Stone е един от най-редовните потребители във форума на pickup-project, човекът с най-висока репутация от всички, най-обичания и понякога най-критикувания заради безцеремонния си и циничен стил на писане, който често конфронтира идеалистите и представителите на нежния пол. Но в същото време той със сигурност е човек с невероятен опит и търпение, готов да помогне на всеки, който се обърне към него. Имало е моменти, в които самият аз не съм бил съгласен с някои негови мнения, но да не забравяме, че всичко, което stone пише е продиктувано от неговия собствен опит, който в много случаи може да бъде наистина брутален и по този начин да остане неразбран от тези, които не са преживели същото. Както и да е, аз смятам, че всеки от изводите, до които stone е достигнал и ценен, полезен и същевременно достоен за уважение.
Но да започнем със самото интервю:
Илиян: Здравей Stone! Ти си вече от доста години редовен потребител на форума на pickup-project. С какво те привлякоха точно този форум и този сайт? Какво ти дава всичко това? Дали е някакъв начин за забавление и убиване на свободното време или е просто желание да помогнеш на младите да бъдат по-успешни с нежния пол и да не повтарят едни и същи грешки.
Stone: Почти нямам вече приятели от „нормалния“ ми живот, с които да мога да пикапя или дори само да поговоря на тема пикап, а и по-общи мъжки теми. И нямам предвид мачове, коли и мотори, а въпроси из т.нар. manosphere – какво е мястото ни в съвременния свят, как да отстояваме мъжките си права не само пред жените, а и пред началници, политици, и всички други, които искат да ни направят свои роби.
Имах преди такива приятели, но и аз и те вече си имаме друг главен приоритет – семействата си. Така че форумът е един от малкото останали ми начини да общувам с единомишленици.
Прав си, че имам и желание когато мога да помогна на младите лъвчета, радвам се като ги видя да успяват, а и може би връщам кармично на мои по-възрастни приятели, които са ми помагали навремето със съветите си.
И последно, аз самият също има какво да науча от форума, и съм научил доста от хора като теб, Slayer, Berserk, Manowar, Krungthep, Cancun, Diablodh, не искам да изреждам за да не забравя някого, много са – респект!
Илиян: Съдейки по темите, които пускат младите лъвчета какво ти прави впечатление? Какви грешки допускат най-често в комуникацията си с нежния пол?
Stone: Вече много рядко отговарям на нови теми, защото често проблемите им са едни и същи и сме ги обсъждали много пъти.
Първата група проблеми са когато мъжът го е срам или страх да подходи като мъж и вместо това се превръща в изтривалка, в приятелче, в досадник, или в нещо друго, но не и сексуален обект. На всеки се е случвало, особено на младини, вкл. и на нас с теб, сигурен съм. Не е имало обаче откъде да се поучим, нито интернет, нито книги, и е трябвало някой по-опитен приятел да ни отвори очите. Жалко е обаче и сега да има още много такива момчета – младостта не ги извинява, защото имат много ресурси, откъдето да почерпят опит, вкл. и този форум, който е да не кажа почти единствения интернет ресурс на български език.
Втората група са когато е попрочел теорията и уж знае как да се държи, но нещо не му се получава на практика. Вероятно голяма част от тези момчета просто не са конгруентни – например ако въшният вид, облеклото, позата на тялото, или липсата на 5 лева в джоба издават задръстеняк (няма нищо срамно – и ние сме започнали като такива), а заучените фрази са като на ПУА или виден гъзар, мацките веднага го надушват. На тези момчета бих препоръчал да преценят нивото си и да започнат с мацки на същото ниво. Омръзнало ми е да виждам още млади-зелени неуверени пичове, които казват „ама аз искам да спя само с 8-ци и нагоре“. Това е все едно начинаещ във фитнес залата да скочи направо на 120 кг от лежанка. Най-много да скъса мускул. По същия начин и класните мацки ще го сдъвчат и изплюят. Както във фитнеса се започва първо с малките гирички, така и в пикапа мисля, че трябва да се започва с лесните таргети, по-невзрачните мацки, които също си търсят да общуват с мъже, но при които конкуренцията и очакванията са по-малки. После когато дойдат успехите, може да минават на по-трудни таргети.
И третата група проблеми са когато уж на момчето всичко е наред, но с някоя определена мацка нещата не тръгват. Това често е или проблемът единствената, или отново неправилна селекция на таргети. За съжаление, всички знаем, че няма гаранция играта ни (колкото и да е добра) да проработи на точно определена мацка. Когато не потръгва, трябва просто да приемеш факта, че тя търси нещо друго, и да продължиш напред. Времето е твърде ценно за да го губим за непродуктивни таргети.
Илиян: Казваш, че рядко отговаряш на нови теми, но всъщност правиш впечатление на много търпелив човек. Въпреки многобройните нападки към теб от различни потребители с годините, никога не съм те виждал да избухнеш или да обидиш някой. Разкажи малко за своя опит. Как научи за пръв път за пикапа и как се развиваше животът ти преди това? Кога точно започна да ти „просветва“?
Stone: Търпелив съм, защото имам над 20 години опит както с женски шитове, така и с мъжки амози. И да не забравяме и две деца в къщи, които също изискват чудеса от търпението на човек.
В пикапа съм на първо място самоук, на второ ученик на по-опитни приятели, и чак на трето съм се повлиял от книги, форуми, интернет клипчета, и други такива помагала, каквито нямаше навремето. Но в днешни дни май е обратното – всеки първо вижда нещо в интернет, което може да е голям плюс, ако попаднеш на добър ресурс, но и минус, защото в интернет е пълно с всякакви бози.
Когато аз бях младеж, бях доста скромен. Абе да си го кажа направо – бях пълен отличник, сещате се за какъв тип става въпрос. Но поне не бях зубър с очила, на когото да се подиграват и да го амогват училищните алфи. А алфи имахме, макар и в елитна гимназия. За съжаление, алфеенето им беше повече напиване, пушене, и пъчене на гърди – не помня да сме имали големи играчи, от които да се уча. Тогава беше прието всеки да си хване гадже и да кара с него до абитуриентския бал. И аз имах тогава гадже от съседния клас, и за мен тя беше Единствената, и на мен ми е разбивано сърцето, не съм бил нещо по-различно от всяко нормално момче. До бала имах може би 3-4 гаджета, и то само с 2 от тях бях правил нещо сексуално – с другите държане за ръка и разходки из парка под звездите.
Когато бях студент, първото ми лято на море случайно попаднах на един по-възрастен мъж, после ми стана голям приятел. Той за пръв път ми показа, че можеш да заговаряш и непознати момичета; можеш да им покажеш директно, че желаеш да се забавляваш и да спиш с тях, вместо да ги омайваш да ти стават гадже; за пръв път ме заведе на дискотека на Слънчев Бряг – „Камелия“, където сега е Айсберг; и правихме разни други интересни работи, вкл. и отбелязахме по 1-2 реализации, което ме зариби за пикапа – макар и тогава да не знаех самата думичка.
След това, нямах още 20 години, се изнесох от нашите на квартира с един приятел. Работехме почасово докато учехме и вадехме вече не помня колко пари, сега вероятно изглеждат смешни, но тогава бяха гладните години и всичко беше евтино, вкл. наемите, та успявахме да живеем доста добре. На фона на останалите ни състуденти ние бяхме царе – тези от София бяха с техните, тези от провинцията в Студ. Град, а ние – на квартира само двамата, имахме и кола да возим мацки, правехме купони, и живеехме доста весело.
Нататък няма да продължавам, всеки знае каква е нормалната прогресия в живота – започваш да работиш, да правиш повече пари; после когато имаш апартамент, кола, пътуваш и се срещаш с хора тогава и мацките започват да те харесват повече… карах така 10-на години, докато излязох в оставка. Сега си имам семейство, жена и две деца, играта и пикапа са ми повече като виртуално хоби, което нямам възможност да упражнявам лично (или много рядко), но се радвам на успехите на новите герои.
Илиян: Все пак си имал късмет, защото някой ти е отворил очите отрано. За много мъже не може да се каже същото. С какъв тип жени си имал най-голям успех? По постовете ти може да се съди, че най-много ти върви по дискотеки на морето с рускини.
Stone: Просто морето е едно от малкото места, където мога да играя. В София почти не излизам – няма кога, а и да има – все ще ме срещне някой познат. Имал съм и комични ситуации – например заприказвам мацка, а тя ме посреща много радушно и докато си викам “ ей, ставаш още, старо куче“ почва да ме пита какво прави жена ми – оказа се нейна колежка. Добре че не бях минал на кино.
Та играя само на 100+ км от нас – когато съм командировка или когато децата идат при баба си и аз се измъкна на морето за малко (1-2 пъти в тодината). Естествено, с такива ограничения не мога да съм в добра форма и не мога много да подбирам. Гледам предимно таргети около 30 +/- 5 г. Ранг 5-7/10, и разузнавам в първите 15 мин. ситуацията – с кого е, къде и кога ще се прибира, гледам да се ориентирам дали е излязла за мъж или просто ей така, защото нямам нито време, нито нерви да излизам после по срещи.
Навремето си, разбира се, и аз съм вземал телефони и съм излизал по срещи, това си най-сигурния начин да стигнеш до секс. Тъй като съм пътувал доста и съм живял известно време в чужбина, съм спал с жени от поне 15-20 държави. Най-много рускини, след българки имам предвид. Руския ми е на добро разговорно ниво, зная и някои шеги и вицове, както и 1-2 стихотворения за под звездите, дано имам възможност това лято пак да попрактикувам, защото първото ми море мина бързо и без особени успехи (макар че беше много забавно и зареждащо).
Илиян: Можеш ли да разкажеш някоя интересна история, някоя успешна свалка на младите лъвчета да видят как действа старата школа.
Мисля, че в едно нещо бихме се съгласили и двамата: трябва да си активен, за да бъдеш успешен, какъвто и лайфстайл да имаш.
Stone: Доколкото разбирам, искаш не история от преди 10-15 години, а скорошна, за да се види как опитът ми помага? Боя се, че такива истории не са много, тъй като твърде рядко излизам да пикапя. Иначе бих казал, че опитът определено помага, особено когато е комбиниран с енергия. Много си прав, че трябва да си активен и да имаш енергия. На мен енергия не ми липсва – не знам дали е нещо, с което мога да се гордея както ако съм го постигнал с активно усилие на волята, или просто имам отвътре някакво моторче, което не спира да се върти и ме кара да продължавам. Ако можеше да комбинирам енергията с опита си и да имам свободно време и да пикапя на воля, сигурно щях да съм доста успешен ПУА.
Но за да не се отплесвам от темата – интересни истории… откак съм в оставка имам средно по 2-3 реализации в годината, и то ей така когато дебна от засада и изпадне нещо. Едва ли си струва да се хваля с тях, освен няколко от морето, за които вече съм разказвал в репорти във форума. Всъщност, ето – сетих се за нещо от миналото или по-миналото лято – в София има един Бийч Бар Мементо, вероятно много от вас го знаят. Лятото там има сериозна игра, макар и повечето таргети да са в големи компании. Както си пиех на бара, до мен двама мъже изтърваха 20 лева, а две мацки до тях ги гледаха и явно се чудеха дали могат да си ги приберат. Като си срещнахме погледите им се скарах с пръст наужким, след това тупнах единия пич по рамото да си ги прибере. Те се оказаха чужденци на снимки на някакъв филм – май беше Непобедимите 3 или нещо такова. Мацките естествено се ококориха, онези почнаха да си показват от телефоните снимки как са със Сталоун или в Шварценегер. Аз обаче не се отказах и също се бутах, говорих разни глупости от рода на как съм ги бил тия на канадска, как ако тоя е Рамбо аз съм Батман, а на шитовете отвръщах с усмивка (Някога виждали ли сте Батман и мен заедно – това е тъп лаф от самия филм, но предизвиква усмивки).
Пичовете ги бъзиках как сигурно единия е осветител и пуска лампите, а другия е дубльор когато някоя звезда трябва да яде бой, та да не го посиняват. Абе въобще имаше лафове и бъзици, а аз не се отказах понеже момчетата ми се видяха загубеняци, някакви асистент-режисьори или нещо такова – ако бяха наистина звезди много ясно, че щях да се откажа. После те си тръгнаха, а аз водих мацките към 1 часа на Брилянтин уж да потанцуваме малко. Там обаче нямаше много живот (аз точно затова и им предложих там – да не съм луд да ги заведа на пълна дискотека, където да ми танцуват до 4 часа!) и едната искаше да си ходи, а другата я изпратих до тях – помня, че живееше в едни улички до Солунска на един тавански етаж и се катерихме 5-6 етажа. Долу на вратата помолих да ми даде една чаша вода, че съм много ожаднял… и останалото е история.
Илиян: Забавна история! Получи се доста дълго и ползотворно интервю. Какъв съвет би искал да дадеш на младите лъвове като за последно? Как би могъл да синтезираш нещата?
Stone: Аз съм реалист и леко циник, така че няма да кажа, че от всеки мъж става пикап-артист и че всеки може да има хубави жени само ако си повярва – според мен фреймът „аз съм наградата“ не може да важи за всеки! Нека всички да се погледнат хубаво в огледалото, да се сравнят с тези около себе си, както и с тези, които виждат, че успяват с мацките. Да разберат добре какво им липсва и да запретват ръкави да го постигнат. Хубавите момичета са много търсени, те не са за всички, а само за добрите играчи и успелите мъже – каква по-добра мотивация за това да се стремиш да станеш такъв?
Но да се върнем на „наградата“ – за мен винаги мацките са били наградата. То ако няма награда, за какво влагаме всички тези усилия, за да пикапим? Да, има и забавни моменти, но истината е, че пикапа си е и тежък труд, и то невинаги приятен, понякога даже досаден. Хубавото е, че когато се получи (и спечелиш наградата) няма такова друго усещане на света. За мен всички други традиционни мъжки емоции – да караш коли или мотори, да победиш някого в спорт или състезание, да разпиваш със стари приятели – отстъпват пред това да преспиш с красива жена. Особено ако е нова или чужда.
Това обаче трябва да се възприема като черешката на тортата в живота – нещо, което можеш да си позволяваш отвреме-навреме, но не можеш да ядеш само череши, нали? Много бързо биха омръзнали. Така че нека младежите да си учат, работят, а когато им дойде времето – да си имат семейства и да си ги гледат. И ако успяват отвреме-навреме да си разнообразяват живота с нова мацка, без да вредят на никого от близките си, какво по-хубаво от това?
Автор: Илиян