Странна първа среща-неуспешна

[Elektron]

В кратце: Две нови колежки на работа, аз-старо куче, всичко мога, всичко ми е ясно, всеки ме познава.
Едната ми грабва вниманието и я почвам почти веднага. Бъзик, бъзик, цигара, рапорт, пак бъзик. Леко кино, показвам и някои особености по нейното тяло. Тя се кефи(ама и аз и се кефя ква е темпераментна) и разправя за сериозния и приятел, аз си правя игнор , зер кервана си върви. Другата колежка не я игнорвам, но внимание обръщам основно на тая. Поканвам за кафе след работа-имала да прави нещо важно. В тоя момент ни прекъсват и я извикват-язък, останах без телефон. Така и не я видях повече през деня. На другия ден нея я няма, ама реших да играя и другата-скучновата, леко срамежлива. Пак по същия начин, ама тоя път опарен от вчера искам телефон по-рано, да не изчезне и тая нанякъде. Бъзикът не върви толкова, малко изкуствен, но върши работа, просто не ме кефеше толкова(май тука сбърках). След два дни звъня, не вдига, но върна обаждането:
Аз:
Търся едно девойче, което много обича ....
Тя: Смее се
Аз: Утре в 4 на ..... ще можеш ли?
Тя: Обещала съм...., няма да мога
Аз: Да не вземе да се преумориш..
След 4дена звъня, пак не вдига, но връща обаждането:
Аз: Ако всички вдигаха толкова бързо, A1 щеше да фалира
Тя се смее.
Аз: Бъзиквам я нещо за миналият разговор, но нещо не се сеща. Светна ми лампата, тая ме кара по тъча.
Аз:Утре в 3 те чакам на .....
Тя:Няма да мога, трябва да уреждам едни документи на приятеля ми(сефте споменава)
Аз: Игнорвам това за приятеля. Викам тая блъфира. Взе да ми омръзва. Аааа аз звъня само 2 пъти, другият път ти ще звъннеш.
Тя:Добре
Трия номера аз, щото знам, че няма да звънне.
След 2 дена някъв номер звъни, вдигам, то тя. Била свободна. Нямам време за разговори. Казвам и къде и в колко и да си сложи едни специални обувки и затварям.
Отивам на среща-закъснява. Нищо ново под Слънцето. Чакам 10мин и ако я няма си ходя. Изпреварва ме със SMS-дали оставало. Аз връщам: Ще си платиш скъпо за това закъснение. След малко идва.
Аз:Ти що закъсняваш?! Къде ти е книжката, да пиша закъснение?
Тя: Смее се, почва обяснения. Кой пише в студ. книжка закъснение?
Аз:Важното е, че аз пиша.
Повеждам я към кафето с диванчета. Бъзиците извират от мен, все намирам за нещо да се хвана. Често чупя рапорта. Смее се, радва се, ама стои като дърво. Пълна балтия. Стигаме, соча сепарето. Сяда срещу мен-нищо ново. Правя коментар за интервю, удрям с ръка до мен, тая нещо измрънква-така била свикнала. Премълчах(а трябваше да я оставя да си води интервюто сама, ама викам айде колежка е, не е от улицата). Мисля си аз-така няма да стане, пием едно бързо и на пейка, там иска не иска няма избор. В последно време открих, че добре ми се получава да ги иронизирам. Изтренирах го. Хващах се за всичко-обувки, коса, дрехи, феминизъм. Оставях я да споделя. Смееше се и уж се кефешe, ама не мога да изградя привличане. Уж удрям здраво емоциите, тя често изпада в обяснителен режим, ама привличане-йок. Няма искрици, седи като бамбукова пръчка. Бях решил да зарежа сексуализацията-струваше ми се задръстена и неопитна(и тук май обърках). Барем като не вървяха нещата, да бях пробвал, докъде ще стигна-имаше моменти. Примерно за чантичката-"не ми казвай, че тука носиш кондоми. Е, да, то тая чанта от Зрънчо макс 2-3 да събере". Чак малко ме е яд. Ставаме, плащам сметката-вади пари. Бъзикам я нещо за математиката, както и че чак 12ти клас съм се оправил с таблицата за умножение.
Избирам пейка. Сяда скована. Заставам на 45градуса и почвам киното. Говоря нещо, пипам връхчетата на косата, бъзикам я като се окъпе дали става като бухал. Капка привличане няма, смее се и е забавно. Гледа напред, чат пат прави очен контакт. Пристъпвам с два пръста към нея-тя мърда с два. Спирам за малко. Продължаваме разговора. Оставям да си говори, като от време на време само повеждам нанякъде. Бахти-трябваше поне малко да запали. Започва да ми е скучно-имам чувството, че тренирам на обучителна кукла. Енергията почва да ми пада. Заговарям пенсионерите до нас-имаха куче. Хващам Дзвера и го слагам между нас. Тя пък много обичала помияри. Леко скъсявам дистанцията, ама привличане няма. Вече се поизтощих. Тая от начало не ме кефеше много, сега-хептен. Мислех да карам до Кис-клоуз-отказах се. Викам не си струва инвестицията. Айде да приключваме. Казвам и, че трябва да тръгвам. Разделяме се. Трия номера-няма да ми пълни указателя.
В началото бях доволен от себе си. Никакви рутини не ползвах. Всичко извираше от мен, та разговора винаги водех на някъде-от феминизма до препоръката ми за Гинко Билоба-зер ползвам я през ден.. Доминирах я. Чупех често рапорта. Реагираше и се кефеше. Но главния проблем-нула привличане. Ама нула. Никаква поляризация. След всичко това тя трябваше да се заиграе. Минаха 15мин и ме хвана яд-и без това не вървяха нещата, поне да бях пробвал нещо по-дръзко и директно, нещо сексуално. Може и грешка да беше, че си я поставих за таргет без да ме привлича особено. Усещах, че бързо губех енергия-особено накрая. Вървя и анализирам какво можеш да подобря.
И щото ми беше станало леко тъпо, все пак АФЦ-слабостите от миналото точно това чакаха, реших, че ще се възнаградя сладолед. Ама сладоледаджийката готино момиче. Ама съм леко уморен, гледам само 3 баки сладолед останали, ще я действам тая.
Аз:Голям избор имаш
Тя:Да(смее се)
Аз:Човек да се чуди какво да си избере
Тя:смее се
Аз:Тоя сладолед да не си го правила ти?
Тя:Не(пак се усмихва)
Аз:Не можеш да ме излъжеш, по някоя бабина рецепта си го забъркала(взе да спича, ама аз си правя кефа)
Аз:Може с теб тия дни да пием кафе
Тя:Съмнявам се, имам си приятел-тук яко спече, взе да трепери гласа, ще изтърве сладоледа. Аз стоя спокоен като статуята на Георги Димитров
Аз: ООО, аз пък колко приятели имам...брой нямат
Тя: Имам си сериозен приятел(вече срича от притеснение)
Аз: Бял ли е, за сериозен разбрах?(това се роди на момента)
Тя:Заповядайте-подава сладоледа.
Аз вече в добро настроение се прибирам вкъщи. Нищо сет, ама го направих ситуационно и бях страшно спокоен. Чак ми стана смешно за момичето-тя същата пациентка като мен при отваряне на първи сет за деня. Напредвах-това беше важното.
Та и срещата, и сета не са с щастлив край. Бях спрял да заговарям от цяла вечност и сега трябва пак да точа бръснача, което си е трудно. Няма да се разсърдя, ако някой опитен хвърли някой коментар по срещата. Все си мисля, че не е само моя вината. Можех и по-добре да го изиграя, ама не беше и зле. Стига де, то на улицата някои имат по-изявен интерес от тази.

[btw]

Преиграваш доста. В стремежа си да си готин, и да излезеш готин, се насилваш, и това то остава единствената фикс идея. Скоро някой ме питаше за майтапите, и какво ще рече да преиграваш. Точно това. Перфектен пример. На практика, ако теглиш чертата от гледна точка на динамиката, ти си единствения който инвестира, както емоционално, така и с действията си.

Нямаш никаква идея какво е да чупиш рапорт. Всъщност да чупиш рапорта, означава точно това от което се опитваш да се скриеш зад маската на всичкото това преиграване.
Означава да остане неловко. Означава да изглеждаш груб задник, или дори темерут, но ти да оставиш нещата така. Да не предприемеш никакво действие да замазваш ситуацията. И да се чувстваш комфортно в неловкостта. Да пиемеш, че може да те помислят за невъзпитан, недружелюбен, и това да не те изпълва с напрежение.

Милион пъти съм го казвал, но всъщност за да създадеш привличане, изобщо няма нужда да си забавен.

Не си направил такова, защото просто действията ти, поведението ти не е в посока създаване на привличане. Напротив, действията ти къртят привличането.
Привличане се създава с действия на отдръпване, с действия тип "далеч", и с къртене на рапорта. Но това не е пикантна шега. Къртене на рапорта означава с поведението си, открито и прямо да демонстрираш неодобрението си към други хора и/или към техни действия, без да се опитваш да ги завоалираш или прикриваш зад шеги.
Къртене на раорта означава да се отдръпваш, и неприкрито да извършваш спад или липса на интерес към друга личност и/или комуникацията с нея.

Също прави впечатление веднага, че си мек, и бързаш да го оправдаеш, както пред себе си, така и пред другите, с това: "принципно бих я зарязал, ама айде колежка е, не е някоя от улицата".
Защо го пишеш изобщо. Другия път ще е от улицата и ще бъде "принципно бих я зарязал, от улицата е, ама айде с жълти обувки е".
Дори да имаш принцип, да не играеш супер хард с колежки, то или изобщо не играеш, или ако играеш, би следвало да си наясно с принципа си, и твоята граница, и да разбираш, че не можеш да си на 100% от играта си, и да не го споменаваш изобщо. Но на мен ми е ясно, че проблема не е в това, че е колежка, а в това, че хем боли, хем сърби. Няма нужда според мен, да ставаш веднага, на първата греда, но трябва да имаш поведение, и трябва да имаш топки, когато се наложи и удоариш достатъчно греди да я отсвириш открито. Без шеги.

Другото което прави впечатление. Два пъти и триеш номера за няколко дни. Като дългогодишни гаджета. Много си лесен. Защо го записа веднага след като звънна.
И на мен ми се е случвало, но го записвам едва когато видя какво ще излезе след срещата/срещите. И дали има смисъл изобщо да го записвам отново. И дали ще получа, това което искам.

И последното е логистиката, но просто няма смисъл да я обсъждам. Тя в случая не е проблем. Проблемите произлизат от горните неща

[Elektron]

Мерси, btw. Подобен коментар чаках. Няма да се оправдавам. И аз съм наясно, че ни вътрешната, ни външната игра са ми добри. Лутаме се насам-натам, друг път няма. Понякога съм на прав път, понякога не.
Ама пък имам една кофти черта-упорит съм като магаре. И докато не се "очовеча", няма да спра да играя. Всяка седмица излизам да заговарям, чат-пат и два пъти седмично. Прогрес има-при това ясен.
А че сърби-вярно е.
Когато казах, че е колежка, може би вярно се оправдах пред себе си. Ще я виждам занапред доста пъти.
Що съм я изтрил-ясно ти е. Това е псих. трик. Макар и далече от АФЦ, тези мисли чат- пат ме спохождат. Как да ги боря? С действие, със заговаряне и малко вътрешна борба.

[BattleMage]

Какво толкова го мислиш. Тя ти го каза. Има си гадже.
Освен че си се престарал като цяло не виждам проблема в играта ти, добра е. И защо трябва непременно да държиш да бързаш да клоузваш на първа среща особено колежка която ще виждаш почти всеки ден - точно от бързането ти идва това преиграване. Замисли се, най-малко ако наистина си има приятел и трябва повечко време с теб - а теб тя не те кефи, и ти само бързаш към крайния резултат.
Смятам се е съгласила от уважение защото си настоятелен колега с по висок ранг да речем/старо куче. Ти и казваш "Аааа аз звъня само 2 пъти, другият път ти ще звъннеш" , има вероятност да се е почувствала застрашена за работата си по някакъв начин имайки предвид опита ти да я водиш и доминираш постоянно, затова ти е върнала обаждане.
Къде вика btw ти си пре-инвестирал, не играл далеч изобщо, а просто си пускал негове-шеги с идеята да чупят рапорт - неуспешно, докато тя е чакала просто да мине времето за да си ходи и после да разправя на гаджето си как някакъв досаден колега я карал да излизат.
Все пак сега можеш да си я игнорваш на първо време, а след някой друг ден да я играеш далеч без особено да инвестираш в каквито и да е очаквания.
След този контраст от силен интерес към нулев интерес, може да се събуди някакво привличане у нея, но няма да се случи заради първото ми изречение.
Постави се в главата на мацката, защо да си прецака да речем сериозната връзка за да се изчука с някой който дори не я смята за толкова привлекателна. Имай достойнство към себе си, и уважение към мацките, и по-добре ги пропускай такива сетове.

[btw]

....

Не съм сигурен, че разбра какво ти написах.
Горните грешки сами по себе си, не са ти проблем. Те ще те издънят с тази мацка, при следващата няма да ги има, и тя ще върже.
От къде според тебе ги забелязвам м/у 5 къси реда, където не съвсем умело се мъчиш да ги скриеш. Не ти ли идва на акъла, че ги допускам същите. Особенно като не съм играл от дълго време, и изляза на някоя среща, срещата е чиста климатизация изпълнена със същите балъщини като твоите. Мислиш ли, че добри играчи не допускат подобни грешки (може би не чак толкова много на тесте), но на тях им се получава все пак.
Проблема е точно в опита ти да ги прикриеш. И да не признаваш пред себе си, когато бъркаш с дадено действие. Ти ако със себе си не си открит, с кого да си? И кво изобщо пазиш? Меките чувства на жалкото си его. Да гори.
Докато не си открит към теб, няма излизане от това лутане. Как да стане, като умишлено не виждаш това което ти трябва.
Но когато си открит и честен със себе си, ще допуснеш грешките с тази мацка. Ще видиш грешките си. Че сам си прецакал нещата с балъщини.
Ще е горчиво. При следващата мацка, няма да искаш горчилка. Дресирай това его да работи за теб (за това е създадено). Не му робувай на прищявките.
И втората мацка ще върже.
Няма да имаш нужда от мен, или от някой друг във форума да ти сочи грешките. Защото просто си ги знаеш.