Elektron
|
 |
« -: Септември 14, 2022, 21:54 » |
|
В кратце: Две нови колежки на работа, аз-старо куче, всичко мога, всичко ми е ясно, всеки ме познава. Едната ми грабва вниманието и я почвам почти веднага. Бъзик, бъзик, цигара, рапорт, пак бъзик. Леко кино, показвам и някои особености по нейното тяло. Тя се кефи(ама и аз и се кефя ква е темпераментна) и разправя за сериозния и приятел, аз си правя игнор , зер кервана си върви. Другата колежка не я игнорвам, но внимание обръщам основно на тая. Поканвам за кафе след работа-имала да прави нещо важно. В тоя момент ни прекъсват и я извикват-язък, останах без телефон. Така и не я видях повече през деня. На другия ден нея я няма, ама реших да играя и другата-скучновата, леко срамежлива. Пак по същия начин, ама тоя път опарен от вчера искам телефон по-рано, да не изчезне и тая нанякъде. Бъзикът не върви толкова, малко изкуствен, но върши работа, просто не ме кефеше толкова(май тука сбърках). След два дни звъня, не вдига, но върна обаждането: Аз: Търся едно девойче, което много обича .... Тя: Смее се Аз: Утре в 4 на ..... ще можеш ли? Тя: Обещала съм...., няма да мога Аз: Да не вземе да се преумориш.. След 4дена звъня, пак не вдига, но връща обаждането: Аз: Ако всички вдигаха толкова бързо, A1 щеше да фалира Тя се смее. Аз: Бъзиквам я нещо за миналият разговор, но нещо не се сеща. Светна ми лампата, тая ме кара по тъча. Аз:Утре в 3 те чакам на ..... Тя:Няма да мога, трябва да уреждам едни документи на приятеля ми(сефте споменава) Аз: Игнорвам това за приятеля. Викам тая блъфира. Взе да ми омръзва. Аааа аз звъня само 2 пъти, другият път ти ще звъннеш. Тя:Добре Трия номера аз, щото знам, че няма да звънне. След 2 дена някъв номер звъни, вдигам, то тя. Била свободна. Нямам време за разговори. Казвам и къде и в колко и да си сложи едни специални обувки и затварям. Отивам на среща-закъснява. Нищо ново под Слънцето. Чакам 10мин и ако я няма си ходя. Изпреварва ме със SMS-дали оставало. Аз връщам: Ще си платиш скъпо за това закъснение. След малко идва. Аз:Ти що закъсняваш?! Къде ти е книжката, да пиша закъснение? Тя: Смее се, почва обяснения. Кой пише в студ. книжка закъснение? Аз:Важното е, че аз пиша. Повеждам я към кафето с диванчета. Бъзиците извират от мен, все намирам за нещо да се хвана. Често чупя рапорта. Смее се, радва се, ама стои като дърво. Пълна балтия. Стигаме, соча сепарето. Сяда срещу мен-нищо ново. Правя коментар за интервю, удрям с ръка до мен, тая нещо измрънква-така била свикнала. Премълчах(а трябваше да я оставя да си води интервюто сама, ама викам айде колежка е, не е от улицата). Мисля си аз-така няма да стане, пием едно бързо и на пейка, там иска не иска няма избор. В последно време открих, че добре ми се получава да ги иронизирам. Изтренирах го. Хващах се за всичко-обувки, коса, дрехи, феминизъм. Оставях я да споделя. Смееше се и уж се кефешe, ама не мога да изградя привличане. Уж удрям здраво емоциите, тя често изпада в обяснителен режим, ама привличане-йок. Няма искрици, седи като бамбукова пръчка. Бях решил да зарежа сексуализацията-струваше ми се задръстена и неопитна(и тук май обърках). Барем като не вървяха нещата, да бях пробвал, докъде ще стигна-имаше моменти. Примерно за чантичката-"не ми казвай, че тука носиш кондоми. Е, да, то тая чанта от Зрънчо макс 2-3 да събере". Чак малко ме е яд. Ставаме, плащам сметката-вади пари. Бъзикам я нещо за математиката, както и че чак 12ти клас съм се оправил с таблицата за умножение. Избирам пейка. Сяда скована. Заставам на 45градуса и почвам киното. Говоря нещо, пипам връхчетата на косата, бъзикам я като се окъпе дали става като бухал. Капка привличане няма, смее се и е забавно. Гледа напред, чат пат прави очен контакт. Пристъпвам с два пръста към нея-тя мърда с два. Спирам за малко. Продължаваме разговора. Оставям да си говори, като от време на време само повеждам нанякъде. Бахти-трябваше поне малко да запали. Започва да ми е скучно-имам чувството, че тренирам на обучителна кукла. Енергията почва да ми пада. Заговарям пенсионерите до нас-имаха куче. Хващам Дзвера и го слагам между нас. Тя пък много обичала помияри. Леко скъсявам дистанцията, ама привличане няма. Вече се поизтощих. Тая от начало не ме кефеше много, сега-хептен. Мислех да карам до Кис-клоуз-отказах се. Викам не си струва инвестицията. Айде да приключваме. Казвам и, че трябва да тръгвам. Разделяме се. Трия номера-няма да ми пълни указателя. В началото бях доволен от себе си. Никакви рутини не ползвах. Всичко извираше от мен, та разговора винаги водех на някъде-от феминизма до препоръката ми за Гинко Билоба-зер ползвам я през ден.. Доминирах я. Чупех често рапорта. Реагираше и се кефеше. Но главния проблем-нула привличане. Ама нула. Никаква поляризация. След всичко това тя трябваше да се заиграе. Минаха 15мин и ме хвана яд-и без това не вървяха нещата, поне да бях пробвал нещо по-дръзко и директно, нещо сексуално. Може и грешка да беше, че си я поставих за таргет без да ме привлича особено. Усещах, че бързо губех енергия-особено накрая. Вървя и анализирам какво можеш да подобря. И щото ми беше станало леко тъпо, все пак АФЦ-слабостите от миналото точно това чакаха, реших, че ще се възнаградя сладолед. Ама сладоледаджийката готино момиче. Ама съм леко уморен, гледам само 3 баки сладолед останали, ще я действам тая. Аз:Голям избор имаш Тя:Да(смее се) Аз:Човек да се чуди какво да си избере Тя:смее се Аз:Тоя сладолед да не си го правила ти? Тя:Не(пак се усмихва) Аз:Не можеш да ме излъжеш, по някоя бабина рецепта си го забъркала(взе да спича, ама аз си правя кефа) Аз:Може с теб тия дни да пием кафе Тя:Съмнявам се, имам си приятел-тук яко спече, взе да трепери гласа, ще изтърве сладоледа. Аз стоя спокоен като статуята на Георги Димитров Аз: ООО, аз пък колко приятели имам...брой нямат Тя: Имам си сериозен приятел(вече срича от притеснение) Аз: Бял ли е, за сериозен разбрах?(това се роди на момента) Тя:Заповядайте-подава сладоледа. Аз вече в добро настроение се прибирам вкъщи. Нищо сет, ама го направих ситуационно и бях страшно спокоен. Чак ми стана смешно за момичето-тя същата пациентка като мен при отваряне на първи сет за деня. Напредвах-това беше важното. Та и срещата, и сета не са с щастлив край. Бях спрял да заговарям от цяла вечност и сега трябва пак да точа бръснача, което си е трудно. Няма да се разсърдя, ако някой опитен хвърли някой коментар по срещата. Все си мисля, че не е само моя вината. Можех и по-добре да го изиграя, ама не беше и зле. Стига де, то на улицата някои имат по-изявен интерес от тази.
|