Здраввейте пичове!
Казвам се петър Овчаров на 25 години от хасково.
Взех решението да участвам в уъркшопа, защото усетих нуждата да реализирам пълния си потенциал като мъж ида открия своя стил на комуникация с жените, което да ме напрнави и като цяло по-успешен, не само в свалките, но и във всички сфери от живота. разбира се това решение дойде и с немалко настояване от моя ментор, който също преди около 10 години е минал също през уъркшопа на Илиян и Слейър.
Ето че дойде време и да споделя впечатленията си от първия ми уъркшоп по пикап.
Ден 1 започна пред софийския университет. След като се запознахме един с друг (аз, Ники, Мартин и Калата), и с Илиян и Слейър, започнахме да отваряме сетове с момичета които минаваха покрай нас. Нямаше много сетове, макар времето да беше слънчево и слвнително топло като за април. Инструктурите използваха времето да ни разяснят основите в пикапа: как да подхождаме директно мацките, като целта е да им разкажем забавна история и да предизвикаме техния интерес. да създадем привличане и да ги отделим настрани, за да можем да им поискаме телефон и в най-добрия случай да си уговорим и среща.
Аз пристигнах първи на уъркшопа и докато да дойдат другите момчета, се запознахме с Илиян и набелязахме първата ми “жертва.“
Първият ми сет беше с едно симпатично чернокосо момиче което учи в унито и бяхме кажи-речи на едни години. Успях да я заговоря, с нещо от сорта: "здрасти, да нямате и в неделя лекции?" Тя се усмихна и каза че нямат и чакала неин колега да се видят и да разменят някакви материали. Учела софтуерно инженерство. Беше доста симпатична, а аз доста плах и търсещ комфорта. Не можах да си разкажа историята. Разговорът беше доста тревиален и аз предимно й задавах общи въпроси за учене, работа, а тя отговаряше. Хубаво беше че тя прояви интерес и също ми отвръщаше, но общо взето си беше един нормален разговор, тя се чувстваше комфортно да говори, но аз не направих нищо повече. Нито я базиках, нито я тествах. Просто й бях казал че е красива, а аз търся запознанства с готини хора.
Доста се навеждах към нея за да можеме чува ясно, защото от притеснението гласът ми беше доста тих, а и много мазно й се усмихвах,
хилех й се насреща като отчаян найс гай и така сам се вкарвах в нейния фрейм. Без физически контакт освен подаване на ръка. Не я базиках с нищо, просто говорихме и се усмихвахме един на друг докато нейния колега не дойде да я вземе и си пожелахме приятен ден. Това май беше и най-дългият ми сет за деня - около 7-8 минути, но без да постигна нищо от това за което бях тръгнал. А тя си беше доста секси - дребничка и с фино телце, а и аз си падам по чернокоси и тъмнокестеняви. Бях доволен че в първия си сет завързах разговор, но като цяло доста плахо, с нагаждане към нея и нищо отвъд изкуствения рапортски разговор.
Това беше и основниут ми проблем, на който Илиян и Слейър ми обърнаха специално внимание - подхождах момичетата доста плахо и не можех да ги спра качествено и се налагаше да ги заобикалям, което много ми сваляше ефективността в повечето сетове.
Симпатично момиче от Италия
След няколко неуспешни подхода към момичета, в които те просто ме подминаваха, спрях едно симпатично русо момиче с очила, което каза че не говори български. Оказа се от Италия и минахме на английски. Каза че е тук за 1-2 седмици, за да разгледат България с приятели. Пак подходих със скучни въпроси ит типа: Защо е Бг, какво й е интересно и дали е свободна да се видим и опознаем тези дни. Тя ми отказа, но разговорът като потръгна успях да си разкажа историята. Момичето беше скромно и добре "възпитано" и не реагира много на историята, каза че това й се струва много неловко. .Това че говорехме на английски свали напрежението, успяхме да си говорим свободно, но аз пак не наруших комфорта си да я базикна с нещо. Беше очевидно свободна и нямаше какво да прави, но не успях да й се наложа да я изкарам на среща и освен че гласът ми беше малко по-силен и уверен на английски, езикът на тялото ми оставаше все така плах и с нагаждането си с това да поддържам разговора и да ми е приятно с нея, пак й влизах в нейния фрейм. След 5-6 минути разговор тя каза че трябва да тръгва да се вижда с приятели. Задържах я за още минутка, но после вече нищо не можах да измисля.
Жената която си чакаше "нейния мъж"
Скоро забелязах една симпатична жена с къдрава черна коса, която седеше на цимента на подлеза и чакаше някого. Седнах до нея и й влезнах директно с това че е много красива и че просто не издържах да не я заговоря. Тя ми се усмихваше и ми благодари с руски акцент за милите думи, каза че чакала нейния мъж. "Ето го, тук е пред теб"- казах й и седнах при нея. Тя се засмя, но каза че си чакала нейния. Искаше бързо да ме разкара и на няколко пъти ми пожелаваше приятен ден. След третия път я оставих и Илиян ме върна да й разкажа историята си. Върнах се при нея, но тя не ме остави да я довърша. Не спираше да повтаря за нейния мъж и как не искала да говори с непознати. Е, така и не можах да сваля този щит и накрая просто си пожелахме приятен ден и я оставих да си чака нейния си мъж.
Неусетно стана 1 часа на обяд и решихме да мръднем към Попа да хапнем бургери. Времето оставаше все така приятно и сетове си имаше в подлеза до Софийски и другите момчета използваха времето да влязат в някой и друг докато вървяхме нататък. След обяда продължихме към парка Заимов. Там имаше доста хора, много семейства с деца и разбира се имаше и много момичета, които само чакаха да бъдат подходени. Тъй като не бяхме успели много да се очупим много до това време и да влезем в стейт, все още ни беше трудно да влизаме директно на мацките, без Илиян и Слейър да ни убеждават по 2 минути. Това доста ни намали качеството на играта. Макар аз да бях най-мотивиран и да влизах в най-много сетове от всички, доста се притеснявах и май си ми личеше. Важното беше да се научим сами да се научим да можем да заговаряме, а не да разчитаме на Илиян и Слейър да ни търсят сетовете, а ние само да се въртим около тях, а като ни излезе сет, да не искаме да влизаме. Вярно, че около тях винаги има нови и интересни истории, които да разкажат от хилядите момичета, които са заговаряли, или да ни дават съвети как да ги подхождаме. Имаше много смях и бъзици, които много ни вдигаха енергията, но това нямаше да ни свърши нашата работа, заради която бяхме дошли на уъркшопа.
Симпатична дама на пейката в парка Заимов
В този сет влезнах с доста колебание. Накрая просто седнах до жената и й казах че е веднага ми е направило впечатление колко е красива и че искам да се запознаем. Бешв елегантна с права кестенява коса и красиво лице. Изглеждаше колкото мен на години. Тя се усмихна и благодари за комплимента. Говореше докато си зяпаше мещо в телефона и веднага побърза да отбележи, че била обвързана, за да нямало недоразумения. Тук можех да я бъзна, но не го направих, Започнах да й гадая възрастта като й казах че е 03 набор. Тя се засмя и благодари за комплимента, каза че е доста по-голяма. Тогава аз предположих, "е значи си 98-ми колкото мен." Тя каза - е ти си доста мъничък, аз съм доста по-голяма - 85.
Аз: - е тъкмо ще ме отракаш малко.
Тя: е, не, казах ти че съм обвързана, а и след 2 минути запознанство няма как да стане.
Придължихме да си говорим спокойно и си личеше че проявява някакъв интерес Пак тревиалните неща си говорехме. Успях да й разкажа историята си, че с един приятел бяхме на карнавала във венеция
и ни хрумна идеята да целуванме момичетата по устата, намазани с джелато, което продавахме като доброволци докато протичаше карнавалът. На нея й стана смешно и това поразчупи малко разговора. Предложих й че щом й е интересно може да пробвам с нея. Тя пак каза че няма да стане. Каза че скоро трябвало да тръгва. Поговорихме общо около 5 минути и аз пак търсех комфортен разговор. На нея й беше добре да си говорим, но аз не настъпих повече към нея. Иначе май разговорите на пейка са ми една идея по-комфортни, защото така май по-добре мога да ги предразполагам и сякаш не се притеснявам толкова.
След 5-6 минути разговор тя каза че трябвало да тръгва че имала уговорка. Подадох й ръка, защото не успях да я задържа и си казахме имената. Казахме си имената и се разделихме с усмивка.
След като тръгнах от този сет, не успях да намеря първо момчетата и като се обадих на Илиянски, разбрах, че те вече пикапеха на площад Славейков. Докато отивах и аз натам, успях да заговоря още 3-4 симпатични момичета, но нищо съществено не се получи - аз им влизах директно със “Здравей, имаш прекрасна усмивка/прическа/излъчване и не можах да издържа да не те заговоря.“ Повечето обаче или отминаваха без да кажат нищо, или казваха „Благодаря, само че сега много бързам.“ Така се научих постепенно, че няма нищо срамно в това да ме отсвирват момичетата, а и така като ги заговарях едно след друго успявах да се поддържам в по-висока енергия и ми ставаше по-леко и естествено, отпусках се повече. Докато ако само чаках пасивно да дойде „перфектният сет“ енергията ми падаше и натрапчивите мисли и страх от отсвирване пак се завръщаха. така след 15 минути настигнах пичовете на пл. Славейков и бах с най-висока енергия от всички. Това ми помогна там вляза без колебание на всички, момичета, които Слейър и Илин ни посочеха и които другите момчета се колебаеха да заговорят. къде по-смело, коъде по-прахо, но важното бее че тук не пропуснах нито една възможност. сигурно бяха поне 10-12 сета по за 1-2 минути, но напълно достатъчно, за ди вдигна духа. Така вече напълно спря да ми пука дали ще ме отсвирят или не и колко дълго ще успея да се задържа в разговора. Вярно е, че така количеството взе превес над качеството и така не можеше да продължава дълго. Важното за мен беше да се престраша да заговарям всяко готино маце, което минеше покрай нас. Имаше един период от около 30 минути, в които енергията ми беше най-ниска, но насъбраната инерция + окуражителните думи на Слейъра ми помогнаха да изляза от дупката и продължа да заговарям момичетата, независимо че може да ме подминат или отрежат.
Многото опити ми помогнаха да изпъкна в групата и да имам относително по-висока енергия и хъс да отварям сетове, независимо от крайния резултат.
Неусетно стана 16ч. и бяхме стигнали вече до НДК, където бяха последните ни опити. Аз пак нещо се смесих с тълпата и изгубих групата, но това ми омогна да се отпусна и да попикапя малко сам. Имаше много млади момичета, по 2-3, които нямаха нищо против да ги заговоря за малко. Така тук успях да направя поне 10 заговаряния, докато успея да намеря пак момчетата. Те се бяха спрели и разговаряха с още едно момче Наско, който също беше пикапьор. Не се задържах много при тях. Исках да използвам това време максимално, за да вляза в колкото можа повече сетове и да не допускам колебанията да се завръщат и да ми свалят енергията. Така в този последен един час може би имах най-много заговаряния, но си личеше, че качеството вече е в найниската си точка. предпочитах да я карам на автопилот и просто да поддържам енергията си, а не да направя нещо повече и да се задържа за повече от минута-две в един разговор. Макар вече да имах пълната увереност да подходя всяко момиче, с такова качество не можех да очаквам да стигна далеч. Неслучайно и през този ден не взех нито един телефон или профил на момиче, което заговорих. Все пак мисля че си струва да поместя тук последсния си сет точно преди разбора на ден 1 от уйркшопа.
Американката от Калифорния пред НДК - разговор в движение
Към самия край на ден 1 от уъркшопа заговорих една висока жена с черно палто и гарвановочерна коса. Пак директно влезнах с това че е много красива. Тя каза че не говори български и минахме на английски. Говорехме докато вървяхме. Явно на английкси успявам да си придам повече важност и да си пусна гласа. Каза че е от САЩ Калифорния и че е тук за седмица-две. Каза че съм много сладък да я заговарям така. Направо й казах да се видим днес вечерта, при което тя отказа но каза че съм бил много сладък да й предложа. Каза същото като й поисках номера. Говореше доста въудушевено и очевидно се кефвше как се опитвам да я сваля. Говорехме оживено докато ходехме бавно един до друг 30-40 метра и тя ми пожела прекрасно изкарване на вечерта и каза че много се радвала да се запознаем. "Много се радвам че се видяхме. Може ли да те прегърна, моля те? - казах й аз пак доста нийди. Тя без никаква съпротива ме прегърна и така се разделихме. Усещам че пак подхождам доста нийди, но това че бях директен даде резултат и ми помогна и това че момичето беше отзивчиво и ми даваше място да я пробвам да видя докъде ще стигна. Доста предразполагащ сет Това за мен беше най-добрият сет в този ден 1 от уъркшопа на пикап проджект. А и прекрасен завършек на ден 1 за мен като начинаещ в пикапа.
От разбора накрая, освен че стана ясно, че бях отворил най-моного сетове от всички в групата, получих следното домашно, върху което да работя докато практикувам занапред:
1. Да наблягам повече на качествени сетове, отколкото просто да трупам количества
2. Тъй като съм все още доста рапортарски настроен, да наблягам на по-пасивни сетове, със седящи момичета на пейки, или чакащи някого, за да мога да се почувствам по-комфортно и да имам време да се отпусна и да ескалирам макар и по-бавно.
3. Да ги спирам по-отдалеч когато ги заговарям момичетата, а не в последния момент, за да не ги стряскам и да не ме виждат в последния момент, заради което после трябва да ги гоня и ми сваля играта много.
4. Да си опрнавя езика на тялото - да стоя здраво стъпил на земята срещу тях, спокойто и уверено, да не им се хиля мазно насреща и да не се опитвам да им се нагаждам - абе, общо взето да спра с твоа да бъда найс гай, а да започна да ги доминирам.
5. Да се старая колкото мога да ги гледам в очите и да съм право обърнат към тях, а не странично към тях.
6. Винаги когато мога да им разказвам истории и да се задържам колокото мога за по-дълго в сетовете, за да се стигне по-високо качество.
