свободата във връзката

[xa.aleksandra]

Здравейте, искам да Ви попитам за това какви са компромисите с  вашата свобода, които бихте направили, когато имате връзка, която бихте определили като сериозна. Кога смятате отсрещния за много ревнив и кога смятате, че прекалено много му е позволено. Говоря и за двете страни. 

[Helios89]

Нека 1во обесня кога двете страни са сериозни във връзката според мен
Мъжът
- споделя ресурсите си със жената - всички знаем, че ресурсите на жената са на жената, ресурсите на мъжа са общи.
- търси начини да реши проблемите на жената.
- готов е да защити жената физически заплахи, дори и това да му коства здравето и/или живота.

Жената
- гледа да помогне мъжът да прогресира, защото ако така и двамата прогресирате(общите ресурси на мъжа все пак). Не е нужно да му върши работа, но примерно ако той поиска осамотение да се концентрира или почине, жената да не го занимава тривиални неща
- всяка жена иска да има лидер до себе си(т.е някой да поема инициативата при вземане на решения) това означава че ако мъжът вземе решение за нещо, жената най-много да го насочи, ако смята че това решение е грешно, но не и директно да противоречи
- и най-важното: да не търси внимание от други мъже и да не дава вниманието си на други мъже или минимизира поставянето си в подобни ситуации (пример женска вечер в клуба).


Предполагам, че въпростът ти идва от едно от следните две неща: 1) дали е прекалени ревнив или 2) дали ти си прекалено ревнива.

1) Както вече писах жената трбва да гледа минимизара взимането-даването с други мъже. Поне за мене ако жената си позволява такива неща и не ѝ кажа, че е неправилно поведение, то все едно да оставя паркирана скъпата си кола в средата циганското гето. Колкото и да е защитната система на колата да е добра, все ще се намери някой майстор да я отвори( а както виждаш в тоя форум са много майсторите). Затова не паркираме колата в гетото т.е заявявам, че не искам жената до мен да се поставя подобни ситуации без аз да съм там
Ако жената ѝ трябва помощ за нещо и знае, че нейн мъж приятел(нека кажем че се казва Джими) може да ѝ помогне, най-добрия вариант е да иде при мъжа си и да му каже "Имам нужда от помощ с това. Дали да не питам Джими за помощ". По този начин показва, че търси мнението на мъжа си и не е хукнала да търси некъв мъж преди да се е допитала за помощ от мъжа си.
Това може да звучи като ниско самчувствие и дъра-бъра. Но всеки себеуваважащ се мъж иска да освави следа на този свят и най-лесния начин е чрез разпространяване на ДНК. И никой мъж не иска да се дава ресурсите и времето за чуждо ДНК. Дори и тези, които не могат, и осиновят тайно ще им се иска да бе тяхното ДНК.

2) Не знам от къде идва женската ревност. Вероятно от страх да не бъдат земени. Но имай предвид, че докато един мъж прави горните 3 точки, те взима на сериозно, ако ще да се чука с целия град. Щот ние може да се чукаме с дебели, с анорексички, с жени с коси във всички цветове на дъгата, може да чукаме когато сме в добро настроние, може да чукаме и кат сме ядосани, може да чукаме дори и когато ни боли кръста. Единствения причина да не чукаме е да не ни става и то ако нямам хапове или помпа под ръка. А после може да си го измием и да си ходим, все едно нищо не е станало.
Но връщаме ли се при жената и гледаме да ѝ е добре - да е нахранена, да има покрив над главата ѝ, да няма проблеми и я пазим от вредители, значи изключително много я взимаме на сериозно. Защото ако я позабременеем малко, ще седим и ще гледаме да е добре и на децата ѝ. А не да ѝ надуем балона и да си бием чукалата.

[xa.aleksandra]

Благодаря за изчерпателния коментар. Успя да ми отговориш и на други въпроси, кото не бях задала.
Ще кажа и аз какво си мислех като задавах въпроса. Според мен ревността е опит за контрол на другия и на личната му свобода и е един вид манипулация от опита, който имам. Не мисля, че има ревност, особено след преминаването на едни години

[Coconut Crab]

Ревността е тъпа, но не е хубаво и да даваш поводи за ревност. Като поводи за ревност не разбирам някой да се направи красив, привлекателен. Но да флиртува с разни други хора, да се крие, да лъже - е такива неща. Тоест хубаво е да няма ревност, но и да не се дават причини за това. Като под причина не разбирам да танцуваш с някой мъж/жена на фирмена сбирка. Имам впредвид целенасочено общуване с други мъже и жени с цел свалка, ревност и т.н.

[xa.aleksandra]

И аз съм против целенасочено флиртуване с цел ревност. Ако някой го прави означава, че си търси внимание и такива хора според мен не се променят, постоянно имат нужда да чуват, че са харесвани, независимо от кого. С тях няма смисъл да се очаква сериозни взаимоотношения, поне аз не бих искала да имам. Аз имах впредвид, когато някой го прави с цел да те отдели от другите, да те контролира, и когато го послушаш привличането си е отишло и вече започва да се държи манипулативно, което също не е ок.  Естествено това не си личи в навалото, че така ще се развият нещата.Кога трябва да се определят и да се кажат какви са ти границите, понякога е твърде рано, друг път се изпуска момента и е вече късно. Не мисля, че трябва да се чака ситуация, за да се говори за тези неща.