3-годишна връзка е към края си..Дайте мнение

[TopGear]

Започвам от това ,че 3 години се занимавам с момиче(27г) ,което е туркиня,аз съм българин.(28г)Никога не съм имал етнически или религиозни проблеми към другите ,или каквито и да е проблем с това.Ставал съм приятел с нейните познати,излизали сме ,забавлявали ,позволявал съм и да говори на турски пред мен въпреки ,че не разбирам(първия месец се криеше като говори по телефона с някой),честитил съм и байрями и т.н.Всичко започна едно лято,съвсем не принудено в една дискотека,след това в вкъщи  и така . Едно лято изпълнено с разход на пари,само хубави емоции и прекарани моменти.Казах си това е ,тя ще е.Разбирах се с нея ,както никоя жена до сега .Учих я да готви,понеже тя не можеше ,давах цялоти си време на нея,правихме страхотен секс . Толкова много я обикнах,че още есента я закарах в нас,запознах я с родители,с приятели ,с познати.И хоп,всичко хубаво и щастливо изведнъж започна да се преобръща на 360 градуса . Не можело да живее при мен,докато нямаме брак(турски),не можело да се ожени за българин ,щот разбирате ли ставала християнка ,а не искала. И от там се тругна със спорове,проблеми  ,раздели ,пак събирания и така.Може би грешката ми беше ,че понеже исках да съм с нея и казах,че ще стане по нейният начин и за мен не е никакъв проблем да се прави такъв брак.Да но един ден майка ми беше до нас и мнението и беше противно на моето.Въпреки ,че нямаше нищо на против тя да живее с мен и всичко да споделям с нея искаше просто аз да не се променям,ако трябва да направим само граждански брак и т.н.Думите и бяха "Ти си мъжа,тя трябва да се води по теб,а не ти по нея,послушай ме или ще си патиш".Но не,аз си знам моето продължавам да и казвам как тя ще свикне с моето мнение и как понеже ме обичат  моите родители ,ще приемат решенията ми.
Винаги в отношенията ни,аз съм бил по сприхав,нервен,приказлив и динамичен.Тя пък е била тиха,по съобразителна, но и яко ината!За 3-те години един шамар съм и ударил,за което съжелявам и до днес.Никога не съм я обиждал или наругал,колкото и да съм се ядосвал и спорил с нея.(както и тя)

Продължихме и другото лято след дълги проблеми,говорения и т.н.Винаги съм правил това което искам,без да се съобразявам с друг.Тя винаги е търсила одобрение от родителите и преди да прави нещо.Колко съм се опитвал да и обесня,че е важно как се чустваме заедно,а не какво говорят и мислят другите.

Живеем си на квартира ,всичко е ок,лятото си изкарахме и решихме да заминем за Англия(понеже имам роднини там).След трудно навиване от мен ,тя се реши и дойде.Отидохме първият месец се оправихме,работа,квартира,много ми помогнаха родните и предложих брак на колелото ,при което тя прие.Може би един от най-щастливите ми моменти,понеже като знам какви преракания и проблеми,лъжи от нейна страна към техните с кого живее,най-накрая си казах "УСПЯХ".Въпреки всички тези проблеми ,които имах ,въпреки всички различия ,минахме ги.
Дойде януари 2020 година и тя забраменя,бях най-щастливия човек,понеже искахме това и се случи точно в Англия.Добре,но всичката радост изведнъж ....я нямаше.Не видях нито в нея,нито в родителите и тази радост и щастие от това,както имаше в нашите.Започна се мислене на имена,как да бъдат малко по специфични за да е не се обидят едните и другите от семействата...след това започна и съмнението дали ще се справим ,дали сме готови ... Аз трябвало да е издържам ,а тя да спре още на 2рия месец да работи.Един ден тя ми казва " другия месец ще се приберем в България и трябва да направим брак по наще традиции и да приемеш исляма и всичко ще е наред"
Сигурно цяла седмица си мислех,аз ще давам всичко за нея,за семейството което създавам ...и как ще живея с това да знам ,че променям нещо което не искам...как ще погледна и наще в очите след това...На другия ден и казах,че не мога да го направя,искам да ме приемеш такъв какъвто съм и аз те приемам такава понеже те обичам,нека да стоим така както сме за да сме щастливи и двамата.Мина се седмица в която я умолявах да не прави глупости ...с сълзи на очи ,но тя отиде и го махна......Не се притеснявай ми каза,пак ще имаме ,да си стъпим на кракта ,да съберем пари.Повярвах и се опитвах да се успокоя.Минаха са 2 месеца и започна карантинирането на всякъде,нямаше как прибрахме се в България.И познайте...след 2 седмици блокира всякакъв контакт с мен (понеже сме от различни области,и тя се прибра в нейната ,въпреки ,че исках да е с мен 14 дни )с думите "Нямаме бъдеще заедно,не ни е писана,имаме различия,всичко свършва сега,обичам те но не мога повече така "

Това което ми се случи ,е най-голяма грешка ,която позволих да се случи,може би не трябваше да се отказвам от това ,което обещах и сега щеше да е друго.Обвинявам се всеки ден от тогава,не спирам да мисля за това... Както и да е след 1 месец-2 говорене,търсене от моя страна,след като и казах ,че ще направя това което иска и го направих(не съм,но бях вече готов,особено след тази болка ,която учи човек на много неща....) се събрахме и отново заедно с обещания да оправим всичко ,да се реваншираме по най-добрия начин във връзката си продължихме.До преди месец,след като отново тя си събра багажа и си тръгна....без ясна причина,без караници и т.н. Отново с думите :"няма как да сме заедно ,ти за 3 години не научи турски покрай мен,нямаш желание,имаме различия,губим си времето,обещаваш неща и ги правиш след като няма вече смисъл и т.н."

Всичко това опитах да разкажа по най-краткия начин,понеже в момента съм на никъде,чуствам се като луд,побъркан и толкова свикнал с това момиче,че няма на къде.Търся я ,омолявам се като пълен идиот ,упреквам себе си за всичко станало,опитвам се да намеря решения както винаги до сега ,но удрям на камък.Не искала да бъде вече с мен,чуствата и не били същите,не съжелявала за нищо,не искала да съм я притеснявал и търсил , искала да поеме по своя път ...Да знам,по този турския.....

Не мога да го приема ,след като знам какви компромиси съм правил със себе си,колко хора и приятели съм пренебрегвал зареди нея,колко караници и глупости съм правил за нея ,само за да е щастлива с мен.Пренебрегнах себе си ,поставих я на 1 план,винаги съм бил до нея,имал съм мечти за по сериозни неща,сватби....и накрая да се държи тя с мен така все едно съм някав нахален тип свалящ е от 1 месец....
И все още моите близки и приятели ме съветват ,да я оставя,че на сила нищо не става,да прави каквото си поискала,забрави я и т.н.Не мога ...чудя се каква глупост да направя,как да оправя нещата такива каквито бяха както ги помня 1-рвата година...но разбира се получих блокаж отново.Изгубих толкова време от развитието си в опити да направя така ,че да са добре нещата и нищо,не се оценя отсреща и вместо да му пука на човека ,че се е случили всичко това в Англия и тук ,и сме преодолели толкова неща...точно обратното ,сякаш не се е случвало.

[stone]

Слушай майка си какво ти е казала, момче! А баща ти какво мисли?
Но ти и себе си не слушаш - ако беше толкова твърдоглав наистина, досега да си станал рязана карабина и да си взел момата, ама и това не си направил.
От тръшкане и молене полза няма, никой не е спечелил жена така. Жените са практични създания, гледат в мъжа какво прави за тях днес и какво може да направи утре. Това какво е направил вчера няма никакво значение. Не защото са зли или неблагодарни - биологията им е такава. Казва се Закон на Брифо, писали сме тук цяла отделна тема за това.

Между другото, ти имаш и по-сериозни проблеми от това, че те зарязала мацката. Нямаш жилище, нямаш стабилна работа и пари, от квартира на квартира и държава на държава, пък деца тръгнал да прави. Ами как ще ги гледаш бре, аланкоолу? Тя затова го е махнала, нали ти казах, че са практични създания.

В заключение, преглътни я тази, вземи се в ръце, действай си по развитието и кариерата, а за женене не мисли още 10 години поне. На 27г какво женене... Има време, жените няма да избягат. И следващата не я притискай така, а остави от нея да дойдат идеите за живеене заедно и семейство. Нали сам виждаш кой е в по-силната позиция: който умолява и притиска, или който му предлагат и се дърпа?

[TopGear]

Аз имам собствена къща,къде съм и предлагал да дойде и да живеем.Винаги имам пари настрани ,както се вика за черни дни.Намерих и работа на нея и на мен(постоянна).Бяхме самостоятелни,понеже нашите не живеят с мен.Не издържа и си тръгна,не можела толкова далеч от своите роднини (200км),нямала приятели ,не се чуствала на място ,искала по нейният край...Същото се получи и в Англия.През цялото време не се чуствала комфортно на далеч.Стигнах до там ,че отидох на квартира с мислите,да тегля заем за напред и да купим нещо там...Минаха се няколко месеца и си тръгна.Опитах сзе да направя нещата ,за да и удобно на нея .... и пак на камък.Където и да отида си стъпвах много добре  и на позиция(от към финансова),проблема беше ,че все нещо на нея не и харесваше и стоях на едно място.

[Jacob Palmer]

Като човек живеещ в район с доста ''пумаци'' , ще ти кажа че ситуацията е наистина прецакана.Главния проблем според мен идва заради родителите и.При турците на най - голяма почит е какво ще кажат баба/дядо въпреки че повечето млади са със съвременно мислене и доста голяма част са атеисти , нещата в семействата са наистина cancer.В момента в който разберат че си християнин се започва ужасен товар от страна на семейството и към теб.Вярвай ми , много гадни копелета са в това отношение.За тея 3 години които сте били заедно те не са спирали да и говорят колко гаден човек си , какъв ''грях'' ще извърши ако се ожени за християнин и т.н. , даже съм бил свидетел как една баба каза на внучката си че ако се ожени за онова момче , нямало да и проговорила и никога нямало да е прости.Отделно много психо атаки от страна на майка/баща и.Просто тея хора са ужас в това отношение , за тях бабата/дядото избира мъжа на девойката , тя няма право на глас , а недай си тя да иска да се омъжи за човек от другата религия .. става ад.
Според мен по - добре че така са се развили нещата , иначе много щяха да ти тровят живота с техните прищявки. Името му дали да е турско или българско , дали да е обрязан или не , а ако ти искаш да го кръщаваш ... щяха да те линчуват публично.Отделно щяха да направят всичко възможно да не празнува коледа/великден и още и още.
Много пъти съм го казвал и ще продължавам - религията е най - безмисленото нещо на тоя свят

[TopGear]

Stone- приемам критиките ,за това съм тук.Но наистина всичко това ,стабилност,къща ,хубаво семейство (моето)съм и предложил.Не знам за тия 3-години къде не я закарах,с кого не я запознах от близките ми хора,и все може би зареди мен я прие.От друга страна съм се опитвал по много пъти да отидем в тях,да говорим с техните и да е спокойна и сигурна в мен.За съжеление 1 път не ме поканила или запознала с тях,въпреки желанието ми,"има време" ми се отговаряше..

Jacob- знам,въпреки ,че не вярвах в това и си мислех ,че тя може да взима сама решения с кого да е ,подлъгал съм се...Много пъти е споделяла,че се чуства стресирана,неспокойна.(тове не идва от мен) И аз се опитах да и обесня,че религията не е от такова значение след като има разбирателство между нас,че няма смисъл да лъже с кого е ,надявах се тя да го проумее някой ден,но уви...Празнувала е с нас коледа,нова година,великден,радваше се на всяко наше събиране,аз от своя страна съм бил винаги с нея и с нейните празници ,без да я критикувам.За пръв път е празнувала коледа с елха и подаръци,после 2-ра и винаги се радваше на това изживяване.

А преди това ми споделяла,колко проблеми е имала с бившия(турчин),как винаги е била под контрол и наставления и когато отивал да я иска,не се решила и се отказала...много се бил влияел от родители му.Опитах се (а и не съм) да не бъда такъв с нея,показах и различен начин на живот и в същото време ми казва "Аз живея 2 живота" ,"един при теб и един като се прибера" ...

Просто се чудя от сега нататък какво да правя.Блокира ме,не иска да я търся ,държи се като пълен темерут.За тоя 1 месец от както си тръгна ,идва 2 пъти за по 1 час,понареве се,понагушка се и аз трябва да тръгвам.

[Helios89]

И аз мисля като Jacob проблемът идва от родните на мадамата и 90% турските моми са такива, останалите 10% или са били сираци(или поне без баща), или са скарани с роднините, или са гледани като немюсюлманки. Но повечето биха забравили тия неща с традициите и т.н., ако живеят в чужбина доста време и роднините нямат такова влияние върху тях. И никой си няма представа, че е толкова сериозно, докато самите те не го изживеят.
При евреите е по-различно и са по-широко скорени(по отношение на жените), защото при тях се счита, че дето е еврейче, ако майката е еврейка. Но сметка на това трябва да си по-амбициозен от останалите мъже-евреи.

Според мен и да смениш религията пак няма да ви оправи нещата, защото родните докато не пукнат пак ще гледат на теб като на различен, а както си я описал в първоначалния пост тя е прекалено зависима от мнението им(като повечето от тях). Затова зарежи тая работа, щот почваш да инвесираш(материално и емоционално) напразно. Техните щом не са склонни да си "променят" мирогледа, нека си гледат дърта мома.

Ти имаш предостатъчно време да си подобриш живота, ако търсиш нещо сериозно като свестна жена и деца. И stone има впредвид - тия неща с къщата и парите да не ги правиш за някаква жена, а да ги направиш за себе си. Жените са подобряване на живота, а не мотиватор за подобряване. И аз честно не разбрах имаш ли ги тия неща, а и да ги имаш винаги има място за подобравя като нови изживявания.

[TopGear]

Знаете ли кое интересно, че тя ми призна, че си била писала и говорела с някой друг, през този 1 месец, в който аз се надявах да се оправим.... В който постоянно я търсих... Ей тва е 3 години все едно са ги нямали за нея...