Здравейте, осъзнавам колко глупава история ще прозвучи занякои тук, но четейки темите в сайта осъзнах колко по-лесно е да се сподели такава крехка тема, от колкото с близки и приятели, които със сигурност ще бъдат твърде афектирани.
Та, накратко за самата история и нейният край: запознах се с момче в Интернет преди три години. Комуникацията и всичко между нас вървеше гладко, въпреки огромната дистанция. Играехме игри, гледахме филми, говорехме непрекъснато - общо взето всичко, което можехме да правим ставаше. В последствие се видяхме, а после имахме и връзка от разстояние. Тази връзка винаги е била бурна - скандали, любов още скандали и пак любов. Разделяхме се и тръгвахме отново, но истината е че в един момент спрях да го виждам като просто приятел (гадже). Бях готова да живея с този човек, да имам семейство с него и общо бъдеще.
В последствие обаче въпросното момче започна да изкарва неща, които аз правя или казвам, а него го дразнят. Тези "малки" неща се превърнаха, както той се изразяваше в непоносимост. Имаше моменти, в които избухването му беше съпровождано с псувни, обиди и много крещене от негова страна. Започнах да имам чести спазми и притеснения. Всекидневно се притеснявах от това той да не се ядоса и започнах да правя всичко, което той искаше да прави. Гледа му се филм? Добре, ще го направим, без значение аз какво искам. В един момент буквално се чувствах като куче, което изпълнява заповеди - "разказай се, не искам да те виждам" или "звънни ми, за да гледаме филм".
За жалост от страх, да не се прекрати всичко аз криех изключително много неща, които ме нараняваха. Начинът, по който ми говори или дори самото усещане, че не иска да е с мен, пък аз едва ли не го принуждавам (което в действителност не е така). Знаех за много пъти, в които ме е лъгал, както и как си позволява да говори с жени и въпреки всичко мълчах. Наистина се надявах всичко да се оправи и да е просто период (и друг път е имало такива).
За жалост периодът не свърши, имахме пореден тежък скандал. Аз вече не можех да издържам на напрежението и написах дълъг абзац, в който изказвам болката си и факти, които съм крила в продължение на времето. Знаех, че след като кажа всичко, той ще е бесен и просто ще прекрати контакт с мен, но въпреки всичко тайно се надявах да оправим всичко. Всякакви скандали по мое мнение имат решение, освен изневярата. При положение, че сме прекарали толкова време заедно, преминали сме през толкова проблеми, решение винаги би се намерило, стига да имаш желание. Явно той е решил, че няма какво да се направи и ми отговори със "сбогом".
След цялото развитие на нещата наистина се чудя виновна ли съм, че в себе си нямам капка омраза или гняв към този човек. Въпреки всички обиди, държание и фактът, че ме остави за пореден път в момент от живота си, в който имам нужда от него, не е ли достатъчно просто да забравя и да продължа? А искам ли това? Вероятно, защото това е първата ми връзка, която аз виждам като "успешна", тоест сватба след години, може би разочарованието е твърде голямо.
По-важното е че в мен няма капка омраза, а има огромно желание, човекът, който обичам да се опита да оправи нещата и да бъде сериозен мъж, който не заменя вещите, а ги поправя. Та, след всички мои разсъждения по въпроса, много ще се радвам да чуя чуждо мнение,защото се чувствам глупаво за чувствата си, но трябва ли да се самообвинявам затова, че обичам някой? Трябва ли такива връзки винаги да водят до лош край или винаги има изход от него?
