Нямаше как да откажа на Саня! Беше му припарило под опашката за пореден път - отива на почивка с жена си и с любовницата си. Жената - в Търново, любовницата - в Арбанаси. Той си е от страхливите, не смее да ги държи в един хотел заедно, макар че не един път съм му казвал колко удобно се получава. Пък и някакви проблеми със сърцето имаше, та избягваше силните емоции. Идва Санчика с гореща молба: да му наглеждам къщата. Децата били командировани при една от бабите си, та не оставало кой знае какво да се върши. Само някакъв водопровод, дето капел в мазето и трябвало да се изпразват два бидона вода на ден. О'кей. Два бидона вода какво е? Има няма две по двеста литра. Четирсет кофи по десет литра, чудесна загрявка за фитнес.
Идва денят, те заминават, а аз естествено съм забравил. Втори ден. Санчика звъни да види дали всичко е наред. Лъжа и мажа - идеално е! Перфектно ми се получава! Убеждавам го да си плющи на спокойствие. В момента, в който приключихме разговора, скачам в едни панталони, паля колата и слагам тениската вече в движение. Пристигам пред къщата, отключвам откъм десния гараж, щото сигурно зад входната врата вече ме чака приливна вълна, правя половин крачка на вътре и нещо огромно се спуска към мен с ръмжене. Как отстъпих - не знам, ама като се опитах да затворя стоманената врата, нещо така я изтряска, че я отвори още двайсет сантиметра. Удари ме адреналина, натиснах и я затворих. Звъня на Санчика, да го питам какво по дяволите е това.
- Ааа, да, Луцко...
- К`ъф Луцко бе, какъв е тоя звяр?
- Луцифер бе... Кане Корсо, един *наш познат* ме помоли да му го гледаме за малко... Ти вчера не го ли храни?
- Пропуснал съм...
- И папагала ли не си хранил?
Затворих без да отговоря. И папагал имало! Звъня на собственика на кучето, за да ми даде практически съвети за оцеляване при опита да нахраня Луцко. Шансовете са малки. Луцко от кутре го шибат с инжекционни стероиди, че да растял. Бая е порастнал, не се е ограничил до стандартните петдесет-шестдесет килограма. А и бил малко по-агресивен от обикновено, страничен ефект от стероидите. А пък, обикновено, Кане Корсо не били от най-спокойните кучета. Край! Заявих че го оставям да умре от глад. Очаквах да има опити за заплахи, опити за предлагане на пари. Мммм. Не. Човекът кротко си ми каза: "Това куче, сина ми си го избира и си го гледа. Знаеш, сина ми почина наскоро, беше на погребението. Кучето е последното живо нещо, което ми е останало от него...". Как да му откажа сега? Не може. После ми споделя тънкостта за кучето - трябвало да ида, да си купя определена марка пури, с определен вкус. Тичам за пури. Връщам се на прибежки и си припомням да запаля преди да вляза при кучето. То уж трябва да застане мирно, като усети точната миризма.
Стоя пред гаражната врата, зареден с пури и няколко кила телешко месо. Паля и почвам да се давя. Хем дебела тая пура, хем не се разпалва добре, хем прекалено дълбок натрапчив аромат, красота! Попушвам си като за последно няколко минути, после ми хрумва - ще духам през ключалката. Да му замирише. Да се укроти. Наоколо има минувачи, а на мен не ме пука - животът ми е заложен на това колко добре духам през ключалката! Онзи звяр вътре видимо се оживи и почна да скимти. Хрумва ми да извикам Спешна Помощ преди да вляза. Ама като се сещам с каква скорост идват и се отказвам.
Отключвам. Онова седи мирно на няколко метра и гледа. Като ме фокусира - ту ръмжи, ту скимти. Не може да вземе решение. Приближавам бавно и не спирам да пуша. Спра ли и съм до там. Приближавам го на метър и му издухвам обилна струя дим в муцуната. О, чудо - звярът легна и почна да се въргаля! Олекна ми, като след запек. Мятам му месото да яде. То къса големи парчета и гълта, няма дъвчене, докато ме гледа с бялото на очите си. Оглеждам се наоколо - ужас: кучето явно е било вързано на верига, няколко метра от която още се влачат след него. Другата част от веригата - завързана за лежанка. Луцко-миличкото издърпал лежанката, заедно със сто и петдесет килограма щанга, влязъл в гаража и продължил да опъва цялата композиция след себе си. Съответно лежанката се запънала и нагънала винкелите, дето са й като крачета, наклонила се и пуснала щангата да намери свой собствен път. Щангата се забила във стоманената врата, отделяща този гараж от къщата. А на стоманената врата някои шевове не издържали. Погром! Няма време за паника. Звъня на Караконджула.
- Караконджи, я`ла на гости на Санчика, да се видим с тебе. И носи един заваръчен апарат...
Караконджулът е заварчик. По професия и по призвание! Някои хора обичат да ловят риба, други хора обичат да пият, трети - обичат да правят секс. Караконджула заварява! Раждането на детето си изтърва, че се бил улисал да заварява нещо. Тогава се шегувахме с него, че може и зачеването да е пропуснал... За да оползотворя времето, хванах остатъка от веригата на Луцко и си го водя. Да търсим папагала. Убеждавам се наум, че папагалът ще е лесен. Кане Корсото нахраних, та един папагал ли няма. Търся, търся и от третия етаж се чува "Йоб твою мат! Йоб, йоб!". Мда. Папагалът е говорящ. Малкият син на Санчика се беше стресирал и заекваше, та по съвет на някакви доктори му взеха говорещ папагал. Естествено, детето бързо загуби интерес към папагала, но на Санчика му се налагаше да го храни и всеки път благославяше ситуацията. Съответно папагалът като беше гладен - псуваше. На руски. Менажерия някаква, какво да кажа...
Мятам му малко храна на пернатото, после се понасяме целият зоопарк - аз, Луцко и папагала към апокалипсиса в гаража, да чакаме Караконджула. Почна да ми прилошава. Пура след пура паля, не смея да спра. Луцко си е страшничък, в муцуната прилича на мечка, а като се разреди дима издава странно ръмжене. Звукът от приближаващ мотор ме озари с неописуемо щастие. Значи, ако някъде видите Сузуки ДиАр - от ония високите ендурота, със заваръчен апарат на задната седалка: това няма кой друг да е, освен Караконджула. В този случай е препоръчително сами да се хвърлите в канавката, щото от толкова заваряване, той вече не вижда къде точно кара.
Горкият едвам преживя първоначалния шок от срещата с Луцко. Направи кафяво петно на гащите и категорично отказа да заварява! Това, признавам си, не съм го виждал. Караконджулът да откаже да заварява? Не е истина! Това обаче не ме отказва - казал съм, че ще свърша работа и ще я свърша. Водим преговори с Караконджула през вратата. Стигаме до съгласие: аз ще изведа Луцко на разходка, той ще завари лежанката и вратата до нормалното им състояние. И без друго трябва да си купя още пури, за всеки случай, нали. Излизаме на разходка и как дърпа тоя пес! Откърти ми рамото, разтегна ми ставите. И това при положение, че на лег правя 120 кила, а на тяга го докарвам над 200. И пак ме влачи! Ама като му духна дим от пурата и става като плюшена играчка.
Прибираме се от разходката, Караконджулът не ни усеща - сложил маската за заваряване, надянал едни огромни слушалки, от които дъни музика. И си заварява като пич! Ама много странно мирише нещо. Карам Луцко да седне, като издухвам голямо кълбо дим в муцуната му и го завързвам за една бетонна колона, да не стане пак мазало. Подушвам наоколо. Мирише на вкиснат дюнер. И още нещо, неопределено. Отивам, бутам Караконджула, питам го какво е ял, щото май е било развалено. Да не се натрови нещо. Заявява ми гордо, че не е ял. Как ще яде, като има за заваряване? Повярвах му. В тоя момент и двамата вдигаме погледите към лежанката.
А там - стои самотна клетката на папагала. Папагалът лежи по гръб на дъното, опънал едното крило, другото го свил. Не изглежда много естествена тази поза. Караконджулът плахо рече:
- Заварявах на обратна полярност, че да стане хубав шева...
Тоя, иначе толкова мил човек, не си е вдигнал главата, да види че съм оставил там металната клетка на папагала, върху металната лежанка, за която е хванал минуса на заваръчния апарат. И после е обърнал полярността, че да му става хубав шева! Почнал да заварява... стоя и гледам невярващо:
- Готин, ти си го екзекутирал... що бе? Милост няма ли в тебе? Само заварки са ти в главата. Погледни, премести я тая клетка...
Караконджулът изтърва отчаяно електрожена и беше твърдо убеден, че Саня ще го утрепе. Да беше обикновен папагал - как да е. Ама папагал-лечител на заекване е нещо друго! Успокоявам го. И двамата сме във филма. Ще го решим тоя проблем, инак и двамата горим. Давам му една найлонка, да напъха папагала, зарязваме Луцко и палим колата. По зоомагазините! Влизаме в първия. Здрасти, здрасти, търсим определен вид папагал. Ама точно определен, да мяза на ей тоя тука (Караконджулът вади найлонката и я разгръща.). Хората явно не разбират на какъв зор сме, щото са шокирани. Ние мостра им носим, а те ни наричат изроди. Никакво разбиране, значи! Уж клиентът винаги бил прав. Ала бала. Прав си, докато не извадиш екзекутиран с електрожен говорящ папагал. Обясняваш: ние не сме го утрепали нарочно с електрожена. Те не вярват. Изроди сме били. На седмия или осмия магазин попаднахме на по-сговорчив човек. Такъв папагал нямал, ама в Пловдив на едно място имало.
Минавам да хвърля на Луцко мръвка, че не знаем колко ще се бавим и драсваме към Пловдив. Намираме магазина, влизаме и... О, чудо, същия! Викам на Караконджула: вади другия, да мерим! Продавачката пребледня и си седна на стола, ама нищо не каза, желязна мацка. Всичко пасва, ама имаме малко разминаване в цветовата гама. Малко. По крилата тук-там. Вадя телефона, звъня на сестра ми:
- Швестър, нали се занимаваше с боди арт по едно време? Имам нов проект за тебе, вади краските...
Как се боядисва папагал, бихте запитали? Трудно! Опитва се да кълве, пернатата гад, не си дава крилата лесно. Караконджулът предлага да го оскубем и после с "Капчица" да му налепим перата от другия. Сестра ми също ни обявява за изроди, но боядисва старателно папагала. Прибираме птицата и я курдисваме в клетката на третия етаж. Вече доволни от свършената работа, заедно с Караконджула, се отпускаме във фотьойлите на Санчика. Гледаме възхитено папагала. Едно към едно е. Тогава Караконджулът се сеща: онзи изпърженият папагал нали псуваше? А тоя не псува. Ще ни разкрият! Викам му: спокойно, бил е с културни хора, като тебе и мене, спрял е да псува, станал е културен. Въздъхнах. Чак аз не си повярвах. Трябва да го учим да псува! На руски! Ускорен курс. Ама какво точно псуваше? Не помним. Нищо, важното е да псува!
Закриваме клетката с одеало от всички страни, освен от една. От откритата страна слагаме лаптоп. И пускаме да се върти на лууп
съответния клип. По един час преди хранене, само тоя клип. По няколко пъти на ден. Чак на нас ни втръсна. Папагалът се кефи. Клати се в такт с песента. Ние проклинаме Вселената. Ден след ден. Санчика плющи ту жена си, ту любовницата, а ние с Караконджулът папагал учим да псува.
Връща се Санчика, размазал се от курсове Велико Търново-Арбанаси. Със завързани очи да го пуснеш: ще намери пътя от едното до другото място. С Караконджулът сме комитет по посрещането. Ако нещо се обърка - да поемаме отговорност. Щото сме зрели и отговорни хора! Особено аз. Саня е изумен, Луцко е жив и здрав. Не може да разбере как даже съм го разхождал - той го чакал да заспи и му хвърлял ядене по възможно най-бързия начин. Дума да не ставало да влиза при него. Гледа ме със страхопочитание. После Саня поглежда папагала и казва "Гладен ли си бе, йоб твою мат...". Папагала гледа тъпо. Обаче аз съм готов, имам инструментал на песента. Пускам инструментала, шумоля с пакета храна и папагала вече регаира "Иди нахуй...". Санчика очите ще му изхвъркнат от орбитите. Поглежда ме. Поглежда папагала. После пак поглежда мен: "Това е ново...". Ох, размина се. Тъкмо ми олекна и Санчика рече:
- Кога за последно си изпразвал бидона? Тоя водопроводчик ще идва след няколко дена...
Изпреварвам го по пътя към мазето, отварям вратата, слизам надолу. Водното ниво е поне десетина сантиметра над пода. Препречвам, Санчика да не може да погледне. Викам - ще си призная!
- Братчето ми, много ги еб*х, забравил съм за бидона... сега ще го изгребем, то колко е - тон, два вода...
Жената на кума скача, избутва го и вика:
- Ще ми събориш къщата, не те е срам! Такава хубава жена имаш, по шафрантии обикаляш...
Санчика ме поглежда състрадателно, щото май ми повярва. Хваща жена си и я дърпа настрани, докато още се пени:
- Това е кръвния ми брат-близнак, мълчи, сука!
Папагалът на заден фон живва: "Сука бляд иди на хуй"...
