Strangeeeeloooveeee... Значи така, пичове, трябва ми малко връщане в правия път. Изгубих пътеводната светлина, оплетох конците, та са ми интересни страничните гледни точки.
Сбито - хванах се на един курс. Секс курс, много ни еб*т. Мен не смеят чак толкова, но има самоотвержени опити. Към момента неуспешни, но е почнала да ми избива студена пот на челото. Съответно в тоя курс има същества от женски пол. Повечето от тях приличат на
Gorlok The Destroyer, но има няколко, дето си заслужават. По-точно: три.
Оплетох едната, плющях я. Две-три седмици, докато не ми се появи гениалната идея, че мога да плющя повече от една. Mission completed, почнах да плщюя две. Кратка радост: разбраха една за друга, чудо голямо, детски номера - биха ми среща по едно и също време на едно и също място. Теглих им майната и на двете. После още един път изплющях втората, за изпроводяк, щото не ми харесваха к*рвенските й номера и тъй като не мога да й набия акъл - набих й другото. Безинтересно.
Междувременно, още от началото ми се върти едно Русичко. Тя не ми е в "Топ 3", но е... готина. Спасих й няколко пъти задника от проблеми, тя взе да ми припада. Един път ходих до у тях, да й помогна с глупости по курса. Ей, трагедия. Тогава още плющях само първата от курса. Русичкото: ама кафе, ама да сготвя, ама седни тука, ама да те завия с одеяло... Мен ми е забавно, седя и гледам сеир. Сяда на половин метър от мен и на всеки пет минути се приближава по няколко сантиметра. Адски забавно, супер срамежлива. По едно време ми писна и я дръпнах, бръкнах й в гащите. Поиграхме си там малко, не съм я плющял.
Сложих я on hold, щото нямам причина да я блокирам и си пишем от време на време. Пак й спасих задника няколко пъти, без това да ми коства особени усилия. Междувременно леко гръмна открит скандал между двете, дето ги плющях, та Русичкото няма как да не знае, ама упорито се прави на неразбрала. И всичко добре, до миналия петък. Аз - в някакво лайняно настроение. Тъкмо ще започва тоя курс, за пореден път и оная ми пише "Що изглеждаш все едно ще унищожиш целия свят, какво е станало". И аз, какво да напиша, какво да напиша, реших да не лъжа, да я ползвам за кошче за душевен отпадък - "Иде ми да хвърля всичко и да изчезна на някъде, без значение къде".
Пичове, докато се усетя, оная писала "И аз!", измислила как да я взема, как да се чекнем на занятията уж че сме там, измислила даже къде ще ходим. Леко бях шашнат, ама си викам - то избора е да тъпея или да съм с нея. Пък тя не е лошо момичето. На двайсе и ена, метър и шейсе, четирсе кила, светли очи, много бяла кожа и перверзна физиономия... домогва се до седмичка, като се нацапа с гримовете, иначе вероятно е леко под въпрос. Още не се бях решил, ама й писах "Чакам те в колата". Седя и се чудя, искам ли, не искам ли? Оная весела "Коя ти е колата?". Бе мацка... "Като я погледнеш и си помислиш 'Дано не е тая' - тая е". Намери ме, да му се не види. От първия път - явно добре описвам нещата. Изкефи се, дадох й да покара.
Общо взето нищо интересно - мръднахме настрани петдесетина километра, докато си лафехме, седнахме да хапнем там дето си беше харесала(че го бяхме подминали мястото с петнайсетина километра, щото тя се разсеяла от разговора ни, та се връщахме). Издразни ме, че ми взима от яденето. Даже последната мръвка ми взе от устата. Буквално. Бях я лапнал вече, тя рече че я иска, аз й я подадох със зъби на шега, тя си я взе. Ужас. Седя и гледам как мляска последната мръвчица! Казавам й "Ти нямаш сърце", тя ми се смее. После й ометох половината мелба, за да е честно. Абе, нормална лузърска среща. После се разходихме малко из природата, намерихме си място да гледаме залеза, помачках я малко, но... в кофти настроение бях, не ми се плющеше.
Тогава стана лека издънка. Тая нещо запалена по моторите и все ме подпитва разни неща, та темата нещо леко зачекна "почивка", а скоро съм си планирал: аз и мотора, няколко дена, надалеч от жена и деца. И я поканих, без да искам. Да е*а. "Ще ходя там и там, ти не искаш ли да дойдеш?". Ебати ужаса. Седим прегърнати, гледаме залеза, аз й предлагам да я водя на почивка, да ми я развали. И тя ми вика "Шси помисля". ДВОЕН УЖАС. ТРОЕН. БЕЗКРАЕН. Тая ще си мисли?!? Пичове, аз не искам тя да идва, а тя ще си мисли! Ааа, удар под кръста. Викам си - край, тая сега ми подпали телефона, какво направих?!?
Ми... Нула. Нищо бе. Нищо. Нищичко. Ебаси, според мен минаха добре нещата, попика се от смях в началото, подмокри се и се разтрепера на залеза, чак после я поканиха няколко дена да я еб*т. И нищо. Това тоя петък.
Съответно, днес, вече Понеделник, аз издивявам от това нищо. Драснах й два реда. Ред първи - как след нейното каране колата има кал и по тавана, дето минаваше през локвите със 150+ и се кефеше на аквапланинга. И ред втори - следващия път, ако пак прави така, ще я пратя тя да кара колата на автомивка. Оная се изля: ама щяла да я измие, нямало проблеми - къде да дойдела. Никъде, мацка, вече я мият. И от там едни чаршафи почна да ми пише, колко била заета събота и неделя, как й се искало да е свободна и да правела каквото си иска. Абе, спрях да я чета. После й падна mute-a, не помня на колко часа го бях направил, пак пише: "Вземи колата и ела довечера да те науча да рисуваш". Вземи колата? В смисъл? Седя и гледам тъпо. "Ще си изкараме добре". Ай, не думай! Тя продължава: "Нали знаеш че много се дразня като само ми seen-ваш". Еп, па тая. "Отказваш ли ми". Аз още седя учуден. "Добре, няма да те притискам".
Това, което ме хвърля в тъча е... как тя не прие инстантно необмислената ми покана. И благороднa - няма да ме притиска? В смисъл, аз знам че ако отида ще я плющя. Знам че и без покана да отида - пак ще я плющя. Но много ми бърка в душичката как не ми прие поканата. Пичове, това ми е най-драгото: няколко дена с мотора и тесни пичета. Тя променя уравнението "тесни пичета" на "едно единствено тясно пиче" и тo даже не е 10-ка... "Шси помисля"?!? WTF?!?
Сериозно, приемам конструктивна критика... изгубил съм правилния път явно.
