Stone е един от най-редовните потребители във форума на pickup-project, човекът с най-висока репутация от всички, най-обичания и понякога най-критикувания заради безцеремонния си и циничен стил на писане, който често конфронтира идеалистите и представителите на нежния пол. Но в същото време той със сигурност е човек с невероятен опит и търпение, готов да помогне на всеки, който се обърне към него. Имало е моменти, в които самият аз не съм бил съгласен с някои негови мнения, но да не забравяме, че всичко, което stone пише е продиктувано от неговия собствен опит, който в много случаи може да бъде наистина брутален и по този начин да остане неразбран от тези, които не са преживели същото. Както и да е, аз смятам, че всеки от изводите, до които stone е достигнал и ценен, полезен и същевременно достоен за уважение.

Но да започнем със самото интервю:

Илиян: Здравей Stone! Ти си вече от доста години редовен потребител на форума на pickup-project. С какво те привлякоха точно този форум и този сайт? Какво ти дава всичко това? Дали е някакъв начин за забавление и убиване на свободното време или е просто желание да помогнеш на младите да бъдат по-успешни с нежния пол и да не повтарят едни и същи грешки.
Stone: Почти нямам вече приятели от „нормалния“ ми живот, с които да мога да пикапя или дори само да поговоря на тема пикап, а и по-общи мъжки теми. И нямам предвид мачове, коли и мотори, а въпроси из т.нар. manosphere – какво е мястото ни в съвременния свят, как да отстояваме мъжките си права не само пред жените, а и пред началници, политици, и всички други, които искат да ни направят свои роби.
Имах преди такива приятели, но и аз и те вече си имаме друг главен приоритет – семействата си. Така че форумът е един от малкото останали ми начини да общувам с единомишленици.
Прав си, че имам и желание когато мога да помогна на младите лъвчета, радвам се като ги видя да успяват, а и може би връщам кармично на мои по-възрастни приятели, които са ми помагали навремето със съветите си.
И последно, аз самият също има какво да науча от форума, и съм научил доста от хора като теб, Slayer, Berserk, Manowar, Krungthep, Cancun, Diablodh, не искам да изреждам за да не забравя някого, много са – респект!

Илиян: Съдейки по темите, които пускат младите лъвчета какво ти прави впечатление? Какви грешки допускат най-често в комуникацията си с нежния пол?
Stone: Вече много рядко отговарям на нови теми, защото често проблемите им са едни и същи и сме ги обсъждали много пъти.
Първата група проблеми са когато мъжът го е срам или страх да подходи като мъж и вместо това се превръща в изтривалка, в приятелче, в досадник, или в нещо друго, но не и сексуален обект. На всеки се е случвало, особено на младини, вкл. и на нас с теб, сигурен съм. Не е имало обаче откъде да се поучим, нито интернет, нито книги, и е трябвало някой по-опитен приятел да ни отвори очите. Жалко е обаче и сега да има още много такива момчета – младостта не ги извинява, защото имат много ресурси, откъдето да почерпят опит, вкл. и този форум, който е да не кажа почти единствения интернет ресурс на български език.
Втората група са когато е попрочел теорията и уж знае как да се държи, но нещо не му се получава на практика. Вероятно голяма част от тези момчета просто не са конгруентни – например ако въшният вид, облеклото, позата на тялото, или липсата на 5 лева в джоба издават задръстеняк (няма нищо срамно – и ние сме започнали като такива), а заучените фрази са като на ПУА или виден гъзар, мацките веднага го надушват. На тези момчета бих препоръчал да преценят нивото си и да започнат с мацки на същото ниво. Омръзнало ми е да виждам още млади-зелени неуверени пичове, които казват „ама аз искам да спя само с 8-ци и нагоре“. Това е все едно начинаещ във фитнес залата да скочи направо на 120 кг от лежанка. Най-много да скъса мускул. По същия начин и класните мацки ще го сдъвчат и изплюят. Както във фитнеса се започва първо с малките гирички, така и в пикапа мисля, че трябва да се започва с лесните таргети, по-невзрачните мацки, които също си търсят да общуват с мъже, но при които конкуренцията и очакванията са по-малки. После когато дойдат успехите, може да минават на по-трудни таргети.
И третата група проблеми са когато уж на момчето всичко е наред, но с някоя определена мацка нещата не тръгват. Това често е или проблемът единствената, или отново неправилна селекция на таргети. За съжаление, всички знаем, че няма гаранция играта ни (колкото и да е добра) да проработи на точно определена мацка. Когато не потръгва, трябва просто да приемеш факта, че тя търси нещо друго, и да продължиш напред. Времето е твърде ценно за да го губим за непродуктивни таргети.

Илиян: Казваш, че рядко отговаряш на нови теми, но всъщност правиш впечатление на много търпелив човек. Въпреки многобройните нападки към теб от различни потребители с годините, никога не съм те виждал да избухнеш или да обидиш някой. Разкажи малко за своя опит. Как научи за пръв път за пикапа и как се развиваше животът ти преди това? Кога точно започна да ти „просветва“?
Stone: Търпелив съм, защото имам над 20 години опит както с женски шитове, така и с мъжки амози. И да не забравяме и две деца в къщи, които също изискват чудеса от търпението на човек.
В пикапа съм на първо място самоук, на второ ученик на по-опитни приятели, и чак на трето съм се повлиял от книги, форуми, интернет клипчета, и други такива помагала, каквито нямаше навремето. Но в днешни дни май е обратното – всеки първо вижда нещо в интернет, което може да е голям плюс, ако попаднеш на добър ресурс, но и минус, защото в интернет е пълно с всякакви бози.
Когато аз бях младеж, бях доста скромен. Абе да си го кажа направо – бях пълен отличник, сещате се за какъв тип става въпрос. Но поне не бях зубър с очила, на когото да се подиграват и да го амогват училищните алфи. А алфи имахме, макар и в елитна гимназия. За съжаление, алфеенето им беше повече напиване, пушене, и пъчене на гърди – не помня да сме имали големи играчи, от които да се уча. Тогава беше прието всеки да си хване гадже и да кара с него до абитуриентския бал. И аз имах тогава гадже от съседния клас, и за мен тя беше Единствената, и на мен ми е разбивано сърцето, не съм бил нещо по-различно от всяко нормално момче. До бала имах може би 3-4 гаджета, и то само с 2 от тях бях правил нещо сексуално – с другите държане за ръка и разходки из парка под звездите.
Когато бях студент, първото ми лято на море случайно попаднах на един по-възрастен мъж, после ми стана голям приятел. Той за пръв път ми показа, че можеш да заговаряш и непознати момичета; можеш да им покажеш директно, че желаеш да се забавляваш и да спиш с тях, вместо да ги омайваш да ти стават гадже; за пръв път ме заведе на дискотека на Слънчев Бряг – „Камелия“, където сега е Айсберг; и правихме разни други интересни работи, вкл. и отбелязахме по 1-2 реализации, което ме зариби за пикапа – макар и тогава да не знаех самата думичка.
След това, нямах още 20 години, се изнесох от нашите на квартира с един приятел. Работехме почасово докато учехме и вадехме вече не помня колко пари, сега вероятно изглеждат смешни, но тогава бяха гладните години и всичко беше евтино, вкл. наемите, та успявахме да живеем доста добре. На фона на останалите ни състуденти ние бяхме царе – тези от София бяха с техните, тези от провинцията в Студ. Град, а ние – на квартира само двамата, имахме и кола да возим мацки, правехме купони, и живеехме доста весело.
Нататък няма да продължавам, всеки знае каква е нормалната прогресия в живота – започваш да работиш, да правиш повече пари; после когато имаш апартамент, кола, пътуваш и се срещаш с хора тогава и мацките започват да те харесват повече… карах така 10-на години, докато излязох в оставка. Сега си имам семейство, жена и две деца, играта и пикапа са ми повече като виртуално хоби, което нямам възможност да упражнявам лично (или много рядко), но се радвам на успехите на новите герои.

Илиян: Все пак си имал късмет, защото някой ти е отворил очите отрано. За много мъже не може да се каже същото. С какъв тип жени си имал най-голям успех? По постовете ти може да се съди, че най-много ти върви по дискотеки на морето с рускини.
Stone: Просто морето е едно от малкото места, където мога да играя. В София почти не излизам – няма кога, а и да има – все ще ме срещне някой познат. Имал съм и комични ситуации – например заприказвам мацка, а тя ме посреща много радушно и докато си викам “ ей, ставаш още, старо куче“ почва да ме пита какво прави жена ми – оказа се нейна колежка. Добре че не бях минал на кино.
Та играя само на 100+ км от нас – когато съм командировка или когато децата идат при баба си и аз се измъкна на морето за малко (1-2 пъти в тодината). Естествено, с такива ограничения не мога да съм в добра форма и не мога много да подбирам. Гледам предимно таргети около 30 +/- 5 г. Ранг 5-7/10, и разузнавам в първите 15 мин. ситуацията – с кого е, къде и кога ще се прибира, гледам да се ориентирам дали е излязла за мъж или просто ей така, защото нямам нито време, нито нерви да излизам после по срещи.
Навремето си, разбира се, и аз съм вземал телефони и съм излизал по срещи, това си най-сигурния начин да стигнеш до секс. Тъй като съм пътувал доста и съм живял известно време в чужбина, съм спал с жени от поне 15-20 държави. Най-много рускини, след българки имам предвид. Руския ми е на добро разговорно ниво, зная и някои шеги и вицове, както и 1-2 стихотворения за под звездите, дано имам възможност това лято пак да попрактикувам, защото първото ми море мина бързо и без особени успехи (макар че беше много забавно и зареждащо).

Илиян: Можеш ли да разкажеш някоя интересна история, някоя успешна свалка на младите лъвчета да видят как действа старата школа.
Мисля, че в едно нещо бихме се съгласили и двамата: трябва да си активен, за да бъдеш успешен, какъвто и лайфстайл да имаш.
Stone: Доколкото разбирам, искаш не история от преди 10-15 години, а скорошна, за да се види как опитът ми помага? Боя се, че такива истории не са много, тъй като твърде рядко излизам да пикапя. Иначе бих казал, че опитът определено помага, особено когато е комбиниран с енергия. Много си прав, че трябва да си активен и да имаш енергия. На мен енергия не ми липсва – не знам дали е нещо, с което мога да се гордея както ако съм го постигнал с активно усилие на волята, или просто имам отвътре някакво моторче, което не спира да се върти и ме кара да продължавам. Ако можеше да комбинирам енергията с опита си и да имам свободно време и да пикапя на воля, сигурно щях да съм доста успешен ПУА.
Но за да не се отплесвам от темата – интересни истории… откак съм в оставка имам средно по 2-3 реализации в годината, и то ей така когато дебна от засада и изпадне нещо. Едва ли си струва да се хваля с тях, освен няколко от морето, за които вече съм разказвал в репорти във форума. Всъщност, ето – сетих се за нещо от миналото или по-миналото лято – в София има един Бийч Бар Мементо, вероятно много от вас го знаят. Лятото там има сериозна игра, макар и повечето таргети да са в големи компании. Както си пиех на бара, до мен двама мъже изтърваха 20 лева, а две мацки до тях ги гледаха и явно се чудеха дали могат да си ги приберат. Като си срещнахме погледите им се скарах с пръст наужким, след това тупнах единия пич по рамото да си ги прибере. Те се оказаха чужденци на снимки на някакъв филм – май беше Непобедимите 3 или нещо такова. Мацките естествено се ококориха, онези почнаха да си показват от телефоните снимки как са със Сталоун или в Шварценегер. Аз обаче не се отказах и също се бутах, говорих разни глупости от рода на как съм ги бил тия на канадска, как ако тоя е Рамбо аз съм Батман, а на шитовете отвръщах с усмивка (Някога виждали ли сте Батман и мен заедно – това е тъп лаф от самия филм, но предизвиква усмивки).
Пичовете ги бъзиках как сигурно единия е осветител и пуска лампите, а другия е дубльор когато някоя звезда трябва да яде бой, та да не го посиняват. Абе въобще имаше лафове и бъзици, а аз не се отказах понеже момчетата ми се видяха загубеняци, някакви асистент-режисьори или нещо такова – ако бяха наистина звезди много ясно, че щях да се откажа. После те си тръгнаха, а аз водих мацките към 1 часа на Брилянтин уж да потанцуваме малко. Там обаче нямаше много живот (аз точно затова и им предложих там – да не съм луд да ги заведа на пълна дискотека, където да ми танцуват до 4 часа!) и едната искаше да си ходи, а другата я изпратих до тях – помня, че живееше в едни улички до Солунска на един тавански етаж и се катерихме 5-6 етажа. Долу на вратата помолих да ми даде една чаша вода, че съм много ожаднял… и останалото е история.

Илиян: Забавна история! Получи се доста дълго и ползотворно интервю. Какъв съвет би искал да дадеш на младите лъвове като за последно? Как би могъл да синтезираш нещата?
Stone: Аз съм реалист и леко циник, така че няма да кажа, че от всеки мъж става пикап-артист и че всеки може да има хубави жени само ако си повярва – според мен фреймът „аз съм наградата“ не може да важи за всеки! Нека всички да се погледнат хубаво в огледалото, да се сравнят с тези около себе си, както и с тези, които виждат, че успяват с мацките. Да разберат добре какво им липсва и да запретват ръкави да го постигнат. Хубавите момичета са много търсени, те не са за всички, а само за добрите играчи и успелите мъже – каква по-добра мотивация за това да се стремиш да станеш такъв?
Но да се върнем на „наградата“ – за мен винаги мацките са били наградата. То ако няма награда, за какво влагаме всички тези усилия, за да пикапим? Да, има и забавни моменти, но истината е, че пикапа си е и тежък труд, и то невинаги приятен, понякога даже досаден. Хубавото е, че когато се получи (и спечелиш наградата) няма такова друго усещане на света. За мен всички други традиционни мъжки емоции – да караш коли или мотори, да победиш някого в спорт или състезание, да разпиваш със стари приятели – отстъпват пред това да преспиш с красива жена. Особено ако е нова или чужда.
Това обаче трябва да се възприема като черешката на тортата в живота – нещо, което можеш да си позволяваш отвреме-навреме, но не можеш да ядеш само череши, нали? Много бързо биха омръзнали. Така че нека младежите да си учат, работят, а когато им дойде времето – да си имат семейства и да си ги гледат. И ако успяват отвреме-навреме да си разнообразяват живота с нова мацка, без да вредят на никого от близките си, какво по-хубаво от това?

Автор: Илиян

Преди години се опитвах да излизам поне два пъти седмично на пикап и също толкова пъти – на тренировки по бойни изкуства и фитнес. За срещи с нови момичета оставаха само една-две вечери седмично, а като включех и това, че трябваше да поддържам връзка и с редовните момичета, с които излизах, не оставаше време за нищо. Тогава срещнах Берсерк. Този човек имаше такава енергия, че можеше да работи вечер до късно, след това да отиде на фитнес, на бокс и после да се срещне с някое ново момиче. И така всеки ден. Освен срещите, фитнеса, диетите и бойните изкуства, намираше време за приятели и за пикап поне 2-3 пъти седмично. След като видях това, реших, че е смешно да се оплаквам от липсата на време.

Берсерк се записа при мен на уоркшоп и още първия ден, ни остави всички слисани, след като забърса една германка. Чак на края на деня ни каза кой е. Не бях срещал по-нахъсан и мотивиран ученик от него. Направихме невероятни сетове. В един момент, всички останали ученици, бяха изтощени и седнаха на една пейка да си починат, а той им каза: „Какво седите, бе? Пичоците минават, а ние ще седим!“ Това е Берсерк.

През годините, Берсерк е помагал на много хора във форума с изключителните си съвети, които за жалост, често са оставали неразбрани поради това, че точно хората, които са имали нужда от тях, често са търсили лесния начин. Тези дни ми хрумна идеята да взема интервю от него и така да синтезирам всичко. Наистина не успявам да разбера как съм пропуснал да го направя досега, но ето, че днес, Берсерк все пак успя да ме вмести в програмата си:

[19:33:55] Ilian: Здравей Берсерк, най-после сме на линия 🙂

[19:34:10] Берсерк: Здравей Илиянски.

[19:34:35] Ilian: Надявам се си готов да ти отнема следващия половин час с някои неудобни въпроси 😉

[19:34:53] Берсерк: За теб винаги 😉

[19:35:04] Ilian: разкажи най-напред нещо за себе си

[19:35:12] Ilian: хоби, занимания …

[19:35:45] Ilian: начин на живот

[19:37:09] Берсерк: В момента съм на 29 години, живея в София. Занимавам се с програмиране, фитнес, бокс… И разбира се пикъп. Найт гейм и дей гейм . Общо взето времето ми е запълнено на макс от работа, тренировки и срещи с готини мацки.

[19:38:00] Ilian: На какво дължиш този успех с жените? Много потребители на сайта и форума биха искали да знаят твоята тайна.

[19:38:34] Ilian: Не е ли странно програмист да е такава звезда? 🙂

[19:47:48] Берсерк: Ха ха. Не се възприемам като звезда или супер сваляч. Просто правя това, което ми носи удоволствие. И както знаеш няма никаква тайна. Успехите в пикъпа се постигат с труд и постоянство. Иска се много блъскане. Не винаги си на върха – всеки има лоши моменти, отрязвания, фейкове и тн. Но за да станеш добър в тази игра, трябва да се научиш да минаваш през това без да се влияеш емоционално.
Аз не съм имал особени успехи, когато започнах да играя. Първо излизах с компаний, показвахме статус, пари, сепарета по заведенията и тн. Но това не ми даваше свободата да опитам всяко момиче, което си харесвам в заведението. Вместо това трябваше да чакам тя да ме забележи и ако евентуално стане да говоря с нея. Да не говорим, че уменията ми бяха нулеви и изпусках дори и мацки, които ми даваха сигнали. Но скоро разбрах , че това не е моя начин за свалки. И започнах да излизам сам по заведенията. Интересувах се и от материали на тема пикъп. Но докато изградя солиден найт гейм ми отне може би 2-3 години яко блъскане с излизане по 3 пъти седмично. Почнах с Мистери и постепенно стигнах до натурална игра. След време реших, че трябва да се науча да свалям и мацки по улиците и парковете, не само по заведенията.
Така се срещнах с теб, Митака, Парадокс и останалите, от които научих много за пикъпа. Мисля че продължавам развитието си и до днес – играта е едно непрекъснато развитие, един непрестанен опит да чупиш границите на възможното.

[19:49:34] Ilian: Добре, но възможно ли е преди това в живота ти да са се случили неща, които да са те направили отчасти натурал и това да ти е помогнало по-лесно да усвоиш пикапа?

[19:55:46] Берсерк: Не, абсолютно не. До 18 годишен бях направо асоциален. Жените не ме интересуваха. Занимавах се много активно със спорт. В последствие това ми помогна, защото бях изградил много силен контрол над себе си и дисциплина – неща, които са страшно важни в пикъпа.
Но годините, които прекарвах в залата вместо по заведения с компании и мацки ми отнеха свойството да общувам нормално. Беше ми трудно, дори невъзможно да отида при непознато момиче и да говоря с нея. Изпитвах неудобство, влияех се от мнението на околните, бях реактивен. Отгоре на всичко бях развил прекомерна гордост, дори суета от напредването в спорта.
След това трябваше да махна всички тези неща от главата си за да мога дори да започна да се занимавам с пикъп. И това не беше никак лесно. Отне време и наистина много усилия. Често старите навици се връщаха и ми е идвало да зарежа всичко. Но се накарах да мина през това, защото знаех, че е единствения начин да напредна.

[19:57:41] Ilian: Ти казваш, че е възможно да се развиеш и да станеш добър, единствено с много труд без никакви дадености. Нека сега да изясним един много спорен въпрос, който интересува много мъже. Помага ли големия бицепс, за да бъдеш успешен с жените?

[20:08:17] Берсерк: Въпроса е интересен. И отговора ми може да изненада някои хора. Но в 90 % от случаите по-скоро пречи. Ще се върна пак на това, което казах за гордостта и суетата. Това са едни от най -големите пречки да имаш добра игра и да разширяваш зоната си на комфорт.
Сам по себе си мускулестия и добър външен вид е нещо добро. Проблема идва от това, че започваш да се възприемаш над останалите заради него. И градиш его. Искаш да събереш погледа на мацките, всички да те харесват, да те одобряват… И това те прави зависим. И реактивен. Отне ми много време да го разбера.
Една вечер бях излязъл с мой добър приятел, който като визия е много зле. Но е страшно уверен. Истински уверен. Няма нужда от мускули , играчки, пари и т.н. за да се чувства добре. Та въпросната вечер заградихме две готини мацки на дансинга и той ми каза, че ще си тръгне с по-красивата. Казах си няма начин. Как толкова красиво момиче ще си тръгне с някой с толкова лоша външност. Очаквах мацката да ме забележи и директно да дойде при мен. Но това не се случи. Моят човек действаше със страшна увереност и ескалираше дръзко, докато аз чаках някакъв знак от мацката. И забелязах, че тя се подмокря от действията му. Беше ми много странно.
По-късно си тръгна с нея. А когато говорихме на другия ден и изразих учудването си от това как е забил такава яка мацка той го каза в прав текст – мацките харесват мъже. А мъжествеността се определя от действията ти. Не от вида или статуса. Това беше голям урок за мен . Подейства ми като удар с чук – видях кои са нещата които са наистина важни за да си успешен с мацките.

[20:10:31] Ilian: Тоест, ти казваш, че самочувствието е всичко. Но какво да правят тези, които го нямат? По подразбиране им идва да го заместят с нещо външно. Но какъв е другия начин?

[20:17:54] Берсерк: Разбира се играта има много аспекти. Самочувствието , мирогледа и вътрешната игра са много важни. Една и съща ситуация ако се отиграе в различен стейт изглежда съвсем различно. Външната игра също е важна. Да знаеш кое, как и кога и да го правиш доато си в контрол, отпуснат и напълно в своя свят – това е перфектната игра.
Няма как да заместиш добрата игра с нещо външно. Това води до временни и не особено задоволителни резултати. В днешно време има страшно много материали, провежда се и уъркшоп за хората, които искат да видят как стават нещата. Но се иска страшна упоритост и воля. Необходимо е след като си поставиш целта да не се отклоняваш от нея. И да опитваш непрекъснато да разширяваш зоната си на контрол. Така постепенно укрепва увереността ти и и самочувствието, трупаш опит и сетовете стават по-лесни и забавни. Грешката на повечето хора е, че търсят лесното. И нямат силата да се предизвикат, да приемат предизвикателството и да действат. Мързел и страх – това са нещата, които спират повечето момчета.

[20:20:38] Ilian: Искам да те попитам един интересен въпрос. Дано не издавам някоя тайна, но знам, че си купи хубава кола преди около година. Знам, че имаше големи успехи с жените и преди това, но все пак много хора твърдят, че да имаш кола в България е много важно. С какво се промени отношението на мацките към теб след като си купи тази кола?

[20:29:41] Берсерк: С нищо, освен, че няколко пъти правих секс в колата – просто за пробата 🙂
Както знаеш аз не отделям много финанси за лайфстайл. Излизам на пикъп с дънки за 30 лева и тениска за 15. Просто нямам нужда от друго. В нас имам костюми за по 500 лева, но никога не съм излизал да играя с тях. Това би изместило фокуса ми от наистина важните неща.
Обикновено човек търси външни неща зад които се крие, за да избегне болката от това да бъде отрязан/отхвърлен. Ако разчиташ на пари и коли е лесно – когато мацката не откликне, значи ти трябват повече пари и тогава ще я имаш. Това е удобно обяснение , което щади егото.
Съвсем друго е обаче когато излезеш срещу нея напълно открит и комуникираш – това съм аз, това е моя начин, това е моя свят, нямам нужда от твоето одобрение или от одобрението на който и да било. Вторият начин е успешният, защото жените искат да видят твоята идентичност. И да си истински е най-силното оръжие в свалките. Но да си истински боли. Защото отрязванията се стоварват върху теб, няма как да се скриеш зад статус, пари и тн.
Аз съм минал през много такива удари. Моменти , в които ми е идвало да кажа – мамка му, отказвам се, това е прекалено… Но всъщност, когато минаваш през тези моменти ставаш по-силен. И това променя начина ти на мислене и играта…

[20:33:22] Ilian: Ще ти призная нещо. Аз много ти се възхищавам. Не съм имал досега ученик като теб. Знаеш, че аз също доста съм блъскал и съм имал доста успехи и неуспехи. Имал съм много интересни моменти в пикапа и съм бил с доста момичета. Но ти постигаш успех във всички фронтове. В пикапа, в професионален план, във фитнеса, в бокса … Как се справяш със всичко? Има ли изобщо нещо в живота ти, което да куца?

[20:46:45] Берсерк: Мисля, че ние много си приличаме, по начина по който сме се развивали в пикъпа. С много блъскане, без да имаш нищо на готово. Започнали сме от доста по-задна позиция, в сравнение с останалите. При мен това е начинът да се справям с нещата. С работа и постоянство. И с вяра – абсолютно никога не поставям под съмнение, че мога да докарам докрай това, с което съм се захванал.
Така беше в спорта – почнах от 0, но знаех какво искам и бях абсолютно убеден , че ще го постигна.
Същото се случи и с кариерата. Аз съм от много бедно семейство, израснах в гето сред гангстери и хора със съмнителна репутация. Но в един момент просто реших, че това не е моя път. Казах си – до тук с тези компании и среди. Записах висше, започнах работа, още докато бях студент. И дадох наистина всичко от себе си за да стана добър в това, което правех.
По същия начин стана и с пикъпа. Приех, че съм много назад, когато започвах, но знаех къде искам да бъда и бях сигурен, че ще го направя. Въпреки че първите години нямах особени успехи.
Може би най-много ми помага, че имам абсолютна отдаденост на целта, която съм си поставил. И никога не отстъпвам от нея, независимо през какво трябва да мина. Ок, искам да развия играта си, но не се получават сетовете – няма проблем. Значи ще правя повече сетове, ще мина през всички лайна, ще поема всички удари, но няма да отстъпя и ще го постигна. Горе долу това е начина ми на мислене.
За това се дразня много като някой ми каже – аз нямам дадености за играта. Не постигам успехи. Моят отговор тук винаги е – ти опита ли всичко възможно за да стигнеш до този извод? Излиза ли по 4-5 пъти седмично , поне една две години? Опита ли най-трудните сетове? Или просто се предаде? Няма какво да се лъжем играта никак не е лесна – но не се иска нещо външно, иска се отдаденост и воля, за да успееш.
На въпроса какво ми липсва – страшно много ми липсва повечко свободно време… Но не бих го заменил за възможността да преследвам целите си.

[20:49:04] Ilian: Невероятно казано! Кои хора мразиш най-много? Тези, които се отказват лесно ли?

[20:55:35] Берсерк: Абсолютно! Не понасям хората, които търсят лесното, както и комформистите. Това са най-големите пречки за това да направиш нещо с живота си. Ако никога не се захващаш с нещо трудно, за което се искат много усилия, няма как да постигнеш успех. Ако се водиш по мнението и критериите на масите – също.
И разбира се не понасям негативните хора. Човек, който мисли негативно няма абсолютно никакъв шанс да напредне в това с което се е захванал. А негативната енергия е заразна. Ти знаеш, че обичам да пикапя най-често с Митака и Венци. И причината е, че и двамата са генератори на положителна енергия. Те не мрънкат, не те натоварват, позитивни са и вярват в себе си. А това е по-важно от всички пикъп техники. Докато в по-ранния си етап на развитие търсех основно хора с много опит, от които да науча нещо. Сега за мен няма значение конкретния стил на уинга ми. Важното е да носи положителна енергия…

[20:59:14] Ilian: Мисля, че нашето интервю е вече към края си. Бих искал да си пишем още два часа, но както знаеш, за хора като нас времето е дефицит. 🙂 Тази вечер написа неща, които ще надъхат и мотивират много хора. И все пак искам да ти задам един последен въпрос. С какво уоркшопът на pickup-project помогна за твоето развитие? Какво научи от всеки от нас /мен, Миташкия и Парадокс/ поотделно? Или си беше вече готова машина. 😉

[21:11:35] Берсерк: Аз и в момента не се възприемам като завършен в тази област. Човек трябва непрекъснато да иска повече от себе си, иначе почва да пада надолу.
Уъркшопът ми помогна страшно много. Преди това дневната ми игра беше плачевна. Не си представях как ще дръпна мацка от улицата направо на среща. Или как ще спра забързано, готино момиче, което не е в настроение за свалки и ще и взема номера. Колкото и да четях материали, някак с в мен имаше съмнение , че това е възможно да стане. До момента до който не го видях на живо. Освен това, на уъркшопа подобрих значително вътрешната си игра и начина , по който възприемам сетовете. Спомням си като те видях за първи път – сякаш заразяваше с полжителни емоции, беше отпуснат и правеше нещата с кеф. Аз до преди това бях прекалено целево ориентиран и доста се обвинявах като сбърках нещо. Поради, което играех доста по стегнато. Научих се да влизам в правилния стейт и да генерирам положителни емоции докато пикапя. Да не съм целево ориентиран – което пък парадоксално вдигна успеваемостта ми. Вие с Митака страшно ми помогнахте в това отношение. След това усвоих натуралната игра и започнах да играя по-директно благодарение на Парадокс (още си спомням уникалния сет с адреналинките, който направихме последния ден на уъркшопа).
Като цяло трябва да кажа, че за мен това беше абсолютно необходима стъпка в развитието. Без уъркщопа нямаше как да се кача на следващото ниво. Препоръчвам го на всеки – от начинаещ до по-опитен. Освен чисто практическите умения на уъркшопа срещаш хора, които са посветили живота си на пикъпа. И това е много ценно. За това и обичам да помагам с каквото мога на момчетата, които имат желание да се развиват и минават обученията. Знам какво е да си слаб в играта – аз самия бях преди време.

[21:14:14] Ilian: Благодаря за добрите думи! Желая ти много успехи по-нататък и кой знае – може след време да направим и друго интервю. 🙂

[21:14:53] Ilian: Засега ти желая лека вечер и много мацки. 😉

[21:15:16] Берсерк: И аз ти желая всичко най-хубаво. Лека вечер 🙂