На скоро се преместих във Варна, от малък град в който последно живях няколко години. Играта ми там беше много закърняла, Сега обаче съм решил да я оправя.
Неделя, 23.10.2022. Часът е около 12:00 и след като съм закусил (да аз закусвам по обяд) се глася да слизам към спирката и да си хвана рейс за център. Имах “бизнес среща” да речем, с 3-ма коча.
Малката с книгата в рейса. Качвам се в рейса, през задната врата, и веднага виждам мацка с книга на обратните седалки. Сядам до нея и веднага я питам какво чете. Книга за йога ми вика. Казвам и че ми се струва като твърде голяма инвестиция от към време, и и казвам че аз гледам йога в Ютуб. Тя казва да, и така може. След това и викам няма лошо, когато прочетеш книгата може би ще ме научиш на нещо ново. Супер спокойно и любезно й говоря без въобще да сексуализирам разговора. След това я питах на колко години е, виждаше ми се на около 20, ама вика 10ти клас, викам охоо ама ти си била малка изненадах се аз. Стана и напусна мястото. Когато тръгнах да слизам от рейса видях че се е преместила на предните седалки. Стана ми смешно, не знаех че съм толкова страшен, въпреки че не съм :]
Германката с пръстените.В 12:50 почти съм на входа на морската. Звъня на единия да видя на къде е, вика след 5-10 минути съм там. Ок си викам, перфектно таман за 1-2 сета, тука гъмжи от хора и са бях наежил след малката в автобуса. Почнах да са влача леко колкото да не съм като паметник и сканирам като терминатора за таргет която да е сама, да не е на повече от 30г, да не е на по-малко от 18, да не е грозна, да не е твърде кифла, да няма нещо друго странно по нея и тн знаете как е.
На дълбоко ниво, забелязал съм че с времето започваш да познаваш кои сетове си заслужават и кои не. Кои потенциално ще са успешни към клоуз, и с кои имаш по-малък шанс. Дългосрочно това филтриране преди апроуч спестява много време и разочарования, но най-вече увеличава средностатическата успеваемост. Обаче трябва да се внимава, защото мозъка може да го използва срещу тебе като оправдание да не заговаряш. Така може да обикаляш с часове в бездействие.
След 1-2 минути на мерника ми е едно русо момиче, много бяла с много пръстени.
Държа очен контакт, ръцете са ми на кръста и си позиционирам тялото срещу нея помръдвайки толкова колкото да съм и на пътя че да види че я гледам в очите. Усеща се, и вече е почти пред мен, а аз и помахвам с ръка да си свали слушалките. Казах и че има големи пръстени или нещо такова. Тя веднага каза че не говори български, и аз превключих на английски. Супер си викам, значи не ми е разбрала тъпият опънър. Питам я от къде е, казва ми Германия. Викам супер, бившата ми беше германка. Почти никва реакция, но като цяло беше пасивно-добро момиче. Питах я какво прави в България, каза че учи, а аз я обвиних защо не знае български въпреки че е лесен език.
Даваше ми шанс, стоеше пред мен и чакаше, чакаше да я спечеля с нещо необикновено, но моето отсъствие от играта си личеше. Аз все още се боря със страхът от заговаряне, пък камоли да извадя толкова богата фантазия.
Мисля че тогава и казах за пръстените. Имаше едни зелени пръстени, някви грамадни общо взето, беше леко Goth. Тогава ми каза че трябвало да върви защото я чакали и почва да крачи полека, аз само се завъртам към посоката към която тя тръгва без да мърдам от мястото си. Казах и че искам да я видя отново и казвам че трябва да разменим контакти. Тя каза че не излиза с непознати, а аз отвърнах “опа, моя грешка”, подавам ръка и се запознаваме. Дърпам я обратно към мене. Запознаваме се, но се чуди все още е несигурна. Викам и, добре виж ся, утре в 12:00 часа, тук на това място, какво ще кажеш, какво имаш да загубиш? Казва ми че не може, защото имала много да учи. Викам си няма да искам фейсбук защото не ми е в стила. Казах и добре, нищо, не се притеснявай, и я оставих да си върви.
Идва моя човек, гледам помъкнал и приятелката си. Запознаваме се и му казвам че чакаме още двама. Таман ми звъни другия да ми каже че е на локацията, вика а да, виждам те, помъкнал и той някъв коч с него. Запознаваме се. След това сядаме да пием кафе и след малко се присъединява и последния коч, ставаме 5 човека и една мацка.
След почти 2 часа лаф и яко напечени от слънцето към почти 15:00 са изнасяме от кафето и почваме да крачим по крайбрежната алея.
Аз се чудя кой от тия става за уйнгмен. Оказва се никой. Единия с гадже - никав шанс, другия дърт на 46, супер логичен само барбори, неговият коч същото. Тоя последния къде пич на 30 някъде ама той пък семеен с бебе, и леко негативен. Викам дееба…
Татус и кафе.Докато са влача с тая компания си сканирам мацки докато са правя че слушам, и са прая че са опитвам да са включвам в разговора от време на време.
Общо взето нямах намерения да заговарям никоя докато съм с тях, но по едно време докато сканирам, се обръщам леко настрани и случайно виждам до мен почти ме задминава една страхотна мацка върху която съм заковал поглед, а тя ме хваща че я гледам проницателно и се усмихва и поглежда надолу защото усеща какво си мисля. Викам си ей тва е! Такива сетова е недопустимо да не се заговарят. Започвам да забързвам крачката защото ние се влачехме, а тя ходеше бързо и щеше да отмине. Започвам да вървя до нея, гледам я държи кафе, имаше татуси по врата и едната ръка. Не мога да измисля опънър, но казвам здравей и подавам ръка като си казвам името. Вече тия зад мен са на 3-4 метра. Запознаваме се с мацката, а тя се кефи че я свалям, обаче си бърза яко. Викам чакай малко успокой са, къде си се забързала толкова, това от кафето ли е. Смее се. Каза че закаснява, чакат я и бързала. Викам, е ти вече си закъсняваш, какво сега ще тичаш ли, сопри се малко. Тя се смее. Добре че не пиеш ред бул и викам. Не помня дали ми каза нещо, сета приключи доста бързо, но помня че се кефеше като цяло. Много ме зареждат такива сетове когато мацката се кефи. Дори и да са неуспешни, се чувствам доволен че съм опитал. Моята компания въобще не разбраха какво се случи. Вероятно са помислили че просто се познавахме.
Здравей?! Тук ли e йогата? Към 15:30 вече сме горе в градината до пътя и се разделяме с компанията. Аз продължавам си сам, връщам са в градината. След малко виждам мацка с лаптоп седи под едно дърво до едно кръстовище от второкласни пътеки. Преди когато бяхме на крайбрежната видях едно момиче с йога платче, щях да я заговоря но и се размина. И влизам на тая като ретард я питам дали тук е йогата. Яка, стройна мацка, супер жена. Тя грейна няква и са усмихна до уши като ми казва че не е. Стана ми ясно че тоя сет няма да го бъде. Тая е странна си викам. Твърде е любезна. Въпреки че беше голяма мацка, парадоксално не ме кефи това, но си говоря с нея. Та, питам я къде е йогата тогава. Тя продължава да се усмихва със зъби и ми казва че не знае. Аз съм с дънки и стилни обувки затова може би почти усеща че я тролвам, но и е приятно, защото не е сигурна, тъй като аз съм покер фейс, - не се смея. Та питам я аз какъв час е това тогава, тя вика моят си час. Питам я върху какво работи, - лично ми вика. Казвам и че ми прилича на актриса, пита на коя, викам не помня. Тя не свали усмивката си от лицето.
Беше се събула. От време на време нещо намирисваше лекичко, и аз си помирисах обувките за да не изглежда че я обвинявам, докато същевременно я питах дали са нейните крака които миришат. Нищо не сваляше усмивката от устата й. Обвиних я че е странна защото не бях виждал така други жени с лаптопи там, и как търпи миризмата не знам. Това дори не беше в пик-ник зоната, а по в началото. Казах и че съм нов във Варна и не познавам парка. Тя почна да ме разпитва какво правя във Варна и като цяло стана разговор. По едно време я питах дали е омъжена, или и казах че изглежда семейна. Изглеждаше на около 30, но била на 27 - не помня точно, моята тъпа глава има нужда от повече такива репорти че да почне да помни. Каза че не била омъжена, но пък била лудо влюбена. Обвиних я че се държи много добре с непознати като за лудо влюбена, и я накарах да ме изгони. Не искаше, каза да си преценявам сам. Казах и да не се притеснява защото аз си падам по 20 годишни. Тя ме пита дали като пораснат се връщам отново на 20 годишни. Усмивката й не падаше от лицето. Не бях виждал толкова хубава позитивна и лъчезарна жена скоро. Въпреки че жената си беше топ парадоксално го намирах за леко отблъскващо, а мисля че беше искрена.
Тръгнах си, защото явно наистина е била лудо влюбена и това е осигурило някакъв магически щит който я предпазва чрез позитивна енергия от такива като мен. Примерно.
Двоен сет. Момичето с Камерата и Момичето със Сандвича. Обиколих градината и тръгнах надолу по крайбрежната. По нататък на плажа гледам 2 мацки, седнали, едната я снима с камера. Попринцип избягвам двойни сетове, но не съм доволен от себе си че го правя. Трябва да има начин да се клоузят двойни сетове. Трябва да има двойки в които едната е обвързана, а другата не е. И тази обвързаната ще ми е уйнгмен за да намери гадже на приятелката си. Трябва да има такива сетове. Дори това ще го пробвам като опънър. Отивам при тях, казвам на мацката с камерата че видях камера, и понеже съм фотограф/влогър може да обменим опит. Тя беше доста логична, веднага започна да се обяснява и да ми преподава лекция по фотография. Приятелката и през това време беше започнала да лапа един сандвич и страстно си хапваше, поради което почти не и обърнах никакво внимание. След 6-7 минути чат с фотографката, таман бях почнал да я разчупвам от логическото и мислене и да я накарам да се усмихва повече, нейната приятелката започна да ме кокблоква, и да ме обвинява че и свалям приятелката. След което влязох с логически спор с нея, да я питам защо смята така и тн. но дори и да я свалям какъв е проблема. Как да е, това беше грешка. Моята логика е че ако си обича приятелката, и ако мисли за нея, ще ме изтрае 10-15 минути. Тази явно завиждаше ако е сингъл и тя, така че е съвсем нормално да не иска приятелката й да си има гадже защото знае че ще я изгуби до известна степен. Моя грешка беше. Може би трябваше да обръщам повече внимание и на нея, но тъй като тя ядеше, и не можеше да говори не го направих, пък и тя не ми беше таргет. Няма как пък да очакваме от таргета че ще изостави приятелката си заради нас. Извода е че ако не усещаш да ти се кефи приятелката на таргета, трябва да се играят и двете, трябва да се спечелят и двете, инак едната винаги ще дърпа приятелката си от теб. Видях че се разпада сета и си тръгнах, казвайки на таргета че ако има късмет може би ще се засечем двамата някой друг път.
Момичето с папката.Към 17:30 вече се ориентирам към най-близката спирката и виждам рейса ми таман заминава. Викам си ще отида на следващата спирка където минават повече линии. Тръгвам през парка самодоволен от апроучите и като цяло от играта днес. Тъй като съм колд апроучвал в миналото, знам че постоянството носи резултати, те неизбежно се акумулират във времето. Въобще не се напрягам с нито един определен сет. Просто е важно за мен да апроучвам редовно, да влагам енергия и да ескалирам нещата към клоуз когато виждам интерес насреща. Сега слушам The Art of Seduction by Robert Greene и един от ключовете елементи на тази книга който ми остана в съзнанието е че трябва целият ти живот да е пикъп. Да умееш да съблазняваш всички постоянно. Това да е начина ти на живот, а не нещо което включваш и изключваш когато решиш че ти трябва. Затова гледам да играя в рейса, в супермаркета, пред блока, и общо взето където видя жена която ме привлича поне малко или има нещо интересно в нея, - а не само когато реша че ще излизам да пикапя.
Така докато си минавам през парка на мерника ми е една сладурана, слабичка и елегантна точно по мой вкус, облечена в бизнес стил без да е 1.80 висока. Седи на пейката, беше се гримирала и нагласила. Приближавам я полека като котка гълъб. Гледам си я в очите и се усмихвам. Опънъра ми, бавно, е следният: “виж, знам че това ще прозвучи странно, но просто почувствах нещо в мен, което ми каза че трябва да дойда да те заговоря”.
Тя се засмя скромно, и каза с усмивка, “да странно е”. Беше притеснителна, но и хареса че я подходих. Повечето пъти до 3-тата секунда след опънъра се установява какъв е вайба и динамиката на сета, след което може да се калибрира съответно и да се настрои енергията която ти печели следващата минута или не. Поприницп тези на пейките се играят по-чиил от тези които се движат, за тях трябва повече енергия. Така че аз си говорех бавно, не много високо - но страстно гледайки я в очите. Опитвах се да създам привличане с присъствието си и езика на тялото. С факта че ми е комфортно да стоя пред нея. В повечето случаи последният сет от деня, винаги е 10 пъти по-лесен от първият. Въпреки че след 13км крачене си по изморен. На нея и беше трудно да държи очен контакт, беше срамежлива и говореше като коте. Запознаваме се, а аз се хващам за името й, беше нетипично и не честно срещано. Питах я дали е от града, след което последва подобен въпрос от нейна страна. Казах и че съм от скоро в града и преди това съм живял на много различни места. Питах я какво прави в парка, дали чака някой. С този въпрос се надявах да разбера с какво време разполагам. Каза че имала среща по-работа след малко с някаква жена. Имаше някаква папка на пейката, попитах я каква е, оказа се че е за работата и. След това стана от пейката и се гласеше да си ходи. Казва ми че ако се интересувам може да бъда неин клиент. Викам, не се интересувам от това, аз се интересувам от теб. Бих искал да те видя отново. Какво ще кажеш да разменим контакти, и може да се уговорим да пием кафе. Тя беше леко скептична, но не съм я притискал. Бях много спокоен и я оставих да си реши, почти бях сигурен че ще се навие защото усещах привличането. След 2-3 секунди мммммм ми казва добре и ми дава телефона си.
Изпращам я, и давам ръка след което се опитвам да я придръпна към мен за целувка по бузата. Грешка. Беше твърде много. Отдръпна се засмята докато казва неее, на което и отвърнах извинявай, това беше твърде скоро.
След това вечерта и писах, казвам хей, това е моят номер, надявам се не те изплаших днес.
На което отговори, Здравей, благодаря.
Няма да я чатя въобще, а ще и пусна директна оферта за бързо кафе по обяд тези дни. Ако се навие супер, ако откаже здрава да е. При всички случаи си беше win-win за мен
