Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Април 12, 2021, 09:18 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


”Корабът е на безопасно място в пристанището, но той не е построен за това." - Грейс Хопър

Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Да бъде или да не бъде?  (Прочетена 362 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +48/-1
Неактивен Неактивен

Публикации: 57



Профил
« -: Март 22, 2021, 05:58 »


   Тъжна история за оттървана десятка. Потенциално оттървана. Не, оттървана е. Бах, затова и пиша тук - не мога да се определя... ще гледам да съм кратък, но това май не ми е от силните страни. Нищо, тъкмо ще си упражнявате четенето, а някои и търсенето на правописни грешки. Ето как подпомагам образователната система! А ми дуднат че съм нямал общественополезна дейност...
   
   Слънчев ден миналата година, средата на лятото ще да е било, решавам да си направя интересно че да не скучая и завъртам кифленската рулетката. Не е сложно. Правиш група от предварително събраните номера на мадами, дето не ти е останало време да им звъннеш до сега, скролваш няколко пъти със затворени очи и каквото ти се падне. Падна ми се Миша. Михаела някаква, въобще не мога да си спомня коя е, откъде е, какво сме правили, какво не сме правили и кога въобще е било. Звъня. Без ясен план. То иначе не е интересно. Като релейна станция предавах каквото ми диктуваха извънземните. И сработи. Сменихме няколо снимки по вибрайбър, аз се сетих коя е. Тя не знам дали се сети, но осезаемо свали гарда след снимките и... среща за обед.
   
   По груби спомени Миша я засякох на басейн в началото на лятото. Толкова накована откъм тяло, лице и визия, че всичко от мъжки пол държеше почтителна дистанция и си забиваха погледите в земята. Забавно за гледане. После си направихме комбина със спасител, който да я изкара от водата принудително... бегло се сещам - спасителя й забрани да влиза във водата без придружител, после аз нещо я учех да плува, щото не го правеше правилно... появи се някакъв тревопасен да се пробва(придобил смелост след мен), но тя еволюцията по принцип ги е поставила в ролята на жертва веганите, тъй че беше предрешен сблъсък. Направил съм някакво впечатление там на мадамата, но после кой знае къде ме е завял вятъра? Я съм ръгнал нанякъде с мотора, я жена ми пак ме е прибрала против волята ми, я нещо друго. И тотално съм я забравил. Е, давай Миша, сега съм се сетил - ще се срещаме.
   
   Минах, забрах я от работата й. Поне десетина пъти ми обясни че можело само половин час да я няма... добре вървяха нещата - настроение, енергия, кайфче... Стигнахме до заведение, увлякох я, поръча си ядене. Поръчването на ядене го въприех като "мълчаливо съгласие" че няма да се връща на работа, защото няма как за половин час да отидете някъде, да поръчате, да ви сготвят, да си го изядете и после да се върнете на работа, нали? Всичко се развива идеално. Вече сме скъсили дистанцията, а аз търпеливо чакам да дойде реквизита от пълни чинии за следващите ми ходове. Яденето започва да идва, а мен вече ми е писнало да се душим като някакви разгонени котки, да се пипаме по вратове, уши и да се душим под опашките. Next level, please. Cheat code "Имаш малко маруля между зъбите". Хващаме приборите и тъкмо ще атакуваме, когато тя видя панирания ми лук. Все едно някой й откачи мрежовия кабел и спря send/recieve на данни в реално време. Дръпна се, нацупи се, млъкна. А аз не знам още че е от това, опитвам се да асимилирам ситуацията и да коригирам курса на развитие на нещата. И докато се чудя, оная ревна. Първо текнаха едни сълзи, после потекоха сополи, накрая избухна, аз панически подавам салфетки. Хората наоколо рязко си приковаха вниманието към нас, а тя не спира. Реве та се къса, а аз не знам какво става, от съседните маси почват да ме гледат злобно. Прегърнах я да се поскрие малко в мен, оная ми се разтече - напълни ми пазвата със сополи, целия съм омазан в гримове и сенки за очи. Покрай реването изхлипа няколко изречения - дядо й бил починал наскоро, всяка седмица му носела любимия му паниран лук. Бахти късмета. Можеше да удържи дядото фронта някой друг месец, докато прасна внучката, нали? Ама не. Оная си реве, аз я успокоявам, а то колкото повече се опитваш, тя толкова повече се напъва. Тръгнахме си гладни, закарах я до у тях и чао. Аз още тук реших че не ми се занимава повече, нещата са объркани, почваме на чисто. С друга.
   
   Обаче Миша звъня, писа, звъня, писа. Аз какво се бях замотал пак - нито й върнах обажданията, нито й прочетох съобщенията няколко дни. Нали разбирате, само това ми липсва - да вземем пак да ревем и да се прегръщаме, а аз да водя успокоителни речи как дядо й е отишъл на едно по-добро място, как не бива да й е чак толкова тъжно и да лъжа и да мажа, и да лъжа и да мажа. Недай си боже да е на живо, че пак да ме омаже с грима си и да приличам на коминочистач след двойна смяна. Да си намери някаква бетичка там, да си го friendzone-ва и да му реве на него, нали така? Аз ли да я уча? А и по това време се занимавах с момиченце, която си беше извън скалата ми за оценяване.
   
   След приятно много дни поглеждам съобщенията. Кратко и сдържано извинение плюс покана да излезем. Мислех че ме е взела за кошче за душевен отпадък, ама грешно съм преценил. Объркал съм се, нали съм от аматьорската лига. Щом не е така - давай втори опит. Беше късно вечерта. Звъннах й. Сега или никога, излизаме ли? Била по нощница вече. Ами ела по нощница. Тя взе че дойде. Наистина по нощница. Гримирана. Аз бях убеден: тука мача е свирен - имаме време да се гримираме, нямаме време да се облечем... Позиционирах колата да гледаме загасващите светлини на града от далеч, ескалация, целувки, налазваме се, вадя и... оная подскача - какво било това сега, не можело така, това било прекалено... Ама аз съм възмутен, не го прибирам. Питам я какво по дяволите си мисли че щеше да се случи тази вечер като се качи в чужда кола, след полунощ, по нощница, излязохме извън града и до преди малко се целувахме осмуквайки се като настървени мравояди?!? А тя предложи да ми направи хендджоб. Така, явно като утешителна награда! Не, мацка, не се хаби - пази си китките, аз ще ида при едно момиченце дето се справя прилично и без ръце. Прибрах я в убийствена тишина. Стоварвам я пред дома й, тя излиза от колата, навежда се и ми казва "Довиждане". А аз мълча. Щото не е "довиждане", ами е "сбогом", но не си заслужава да хабя кислород в обяснения. Дърветата, миличките, се мъчат да произвеждат кислород, а аз за такива глупости да го хабя! Но тя стои. Чака. Отговор някакъв. Показвам й със жест да затвори вратата. На втория ли, третия ли път схвана. Колко е трудно да си в екологичен режим и да псуваш само на ум!

   Филма обаче не свършва тук. Вибрайбър словоизлеяния, даже не съм ги чел изцяло: проблема не бил в мен, да не съм й се сърдел, тя просто не можела така в кола като проститутка, ала бала. Пф. Блеклист. И мисля че проблема е решен. Аз ли не съм я блокирал както трябва, след време докато съм бил сънен съм я отблокирал ли? Щото имам навика да блокирам и жена ми, но нали си ми е жена - става ми жално по някое време и я вадя от списъка като заслужи. Както и да е, минават се седмица, две, не е било повече от месец. Мишка звъни, по невнимание вдигам, щото вече даже не си я спомням. Имала проблем милата някакъв, ако можело да й помогна, аз съм й последната надежда. Явно ситуацията е много зле, щом е стигнала до мен. Отивам пред дома й, а там... диванче. Насред паркинга - диванче, колите го заобикалят, Миша чупи пръсти около него. Доставили й го, ама куриера не искал да го качи, понеже бил сам и си тръгнал. Чудесно. Вадя телефона, обмисляйки дали да извикам мои подчинени или да помоля кума да прати двама по-стабилни да носят и ми загрява албанския реотан. Не може да е толкова проста, да ме извика само заради дивана. Мен? Само за дивана? Събличам се гол до кръста уж да не прецакам ризата и я подавам на Миша да ми я носи. Диванчето го изправих вертикално, награбих го и тръгнах. Не е много тежък, ама като нямаш удобен хват си е кофти. Мъкна го с ясната идея че тоя мач пак е свирен, от там ми идват силите. Дееба, добре че беше само до втория етаж, на годинки съм вече, сухожилията на пръстите щяха да ме предадат. Качих го, подредих го, тя си го разопакова докато аз си поемах въздух правейки духовити коментари и тя после ми вика "Благодаря". Направо изтръпнах. Чш, ма оу, да не си ми братовчедка че да минеш с едно "Благодаря"?!? Трябва тест драйв на диванчето, че може да се окаже калпаво и докато не съм си тръгнал направо да го свалям долу, да се връща за рекламация. Бутнах я на дивана, поналазихме се, тя си го налапа на рефлекс... И до там, пичове, само саксофонче. За друго и въпрос не може да става. Е, беше от готините изпълнения, ама... това не е като онова. Айде пак в блеклиста, но със смесени чувства за частична победа. Тц, тц, тц. Дивани ще мъкна залудо. Пък и ми бяха потръгнали нещата близко до идеалното с онова момиченце дето избиваше максимума на десетобалната ми.
   
   И вече колко време е минало? Няма година, ама е над половината. Звъни непознат номер. Мишка. Сменила си номера. Била ми видяла колата и се сетила за мен. Лъжеш, вече не съм с тази кола. Добре, била ме сънувала. Ъхъ. Мишка, какво искаш? Искала да се видим. Тая седмица съм претрупан, но ще помисля къде да те вмъкна в графика. Ааайде. Тъкмо да я плъзна към блеклиста и се зачудих.
   
   Опита и логиката сочат въобще да не се занимавам. К`во, триста зора за едно саксофонче? Че аз докато я прасна както си требе отзад и ще изхабя толкова енергия, че АЕЦ Козлодуй ще трябва да отвори блоковете от 1 до 4, за да компенсира недостига ми. А сме обещали на Европейския Съюз да не ги подпалваме тия блокове, международни проблеми ще предизвикаме. Пък и не знам дали моите хора могат да го уредят. Май ще трябва лично да се намеся. От сега виждам как казвам на Иванович: "Брат ми, дай да мръднем до Козлодуй и да бутнем няколко шалтера, само за малко и за вечеря сме се прибрали - все едно нищо не е било". Ще е епично... пък и нали пак му затварят от понеделник заведенията, ще има време човека... Хм.
   
   Вътрешно го чувствам грешно да не пробвам. Ако не се пробвам, всеки път като се сетя ще се псувам на ум. Ако обаче се пробвам и не се получи нищо, ще се псувам два пъти повече. Да се пробваш един път и да не стане - кофти, но се случва. Да се пробваш втори път със същата и да не стане вече е срамно. А аз имах и трети път, сега - четвърти?!? Ама пък си е ходещо съвършенство... че и сама ме потърси? Трябва да взема мотивирано решение и да възстановя вътрешния си мир. Вие как бихте постъпили? И най-вече: защо?
Активен

z00mz11
PuP Player
PuP Форум Новак
*******

Репутация: +0/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 4


Профил
« Отговор #1 -: Март 22, 2021, 07:18 »

Мое да пишеш , не колкото Мановар,  но си те бива  Ухилен


,,Вътрешно го чувствам грешно да не пробвам."

По голяма мотивация от това ? Че сам си отговаряш няма

Лесно е да кажеш не ти пука , трудното е да го наложиш на фрейма си, че наистина не ти пука

Активен
BJBlaskovitz
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +3/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 43


Профил
« Отговор #2 -: Март 22, 2021, 19:23 »

пробвай естествено, пфф да ти имам проблемите и на тебе
Активен
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +48/-1
Неактивен Неактивен

Публикации: 57



Профил
« Отговор #3 -: Март 24, 2021, 01:08 »

Локдауните си казват тежката дума - нямате милост и ви се гледа сеир... но като се замисля иначе вероятно ще скучая чак докато направим комбина с дребния за Milf Monday. Е, «Напред към подвизи и слава!».
Активен

Jacob Palmer
PuP Player
PuP Форум Зарибен
*******

Репутация: +10/-2
Неактивен Неактивен

Публикации: 75



Профил
« Отговор #4 -: Март 24, 2021, 10:09 »

Брат , велик стил на писане  Смотан Смотан Смотан Отивай , бройката си е бройка.Просто тр. да знае че нема пак да хабиш кислорода с приказки , да е 100% наясно че ше се разкрачва , иначе нема смис.
Активен

Don't let'em say you ain't beautifull , they can all get fucked just stay true to you ;]
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines