Нещо не е наред с мен

[Baby_951]

Привет!

Искам да ви питам за нещо много странно което ми се случва . На последък имам нещо като проблем с жените ( паник атаки)  . Трудно ми е да говоря с тях . Не усещам намеците им жестове нищо . Говорим си само общи приказки .

Това е малкия дявол сега идва и странния дявол . Когато съм с приятел и неговата приятелка дойде до нас аз спичам . Не знам какво да си говоря с нея как да се държа като цяло. Почва едно притеснение в мен че ако се отпусна говоря ще стане така че моя приятел ще си помисли че е хатесвам . И почвам една дистанция по някой път само по едно студено здрасти и чао и толкова .Гледам ги другите си говорят спокойно само аз мълча . По някой път и аз казвам по нещо . Но това чуство ми дойде близките две три годинин просто не му обръщах внимание .

Но имам и съмнение че това се появява и при разговори с хора . Примерно да сме 2-3 човека няма проблем говоря си но повече ли сме млъквам пак стоя и слушам .

Това нещо не е нормално . Аз ли съм полудял не знам .

На някой нещо подобно да се е случвало. И ако може да каже от къде идва че става много зле с времето .
Даже ме ме питаха дали е харесвам .
 А за приятелите защо мълча .
Това ме мъчи доста .

Благодаря ви !

[Shark__]

Здравей,

Човече, единственото което мога да ти кажа, е да потърсиш помощ от психотерапевт. Но някой дето е психо-телесно ориентиран, за да може да извеждаш цялото това притеснение и напрежение за което говориш от тялото. Защото то изглежда, че се натрупва и не се освобождава. А да стигнеш и до паник атаки, означава, че нещо много сериозно се случва с това да се тригърват/задействат всеки път емоциите ти в такива ситуации.

Изобщо, паник-атаката знаеш ли какво е? Паника - тялото се паникьосва, изтрещява, не може да търпи дадена ситуация... и АТАКА - искаш да атакуваш това което те застрашава. Ся кажи ми - ше водиш борба/битка с ония мацки ли:)? Или с приятелите ти? Много са страшни ли? ...  ...

Най-напред трябва да знаеш какво провокира тия емоции. Има мисли преди това. Какви са? Не може да ми кажеш, че не знаеш. Ако не знаеш, значи че много ти е паднало нивото на настроение, от там енергия на тялото и не можеш дори да забележиш какво се случва. А това е много кофти.

В същото време, не споделяш своята социална активност каква е? Това също може да оказва ефект. Като цяло, изобщо не си единственият който в последните 2 години изпада в подобни дупки (знаем що).

Та... пак ще апелирам, да се обърнеш към професионалист за помощ; който може да анализира какво се случва, и в същото време да изразяваш това което е отвътре... и лека по лека, да отработваш в ежедневието това което сте анализирали. Иначе само с мислене и "аха, идва ми от там," каам ти опит, нема да стане. И имай предвид, че тия неща няма да се решат бързо. Може да ти отнеме и година. Може и повече. Зависи как работиш, колко много искаш тези неща да спрат и да се оправят и тн. и тн. И най-вече - готов ли си да потърсиш помощ? Щото ако не си, ми сори bad news, може да задълбочиш единствено.

[Soilworker]

Интересно,
но с мен често се случва същото, основно когато съм в компания с не-толкова добре познати хора...

[Dankata]

сега идва и странния дявол . Когато съм с приятел и неговата приятелка дойде до нас аз спичам . Не знам какво да си говоря с нея как да се държа като цяло. Почва едно притеснение в мен че ако се отпусна говоря ще стане така че моя приятел ще си помисли че е хатесвам .

Всички мои приятели с жени знаят че аз харесвам техните жени. На най близкия от тях даже му казах- Ако не й направиш деца скоро аз ще й направя. Познаваме се добре и знаем кога се шегуваме и каго сме сериозни.
Колкото до твоя приятел кое е най лошото което може да се случи ако прегърнеш приятелката му, целунеш я по бузите, кажеш й колко си щастлив че те двамата са заедно и че ги смяташ за перфектна двойка?
Тия две-3 години направиха така че да се страхуваме от елементарни приятелски отношения. Успех в усилията и целите!