Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Май 26, 2022, 19:37 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


"Колкото по-голяма е трудността, толкова повече слава има в преодоляването и." - Epicurus

Екипът на pickup-project организира практически обучения. Научи се да бъдеш успешен с жените!

За записвания попълни формата - https://pickup-project.net/%d1%83%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0%d0%b9/

Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Батко ще ви прави избори(само няма да се плашите)  (Прочетена 589 пъти)
Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +49/-1
Неактивен Неактивен

Публикации: 67



Профил
« -: Юли 03, 2021, 22:27 »

   Гледах гласуващите хора и ме заляха спомени как помагах да протича избирателния процес преди десетина години... бяха онези години, когато винаги си обещавах "Този месец ще се въздържам - няма да ме споменават в централнaта емисия новини". По-лошото беше че искрено си вярвах. А после "Отново забити отвертки в банкомат, след като извършителя е донесъл само кръстачки, а е срещнал шестограми при демонтажа на клавиатурата", "Идиот изсипал десет килограма прах за пране във фонтан", "Злодей храни маймуните в зоопарка с ядки, напоени с наркотични вещества"... Да - нека да не се излагам повече, само ще кажа че всички сме правили глупости като млади. Нека не се съдим строго.

   За пореден път си бях обещал да си стоя мирно и кротко, обаче звъни другаря Иванович: "Чул ли си че има избори...". Неее, моля те, недей! "Чичо се обади". Не бе, не, той и сам ще се оправи! "Обещах му от твое име, аз покривам ей тоя град, ти трябва ей ония, дребна работа е". Курортни градчета, не ща, не ща! Много ме убеждава. Много. Двайсет пъти звъня, десет пъти идва на живо, отрича се от мен, заклева ме, на колене пада. Някак ме е убедил - минахме към финансовата страна на въпроса. Къща. Бе за какво ми е на мен къща там?!? Разходи само. Че дълги и сложни договорки - превърнахме къщата в земя... то се оказа гори и чукари после, ама пон се успокоявам че като ми писне на хурката ще ида и ще си скова една барака някъде там и ще си живея на спокойствие.

   Първа сбирка на екипа под мое командване. Стотина човека. Идиот до идиота. Утайката на утайките. Значи - минали всички, събрали си екипите и аз, докато ме убеждават... за мен е остатъка. Още тогава имах усещането че не вървят на добре нещата. Прегърнал съм Санчика през врата и му посочвам: "Глей. Ачката е тука. Той е официално с жълта книжка. Половината време не може да се води адекватен разговор с него, а другата половина спи от хапчетата дето му ги предписа психиатъра. И той ми е един от топ кадрите, другите са по-зле". Саня обаче не търпи възражения: прости кметски избори били, малко курортно градче, нищо работа... Кхм. Щял да ми прати брат Добрин. Ааааааоооооохмммммммммм. Точно това ми лиспваше - будист! Да се осерем, но с пълно спокойствие.

   Три дена - петък, събота, неделя. Екипа инструктиран и мотивиран - по сто кинта на ден, дето преди десетилетие си бяха пари, безплатен транспорт, храна и хотел. Представете си как флотилия от четирсетина автомобила пълни паркинга на хотел и в рамките на пет минути всички се разтоварват в ресторанта към хотела - огладнели от пътя, щото как ще дадат десетина лева за бургер и кола от макдрайв... Сто гладни идиота, с тежка сперматоксикоза срещу три сервитьорки и двама готвачи. Опълченците на Шипка, възстановка. Тъкмо въдворих ред, тъкмо успях да накарам всички да си спомнят че сме тук на тайна мисия и... да, точно така - българската полиция не спи. Влизат двама полицая, поглеждат и си излизат. Тъкмо си мисля "Имат капка здрав разум". Не. Те се връщат, но този път са шестима. Разликата между двама срещу сто и шест срещу сто... в техните представи е някаква значителна, обръщаща везните, променяща изхода на ситуацията. Наложи се да отида при тях и да им обясня чистосърдечно че трябва да се спасяват. Разбрани момчета, тръгнаха си.

   Вечерта беше погром. Погром след погром. Докато тичам да успокоявам пожарникарите как няма пожар, чувам писъци от управителката на хотела. Нашите преместили саксиите с борчетата да плуват в басейна. Ми не плуват! Толкова сюрреалистично изглеждаше... борчета стърчат от водата. Хвърлих няколко от нашите във водата, с дрехите - да ги вадят. Оная пищи че били с дрехи. Щях да метна и нея, ама като ми видя маниакалния поглед и се дръпна. Тичаш на четвърти етаж, където нашите запалили няколко килограма трева да тлее, което всъщност и е предизвикало пожарната да се появи. Ама спираш да разтуриш оргията на третия етаж, където нашите са набарали женски отбор по волейбол. И тогава случайно забелязваш брат Добрин да се катери по противопожарните стълби, от външна страна на сградата. Искал да медитира на покрива... да не продължавам, беше бурна вечер. А, между другото изплясках управителката. Споделихме мъката. Аз от моите идиоти, тя от разрушенията по хотела й.

   Ранна утрин, изгрева още не се е състоял. Трупове на припаднали навсякъде, по-коравите обикалят като призраци, аз съм изтарашил кухнята и думкам по тенджера с черпак. Будилник от подръчни материали. Събирам остатъците от армията. Строявам ги и преговаряме плана: отиваме, контролираме, натискаме и печелим, всеки носи по едно чувалче подготвени бюлетини. Получих много глупави погледи, затова минахме на по-ниско ниво. Ще изпълняваме плана стъпка по стъпка. Вадя карта и показвам "Ние сме тук". После показвам градчето в което трябва да свършим задачата: "Отиваме тук, на ей тоя паркинг". Сега вече имаше разбиране. Обясняваш им като на хора, уж са хора: "Това е Митето. Митето знае къде е паркинга. Тръгваме и караме след Митето. Няма да правите колона. Тръгва Митето и като стигне завоя, тръгва втората кола. Като стигне втората кола завоя, тръгва третата кола. Ще държите дистанция". Всички кимат.

   Товарим се по колите, тръгваме. Митето тръгва, след него друга кола, след втората трета, след третата четвърта - всичко точно. Аз се качвам при Фитьо. Никой не му помни истинското име, викаме му Фитьо, щото е преродения Фитипалди. Много добре кара момчето и торбички за повръщащи имаше, и допълнителни дръжки за пътниците беше сложил. Някаква S8-ца май въртеше по онова време. Шеста или седма кола сме. И представете си изумлението ми, когато Ачката ни изпреварва! Ачката! Той трябва да е последна кола! Искаше Фитьо да го настигне и да го изблъска извън пътя, ама аз - не, дожаля ми. Ачката е с жълта книжка, няма шофьорска, ако дойде полиция ще стане мазало, не го бутай. А трябваше в някое дере да го бутнем. Поне седмица докато го намерят! От там цялата колона загуби дисциплина, почнаха изпреварвания, почнаха бутаници, редицата се сгъсти. А на входа на градчето? Катаджии. И идиота с палката метна на водещия автомобил. Гледаш Митьо как отбива, а зад него отбива и втората кола, и третата, и четвъртата... Полицайчето гледа невярващо нарастващата колона спиращи автомобили. Погледа, погледа, пък без да мръдне - пак махна с палката на Митето и всички тръгнахме. Въобще не ни рзкриха, хахаха.

   В градчето като се разцепи тая колона... още на първото кръстовище със светофарче. Някои минаха на червено, други спряха, трети решиха да заобиколят и да настигнат колоната. Пръснаха се като пилци. До паркинга стигнахме пет-шест коли. Паркираме, излизаме и почваме да звъним по телефоните да ги събираме. Изневиделица два черни джипа спират и изскачат няколко надъхани говеда. Без въпроси тръгват към мен, а моите хора решиха да се направят на разсеяни и да се поразходят настрани - те явно за избори са дошли, не за конфликти. Нали? Псувам на ум и виждам брат Добрин. Той не е отстъпил, той е до мен - с блага физиономия отваря спокойно багажника на колата си, а там наредени десетина автомата Калашников. Добринеееее, какви са тия неща?!? Мостри били. А аз възмутен "Айде да не ги демонстрираме". Новодошлите нещо им се загуби напереността и много учтиво питат "Вие ли сте нашите хора". Поглеждам автоматите, поглеждам към тях и замислено казвам ехидно "Амиии... май не". Брат Добрин не е затворил багажника още, а ония почнаха да пребледняват, да им омекват колената. Аз се опитвам да съм дипломатичен: "Дайте да се разберем, кой за кого е дошъл?". Ония дошли за ГЕРБ. Пак поглеждам Добрин - миролюбиво чопли сухи листа от уплътненията на багажника. Само чака знак свише да ги зачеше. Срам, не срам - ще си признавам: ние сме за БСП. Настъпи едно неловко мълчание. На заден фон започва да приижда поредната партида от разпръснатите ми пилци. Още няколко коли. И още няколко коли. Събеседниците ми с крайно тънки гласчета, осъзнали смазващото превъзходство: "Ми дали не може да се договорим нещо?". Предлагайте бе, предлагайте. Аз съм широко скроен човек. Дайте по сто лева дневно на човек, ей това са ми хората, три дена са тука, за мене скромно - една къщичка съм си харесал. Тръгнаха вестоносците, върнаха се с кешовица и с обещания, раздадоха на момчетата под мое наблюдение.

   Седи Добрин и се чеше по главата - сега за БСП ли да натискаме, за ГЕРБ ли? И за двете, брат Добри, и за двете. Пък каквото стане. Мешайте там бюлетините. Ама те хайванчетата от ГЕРБ горките нямали готови попълнени бюлетини. Ми какво чакат? Купих им десет химикала и ги сложих като първокласници да попълват, ама късно почнаха, нямаха особн шанс да насмогнат. Пръснахме хората по секциите, аз и Фитьо тръгваме да обикаляме, да упражняваме контрол, да даваме насоки, че да не ударим петстотин процента избирателна активност. Голям резил щеше да е. Ама зад нас полицейска кола, неотлъчно, ескортира ни. Дреме ми, нека се влачат след нас, заплати им дават от моите данъци за това! И чак не вярвам, как всичко върви горе-долу безпроблемно. Бахти стратега съм! Тука могат да ни направят проблем БСП или ГЕРБ, пък ние играем и за двете - няма как да има проблем. И се печели във всички случаи, даже съм уредил моите хора да изкарат двойно! Те не заслужават, ама са мои хора! Какво ще се обърка? Велик съм!

(↓)
Активен

Zalmoxis
PuP Форум Зарибен
*

Репутация: +49/-1
Неактивен Неактивен

Публикации: 67



Профил
« Отговор #1 -: Юли 03, 2021, 22:28 »

Но Ачката имаше какво да направи по въпроса. Минало обяд, човека огладнял. Пък решил че щом така добре вървят нещата, той може да остави за малко фронта и да си хапне човека. Качил се в колата и почнал да търси. Видял, миличкия, някакво място дето правят хот дог ли, дюнер ли, та спрял да си вземе. Качва се пак в колата, да се връща на фронта, но за да не се загуби решава да се върне по същия път, като направи обратен завой. С пилене на гуми, щото той е тайния брат близнак на Кен Блок, ама от Перник. Съответно двайсе годишния мерцедес не успява да издрифти както се очаква, задницата на колата се качва на бордюра и удря колче или знак. Абе съвсем леко огъване е имало, гледах го по новините. Както винаги - проблема не е в Ачката, не е в двайсе годишния мерц. Другаде е проблема. Оглежда Ачката кой е виновен и решава че това е пешеходеца на двайсе метра от него, който чинно го е изчаквал да издрифти, за да пресече след изпълнението. Ачката няма връзка с реалността - слиза и започва вербален двубой, плавно преливащ в боксов мач. Който Ачката почва да губи, но овреме пристига полиция която го спасява от още по-голям позор. Закопчават Ачката, идват репортери, снимат как на предната пътническа седалка е нахвърлял бюлетини и протоколи, става ясно че той кара кола без книжка... въобще - тотален хит, а още даже не знаят че е освидетелстван.

   А аз? Пуснал съм си седалката назад като шезлонг, опънал съм се и се наслаждавам на живота - не подозирам нищичко. Фитьо както кара и изведнъж казва "Нещо стана, ескорта ни остави". Мммммм. Обръщай и карай след патрулката! Идва обаждане от Ачката:
   
   - Аз, таковата, полицията ще ме арестува...
   - Добре
   - Ми то таковата, и колата ще вземат...
   - Добре
   - В колата има бюлетини..
   - Добре
   - И хапчета имам...
   - Добре
   - Кило и половина хапчета от амфитеатъра...

   Затварям. Споглеждаме се с Фитьо и казвам "Не е добре... недей да караш след патрулката". Минути по-късно получавам обаждане, че пак сме влезли в новините, предават на живо на пет пресечки от нас. После звънна Иванович... БОП-а пътувал към нас, главния прокурор май и той. Чичо и той звънна, да чуе информацията от първа ръка, да се посмее. Нямах друг избор - дадох заповед за пълно отстъпление. Отстъпление, но по план. Изчакахме всички коли да се оттеглят, останахме последните две - Фитьо и Митака. Ще държим фронта, ще прикриваме отстъплението.

   На пътя се появява патрулка, към изхода на града откъдето остъпваме - Митака ги пресреща, както са си със светлините и им сече пътя. Слиза и почва да ги занимава с глупости. Ние дебнем втора патрулка ако пратят. Няма и няма, няма и няма. Отседяхме си, Митака се раздава от сърце - паркирал диагонално пред горката патрулка, ръкомаха, крещя, документална проверка мина, дрегер духа, припада два пъти, звъня да докладва че тоя патрул е пиян, корумпиран и са го пребили... Пълна програма им изкара, те такова нещо не бяха виждали. А друга полицейска кола не се вижда. Започва да ми олеква - малък град, нямат ресурс. През това време моите хубавци събират багажа от хотела и се изнасят по черни пътища. Някой да събере моя багаж или на Фитьо? Не, за какво им е? Оставихме Митака да изнася представлението на поредения бис и тръгнахме с Фитьо да събираме багажите. И хоп - след нас патрулка. Друга. Ааа. Добре.

   Движим се с трийсет. Извънградско. И полюционерите с трийсет. С двайсет. И полюционерите с двайсет. Казах на Фитьо да отбие, да ги видя какъв им е проблема. Ние отбиваме, те отбиват. Слизам и тръгвам към тях, а ония дават назад... назад по междуградски път с включени светлини и сирени! Странна работа. Палнах цигарка, патрулката стои отбита на петдесет метра зад нас. Поне спряха сирените. Потвърдих че всички са се изнесли от хотела, звъннах на управителката да ни приготви багажа... вдигнах рамене и се тръснах пак на седалката.

   Фитьо, тая кола може ли да върви? Броени секунди. Толкова се виждаше полицейската Астра в огледалата, после се загуби. На завоите Фитьо ми вика "Нали мотори караш, накланяй се малко в завоите като са остри...". Видях полза от допълнителните дръжки. На паркинга на хотела ни чакаше багажа - товарим. Митака вземал багаж, все едно на поход в Антартика ще ходи, да го еба, не на кметски избори. Изнесохме се преди патрулката да успее да дойде. Много тъпо гледаха, като се разминахме в обратна посока. И все пак нещата сработиха. Ачката му се изгладиха нещата - полежа няколко месеца в диспансер, нас никой не ни е търсил и аз имам шейсет и нещо декара в Рило-Родопският масив... Е, къща нямам, ама те и ГЕРБ не спечелиха тогава.

   Та гледах сега хората как гласуват и ми стана едно мило на сърцето - сега някъде там, някой като мен, се занимава с идиоти и си пили нервите. А аз - не. Аз съм щасстлив и спокоен, водя жената да гласува, щото си мисли че има значение някакво. Кой да знае че Иванович ще вземе да звънне след няколко седмици и да рече "Чул ли си, че ще има служебно правителство? Чичо се обади...".
Активен

Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines