Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум)
Февруари 01, 2023, 01:34 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


"Ако достатъчно дълго време седиш на едно място, целият свят ще мине пред очите ти." – Китайска поговорка

Започни да живееш живота си сега! Научи се да заговаряш непознати жени!

Екипът на pickup-project организира група за ново обучение, което ще започне в края на януари 2023г.

За записвания попълни формата:

https://pickup-project.net/%d1%83%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0%d0%b9/

Начало
Правила
Търси
Вход
Регистрация
Най-нови
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Уъркшоп 01.10.2022  (Прочетена 200 пъти)
Elektron
PuP Player
PuP Форум Новак
*******

Репутация: +6/-0
Активен Активен

Публикации: 13


Профил
« -: Декември 06, 2022, 00:54 »

В тази темичка ще дам моя отзив за уоркшопа, това с какво ме обогати, дали ми беше полезен и ще драсна няколко реда за инструкторите.
Първо да започнем от там, че цяла нощ бодувах. Въртях се, пуших, сън ме не ловеше. Съзнавах, че ми предстои нещо епохално, мозъкът ми все се опитваше да нарежда някакви сцени за това как ще минат нещата, но те все бяха общи и неясни. Като чел Форума от години(както и отзивите на другите участници), в мен имаше и леко притеснение. От време на време се прокладваше мисълта "Слеър утре как ще ми набива капаците... има да правя лицеви от СУ до НДК". Но стига толкоз ретроспекция, да минем към същината.
Беше вече към обед, а аз-гладен, жаден, като че ще влизам на операция. Мястото на срещата е ясно. Първо дойде Илиан, а след това-Слеър. Запознахме се. Слеър набързо направи равносметка. Използваше най-точната математична мярка-брой Full close на година. Илиан стоеше и слушаше през това време. Решихме да започваме, времето не беше с нас, чадърите бяха ограничена бройка, но се разделихме. Докато разделяхме отбора, Илиански ми показа една с думите "Твоя е". Изтичах моментално и я спрях. Не успях да я задържа, но не по моя вина, момичето бързаше. И така получих първата похвала за деня-"Нямаше капка съмнение в теб, Браво".
Пообиколих със Слеър района на СУ, както и подлеза. Разбрах, че имам добра техника на спиране, добър стоеж в сет, гласът беше достатъчно мощен и силен. Притеснението, което чувствах вътрешно и мрънках за него на Слеъра, беше недоловимо. Искам заговарянето да става все едно си режа луканката в кухнята. Това щеше да е напредък. Отбелязаха се и много неща за доработка. Емоциите, които пораждах в сет, бяха като права черта, нямаше я онази амплитуда тип горе-долу, положителна и отрицателна. Не усещам и "къде съм" в сета. Това обаче не притесни Илиан и Слеъра. Оценката им за играта ми беше по-скоро обнадеждаваща, а не обратното. Бяха ми показани и по-плодотворни начини за добър завършек на сета-баунс. Нещо, което преди това дори не знаех, че съществува. Оказа се, че съм си изградил и някои кофти навици-все да питаш за пустия му телефон, при положение, че е по-добре да направиш баунс.
С напредване на деня се поизморих. Най-готиното от всичко е, че инструкторите бяха съпричастни. Знаеха, че ми беше трудно, но знаеха, че стискам зъби. На едно малко странно отваряне(Ако не беше Слеъра, никога нямаше да отворя този сет), му казах "Притеснявам се". А той съвсем човешки го прие, виждах разбиране в погледа. Стиснах зъби и отидох. Ще помня от деня и онзи сет, на когото се появи гаджето на момичето. Изнизах се, но не спрях да заговарям след това. Смях стана и със сета, дето нахраних една мацка пред Софийски. Нахранването предизвика небивало удоволствие в душата на Слеър(нещо като душевен оргазъм), и това стана моя най-добър сет според думите му.
Мисля, че успях да взема нещо и от самото поведение на Слеър. Та той е в постоянна хипомания. Да виждаш как подържа енергията на 3ма цял ден и без това да доведе до спад в неговата енергия. Научих и още нещо, което си нямах идея какво е преди Уоркшопа. Бредото се оказа толкова непозната за мен материя, че се чудя как съм имал някакъв успех без него.
С напредване на деня малко се поизморих, започнах да правя технични грешки и то главно в спирането. Енергията ми спадна. Както Илиан казва " Нищо страшно, малко повече отсвирвания". Накрая деня завърши с класическия разбор. Показаха се основните грешки, насоки и идеи за бъдещо развитие. Беше готино изживяване, но още повече-полезно.
За в бъдеще ще се наложи да се "сверява часовника" още доста пъти, но "бумащината" трябва аз да си я мина.
Все повече обръщам внимание на вътрешния ми храм и започвам да го прочиствам(тука около месец). Имал съм някои леко ограничаващи убеждения, без които съм убеден, че щях да съм много по-добър за същия период от време. Влизал съм без да искам в конфронтация със самия себе си. Малко по-малко осъзнавам, че не е само до брой сетове/заговаряния. Мащабността на целта е такава, че иска перфектна игра и вътрешен храм. Точните убеждения и то ръка за ръка с практиката. Илиан също е показал аспект на това в книгите си. И е наистина трудно да си нереактивен след цял ден отрязване. Или след погледа на полу-уплашена девойка, която и е втълпено, че "Светът е опасно място". Трябва яко работа и в този аспект. Старият мозък има много добра памет и не забравя да ми напомни "Че плана не върви", но за да успееш, трябва да го порежеш още под формата на мисъл.
Слеъре, за тази, която си говорихме и ти беше интересно развитието-минах я Ухилен. Илиански, ако си замислил нещо по Моловете звънни, времето тая зима не е толкова зле за пикап.
Пожелавам успех на всички! И както напоследък обичам да казвам-" Напред към Божиите дела" Усмивчица.
Активен

Where eagles dare!
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2011, Simple Machines