С тази тема искам да засегна един основен въпрос, който според мен е определящ за всеки човек, решил да изживее живота си по начин, който да му дава удовлетворение. Удовлетворението е определящо за нашия фрейм, това което пускаме, като външна информация за нас, още преди да сме казали и една дума. Нашето настроение се предава по един или друг начин на другите. Когато имаш стабилни и аргументирани виждания, ентусиазиран си, позитивен и отворен, ти ставаш притегателен обект за много хора. Това е така, защото много от хората са пасивни и очакват нещата на готово, очакват някой да ги разтърси, очакват първо да ги харесат, за да направят и те крачката напред. Не случайно, много от темите тук са, от рода – дали ме харесва, как да ми пусне и т.н. Търсят се тактики и стратегии. Но преди да се използват подобни неща е хубаво да погледнем навътре в себе си, да проверим нашата готовност да покажем и изразим себе си, така че да започваме свалките с едно подплатено вътрешно самочувствие. Самочувствието само по себе си е ценно оръжие, не само в свалките с жени, но и в случаите, когато търсиш работа, когато се сприятеляваш, когато трябва да поемаш по-големи отговорности в живота. Самочувствието се гради от едно вътрешно приемане на себе си и всичко заобикалящо те.
От известно време живея в чужбина (Норвегия) и ми прави голямо впечатление, като сравнявам, местната култура (норвежката) с българската. Какво е по-различното, което ни различава oт тях? В интерес на истината, като изключим някои културни и икономически различия (по обясними причини), се различаваме по самочувствието, по това как можем да представим себе си, да харесаме себе си, да харесваме света около нас и другите в него. Да, именно чувството да харесваш себе си, тук се гради още от от невръстна възраст, продължава и в детската градина, и по-късно в училище. Естествено, проблемите със самочувствието виреят и тук с пълна сила, но има и един изграден стил на гордост от себе си, от това което си ти. На респект към себе си и към другите, към природата. На уважение към историята, към това което другите са направили / правят.
Но, какво означава това харесване?
Aз го разделям на три отделни момента, като всеки един от тези елементи допълва другите. Те са:
– Да харесваш себе си
– Да харесваш света около теб
– Да харесваш хората и в частност – жените
Да харесваш себе си означава, преди всичко, да живееш в хармония, вътре в себе си. Да си наясно със себе си. Да надмогваш своите страхове и да ги трансформираш във възможности за трупане на опит и израстване. Всеки преодолян страх ти носи вътрешната доза удовлетворение и дава допълнително самочувствие, действа на твоя душевен мир. Започваш да се чувстваш по-сигурен и самоуверен, а това води и до по-добър успех в живота, като цяло. Да се харесваш на себе си, означава да се чувстваш достоен, за хубавите неща в своя живот, да си горд от себе си, да живееш със страст и да цениш своето време, всяка минута и всеки момент от него. Един вътрешен инстинкт към живота – да обичаш живота.
За да направите първата крачка към осъзнаването на това, е нужно да си направите списък с нещата, които харесвате и тези, които не харесвате в себе си. Бъдете честни и конкретни! Запишете си, кои от нещата, които не харесвате, не бихте могли да промените. С непроменяемите е нужно да ги погледнете и от други гледни точки. Например, да харесваш своята външна обвивка, тялото си не винаги е толкова лесно. Можеш да намериш някакви неща, които не ти харесват, но точно това пък ти дава възможност и предизвикателството да работиш върху това и да ги промениш. Ако не можеш да ги промениш, се научаваш да живееш с тези дефекти. Приемаш, че това е част от теб самия, от твоята уникалност и твоя характер.
Да харесваш света означава да си наясно, че света не е идеален, но въпреки това, да го обичаш. Света върви по свои закони и правила, които често са в конфликт, с това което наричаме справедливост. Справедливостта за едни е несправедливост за другите. Да харесваш света означава да свикнеш с промяната, да приемеш, че тя е възможност да се развиваш, където и да си. Целият наш живот е подчинен на промяната. Нужно е да можеш, да приемеш, както добрите неща от промяната, така и по-малко добрите. Важен елемент е, да си убеден, че промяната е задължителна оцеляването ти. Тя дава смисъл на живота. Можеш да се променяш в отношенията с жени, нови езици, спорт, хобита, работа, във всяка сфера от живота. Само трябва да приемеш, че развитието изисква време и усилия. Понякога повече, отколкото ни се иска, но едно е ясно, че постоянството се отблагодарява, по един или друг начин.
Да харесваш хората и жените, в частност, означава да желаеш да опознаеш другите, да имаш умението да разгадаваш техния свят, да умееш да изпитваш чувства към другите, истински и ненатрапващи се. Качеството да харесваш другите се допълва и с умението да ги стимулираш, да им ”даваш криле”. Няма нищо по-ценно от човек, умеещ да влезе в твоето положение, да те подкрепи. Сигурно сте срещали подобни хора. Те служат за вдъхновение. Аз съм срещал и досега си спомням за тях. Оценявам това, което са ми дали те, в даден момент, когато съм имал нужда от помощ. Давал съм и аз. И знаете ли, какво е чувството да дадеш?! Ти просто не осъзнаваш, че даваш и то не защото не го разбираш, а защото го приемаш за нещо нормално, защото знаеш, че така би трябвало да бъде.
Да харесваш жените в частност означава, да ги обичаш и им прощаваш за техните дребни недостатъци, най-малкото защото всички сме родени от жени и защото всички имаме своите силни и слаби черти. С времето и опита, развивайки умението си да бъдем разбиращи и добре интерпретиращи женската психология, можем да си отговорим на много често задаваният въпрос – какво искат жените?! Нали точно за това сме се събрали и на този сайт. А едно от най-честите и генерални отговори е, че жените искат и реагират на това, което показват мъжете. С други думи, ако истински обичаш жените, по-голяма е вероятността и те да те заобичат.