Относно годините

[Target]

Здравейте пичове, искам да ви питам вие как се справяте с това чувство на незавършеност или неудовлетвореност в живота си. След около година правя 30 и някак си чувствам че съм пропилял 20те си години и не съм постигнал толкова много, било то в живота или личен план. Знам че съм само на 29, но мислите ли че е възможно да постигнем някаква промяна в 30те си години, ясно е че мъжкия пик е между 30-40 години, но дали наистина е така. А относно жените, добре ли е за нас като ставаме на 30 и може ли да изживея добре 30те си години. От доста време насам се замислям и бих искал да получа реални отговори, а не някакви мотивационни простотии.

Извинявам се за тъпия въпрос, просто напоследък се замислям за живота си и затова как да го изживея добре, може и да бързам да се наживея, което е простотия ама не знам вие кажете, ако сте имали такива периоди и мисли споделете някой съвет или нещо което да ми помогне, в момента ми е малко шибано и затова ги пиша тези работи, дори и с риск да изляза слаб.

Благодаря предварително!

[BaiGrozdan]

Ще ти разкажа част от моята история. Когато бях на 28 и аз минавах през дупка. Помагах на семейството ми финансово, но бях неудовлетворен. Върнах се във България и приятелката ме беше напуснала и всички знаят постовете ми преди 2 години какви жалки бяха.  Дъното беше като нямах пари за наем и живях при братовчеди. Жените ме отбягваха, даже ме съветваха във форума да си взема проститутка.

Бях работел какво ли не - аниматор, ДЖ, в кол център, брокер, бариста, експерт по финанси, поддръжка на cloud услуги, съпорт. Нищо не ме кефеше повече от няколко месеца. Последната работа като съпорт на принтери работех 2 години. Тогава се чувствах в капан, защото с тия принтери си като в потъващ пясък.

В същата тази скучна работа имаше нещо с HTML. Направих го и ми изглеждаше сравнително просто. Тогава ми беше интересно и си казах, че ще се запиша на курс по програмиране. Всички ми казваха - няма смисъл, прекалено късно е, докарваш си добри доходи. Отне ми почти цяла година да поема риска да захвърля всичко и да почна наново.  След 8 месеца по 12 часа на ден блъскане, включително събота и неделя(точно тогава загубих приятелката си, но знаех,че това е цената),  първата ми работа беше с 3 пъти по-ниска заплата отколкото последната преди нея. Трябваше отново тепърва да се доказвам , отново да уча и да ходя на извънредни занимания. Трябваше да преглътна егото си. Помолих и нашите да ми помагат, понеже имах кредит за обучение.

След няколко години, изплатих кредита и заема от нашите. Скоро ще си купя добра кола и вече се ориентирам за апартаменти, но чакам да паднат малко. Другата година, най-вероятно ще съм senior. Не спрях да вярвам в себе си, а още не съм започнал.

Ходя пеша до работа. За да стигна, трябва да мина през един тунел и един мост. Когато минавам през тунела осъзнавам гадните неща в живота - неправдите, миризмата на газове, а когато минавам през мостта, осъзнавам хубавите неща и  започвам с благодарност. След това си представям как ще мине деня и накрая се надъхвам. Пускам си това  
https://www.youtube.com/watch?v=yX39J_YyKbs&ab_channel=Pawe%C5%82J%C4%99drzejak

 Тогава започвам да изричам неща като Who am I? I am a champion и други affirmations.
Нося винаги пръстена на дядо ми, който почина отдавна. Той винаги вярваше в мен и казваше, че съм най-добрия. Всеки ден се сещам за него и баба и осъзнавам колко много съм получил като знание и опит.

Опитай се да бъдеш благодарен за 5 минути всеки ден. Изчисти съзнанието си максимално от всичко и отговорите ти ще дойдат.

Докато търсиш своя път , не се сравнявай с другите. Това ще те депресира. Не се насилвай да правиш неща, които не те кефят. НЕ стои безучастен. Взимай решения дори и да са грешни. Успех!

[BattleMage]

Здравейте пичове...

Наистина слаба тема от човек с 80 реп. Какво очакваш да чуеш тук. Всеки има проблеми, и всеки е в различна ситуация. Хората се справят с това чувство като не мрънкат, а действат. Дали си на 20/30/40 трябва да си удариш 2 шамара, и да се залавяш за работа. Да си направиш план и цели за следващите 2-5-10 години и да си гониш. Най-лошото е да нямаш цели и същевременно да не ти е достатъчно зле че да направиш няква промяна. Просто давиш мъката в алкохол, цигари и други удоволствия. Ако не си изградил дисциплини и навици в 20-те си, през 30-те няма да ти е по-лесно. Като дърво което расте и клоните нагоре стават все по-тънки, така са и навиците на човека. Направил си най-доброто което си ги могъл да направиш за сегашното си състояние, дай си кредит за това. Ако искаш повече, трябва да станеш повече. И престани да гледаш глупости в ютуб.

[steelheart]

Състоянието ти много ми прилича на моя случай преди няколко години. Тогава бях в дупка. Въпреки, че бях учил в една от най-елитните гимназии в страната, не бях постигнал нищо и бях безработен. Без висше не можех да си намеря хубава работа. Такава депресия ме беше налегнала, че нямам никакви постижения в живота, че стигнах до помощта на психолози и антидепресанти. Тогава на 30+ години реших да се запиша в университет. Чувах присмех от приятели и познати, че уча с децата, че съм стар за пикап (от тези които бяха запознати с него), но аз си знаех какво искам - да стана инженер. Дипломирах се по-рано от нормалното и сега имам малък бизнес с приличен за Бг приход. Надявам се да го надграждам. Работя по 4-5ч на ден, а тези, които ми се присмиваха по цял ден въртят волана на таксито. Така че всичко е в твоите ръце. Както ти каза пича преди мен - постави си цели (бтв това е единствената полезна фраза в поста му).

ПП БатълМадж-а го забелязвам в пореден пост да хленчи, че темата не е ОК. Пич не си длъжен да пишеш във всяка тема, ако не те кефи. Форума в голямата си част е затова - хората да намират решение на проблемите си. Не виждам нищо лошо в това, някой да потърси тук помощ да се развива.

[StefanS]

ясно е че мъжкия пик е между 30-40 години, но дали наистина е така.

Така е, но само и единствено ако си изиграл картите си правилно преди това.
Чета в скритата част на форума, че последните месеци НАИСТИНА си започнал някакви действия, а не само празно писане и чесане на клавиатури и това е основната причина да ти споделя къде аз виждам проблема.

Живота не се "просто случва" - ти трябва да започнеш да го живееш и случваш. В последния ти пост си хванал правилно нещата:
"Като цяло не съм доволен, днеска просто беше скапан ден , но трябваше да се играе, няма как. Щом съм решил да съм играч, трябва и да правя необходимите неща за това"
Това е есенцията - правиш неща - ставаш такъв. Сваляш мацки --> превръщаш се в играч. Тренираш в залата --> ставаш здрав/културист. Пишеш редовно --> ставаш писател.
Винаги си бъркал и търсел мотивацията. Искаш да се превърнеш в играч и едва тогава да започнеш да сваляш мацки. Да станеш писател и да започнеш да пишеш.

Всичко което е нужно е да ПРАВИШ нещата които ИСКАШ. Нищо повече. Важното е това да се неща които ще те бутат напред, полезните неща. Тренировките, кариерата, хобитата, социалните връзки. В повечето пъти всичко е просто рутина, рядко се случва една тренировка на е 100% ва, или някой ден който е 100% продуктивен. Да не ти пука, важното е че не си пропуснал ден. Че си в играта, че правиш нещата и че ако продължаваш да ги правиш, то задължително положителните резултати ще дойдат. Но не веднага, не след 1 седмица или 20 дни. Ако си надебелявал в продължение на 5 години, не очаквай че ще отслабнеш за 5 месеца. Поне също толкова време (5 години) ще ти е нужно за да промениш изцяло отново менталната си и физическа настройка. Ако си пропилял 10 години от живота си, то след около 10 години очаквай "цялостната промяна" но САМО И ЕДИНСТВЕНО ако през този период си вършел правилните неща и се действал.

И тук смятам че съвета на БайГроздан, за благодарността,  е точно на място. Правил съм го през 2014, 2015, 2016 година. Три години всеки ден съм писал в тетрадка за какво съм благодарен. Дали съм станал по-благодарен - и идея си нямам. как точно е повлияло върху някои възгледи - не знам. Но все пак - не ми е коствало абсолютно нищо - един химикал и две-три тетрадки, общо 6 лева. Никакъв downside. Малките неща, всеки ден се натрупват в бъдещето. Два килограма на лежанката всяка година се натрупват на 20 килограма след 10 години. Хиляда лева на година стават милион след 30 години. Запознанство с Нови хора * Нови хора = стотици нови познанства и възможности. Започваш с малко, правиш малки крачки, правиш равносметка/анализ. Минава време - същото упражнение.

Но в целия този процес няма нищо секси. Няма високопарни фрази, няма ютуб лайкове, няма признание, фанфари и аплодисменти. Има постоянен зор, пот, кръв и болка, неудобство. Просто ли е - да. Лесно ли е? Не! Заслужава ли си - това вече ти трябва да го решиш сам. Решенията са избори, изборите имат последствия.

Пожелават ти да си здрав и търпелив!

[Shark__]

И на мен ми е странно, че човек като теб с толкова реп задава подобни въпроси.
Странно нещо е живота, нали?
Викаш си, че всичко върви 6 и изведнъж се оказва, че не е така.

Това което мога да ти кажа (и не е да те мотивирам), е следното: пич, карай го по спокойно. На почти 30 си. От написаното звучи сякаш си вече преди пенсия и съжаляваш за нещата, които не си направил в живота си. И също така се забелязва как омаловажаваш себе си, и постигнатото. Т.е. строго се съдиш, и си бая взискателен към себе си. А пикапа не ни ли учеше да излезем малко от тия глави и да спрем с т'ва мислене? Къде остана "тук и сега" и това което Илиянски пише за Екхарт Толе в книгите си?

Например аз от онези дни, тъкмо заспивах и изведнъж започнах да виждам на лента всичко случило ми се през последните 10-11 години. И някак си, ми се видяха супер много тия години! И осъзнах, че съм направил невероятен сбор от неща. И само можех да се радвам.

А грешки имало ли е? Пфф. има ги. И сега ги правя. Важното е, че продължавам напред.
Това го казвам, защото виждам, че дори и се само-съжаляваш. Предлагам ти да изгледаш това видео: https://www.youtube.com/watch?v=ka8L1YMR88U&t=691s

------
Сега, на въпроса... имало ли е такива неща и при нас? За себе си, мога да кажа, че е имало. Единственото коеот ме държеше, е че знаех, че това са само мисли. Че е някаква вътрешна настройка. Постепенно открих и  бъговете заради които това се случваше.

Също така... огледай се. Виж дали изпълняваш нуждите - на тялото си, най-вече (с мацки, с почивка, с наспиване, и тн и тн по веригата). Виж си компанията. Какви хора са. Виж си групичката от приятели с които излизаш. Чувстваш ли се утвърден сред тия хора? Чувстваш ли принадлежност към тях/групата? Продължаваш ли да правиш неща които ти вдигат настроението? Колко насериозно се възприемаш?

Та... кв'о искам да кажа... ако тия неща по-горе са ти удовлетворени, няма как да си неудовлетворен. Има според мене нещо дето не се случва как "тряя," и от там идва целия филм. Т.е. няма как да ти е всичко това горе ОК и в същото време да си unhappy.

[Lady Gaga]

Здравейте пичове, искам да ви питам вие как се справяте с това чувство на незавършеност или неудовлетвореност в живота си. След около година правя 30 и някак си чувствам че съм пропилял 20те си години и не съм постигнал толкова много, било то в живота или личен план. Знам че съм само на 29, но мислите ли че е възможно да постигнем някаква промяна в 30те си години, ясно е че мъжкия пик е между 30-40 години, но дали наистина е така. А относно жените, добре ли е за нас като ставаме на 30 и може ли да изживея добре 30те си години. От доста време насам се замислям и бих искал да получа реални отговори, а не някакви мотивационни простотии.

Извинявам се за тъпия въпрос, просто напоследък се замислям за живота си и затова как да го изживея добре, може и да бързам да се наживея, което е простотия ама не знам вие кажете, ако сте имали такива периоди и мисли споделете някой съвет или нещо което да ми помогне, в момента ми е малко шибано и затова ги пиша тези работи, дори и с риск да изляза слаб.

Благодаря предварително!

Не съм пич, но ето ти една немотивационна простотия:

В периода м/у 27 - 31 г. възраст всеки един човек преживява Сатурнов възврат.
Тогава разбира, че животът не е само захарен памук и изтрезнява бързо. Голяма част от нещата, които са му били интересни, започват постепенно да губят смисъл, започват да се задават много въпроси за живота, смисъла и т.н.
При всеки е по различен начин и засяга различни сфери, но като цяло животът на човек се променя и тръгва в друга посока. Каквото не ни е необходимо просто отпада и трябва да се пусне...

Не знам какво искаш да си постигнал на 29 години?! По нормата на какво/кого се водиш?
По тренда на някой разглезен хлапак, на който му дават на готово и той се чуди коя пластмасова к$$ва да забие, колко младежи да унищожи с продажба на наркотици, къде да се напие и пр.?!

Времето днес е друго. Сегашният свят е на индивидуалистите. Не се сравнявай с другите, всеки си има свой път и свой живот и не се заблуждавай по фалшиви снимки в инста. Колкото е по-излъскано, толкова повече спящи дракони има. Все пак и лъскавите ходят до WC. Човек не е стадно животно.
Великият Юнг казва, че ако искаш да бъдеш там, където другите не са, то прави нещата, които те не правят сега!

Сатурн действа с планиране и организиране, а не с разпиляване на енергия, която не дава смисъл. Подреди си приоритетите и действай смело!

За мен лично това беше хубав и пълноценен период, макар и доста болезнен, на моменти.

Не бъди медуза и използвай времето си мъдро!

[Catalyst]

Според мен просто съзряваш в някои аспекти на живота си, затова сега рефлектираш назад във времето и не си доволен от себе си, тъй като си даваш сметка за неща, които просто не са ти били важни преди.
Аз съм на 27 и наскоро размишлявах какво съм постигнал за 10 години, откакто завърших. Ами да кажем, че както съм сега, така би ми се искало да бъда на 19-20 - вече имам ясна посока в живота, знам какво искам и т.н.
Но от друга страна не съжалявам въобще, защото заради тия 10 години съм човека, който съм сега. Пропътувах Европа, изпитах много неща, преборих се с много страхове, станах доста по-добър с мадамите и като цяло се радвам, че не пропаднах като някои хора, които познавам  . Ако сега мога да се върна назад във времето и съм току що завършил - еми да, ще го направя доста по-добре, защото вече съм вървял по тоя път.
Навремето, като бях в даскало, батковците ми разправяха "Ей са да бях в даскало като теб кво щях да ги правя мадамите". А на времето прави ли ги?
Мисълта ми е, че просто сега ти е момента да се фокусираш над по-сериозни неща, толкоз.