Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Април 11, 2021, 11:22 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


”Корабът е на безопасно място в пристанището, но той не е построен за това." - Грейс Хопър

Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Март 0, 2021  (Прочетена 189 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +48/-1
Неактивен Неактивен

Публикации: 57



Профил
« -: Март 12, 2021, 13:04 »

   Братовчеда самоволно удари reset-a. Спонтанно и неочаквано. Не мислех че ще ме впечатли особено, след наскоро придобития от мен челен опит, но... мда...

    Идеала към който той се стремеше беше Чарли Харпър. На пиене беше успял да го докара едно към едно, с жените не мога да ви дам достоверна статистика, ама с композирането на музика никакъв го нямаше... Като стана дума за жени, сега ми изплува в главата спомен за далечна нова година. Нещо ме бяха захапали кучетата и се бях отцепил от колектива, та се чудих какво да правя. Какво, какво - братовчеда ли звънна, аз ли му звъннах, никой не помни... и вече някак съм обещал да ходя да празнувам с него. Нищо да не нося, така каза - от него всичко, от мен настроението. С пристигането виждам празна маса с бутилка водка. Мммм. Наритах го да търси жени, аз се захванах с яденето и пиенето. И съм се улисал в задълженията, поемам си въздух чак когато първата партида мръвки слиза от скарата. Чуват се някакви женски гласове, чува се как братовчеда се раздава да ги забавлява. И съвсем нищо не предвещаваше последвалите събития. Влизам при мадамите с тавичката мръвки и от сърце възкликвам "Аааааааааа" и подскачам настрани. За малко да изтърва яденето от подскока. Трички. Едната е като фиданка, аз така и я наричах - Фиданка. Фиданка, фиданка, ама от баобаб. Боже, чакай че се сетих за Фиданка... боже мили. Фиданке, много здраве ако ме четеш! Втората беше с ясно изразени бакенбарди, мустак и чело. Връчваш й два пистолета и я връщаш в 1876-та да обърне хода на Априлското възстание - никой нямаше да се усъмни. А третата нищо определено й нямаше, просто грозноватичка такава, в общия смисъл на думата - като цяло. Нали знаете, случва се да си купиш палто, което платът му е хубав сам по себе си, кройката е добра сама по себе си, копчетата също сами по себе си са хубави, но когато комбинираш всичко и просто става някакъв ужас. Е... тая беше такава. А братовчеда ме подхваща "Градски, ела да се запознаете". Не бе, аз съм от срамежливите - не мога!

    Кратък семеен съвет, на който се изложиха различни гледни точки. Така да го кажем: братовчеда не вижда проблеми, щял съм да разваля празника. Аз ли ще развалям празника? Не, моля ти се, айде сега - щом се налага даже ще помогна. Излагам плана: ще издебна Фиданка и ще я заключа в кухнята. Като примамка ще ползвам отворен хладилник, тя ще се улиса, вероятно чак на 3-ти Януари ще се усети че е заключена, бая съм напазарувал. И поемам оная с мустака, да ти разчистя фронта. Ще я науча как да се бръсне правилно. Братовчеда, мига, мига и каза "Градски, не може най-хубавата да е за тебе". Стегна ме гърлото. Най-хубавата... казах му да ги взима и трите. Върнах се към първоначалния си план: отцепих се и си празнувах. Обявих че съм от ония дето се влюбват в обекти и съм метнал око на миксера. Да не влизат при мен, че може да ни хванат в неудобна позиция и да ни прекъснат любовната игра. Готино беше, никой не ми разваляше празника, не посмяха да идват много много. На сутринта какво да видиш? Армагедон някакъв. Братовчеда организирал оргийка, всички изпоприпадали голи кой където свари, мирише на л*йна, дрехи навсякъде, храна навсякъде, а аз нямам защитен костюм и противогаз... Прецапах през океана от мръсотия с импровизирани калцуни от найлонови торбички, хванах братовчеда за краката и го извлачих от стаята. Като го удари ледената вода в банята се свести, метна дрехи и изчезнахме да регенерираме навън по заведенията. И мълчим гузно, докато той не каза плахо: "Аз няма да казвам на никой за миксера, ти си мълчи за момичетата". Пък мълчах си. Всеки има възходи и падения. Все пак две тройки и една четворка правят десятка, нали? А миксера той ми го подари на следващия ми рожден ден. Нищо не можело да раздели истинската любов. Първия ми миксер. Още си работи.

    И като се заговорихме за такива изпълнения се сещам как ми звънна в стил "Ела, в ей тоя хотел, в ей тая стая съм - спешно". Как не ми се занимаваше. Ама как не ми се занимаваше. Обаче роднина е - ще ходя да го спасявам. По пътя псувам че съм с мотора, щото ако тоя е утрепал някой - няма как незабелязано да натоваря труп. Ще трябва пак да си играем на химици със сода каустик. А знаете ли как се мъкнат 150 кила? На пакетчета по половин килограм? Не знаете, не знаете. Пък после миризмите и петната са съвсем отделен проблем, хич не е като по филмите. В такова лошо настроение влизам с шут през вратата на хотелската стая, а там... Там? Срещу мен братовчеда, седнал на табуретка. Както майка го е родила. И гледа втренчено към мен в поза доста наподобяваща Мислителят на Роден. Странна ситуация, да. А то какво било: излъгал нашия някакви момичета, тръгнал да ги плющи, ама кой да му каже че трябва да си намаже оная работа с кока след като я натопорчи добре? Няма кой. Мазал нашия на меко. И сега - туш. Аз вдигам рамене, как да помогна дееба?!? А той посочва две момичета и ми казва "Градски, помогни, аз не мога, обърна ми се езика". А те симпатични, да им се неначудиш какво правят тука че и с братовчеда. Добре бе, градски, ще помогна но си ми длъжник! Едната разправя че била нимфоманка. Ооо, ама аз такива ви харесвам. Нимфоманката най-много половин час да е издържала, добре че беше другата да я отсрами. Втората тъкмо си я метнах по гръб малко да я натисна отгоре и до главата ми се спуска една пишка. Ама направо подскочих настрани, все едно нажежено желязо за дамгосване ми бяха сложили до главата. Поглеждам - братовчеда. Градски, какво правиш бе? А той: "Аз да й го подам малко в устата, може пък да ми стане". Е добре бе, обади се нещо, прокашляй се, бутни ме. За малко на мене да ми го подадеш... оптимист неден!

    Ну да, ония път когато пак ме бяха прихапали краставите кучета? Отмъкнах един знак STOP, ама заедно със стоманената тръба. К`во да го правя? Бих му един шут и той си излезе от бетона барабар с всичкото. Не мога да го оставя, щото някой ще го вземе, нали така? И съм го метнал на рамо, да си го нося - къде и защо... аз не знам, но си го нося. С бодра крачка. А някаква патрулка жално ме присвятква и ми бипва. Честно, бая са се почудили дали да го направят, а как са събрали смелост още ми е мистерия. Излизат двамата полицаи и тръгват към мен, а аз драсвам обаче знака не го пускам. Но съдбата ми е пратила странна комбинация от един дебел полицай и един маратонец, дейба късмет - ако бяха двама дебели и нямаше да имаме история. Маратонеца търчи здраво - още малко и ще ме стигне. Напъвам се аз, ама - не, настига ме. В последния момент, тъкмо да ме гепи... рязко спирам, клякам и вдигам знака високо. Ония се издрънча в знака, изби ми го от ръцете, после направи салто мортале през мен и директно: асфалтна екзема. Хахаха. А аз нагъл. Вземам си знака със стоманената тръба и пак драсвам, щото дебелия се показва на хоризонта. И почва вътрешно да ме чопли, че са ме накарали да бягам. Мен. Да бягам. Поглеждам ги - отказали са се да ме гонят, дебелия нещо помага на маратонеца, а ония си лежи и скимти. И като хванах да заобиколя, да отида при патрулката - ми те са я оставили отключена. Свалям ципа и пускам една вода вътре на шофьорското място. Вдигам ципа, ония се виждат в далечината, пак се затичаха. Дейба, за какво ми беше да я правя тая глупост? Тичай пак със знака... Обаче ония вече бая подпалиха, чудя се къде да се скрия. Къде, къде - наблизко някъде, значи при братовчеда. Че знака не успя да влезе в асансьора, пеша по стълбите катерих. Звъня му на вратата, а ония отваря леко сънен такъв. Градски, нет времени объяснять: слизай долу, двама полицая ме търсят, договорете се там нещо, нали имаш мега връзки в министерствата, правосъдието и фабриките за лютеница...

    Даже без въпрос - тръгна. А аз вътре в апартамента му, докато си правя кафе се натъквам на едно девойче. Пу. Стой ма, не виждаш ли знака? Не се научихте! Давай книжката за пешеходец да ти вземам точките. Нямала книжка. Пък аз: "Включвай аварийките и пълзи към чарфаша, че ще те спра от движение...". Бурно обмислям - имам ли време да я прасна, докато братовчеда се занимава с полицията или ще ни хване баш в сюблимния момент? Бавно мислех тогава, двуумях се... оттървах момента. Братовчеда се връща запъхтян и докладва: фуражките много съм ги подлютил, пита какво съм ги правил... бил ли съм ги, е*ал ли съм ги? Мда, нещо такова. И си му казвам: "Градски, то с пари всеки може. Аз до сега пари за секс не съм давал, нямам намерение тия да са ми първите". Братовчеда се почеса, почеса, позачуди се дали да не звънне на по-висшестоящи колеги, ама нещо му прещрака и на него релето. Скочи, хукна, награби оная кифла без книжката за пешеходец, връчи й пътьом обуквите и я поведе навънка. Връща се след няколко минути победоносно... проблема решен, ама той трябвало да живее при мен за малко. Пф, няма проблеми - хванах си знака "СТОП" и си отидохме. Даже такси си хванахме, че тоя едва се нави да качи знака "СТОП". Постепенно ми се разкрива цялата картинка. Кифлата била доведена сестра на братовчеда, ама той си я пляска нашия. Юнашката. Обаче оная решила нещо да се скара с родителските си тела и... къде да иде, къде да иде - при него. Да си се пляскат. Хубаво, ама са я обявили за издирване, какво като е пълнолетна? И братовчеда я пробутал на фуражките като компенсация за мен. Да, за съжаление няма как да не сме кръвни роднини. Звучи като нещо което и аз бих направил. После го крих камара време от справедливия семеен гняв. Ей, това е единствения човек... единствения... за който мога да кажа със сигурност че е спал с доведената си сестра.

    Мда и още много спомени. За онова спускане с лодка по снега вместо шейна или състезанието по мятане на лайна в найлонка от високи етажи... Хах, или онзи път в Одеса с тухлите... и после на границата как се препарирахме с  домашната напитка на ония казаци? Хах, фокус мокус препаратус - гипс. Или онзи път в Ница с парашута и барута по домашна рецепта? Само да бяхме преценили насрещния вятър! Ех, спомени, спомени. За кое да разкажеш, за кое да премълчиш? Като батерийка беше батовчеда - от едната страна плюс, от другата страна минус. Но се изхаби батерийката, спря въртележката. Карусель, карусель завершила рассказ и не слышно песен и веселья... Карусель, карусель - ты теперь не для нас, откатались мы на карусели...

ПП. Градски, самоубийците чувам че нещо не ги класират за Рая - нулирал си си шансовете. Но пък и аз имам обосновани предположения за присъствието ми в блек листа на бай Пец, тъй че поне In Hell I'll Be In Good Company.
Активен

Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines