Как се справяте с успехите на хората около вас ?

[fuckedup]

Не намерих по-подходящ раздел, за да пусна темата, затова реших да я пусна тук, тъй като е свързана с професионалните успехи/неуспехи и пари.
Първо малко за мен. Мъж на 34 години съм. Имам хубава работа, която много харесвам и работя с кеф. Доходите, които имам са хубави и ми позволяват да живея хубаво без да се притеснявам за пари.

Последно време въпреки написаното по-горе имам усещането, че не изкарам достатъчно и че може още и още, за което правя всичко възможно. Нещата ми се получават донякъде, но не спирам да копам и т.н., да вървя само напред.

Какво се случва нататък като лично мое усещане, за това къде се намирам аз и къде са хората около мен..
Не съм завистлив човек и успехите на хората ме радват. Сиреч не мисля никому зло, а напълно обратното като видя някой да се справя по-добре от мен дори и в напълно друго поприще, гледам как да го настигна и да бъда още по-успешен.

Последно време обаче, мои приятели и познати, започват много да ме изпреварват, което ме кара да се чувствам отвратително. Усещането е, че все едно изоставам в личен и професионален план.
Давам пример.
1. Мои близки роднини станаха доста богати хора с много възможности. Радвам се за тях и не очаквам нищо от тях като финанси например, но постоянно в главата ми е как да ги настигна.

2. Мои приятели от ученическите години вече са женени имат деца. Вчера ги видях на по бира. Беше много приятно и се радвам за тях. Същите ми разказваха, че и при тях нещата са потръгнали. Единия е доста напред, а другия близо до мен, но пак имам усещането че изоставам, което ме кара да се побърквам.

В случая говорим и за личен план, защото след последната ми дълга връзка минаха 7-8 месеца и съм ерген. Тук говорим за изоставане в личен план, защото при мен е работа и после се прибирам грохнал. Хората са семейни, а аз тотален ерген... От към финанси както казах с единия сме доста близо, но с другия разликата е много голяма.

Имам усещането, че съм се вкарал в някакъв порочен кръг, от който мога да изляза, само ако аз съм на върха на "хранителната верига"...сиреч, аз да имам най-много от всичко, което искам. Усещането е отвратително от една страна, защото ме смазва. От друга страна мозъка ми започва да мисли нови и нови опции в моята сфера, за това как да изкарам повече и повече, което е много хубаво и голям плюс, но също така много изтощително.

Нахвърлях някакви мои мисли и се надявам да не съм единствения с този проблем и да намеря съвети от вас. Няма общо с пикъпа, който за съжаление не ми върви, но пък също е важна тема за един мъж, поне по мое мнение.

[StefanS]

Завистта е нещо което никог ане съм изпитвал, дори в най-мизерните си години. Просто никога не ме е вълнувало кой какъв е и колко има. Важното е аз какво съм имал и какво съм искал. Така ще остане и занапред.

Животът е Маратон, не е спринт на 100 метра. Днеска имаш, утре нямаш. За да завършиш ПЪРВИ, е важно ПЪРВО да завършиш. Точки и бонуси за атрактивно бягане не се присъждат.

Чарли Мънгър в тазгодишната конференция каза много интересни неща за завистта: https://www.youtube.com/watch?v=VNf6hLDxics

И друг път е говорил / писал за нея (точка :
https://fs.blog/great-talks/psychology-human-misjudgment/
Това съм го разпечатал и често препрочитам, всичко е взаимосвързано.

В другите теми и Илиан и btw са ти дали добри съвети и насоки. Проблема ти е по-скоро в главата. Дали си за психолог, не знам, но знам че сам можеш да си бъдеш такъв. Нарича се CBT - cognitive behavioral therapy. Вадиш лист, химикал и започваш да пишеш - търсиш сам отговорите в себе си - защо, как, кога се появяват тия неща. Трябва да си честен пред себе си, едва ли ще е нещо по различно при теб.... накрая все опира че човек иска да бъде приет и оценен (acceptance), иска признание, уважение все такива неща. При всички случаи е интересно и ще научиш много за себе си.

Следващоото най-добре което ми е помогнало е на Дж. Питърсън - self-autoring,-а. За втори път последните 5 години го правя, ами коренно различни неща се случват/ са се случили. И то е основано на основата на CBT-то.

Ето ти един пример който винаги, ама винаги ме размисва. Виждаш някаква лимузина/яка кола/жена/продукт която те кефи и си казваш - "ех ако имах такава кола, хората щяха да гледат на мен с уважение / с други очи / нещо подобно."
А не си даваш сметка, че човекът вътре в тази кола си е мислел абсолютно същото което ти е в главата на теб в този момент. А ти дори не си видял самия човек, още по-малко си си помислил - "уважавам го много тоя човек, виж каква кола има". Толкова някой ще си мисли за тебе ако имаш/притежаваш/показваш каквото и да било.

Всичко това признание, уважение и останали неща трябва да идва и да го получаваш от тебе самия. Ти, ти и само ти да си бъдеш съдник. Винаги ще има по-по-по от тебе и по-богати и по-красиви и по-успешни и каквото се сетиш.
Какво ти пука кой колко пари има, когато джоба ти е пълен и можеш да си позволиш всичко което искаш/пожелаеш.
Какво ти пука кой колко е силен, когато ти самия можеш да вдигнеш 2-3 пъти теглото си на мъртва тяга.
Какво ти пука кой колко е красив, когато ти си боцкаш редовно мацки които те кефят.
какво ти пука кой какво и колко работи при полжение че ти правиш нещата с кеф.....

[Shark__]

Провокиран от твоя пост, реших да пусна една нова тема: Ти си скучен < отново в този раздел. Няма да е зле да я прочетеш fuckedup, а и всеки който е на твоето дередже.
================
Прочетох поста... и видях доста вътрешни конфликти.

Братле, проблема ти идва от начина на мислене, то е ясно. Но какво всъщност се случва.

Че завист имаш, си  я имаш. Но в същото време да твърдиш, че и се радваш на успеха на другите... докато се "побъркваш," че са по напред - не е ок.

Или се радваш, и само можеш да кажеш някакви благи думи, и туй то. Или гледаш да си по добър, както казваш, като в същото време може да се допиташ до тях кое как са направили и тн.

Ама не. Ти избираш и да се самообвиняваш > не съм достатъчно добър, явно... щом се справят по добре от мене.

А, не си ли чувал че забавлението е най големия фактор докато правиш всички тези неща? Жени, пари, личен успех и т.н.?

Мерилото за успех е забавлението.

Аз не виждам да се забавляваш. Виждам само някакво вайкане под формата на завист, и "тъмни" планове как да си по успешен от тях и да изкарваш повече пари.

Брат, повечето пари...няма да те направят по щастлив. Ако смяташ, че това е мерилото... лъжеш се.

Според мене си имаш някакви вътрешни конфликти. Ту искаш това, ама и това...ама това пък не "ти дава мира," защото нямаш онова...


Та, мисля, че тука някой ти беше казал да си направиш анализ. Ако не можеш сам,  наистина не е зле да се обърнеш към някого който може да ти помогне.

[BattleMage]

Льол... Това е за раздел анонимни психолози. Очаквах да си на около 22, не на 34. Казваш че няма общо с пикапа, а точно проблема с жените те е довел тук. "Какво значи за съжаление не ми върви" ? Не ти върви защото не полагаш никакви необходими усилия за да ти провърви. Кръстил си се фъкдъп защото проблемът ти е че бягаш от това което действително искаш (жени), и на всичкото отгоре се фокусираш върху това което нямаш - а не върху това което имаш. "Богатството не се състои в притежаването на големи притежания, а в това да имаш малко желания." – Епиктет.
Съвсем биологично на тези години ти се иска вече да мислиш как ще се ориентирваш към семейство. Може би и роднини те притискат. Вашите чакат внуци от както си станал на 20 сигурно.
 
Практикувай повече благодарност. Всеки ден вземай по лист хартия и пиши по 10 минути за всичко което имаш и си преживял. Може да са били прекрасни преживявания или неща които да допринесли да станеш човека който си днес.
Вярвам ти, че се радваш за другите. Това което те души, е че бягаш от нещата които искаш, и това води до проблеми със самоувереността, и вътрешната ти игра. Какви хобита имаш, какво обичаш да правиш освен да работиш и да тъжиш върху неуспехите си. Не можем да избягаме от себе си или да купим себе си. Говориш главно за доходи и нищо за другите важни неща които са част от 4-та квадранта на щастието Пари/Здраве/Семейство/Връзки-отношения. Разчиташ на материалното както повечето NPC-та в матрицата. Мериш си портфейла с другия и се наричаш ерген. Нямаш достатъчно обективност за да си в съзнание да разбереш кои мисли и емоции ти пречат за да предприемеш правилните действия. Пробвай да медитираш и да слушаш позитивни аудио книги по темата, мозъка ти ще започне да дава решения. Имаш нужда от доста работа, но като цяло си в по-добро положение от една камара народ. Споко. Където е текло пак ще тече. Когато си хванеш жена, ще я държиш здраво и няма да стъпиш повече тук. Мое мнение. Все пак ако искаш да си разменим местата. Аз съм на 41, работя на минимална заплата, на сухо съм от 6 години и живея с баба си. Шегувам се, но има и такива хора които не страдат чак толкова.