Една от най-големите пречки за всички пикап артисти е стремежът към перфектност. Стремежът към перфектност блокира всички натурални черти в теб с които би могъл да се изразиш истински, прави те изпълнител, устремен към някаква цел, без средства за постигането и. Защо без средства? Защото всичко, което ти е важно, за да бъдеш привлекателен за една жена, автоматично се възпрепятства от стремежът към перфектност.
Как се е появил стремежът към перфектност? Още в най-ранна възраст, учителите ти и родителите ти, са очаквали от теб да правиш нещата правилно. Всичко това е било с цел да се избегне провал. Липсата на успех е било нещо, което трябва да се избягва на всяка цена. Защото неуспехът си има много лоши последствия. Може да не можеш да се дипломираш, да те изключат от училище, а в бъдеще – може да останеш и без работа. Иначе казано, всички знаят поговорката: „Седем пъти мери, един път режи“.

И докато в много области на живота, стремежа към перфектност е приложим /въпреки че, по мои наблюдения, перфекционистите са най-нещастните хора/, в областта на пикапа, това е абсолютно съкрушително. Как се изразява този стремеж в пикапа? Ами ето например: има толкова много мъже, които четат пикап материали с години и непрекъснато търсят още, без да са направили нито един подход към непозната жена. Те непрекъснато усещат, че нещо им липсва, за да направят перфектния подход. Нещо като точна стрелба. Четат много инструкции и учебници за стрелба, знаят с подробности как да използват оръжието и да се прицелят /без дори да са го виждали/ и искат накрая като хванат пушката и БАМ – право в десятката. Е не става. При по-напредналите, сремежът към перфектност се изразява в повтаряне на едни и същи техники, /които по някое време в началото, когато са били проява на искреност, а не техники са работели/ и в стремежа да стига до секс като ги усъвършенстват и допълват с други. Но каква е грешката на всичко това?

На първо място „перфектен подход“ не съществува. В съзнанието на мъжете перфектния подход е такъв подход, който лишава от възможността за отсвирване. Стремежът към перфектен подход е базиран на страха да не бъдеш отсвирен. А страха да не бъдеш отсвирен, автоматично те лишава от възможността да направиш добър подход. А какво означава „добър подход“.

Добрият подход е подход, направен според принципите на пикапа и според това, което изразяваш ти в най-добрата си форма. Какви са принципите на пикапа? За тях е говорено и писано много: самочувствие и вяра в това, което правиш, решителност, енергия, позитивизъм, самодостатъчност и липса на нужда да впечатляваш, настройка да дадеш нещо от себе си, вместо да вземеш и т.н. Способността да изразиш себе си и това, което мислиш, чувстваш и искаш. Разбира се, ти не можеш в един подход да изразиш абсолютно всички принципи на пикапа, защото тогава ще бъде перфектен подход и той ще те блокира. Достатъчно е да наблегнеш на чертите и принципите, които са близки до тези, които имаш в най-добрата си форма и това ще бъде добър подход за теб. Именно това прави уникалността на всеки подход. Аз имам едни силни страни, а ти имаш други. Моя добър подход е различен от твоя добър подход, поради разликата в нашата същност и затова ние двамата с теб ще привлечем различен тип жени. И тези жени няма да искат перфектен подход, изобщо не е необходимо да си перфектен, за да свалиш една жена. Трябва само да си добър в начина по който искаш да си добър.

Важно е да се разбере, че добрия подход не гарантира липса на отсвирвания. Няма нещо на този свят, което да ти гарантира липса на отсвирвания, освен бездействието и стоенето вкъщи. Добрия подход не е насочен към това да си запазиш егото. Много често няма да имаш успех, въпреки че подходът ти е добър. Защо? Защото, както казах, има различни типове жени и много от тях няма да се изкефят на твоя добър подход.
Много често някой ми казва, че иска да стане пикап артист, за да може да свали всяка жена, която иска. Това означава, че той робува на илюзията за перфеткния подход. Никой мъж никога не е бил способен да има абсолютно всяка жена, която поиска /освен може би някой султан в миналото, но и това е ставало с насилие/. Когато станеш истински добър ще можеш да имаш много жени, но никога – всички, които искаш. Но и на никой човек не му е съдено да има всичко, което иска, ето например, не можеш да бъдеш безсмъртен. Когато се фокусираш върху това, че щастието е вътрешно, ще забравиш илюзията за перфектния подход. Ще разбереш, че единственото, което се иска от теб е да се учиш и най-вече – да практикуваш.

С времето, докато практикуваш, ще правиш добри и лоши подходи и така ще се учиш. Какво означава „лош подход“. Лошият подход го правиш, когато не си в настроение, или си под влияние на негативни емоции или стремежа да бъдеш перфектен. Когато се стремиш да бъдеш перфектен, най-вероятно ще направиш лош подход, поради това, че блокираш емоциите си и поради липсата на емпатия. Емпатията е много важна част от пикапа. Стремежа да бъдеш перфектен, те кара да гледаш на момичето като цел и те лишава от възможността да се отпуснеш и да изпиташ емпатия. Така няма да можеш да изградиш истинска връзка и доверие между двамата. Емпатията е способността да се поставиш на мястото на другия и в основата на всяко общуване. Ако се поставиш на мястото на момичето, ще усетиш, че колкото и да обича секса, не би искала да бъде цел на някого, с която да си задоволи егото, че е направил перфектен подход. Би било всичко прекалено сухо, нямащо нищо общо с богатата емоционална гама, която и е необходима, за да бъде щастлива. Ето защо най-добрия подход е просто да направиш нещата, потопен в момента, изпитващ удоволствие от общуването и да изпитваш желание да разбереш човека до себе си. Няма да бъде перфектен подход, но колкото може толкова. Може да не правиш секс с момичето, въпреки всичко, но поне ще научиш много повече, отколкото ако изпълняваш нещата като робот.