Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Юни 26, 2022, 23:06 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


"Колкото по-голяма е трудността, толкова повече слава има в преодоляването и." - Epicurus

Екипът на pickup-project организира практически обучения. Научи се да бъдеш успешен с жените!

За записвания попълни формата - https://pickup-project.net/%d1%83%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0%d0%b9/

Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Можем ли да пренебрегнем себе си и да прощаваме всичко в името на любовта?  (Прочетена 729 пъти)
Verona
PuP Форум Новак
*

Репутация: +0/-0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1


Профил
« -: Април 03, 2022, 21:13 »

Здравейте, осъзнавам колко глупава история ще прозвучи занякои тук, но четейки темите в сайта осъзнах колко по-лесно е да се сподели такава крехка тема, от колкото с близки и приятели, които със сигурност ще бъдат твърде афектирани.

Та, накратко за самата история и нейният край: запознах се с момче в Интернет преди три години. Комуникацията и всичко между нас вървеше гладко, въпреки огромната дистанция. Играехме игри, гледахме филми, говорехме непрекъснато - общо взето всичко, което можехме да правим ставаше. В последствие се видяхме, а после имахме и връзка от разстояние. Тази връзка винаги е била бурна - скандали, любов още скандали и пак любов. Разделяхме се и тръгвахме отново, но истината е че в един момент спрях да го виждам като просто приятел (гадже). Бях готова да живея с този човек, да имам семейство с него и общо бъдеще.

В последствие обаче въпросното момче започна да изкарва неща, които аз правя или казвам, а него го дразнят. Тези "малки" неща се превърнаха, както той се изразяваше в непоносимост. Имаше моменти, в които избухването му беше съпровождано с псувни, обиди и много крещене от негова страна. Започнах да имам чести спазми и притеснения. Всекидневно се притеснявах от това той да не се ядоса и започнах да правя всичко, което той искаше да прави. Гледа му се филм? Добре, ще го направим, без значение аз какво искам. В един момент буквално се чувствах като куче, което изпълнява заповеди - "разказай се, не искам да те виждам" или "звънни ми, за да гледаме филм".

За жалост от страх, да не се прекрати всичко аз криех изключително много неща, които ме нараняваха. Начинът, по който ми говори или дори самото усещане, че не иска да е с мен, пък аз едва ли не го принуждавам (което в действителност не е така). Знаех за много пъти, в които ме е лъгал, както и как си позволява да говори с жени и въпреки всичко мълчах. Наистина се надявах всичко да се оправи и да е просто период (и друг път е имало такива).

За жалост периодът не свърши, имахме пореден тежък скандал. Аз вече не можех да издържам на напрежението и написах дълъг абзац, в който изказвам болката си и факти, които съм крила в продължение на времето. Знаех, че след като кажа всичко, той ще е бесен и просто ще прекрати контакт с мен, но въпреки всичко тайно се надявах да оправим всичко. Всякакви скандали по мое мнение имат решение, освен изневярата. При положение, че сме прекарали толкова време заедно, преминали сме през толкова проблеми, решение винаги би се намерило, стига да имаш желание. Явно той е решил, че няма какво да се направи и ми отговори със "сбогом".

След цялото развитие на нещата наистина се чудя виновна ли съм, че в себе си нямам капка омраза или гняв към този човек. Въпреки всички обиди, държание и фактът, че ме остави за пореден път в момент от живота си, в който имам нужда от него, не е ли достатъчно просто да забравя и да продължа? А искам ли това? Вероятно, защото това е първата ми връзка, която аз виждам като "успешна", тоест сватба след години, може би разочарованието е твърде голямо.

По-важното е че в мен няма капка омраза, а има огромно желание, човекът, който обичам да се опита да оправи нещата и да бъде сериозен мъж, който не заменя вещите, а ги поправя. Та, след всички мои разсъждения по въпроса, много ще се радвам да чуя чуждо мнение,защото се чувствам глупаво за чувствата си, но трябва ли да се самообвинявам затова, че обичам някой? Трябва ли такива връзки винаги да водят до лош край или винаги има изход от него? Усмивчица
Активен
btw
PuP Knight
PuP Форум Шампион
*

Репутация: +363/-42
Неактивен Неактивен

Публикации: 1418



Профил
« Отговор #1 -: Април 03, 2022, 21:58 »

Да. Точно до такъв край водят. Тея връзки от разстояние. Още от първото изречение, края беше ясен. Не е драмата, че е от разстояние. Критичния въпрос който е трябвало да си зададеш е - "защо не е преминала тоя етап". За тъкъв период от време, щом не е... Значи никога няма.
Вероятно сте малки. През нормални неща минавате. Ще ти мине. В това няма нищо сериозно. Ориентирай се да си живееш младините във връзки с реален контакт. Щото ти предстоят.
Забелязах в теб един типичен женски мироглед, който ще ти доведе много разочарования. Жените сте влюбени в него, щото е емоционален. Но реалността работи много по-различно, от фалшивата приказка във фантазиите ви. А именно - "не може ли, той да оправя счупеното, вместо да го заменя". Ми не, не може. Всеки който има свободен избор, и възможности, ще заменя счупеното. Както жените не правите компромис, така и само мъжете без друг избор правят компромис. А вие тях, не ги щете.
Тоест, някъде трябва да се постави границата. Ако очакваш - "аз ще чупя, той ще лепи", най-вероятно просто ще бъдеш сменена. А, ако те търпи, то значи е просто неудачник без друг избор, който ти не желаеш. Много момичета са ме гледали ококорено, ама как така, те като са сбъркали, защо ги отсвирвам а не "работим" за нещата. Ми щото нещата не работят така.
Не ме разбирай погрешно. Не казвам, че ти не трябва да си изразяваш емоциите, желанията и да имаш отношение към вашата връзка. Напротив! Ти не си статист. Не ви знам скандалите за да ги коментирам. А и не ми и пука. Но от написаното от теб, нямам критика към поведението ти. Критиката ми е единствено към въпросния майндсет "аз ще чупя пък той ще оправи нещата, защото е мъж".
Ти трябва да имаш своя граница за ролите в отношенията, и ако той не се вписва, или не те допуска ти да се впишеш, то счупеното не се лепи. То се чупи просто защото не работи. И защото мястото трябва да бъде заето от друго. Работещо.
Вече дали реално са ти основателни мотивите, само ти си знаеш.
Успехи
Активен
stone
PuP Hero
PuP Форум ЗвЕзДа
*
*
*
*

Репутация: +1064/-132
Неактивен Неактивен

Публикации: 3991



Профил
« Отговор #2 -: Април 04, 2022, 07:23 »

Момчето има игра. Притежава "тъмната триада" от качества, както ги наричат психолозите - нарцисизъм, манипулативност, психопатия. Жените много си падат по това, както се вижда от поста на авторката.
Друг коментар не знам какъв да дам. Ме им е лесно и на жените. Или трябва да си хванат някое "добро момче", с което ще им е скучно, или някакъв ей такъв тип.
Активен
ifresh
PuP Masterpiece
PuP Форум Гуру
*
*******
*
*

Репутация: +496/-22
Неактивен Неактивен

Публикации: 759



Профил
« Отговор #3 -: Април 08, 2022, 23:51 »

Здравей Verona,

Mладостта и неопитността е склонна да води до подобни резултати. Хубавото е, че не гледаш на всичко това през призмата на гняв, омраза или вътрешно недоволство. По-скоро ти е интересно защо нещата се получават по този начин.  

Всичко, което ти се е случило е закодирано в самата теб, в твоя характер, в женското начало и сблъсъка с мъжкия начин на поведение и реакция. Всичко, което ти преживяваш е в резултат на твърде голямото ти търпение и липсата на граници в отношенията ти с другите.

Желанието да бъдеш търпелив, да бъдеш мек с другите, може да води до добри резултати, когато имаш насреща подобен тип хора или хора, които те уважават и зачитат. Това е и първото, което е нужно да си задаваш в отношенията с другите хора - уважават ли ме, зачитат ли моето пространство, оценяват ли ме. Няма значение дали е гадже, приятел, колега или друг близък човек. За да разбереш с кого си имаш работа е нужно да бъдеш пряма и да реагираш веднага, когато хората не се съобразяват с теб и не те уважават, а не да преглъщаш нещата. Това не е толкова лесно, но няма как да излезеш от този порочен кръг, ако не се научиш да изразяваш това, което не одобряваш, без значение с кого.  

Активен

Ние не виждаме нещата такива, каквито са. Виждаме ги такива, каквито сме ние.

http://ivonechovski.wordpress.com/
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines