Неее. В боклука. Как? Те са ларж. Патрони да чистят от кал им е под достойнството. Друг виден интелигент пък минал и събрал парцали, вестници, какво ли още не. И ги сложил във същата найлонка, отгоре. Усещате на къде отиват нещата, нали?
   
   Стоя си аз в гореописаното инвалидно състояние на топло до огъня, от време на време леко отварям едно око и получавам един размазан кадър, а после няколко минути стискане на очи от жестокото парене. Неволно ставам свидетел на следния разговор между дядото и един от моите хора:
   - В таз найлонка какво има, момче?
   - Ааа, боклуци...
   - Начи аз да я фърля в огъня...
   Шоуто започна след малко. Аз съм на метър и половина, максимум два, от огъня. Чух нещо като изстрел. Ама си мисля - тия се издевават, стрелят покрай мен да се забавляват, да видят как танцува слепец. Майната им. Още един изстрел. Усещам аз, че нещо е много тихо, няма обичайния смях. Няколко изстрела. Бах! И още няколко! Атакуват ни! Вадя пистолета и леко отварям едното око, а до мен вече е канонада. С мъка държа окото отворено и виждам как всички са изпоналягали в калта, а баш най-коравия от ОПГ-то е на няколко метра от мен, легнал по лице и рие с ръце майката Земя да се окопае колкото се може по-ниско. Движенията на тялото му мога да ги сравня само със ония змии дето съм гледал по телевизията как се закопават в пясък. Това ми е и последния кадър, не можех повече да гледам от парене, затворих очите. Иванович някъде взел укритие и крещи да залегна. Обаче аз не, ще бягам. Ще бягам, но бавно и спокойно, защото не виждам - крачка след крачка вървях. Посока - обратна на тази от която се чуват гърмежите. Учудващо, но жертви нямаше. По някое време полиция идвала, писали обяснения че са гърмели пиратки... аз не съм разбрал. Предадох се, отидохме с момиченцето в лазарета, останалата част от прасето го изкарах на легло.
   
   Мда, на фона на горната история просто е несериозно да се оплаква Иванович че си прецакал кръста, докато сме товарели...
Активен

Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines