Идва момент в живота на всеки мъж, в който той трябва да реши кой е. Това е основното, което отличава момчето от зрелия мъж. Момчето не знае кой е, то няма строги принципи, няма идентичност, оставя други да определят какво е ценно за него, какво поведение е допустимо и какво не. На уоркшопите често казвам: „В момента в който влезеш в една ситуация, има два варианта – или на тебе ти казват какво да правиш, или ти казваш какво ще се прави”. И няма среден път, никога. Ако решиш да стъпваш на пръсти, влизаш автоматично в категорията на човек, който е воден от някой друг. Затова трябва да вземеш решение.
Във всеки момент от живота си правиш избор и вземаш решение, дори и с отказа си да го направиш. Затова трябва да знаеш твърдо кой си ти. Какво харесваш? Какво не понасяш? Къде са границите ти? Кога е момента в който казваш: „Ти си дотук. Ако искаш да продължим отношенията си ще ме уважаваш”? Всичко това идва от твоята идентичност. А жената иска да знае твоята идентичност, за да може да ти има доверие. За да може тя да бъде в твоя фрейм, ти трябва да имаш силна идентичност. Това значи принципи, които ти няма да нарушиш. Тя ще ти пуска стръв, която ще те отклонява. Ще се прави на готова по-рано, за да види дали ще захапеш. Ще ти дава награди с цел да види дали ще се отклониш от пътя си. И в момента, в който клъвнеш ще ти каже: „Сори, дотук беше”.
Много мъже не знаят какво е да бъдат с високорангова жена. Тя им се вижда недостъпна, имат чувството, че прави секс с всички други мъже, освен с тях. И това е, защото заради нея, те са готови да нарушат всички свои принципи, биха направили всичко, за да заслужат нейното одобрение. В този момент, те нямат идентичност, а именно това е начина да я привлекат. Нищо друго не привлича една жена, както силната идентичност. Тези, които не са открили тази истина, ще се чувстват винаги слаби, винаги недостатъчни, винаги неспособни да действат и готови с оправдания, защо жените не желаят да правят секс с тях.
Всъщност въпросите, който трябва да си зададат са: Беше ли истински? Истински до болезненост, без да се съобразяваш с някаква цензура и норми. Наслади ли се истински на момента или си мислеше за следващия ход, който ще направиш, усети ли насладата от тази жена? Беше ли подходът ти епичен, незабравим? Даде ли всичко от себе си или прекалено много беше обвързан с крайния резултат? Беше ли центриран в своя свят без да се стремиш към нейния?
Това са елементите на един успешен пикап. Но колко мъже си задават тези въпроси? Много малко. Красивите жени усещат някаква повърхностност в мъжете около тях. Някаква безгръбначност. Виждат им се слаби в своите чувства в емоциите си. И то е, защото мъжете си налагат прекалено много цензура. Цялото им поведение преминава през филтри. Нямат центрираност, нямат дълбочина. Мъжете често не вървят по своя път и не знаят кои са. Когато знаеш кой си, ти усещаш в себе си някаква енергия, която се разлива, в посоката в която искаш без усилия. Чувството е някак си, все едно заливаш другите с твоята ценност. В момента, в който изпиташ нужда да полагаш усилия, вече се стремиш да направиш впечатление и трябва да се върнеш отново на пътя си.
Всеки мъж трябва да се пита, колкото може по-често, каква е неговата мисия в живота му? По какъв начин дава на света около себе си своята ценност? Какво цени и каква жена иска до себе си в живота си? Как тази жена ще му помогне да изрази по по-добър начин своята ценност? Това го прави центриран, привлекателен и независим. Когато мъжът е на своя път, той се наслаждава. Сканира и подбира това, което е за него, без да губи посоката си. От време на време се задават изкушения, които го подмамват, но той знае, че отклони ли се веднъж, после ще му е необходимо доста време. От време на време залита леко, но винаги погледът му е устремен, към звездата, която го води. Тази звезда е неговата мисия в живота. Жената иска да усети твоята мисия и да върви с теб. Защото ти с твоята увереност и показваш, че тази мисия е по-ценна и по-привлекателна от всичко друго, което тя би могла да преживее. Това е пътя на истинския мъж.
Затова нека всеки от нас си зададе въпроса, кой е той наистина? Дали е клонка, която се огъва от всеки полъх на вятъра или е сила, която привлича всичко по пътя си и знае къде отива. Дали е човек, който се хвърля смело напред в неизвестното или просто трябва да опипва всичко по пътя си и да стъпва на пръсти. Каква е твоята цел? Какво искаш? Как целта ти облагодетелства всички останали около теб? Тази игра е вътрешна. Ако някой не желае да се обърне към себе си, тогава бих казал: „Сори. Нямаш тази центрираност, която да те води към постоянен успех. Защото външния свят е вятър и на него не може да се разчита.”