4 дни Workshop - Иво

[Ivo]

Първи ден.
Пристигам в София, оставям си багажа при роднините и тръгвам към телефоните на софийския. Малко закъснявам и се притеснявам поради това. Вървя бързо и подминавам едно момиче с дълга коса. Решавам да я питам колко е часа. В първия момент не ме отразява въобще. Питам я по-силно и се оказва че слуша музика. Сваля слушалките и тогава ми казва колко е часа. Подминавам я като си мисля че съм заговорил още едно момиче. Идвам на телефоните точно на време. Там са Любо, Миро и Джими.  Запознаваме се. Джими веднага прави впечатление на високорангов пич. Аз съм малко притеснен. Не след дълго идва и Слеар. Отиваме в двора на Софийския. Има много хора и след малко търсене намираме свободна пейка. На нея сядат Слеъра и Джими, ние сме пред  тях. Представяме се с няколко думи. Първи е Любо после е Миро и накрая аз. Слеър казва за Миро, че е пациент и нещо почва да го бъзика. Аз се обаждам, че аз сигурно съм още по-зле. За няколкото думи, които казах си пролича колко е дрезгав и тих гласа ми. Слеър ме кара да повторя и аз се приближавам по-близо, при което ми се кара да се дръпна по-далеч и да говоря по-силно. След този разговор се притесних още малко.
Слеър ни казва да си измислим една история, където да се похвалим и след това да се оплачем от нещо. Аз се хваля, че съм си взел последния изпит и ме назначават в НЕК. Пращат ме да заговарям сетове.  Говоря с нисък и неуверен глас, запъвам се. Нямам правилния бодиленгуч и съответно не им задържам вниманието. Слеър ми се кара и казва да говоря силно и ясно. Да се облягам на зад и да не мърдам. Праща ме при други сетове. Времето е леко хладно и нещо ме присвива стомаха, да не говорим за притеснението и едва ли не абсурдната ситуация. На една пейка имаше три момичета и Слеар ме праща при тях. Изпълнявам механично и без енергия опенера. Те бързо ме отсвирват и се връщам при Слеар. Той отново ми обяснява къде греша и ме праща отново при тях. Аз почвам да се колебая и той ми казва идвай да го направиш пред мен. Отиваме пак при тях и им казвам ?слушайте сега ще ви разкажа нещо?, при което едната казва ?аз няма да слушам, а ще се среша? и вади огледалце и гребен. Слеар й казва ? да наистина имаш нужда?. Разбирам, че това е нег. Тя веднада го погледна , а той я игнорира. Личеше й че се впечатли.  След  това разказвам опенера пак без енергия без да ръкомахам, бъркам думи, абе въобще почти всичко АФЦ.
По някое време Джими забелязва едно красиво русо момиче, което стоеше само и настрани. Праща ме при нея и от близо ме наблюдава какво правя. Аз разказвам целия опенер, а тя внимателно ме слуша. По едно време я питам какво прави тук и тя отговаря нещо на италиянски. Става ясно, че говори италиянски. Това обяснява защо ме изслуша до край. Питам за английски но не знае. Прибираме се към групата, а Джими е много весел от цялата случка.
По едно време идват срещу нас две полицайки. Слеар ме праща да ги заговарям, а аз се дърпам. Няма какво да направя и отивам. Почвам опенера, казвам няколко думи и питам на майтап: ?Нали няма да ме арестувате?. Отговарят ми, че няма. Докато говоря едната постоянно ме прекъсваше и питаше: ?И?. Това обърка целия разказ и не се получи разговора. Предполагам, че Слеар ме прати при тях да си направи удоволствие. Докато чакаме да видим нови сетове Слеар ни държеше на слънце.
Слеар ме праща при двоен сет на една пейка. Едното момиче беше много красиво. Естествено съм притеснен и нямам правилното поведение. Като се заговорихме се оказа, че са кандидатстудентки. Бързо ме отсвириха със шитки, като аз им се вързах и взех дори да ги обиждам. Не чакаха дълго и си тръгнаха. Връщам се при Слеар и той покрай другите неща казва: ?бързо освободи пейката, бладодаря за което? и леко ми се присмя.  
Другите участници се справяха по-добре от мен. Миро държеше сетовете доста дълго, даже Джими и Слеар се радваха на напредъка му. Любо също започна добре. Имаше един комичен момент ? като приближаваше момиче отзад я хвана за ръката и тя се стресна. Инструкторите се смяха, но той задържа вниманието й като след това си говориха няколко минути.
По едно време голямото притеснение заедно с лекото присвиване на корема ми развалиха настроението. Малко се дръпнах настрани. Слеар си тананикаше някакви мелодии. Извадих си телефона и пуснах ?Gonna fly now? от филма Роки. Това малко оправи настроението.
С увеличаването на броя на сетовете почнахме да привличаме вниманието, много хора ни гледаха и обстановката ставаше все по-подтискаща. Струваше ми се че всички ме гледат като заговарям сет и се притеснявах още повече. Любо и той се чувстваше по този начин.
Отидохме да обядваме. След обед  отидохме на спирката на софийския. Трябваше да искаме по нещо и след това да го разменяме със следващия сет.
Тук направих най-запомнящия си сет. Момиче чака на спирката и Слеар ме праща при нея. Разказвам опенера, тя се радва и се надява и тя някой ден да си вземе всички изпити. Заговаря ме се и разбирам, че е студентка по археология. Дори работи на археологически разкопки. Запознаваме се. Посочвам й ноктите и я питам дали няма черно под тях от калта при разкопките. Тя се мръщи и казва, че е отвратително и няма черно под ноктите. Поисках да ми даде нещо, но каза че няма. После предложих да си разменим телефоните, но била обвързана от три години. Най-вероятно съм нямал бодиленгуич и не съм разказвал интересно. Но момичето беше положително настроена и се получи разговора. По някое време й дойде автобуса и тя се качи в него. Връщам се при групата. Към мен идва едно момче и ме пита от колко време се занимавам с pick up. Отговарям: ?От един ден?. Оня ме похвали за разговора с мацката. Питах той занимава ли се и отговора беше че е заобиколен с красиви жени и не му се налага да се занимава. Запозна се с нас, като Слеар и Джими почти не му обърнаха внимание.
Няколко пъти Слеар ми обяснява как да държа език на тялото, до говоря по-ясно и високо, да разказвам по-интересно. Притеснен съм, корема ми се свива и съм разконцентриран. Като съм в сет почти не изпълнявам съветите на Слеар. Усещам че правя грешки. Слеар сериозно ми казва, че като не изпълнявам съветите, които ми дава и той не е мотивиран да работи по подобряването на моите умения. Не знам как да му обясня че просто на моменти наблюдавам как се случват нещата и не мога да реаргирам на време.
Продължавам да заговарям сетове, но едни момичета ги заговарям втори път и ми го казват за отсвирване. Пращат ме на двоен сет, като Слеар е с мен да ми показва как да разказвам. Оказват се майка и дъщеря. Като стигам до НЕК майката казва че работи там и ме пита къде съм почнал работа. Слеар направо ме оставя да си говоря с тях, а госпожата извади документ и наистина работеше в НЕК. Поговорихме си малко и си тръгнаха.
Миро продължаваше да държи дълго сетовете. Често се случваха красиви и дори на една й взе телефона. Любо пък отиде на кафе с едно момиче дето май искаше със Слеар да ходи на кафе, но той не отиде при тях.
Следваше лекцията на Попа. Като ни казаха Любо доста се притесни. Аз се зачудих за какво да говоря и реших да е за автомобилите и скъпата им поддръжка, особено на по-новите. Като отидохме до Попа нямаше тълпа от желаещи да говорят. Реших да говоря пръв. Слеар ми каза давай, аз застанах на първата стълба на паметника, а той ми каза да стъпя на втората. Не се стоеше удобно на втората но какво да правя. Почнах да говоря с висок глас. Нямаше много хора да ни слушат. Слеар внимателно ме слушаше и беше по-близо от останалите. Джими намери картон и седна на страни. Другите двама стояха прави и не проявяваха интерес какво говоря. Минаха пет минути и Слеар ми каза че мога да спра. След това говори Миро, а след него Любо. По това време Джими ми посочи един сет и ми каза да я заговоря с думите, че сме от тетрална група. Отидох и говорихме няколко минмути, като Любо в това време обясняваше за дезоксирибонулеиновите киселини. Говорих й, че той ще кандидатства молекулярна биология. Дойде нейна приятелка и тръгнаха.
След като говорихме и тримата, ни направиха разбор. Слеар си тръгна, а Джими предложи да пием бира. Заведе ни в едно заведение и говорихме за pick up-а. По някое време той си тръгна, а малко след това и Любо. Ние с Миро продължихме да говорим. След половин час Джими и негов приятел дойдоха и пак продължихме разговора. Към осем си тръгнахме и поставихме точката на един дълъг и натоварварен психически ден.

[razace]

не писах нищо, понеже ми е тъпо да се обеснявам, ама ще споделя, най-вече за да помогна на иво,

имах си супер големи проблеми, които ме вкараха в депресия за по-дълъг период и за момент спрях да си вярвам, бях се филмирал и забравих кой съм от малък- никога не съм имал проблеми с комуникацията, дори мега напротив, разбрах къде греша и за това си и отидох.

Споделям.
АЗ-ЪТ става неуверен и слаб, когато се допитва прекалено много до чуждото мнение, приказката "С питане далече се стига" е грешна. Давам пример:  Искаш да разбереш какво някой мисли за теб или да те опиши с една дума? На момента си пропаднал,, защото ти самият не знаеш какво си. Спираш да се интересуваш от чуждото мнение, защо ти е? Нима би се повлиял от чуждата преценка? Нима ако някой ти каже, че си странен и ТИ би приел чуждата преценка за по-правилна от твойта??  Ето тук много хора се провалят, позволяват гласовете отвънка да им влезнат в главите. Важното е какво мислиш ти. И вече след като се познаваш и имаш точно мнение за себе си, тези които ти слагат погрешен флаг щот не могат да преценят хората или го правят нарочно, просто им показваш че грешат. Имаш си мнение за света, за негрите, за бат бойко, за испания, за себе си и ТО СИ Е ТВОЕ, и ако се оставиш да ти го променят без реални доводи ставаш мухьло

Аз примерно знам, че един мъж преди всичко трябва да има лъвско сърце и това на момента го дели от всички останали, после идва, интелигентност, себеуважение, хумор, спокойност и т.н След като имаш огромни топки, всичко друго е израстване. Човешкият мозък е уникален, свсем сигурен съм че от проблеми с мацките имаш потенциала да станеш първокласен казанова и дори успешен президент, само ако се загледаш много внимателно в реалността и добиеш кристално чиства глава, никви филми, никви глупости. Хубавото е че миналото се променя от действията в бъдещето и винаги можеш да бъдеш Първия в еди кво си.
И тогава можеш да идеш до някоя мацка и да й говориш разни глупости, ама понеже си най-смелият и непоклатим човек на планетата, няма да ти дреме, няма да заичаш, няма да се чудиш ква поза да заемеш, а ще се облегнеш назад отпуснат и ще си правиш кефа. Това веднъж го направих, когато бях 14годишен и една кака на 20 щеше ме изяде, после що ми трябваше да слагам мацки и пичове на пиедестал нз, аз знам де, ама не ми се обеснява.

Клипче по темата http://vbox7.com/play:44e0d438


Дано съм помогнал

[Ivo]

Втори ден
Предния ден бях изморен и като легнах бързо заспах. През ноща се будих и си припомях притеснението при разговорите, корема отново ме свиваше.
Отивам до телефоните в 11:10. Един по един се събираме, като днес е дошъл нов пациент ? Вальо. Запознахме се, поговорихме и доиде Илиян. Той през цялото време беше леко усмихнат и говореше сравнително ниско, но за сметка на това ясно и спазваше езика на тялото. Слеър закъсня. След като дойде отидохме в кафето и раздаде по два листа ? единия с опенери и рутини, а другия с историята за Марвин. Прегледах я набързо и веднага си спомних, че съм чел за тази история. Слеър ни постави задача да си измислим опенер и след това да разкажем интересно и увлекателно историята за Марвин. Понеже не ми дойде нищо на ум Слеър ми измисли опенер и ме надъхваше да ме праща да отварям сет. Аз се дърпам и му казвам, че не виждам логиката в това, а той почти се ядоса и ми казва, че до сега съм нямал успех с логиката и да отивам да заговарям момиче. Прав е. Попитах какво да правя след историята, а той ми казва да я разкажа пък после ще мислим какво да правя. Посочи ми едно момиче, което говореше по телефона далече от нас. Тръгвам и докато отида до нея тя сяда на пейките и я изгубвам от поглед. Наближавам и виждам две момичета сами на две пейки. Чудя се коя ми посочи Слеър и избирам по-близката и не толкова красива девойка от двете. Следва опенер и историята за Марвин, обаче от притеснение забравих първото име и разказах историята за Джон. Оказа се кандидат-студентка излязла от изпит по география. Даже беше доволна от това как се е представила на изпита. Поговорихме какво кандидатства, казах й какво занам за позната завършила такава специалност. Бъзиках я за другата специалност ? нещо за човешките ресурси. Няколко пъти се обажда по телефона и аз я изчаквах като добро момче, чудейки се дали да й попреча да говори, както препоръчват в сайта. По време на телефонните разговори търсих с поглед Слеър и какво да правя от тук нататък, но не ме отрази. Запознахме се с момичето. На края й предложих да си разменим телефоните и направо не повярвях като извади телефона си и ме набра. Разделихме се и отидох при групата и разказах най-важното че сме си разменили телефоните. Верно, че момичето не беше много красиво, въпреки интелигентния си вид, а може да беше и нииди, но ми вдигна настроението.
Продължих да заговарям, но не се получаваше разговора. Чуваха опенера, който беше че имам два часа време преди да тръгне автобуса и искам да посетя някоя забележителност. Предлагаха ми Александър Невски и Борисовата градина. Бъзиках ги, че тази градина сигурно е на Бойко Борисов. След обясненията за забележителностите не успявах да продължа разговора към историята. Следваше ?бързам? и продължаваха. Времето напредваше и по едно време Слеър реши да ходим да хапнем. След  обед отидохме на спирката, но нямаше хора. Постояхме малко и тръгнахме към подлеза. На стълбите срещнахме едно много красиво момиче. Заговорих я и стигнах до историята на Марвин. След това питах какво учи. Беше втори курс икономика. Запознахме се, обаче не ми даде телефона си. И нормално ? по време на разговора изгубих правилния език на тялото, говорих без енергия и с нисък глас. Още ме е яд за готиното момиче. Докато говорих с нея групата слезна в подлеза. След като се разделих с Мария и аз отидох при тях.
В подлеза Любо просто седеше на пейката и наблюдаваше. Миро продължи с дългите сетове, като на края заговори една много готина мацка, държа я много време. Слеър-а направо се кефеше на мацката. Не помня дали си размениха телефоните. Мисля, че Миро дори не го поиска щото нямало да доиде в София повече. По едно време Вальо взе да спори със Слеър и Любо описа какво стана.
Направи ми впечатление, че Миро много е чел и е добре подготвен.
Аз заговарях сетове но малко механично, като след началото гласа ми спадаше и отново нямах правилния език на тялото. Притеснявах се от шит тестовете, не калибрирах, бърках опенера, запъвах се. Слеър пак ми казва едни и същи неща. Един от сетовете набедих да са маика и дъщеря. Направо им го казах, като едната прошепна: ?ужас?. Веднага се намусиха и ми казаха нещо на въпреки. По-младата запали цигара. Реших да вкарам нег като казах на по-възрастната, че не бива да позволява на дъщеря си да пуши. Дръпнаха се веднага. Слеър-а ми каза къде съм объркал.
Заговорих друго момиче, което изглеждаше много интелигентно. Отново същите грешки. Изслуша ме до край. Не се запознахме. Тук нещо странно. Преди да заговоря момичето ходих до тоалетната в заведението за бързо хранене, като кода за тоалетната ми въведе едно момче на възраст около 10г., което питах за касова бележка. По време на разговора същото момче дойде и слушаше какво говоря. Явно бяхме почнали да привличаме вниманието на хората.
По едно време Слеърме накара да заговоря служителка от заведението за бързо хранене. Заговорих момичето. Отново същите грешки.
През двата дни Слеър много пъти се бъзикаше с нас. На моменти майтапите бяха и по-засягащи. Мислих нещо да го бъзикам и аз, но можех да го обидя и си премълчах.
В 16:30 Слеар-а ни направи разбор и си тръгнахме.

[Phoenix]

Всеки път като видя тема с отзиви за workshop и си казвам "аа, сега ще има смях, полезна информация и надъхваща история... и всичко това на едно място - Супер!"
Какво се оказва обаче. В повечето случай са мрънкания, оплаквания и описване на грешка след грешка, все едни и същи. Добре, бе пичове, вие насила ли отивате там? Някой дърпа ли ви да седите? Слеъра ви заплашва и ви бие ли Все си мисля, че отивате с желание, надъхани, уверени, усмихнати и готови за подвизи. Отивате да се забавлявате с момчета като вас и да говорите с хубави мацки! А то се оказва, че след 15-тата минута се появяват едни колики, едни главоболия и едва ли не на носилки ви изнасят... Нагласата ли нямате или наистина е толкова страшно да спреш непознат човек на улицата и да го попиташ колко е часът, къде отива трамвай N5 или каквото и да било друго???

[Jimmy]

Доста назорихме момчетата, но няма да забравя напредъка им на този уъркшоп. Дори от време на време засичам Любо по центъра да отваря сетове с крилото за кеф. Забавлявахме се доста, придобиха самоувереност и вече могат спокойно да подходят към някоя сладуранка по улицата - директно или индиректно. Евала и по-малко с оплакванията, а повече с хвалбите от успехи. Иво, Миро и Любо, очаквам репорти!

[priZdrachna]

"През двата дни Слеър много пъти се бъзикаше с нас. На моменти майтапите бяха и по-засягащи. Мислих нещо да го бъзикам и аз, но можех да го обидя и си премълчах."

Ужас, горкичкият Слеър...ще вземеш и да го разплачеш и повече да не си играе с теб...

[primal]

Здрасти,

от скоро чета в този форум, страхотен е между другото. Не съм ПУА, но един съвет от мен, опитай се да гледаш на себе си и на заобикалящата те среда по позитивно. Преди оставащите дни от workshop'a направи нещо позитивно, не само за теб, за някой, някой на когото държиш.

Прави ми впечатление, че във форума често се пише, че ПУА е пич, на него му е весело, настроението и поведението му не се оправя/ръководи от другите, но това не е съвсем вярно.

И спри да взимаш нещата на сериозно, изобщо не мисли за целите си, просто следвай пътя и естествено ще стигнеш до тях.
И повече да не сме прочели негативни писания от теб  .

Айде чакам с нетърпение следващите отзиви...мисля че и аз скоро ще пробвам един workshop, че звучи доста интересно и интригуващо. 

[razace]

тва да обясниш на някои нещо дет в главата си има сапунки вместо неврони е по-сложно отколкото да построиш нова китайска стена!!!      

какво е мъж? нещо с пишка между краката, смел е и умее да се забавлява с всички, преследва си мечтите- точка. нито повече нито по-малко  

но що ли се хаба и аз, тва да си истински мъж явно е прекалено трудно, те хората са го казали от всяко дърво свирка не става.. Още повече в общество на мъжки мекотели начело с шефа Бил Гейтс, където има хора, които стоят по 6-8-10ч пред пц-то и са забравили как да ходятя, телата им са на мекотели, а общуването им минава само през, месънджири, скайпове, чатове, wow и квот се сетиш, но не и наживо..    

Моя персонално-личен съвет е да си хвърлите компютрите, тва е убиеца на тестестерон-а! вместо да сте вън, да се забавлявате или да се чудите как да изкарате някъв лев, да се видите с приятел или да създадете такива, да сте по-социални, така човек се развива не - уоу, фейсбук, цс, уоу. Най-големите пичове, които познавам не сядат на пц-то освен, ако някоя мацка не ги викне или некъв филм най-много, веднъж в седмицата..!

пс1: дори гледането на дискавъри чанел е трилион пъти по-добре отколкото неква игра пред компа  
пс2: сериозно се замислям да си изхвърля компа, губя по 2-3ч на ден

[The.Spirit]

@ razace - Пак много крайни мнения. Прекалено много преувеличаваш.

Телевизора е като цяло средство за затъпяване.

Докато на PC-то, освен че много хора си вадят хляба, но и предлага страшно много възможности - за обмянва на информация, идеи, комуникация на хора с общи интереси, които иначе ще е страшно трудно да се намерят един по един. За това съществува и форумът, и сайта и много други подобни на тях. И изобщо всякакви сайтове с полезнна информация.

Ако някой използва времето си пред компа за копютърни игри, порно и опити за свалка във флирт4е, това си е само негов проблем...

Това е също като твърдението - "парите са коренът на злото"  . Мисли малко повече, не говори наизуст.


@ ВСИЧКИ - Целият проблем идва оттам, че представяте нещата така, сякаш момчетата трябва да "предоляват" и да се "назорят" да правят нещо си - свалки, заговаряне, поддържане на разговор, сякаш че това е нещо изключително страшно и опасно и изисква много усилия.

За това пък, че жените постоянно се демонизират и се говори само за отрицателните им страни, сякаш всички са мега зли кучки, искащи да те изядат с парцалите... Абе вие е*авате ли се!?

Представяйте ситуациите нормално. Не говоря само за тази тема, а и за много други.

Отдавна се каня да пиша отделна тема за всичко това и много други неща. Трябва да се наканя днеска, утре...

[razace]

аре само да си мериш приказките, а?
не ми говори за полезна информация, щот се изчерпва до свързването на хора, видях достатъчно на въпросният уоркшоп с "полезната информация" колко далеч са стигнали в социалният живот и колко логически същества са.

[Genesis]

Всички задружен поклон пред бог ВАЛЬО!!!  

Моля те, недей да спамиш в отзива на Иво, и ще помоля другите да са поне малко по-некомплексирани и да не се хващат да тъпотиите му. Има сайтове и форуми за хора с проблеми като теб, и този не е такъв. Бях достатъчно толерантен и търпелив към глупостите ти до сега, но вече ми писна.


И айде изхвърляй компа по-бързо, че ми омръзна да слушам съвети от човек, който след като мацка го отреже, той казва "няма да ми дадеш телефона си, защото не карам S-класа ли?"

О, велики бог Вальо, който ако не бях аз, нямаше да вземеш и един телефонен номер.... всъщност ти не го взе, мацката ми го даде на мен и после аз ти го подарих...

Прости за богохулството ми, и не ми пращай светкавица, ще ти принеса 2 жаби в жертва.

Monolith, не се хаби  

Някой да изтрие всички тия депресантски коментари, че ме хваща яд чак за хубавия report.

[razace]

и се появява вальо с магическата пръчица внезапно из дербите на нета,
ако си толкова отворен залагаме четерецифренна сума и ти пращам снимка с мацката+мен, чиийто телефонен номер ми даде ти + на 10 други

Мнението ми за  уоркшопа ли? ... hahhahahahahaha най-лошо изхарчените 300лв през живота ми. От цялата група само двама ми направиха добро впечатление, един от "учителите" и един от групата.


пс1: За S-класата... та ти дори не беше там?!! Въпреки не особенно сполучлива шега си беше такава

пс2: за тва не исках да си казвам мнението щот принципно като съм на диета и ме издразнят, ставам хаплив и стават такива тъпотии, но съм болезнено искрен, няма как да приемеш един човек за умен, ако е глупав или за пич, ако не е... но сега ме издразнихте и стана лайно

пс3: чакам си жабите  

[Jimmy]

Мнението ми за  уоркшопа ли? ... hahhahahahahaha най-лошо изхарчените 300лв през живота ми. От цялата група само двама ми направиха добро впечатление, един от "учителите" и един от групата.

Братле, разбрахме че си велик, знаеш повече от всички и играеш десет наведнъж. Ама от малоумници дето всичко знаят всеки път ми става забавно. 

[slayer]

Мнението ми за  уоркшопа ли? ... hahhahahahahaha най-лошо изхарчените 300лв през живота ми.

Здравей Вальо,

Моля, изпрати си ИБАН-а на банковата сметка както и БИК-а и банката, в която ти е сметката + пълно Име и Фамилия на pickup-project [@ ] dir [.] bg

От средата на август до края му ще получиш обратно пълната сума за обучението. Лично аз ще се погрижа това да се случи.

След това ще бъдеш ?баннат? от форума. Няма смисъл да си губиш времето да четеш информация, която не работи за теб... пък и те дразни.

Поздрав,
СЛ

п.с. Много Ви моля да спрете със спама в темата на Иво. Аз чакам с интерес репорта от последните му два дни обучение. Мисля, че има какво да разкаже, за това, което постигна.

[razace]

Благодаря за коректното отношение Слеаре, не искам цялата сума, 1 ден бях на вашите уроци, така че остават 2/3 от сумата.

BulBank
Iban:BG63UNCR70004519731784
получател: Corsar Group

По-коректно от ваша страна за в бъдеще към други участници като провеждате уроци, да приемете общоприетата практика на различни обучения, да не се плаща цялата сума наведнъж или да има фрее демо, за да се избягват такива недоразбираници.

без лоши чувства
Валентин

[Ivo]

@priZdrachna правилно си разбрала.

@Jimmy благодаря з добрите думи.

Трети ден
През седмицата се опитвах да говоря по-ясно и високо. На колегите им правеше впечатление, но аз си упорствах.
В събота времето е облачно и хладно. Пристигам в София и оставям чантите в роднините. Пристигам на време при телефоните на софийския. Любо и Миро са там. Аз съм с почти бяло яке и бели мратонки. Любо отново е с тъмни дрехи, като само тениската му има и синьо и прилича на металист. Миро е с почти крещящи цветове на дрехите, лъскав колан и си е боядисал по два пръста на ръцете с черен лак. Дойде и Слеър. Огледа ни, коментира как сме се облекли. Този път не ме сравни със земята като преди, похвали Миро и леко негна Любо как не се е съобразил с мнението му за дрехите. През седмицата само Любо беше излизал и тренирал по неговите думи всеки ден. Аз бях в командировка и нямаше как да се упражнявам.
Отидохме в двора на Софийския и ни беше поставена задачата да вземаме телефони. Слеър ме праща при една мацка на една пейка. Тъкмо одидох до нея и тя взе да говори по телефона. Аз се чудих какво да правя и седнах на пейката да я изчакам и като затвори взех да й досаждам. От нейна страна имаше пълен игнор. Прецених, че трябва да негна. Обърнах й внимание, че цвета на лака за нокти на краката и на ръцете й не е еднакъв и не си подхождат, а тя : ?Това въобще не е Ваша работа.? Аз пак нещо я критикувам. Тя: ?Ама моля Ви се това не е ваша работа.? Връщам се при Слеър и той ми казва, че е трябвало да напрвя нещата по друг начин. В същност, при мен новите ситуации които не са заучени и са непознати са трудни за правилно реаргиране. Това не веднъж го видях на уъркшопа.
Слеър ме праща с Любо да отворим един двоен сет. Той добре започва и поддържа разговора, а аз само се обаждам от време на време. Момичетата са четвърти курс право. Бяха се наконтили и едната имаше много фон дьо тен. Любо показа по-добра калибровка и успяхме да поддържаме разговора повече от колкото аз успявах.
Миро отиде да говори с една група. След малко се връща. Естествено отново привличаме вниманието на хората на около. Едно от момичетата от сета идва и ни пита какво правим, защо Миро пита някакви работи. Той отговаря: ?После ще ти кажа?. Оказа се, че по време на разговора нялколо пъти го питала същия въпрос и е получила същия отговор. Момичето държи чаша като с показалеца неволно ме сочи. Питам: ?Защо ме сочиш?? Тя: ?Извинявай? и вече не ме сочи. Обяснява, че миналата седмица някой й разправял, че си е взел последния изпит и се е дипломирал. Разбира се това съм бил аз. Беше ми смешно. Любо се обади, че сме на обучение по свалки. Тя нещо се притесни и тръгна да се прибира към нейната група. В този момент Слеър я изкомандва с твърд и заповеднически глас: ?Ела тук! Ела тук!?. За мое учудване тя се върна две крачки. Слеър казва: ?Мислиш ли, че някой може да те сваля?? Тя: ?Ами и аз така си помислих?. След още няколко думи тя се прибра при нейната група.
Някои от сетовете говореха по телефона и като ме пратеха да ги заговарям се чудих как да им прекъсна разговора. Така и не го разбрах това. Други запомнящи сетове до обяд нямах.
Отигохме да хапнем. След това поседяхме на спирката, но нямаше хора и отидохме на НДК.
Тонусът ми беше паднал, настроението ниско, а трябва да заговарям. Взех си едно кафе и нещата се пооправиха. Слеър ме праща да заговарям. Тръгвам, след като се разминавам с хора между мен и нея, я приближавам по странен начин. Изведнъж се протягам за да й привлека вниманието, като се навеждам. Тя нещо се стресна и от далече ме подмина. Обръщам се към пейката и гледам всички се смеят. Следващия сет заговорих много по-добре. Беше ниско момиче със сини очи. След като изслуша опенера даде бърз отговор и каза: ?Бързам за работа.? Аз: ?Изглеждаш малка за да работиш.? Тя: ?Не е така.? Аз казах още нещо шеговито за ръста й, но тя продължи макар и с усмивка.
И тук Миро успяваше да задържа красивите момичета които заговаряше.
Този ден се провеждаше гей парада. Минаха някакви с листовки против гейовете. Почнаха да ни убеждават колко е опасно да си гей и други такива. Аз директно й казвам, че няма данни да е опасно. Тя обяснява, че гейовете живеят по-малко, разболяват се от СПИН и т.н. Аз й разправям, че това са нагласени данни. Слеър в това време й казва, че е несериозна. Питам я какво не харесва в гейовете и посочвам Миро, като й казвам че е гей. С предизвикателните си дрехи наистина имаше вид на такъв. Сред хората с листовките имаше и едно момиче. Взех да й обяснявам, че Миро е до някъде гей и има нужда да му се помогне да придобие вярната ориентация. Карам го да си покаже пръстите и й обяснявам, че до скоро си е лакирал всички пръсти, но понеже се оправя вече си лакира само два пръста. Питам я ще си даде ли телефона за да му помогне.
Към пет следобед Слеър ни направи разбор и Любо си тръгна с един негов приятел. Аз Слеър и Миро бяхме в една посока. В нашата посока беше и гей-парада. Тъкмо щяхме да тръгваме и с много музика и малко хора се появи парада. Това ни вдигна настроението. Почнахме да вървим след тях, като дори ги изпреварихме. Отидохме на една спирка и там чакаше и една 6-ца с лилави дрехи.Огледах я и казвам на Слеър: ?Лилавото е на мода? той отговаря: ?Като е на мода отивай.? Аз отивам и почвам с опенера. По едно време тя вика: ?Да не говориш за моя приятел?, Аз: ?Не познавам приятеля ти.? Подължавам разговора като говоря за цъфтящите и краища на косата. Тя се включва като казва, че ще се боядиса руса (а сега е брюнетка) казвам й че според мен няма да й отива. Тя все пак мисли да се боядиса. Беше положително настроена и си говорихме няколко минути, запознахме се. Казваше се Лили. По едно време дойде тролея и тя се качи. С Миро бяхме в една посока до някаде и продължихме, като си говорехме какви трудности срещаме и как да станем по-добри в pick-up-а.
След като се прибрах у роднините намерих един флакон тантум верде. За незапознатите това е лекарство срещу възспаление на гърлото. Оказа се, че мога да го ползвам и докато си легнах си пръсках няколко пъти в гърлото. Имаше ефект.

Четвърти ден

След като станах, хапнах и до колкото можех се подготвях психически за уоркшопа.
На път към телефоните си взех кафе и се насладих на аромата и вкуса му. Като отидох се оказа че съм първи. Огледах се и видях доста завършващи ученици. С няколко разговора разбрах, че са от НПМГ и различния цвят на тогите е различна специалност. Междувременно доидоха другите и Илиян и някои от другите направиха няколко сета. След като дойде и Слеър почнаха да ни пращат да заговаряме. Няколко пъти трябваше да заговарям момиче на пешеходната пътека. Притеснявах се да я спра и да говоря на средата на пътя, странно се обръщах на страни и други такива неща. На всичко отгоре не спазвам езикът на тялото, заговарям с енергия и после гласът ми звучи монотонно. Слеър ми обяснява пак познатите неща, посочва ми за пример Миро, Любо и себе си как са застанали. Разбира се това го знам, но като заговоря губя контрола. За пешеходната пътека трябвало да я придърпам на тротоара. Добре звучи, но как да стане...
Оказа се, че в този ден има изпит и имаше доста хора, което беше добре за нас. Пращаха ме на много сетове, като някои пропуснах, но и не само аз се дърпах. Илиян леко направи забележка да не се дърпаме и като го правим той ще отваря сетовете и ще взема телефони.
Едно от момичетата които опитах да заговоря просто ме подмина и се спря при техните, където очевидно беше и приятеля й. Те се движеха и няколко пъти минаха покрай нас, като приятеля й я държеше за ръка и ме гледаше накриво. По този повод Слеър се чудеше такова красиво момиче как е тръгнало с такъв селтак. По-нататък заговарям двоен сет ? майка и дъщеря. Почвам с дежурното питане, майка й ме прекъсва ми казва да внимавам какаво ще питам защото тя е майка й. Тука следва секунда объркване от моя страна и те си продължават. После Слеър ми обяснява, че трябва ба обръщам шиттестовете в моя полза и да не се притеснявам.
Някак между другото Слеър спомена, че гласът ми днес е много по-добре. Имаше ефект от тантум верде-то.
Минаваше време и хората, които обикаляха се повтаряха. До нас имаше две момичета, които стояха и чакаха. Слеър ме праща при тях. Отварям ги и почвам шоуто. Едната беше по-благосклонно настроена за разговор, а другата се опитваше леко да ме пробва с шитове. До като си говорим втората яде някакви солени неща и ми предлага. Вземам си, обаче го изтървам. Опитвам се невъзмутимо да си взема още, а тя ми казва да взема целия пакет. Освен него държеше и други неща за ядене. Отговарям й че ми е съвестно да й взема закуската преди изпита. Същата ме баламосва, че баща й бил директор на зоопарка. По някое време се запознахме. Питаха ме какъв съм и предположиха, че съм лекар. После решиха, че съм зъболекар. Тука се съгласих и едната иска да им кажа нещо за зъбите. Питам ги с колко корена е пети долен зъб. Естествено не знаят и почват да налучкват. Казвам едно число на посоки за броя на корените, а те не ми вярват. Тука авторитетно ги питам дали са учили ортодонтия при което следват гримаси и почти се засмяха. Междувременно Слеър ми прави знаци да ръкомахм повече като обяснявам. Продължавам като им правя ESP. И двете не отговариха така както се очаква. Занимавам ги какво означава това, обяснявам кои са предполагаемите отговори и продължавам с друг рутин. Тука вече се засмяха, даже искаха да им разкажа и други интересни неща. Обаче не се сещах друго. Почнаха да се чудят какъв съм. Говорихме и за музика. В това време дойде тяхна позната, като и с нея се запознах. Двете момичета поискаха да направя игрите и с нея. Какво да правя ? показвам й номера с ЕСП, като тя отговори както трябва, а двете момочета не можеха да скрият учудването си. После питам новодошлата дали бащата на едно от момичетата е директор на зоопарка. Тя нещо се замисли а въпросното момиче се оптваше да прави знаци на новодошлата, при което директтно й казах че ме лъже. По време на разговора няколко пъти исках да си разменим телефоните, но отказаха. След това Слеър ми каза че не съм включил правилно в разговора третото момиче.
При един от следващите сетове много се обяснявах и Илиян ми каза няколо думи за обясненията и стремежа да се харесаме на другите. Това съм го срещал на теория, но на практика докато се усетя и почвам да се обяснявам.
След обяд отидохме в подлеза. Заговарям сетове, като в началото го правя с енергия и гласа ми е ясен, после става монотонен. Почвам да се чудя как да направя прехода от опенера към следващата тема. В това време продължавам да обсъждам темата от опанара. Получава се скучно и разговора се разпада.
Докато чакахме видях да влиза в магазина много секси мацка. Казах си тази е за заговаряне. След известно време излезна и обърнах внимание на Илиян и той ме прати при нея. Беше наистина много секси, макар и само по някакъв анцунг. Отварям с опенера и в началота тя казва с колебание: ?Това да не е някое социално проучване?? Отговарям че не е и какво й пука, след което разговора потръгна. Но и тук допуснах грешката да говоря излишно дълго по опенера и да не направя преход към друга тема. Тя се отегчи и си тръгна.
По едно време Илиян се сети, че не съм заговарял с директен подход и при първия удобен случай ме прати. Беше симпатично момиче, което вървеше и говореше по телефон.
Припомням си как да го направя и тръгвам. Настигам я и с директен подход я заприказвам. Тук тя се отдели от телефона за минута и усмихната ми отказа учтиво. Илиян следеше и след това ми каза че правилно съм направил заговарянето.
Нямаше много хора, а малкото които обикаляха се повтаряха. Любо много време не отвори и един сет. Миро обаче заговоряше и някои път държеше доста време красиви момичета. Как го правеше това не знам.
Почнах да се улавям че спазвам някакъв език на тялото, поне що се отнася до основното.
Към четири доде и Сбой, изпълнен с енергия. Не го свърташе на едно място. Пошегува се с мен няколко пъти, като имах чувството, че се сдържа да не е много груб. Беше във възторг от облеклото на Миро. Направо се изкефи като видя сребристия му колан и почна да се смее. В това време Миро стоеше и гледаше безмълвно, само се усмихваше и наблюдаваше зад тъмните си очила. Понеже Сбой не видя, накарах Миро да си покаже лакираните нокти. След няколко подканяния го направи, а Сбой се засмя още повече.
По това време започнаха да минават повече хора и имахме повече възможности.
Илиян и Слеър опитваха да вземат телефони, но не се получаваше. По едно време Слеър настигна едно момиче и с директен подход й взе телефона, обаче тя далеч не беше красавица. Така резултата беше открит, но аз се пошегувах, че това е по-скоро отрицателен резултат. Смяхме се.
Една служителка от магазина заприказва Миро и му обяснява нещо за плъха от неговия разказ. Явно го е запомнила от преди.
Към пет нещата се развиваха на по-бързи обороти,  имаше и повече хора. С идването на Сбой енергията се беше увеличила и в комбинация с повечето сетове стана много по-интересно. Не ми се тръгваше, но в шест ми беше последния автобус, както и на Миро.
Направиха ни разбор. Първи бяхме с Миро, че бързахме. Покрай другите неща Слеър ми каза, че като се запъна трябва да кажа каквото и да е и веднага ми даде пример, че мога да кажа че съм се запънал, но за сметка на това имам големи уши. Прекъсвам го и му казвам: ?Даже мога и да ги мърдам.? Наистина мога и го правя, при което той взе да се смее и казва: ?Точно така, може и това да кажеш.? После ми каза, че съм толкова зле и толкова бавно уча, че съм подходящ за едногодишен уоркшоп. Обаче щял да струва 10 000лв. Замисли се малко и с весело настроение ми каза: ?Не, сега като се замислям за тебе ще струва 20 000 лв.? Посмя се малко и продължи: ?Не, направо 30 000лв.? След още няколо думи се разделихме.
След това си тръгнахме  с Миро. Видяхме се с него на гарата, разменихме някоко думи и се качихме в автобусите ни.

След обучението мога да кажа, че макар и малко съм се променил. По-рядко се хващам на шитки в ежедневието, говоря по-ясно и високо, по-малко се обяснявам и по-малко се притеснявам от красивите момичета. Сигурно има и друго, не сега не се сещам. Но поради обективни и други причини до сега съм заговорил само няколко момичета. Емоционалния заряд отшумя и нещо ми е трудно да го възстановя.

[slayer]

По-рядко се хващам на шитки в ежедневието, говоря по-ясно и високо, по-малко се обяснявам и по-малко се притеснявам от красивите момичета.

... не е зле - като за 4 дена  
... като събереш 30-те бона свиркай - аз от сега ходя на психолог да се калявам за тая една година дето ме чака  

Шегата настрана - ще правим практически семинар след няколко месеца за говорене точно - гледай да дойдеш.

[Ivo]

... не е зле - като за 4 дена  
... като събереш 30-те бона свиркай - аз от сега ходя на психолог да се калявам за тая една година дето ме чака  

Шегата настрана - ще правим практически семинар след няколко месеца за говорене точно - гледай да дойдеш.

Ще следя кого ще е и ще се постарая да дойда. А относно не е зле - сериозно ли е или пак ме базикаш.

[turboget]

Ще следя кого ще е и ще се постарая да дойда. А относно не е зле - сериозно ли е или пак ме базикаш.
[/quote]

Понеже си ми адаш, прочетох целият ти репорт- от-до. Винаги я има тази тръпка при мен когато говоря с човек със същото име  

Надявам се, че иронизираш... а ако не е така, да не ти пука кой к'во се базика  
Останах с впечатление, че си монотонен. И репорта е такъв,но няма страшно! Може и да е така, но може и да си различен.
Избягвай да се представяш с епитетите, които сам не определяш за позитивни, защото сам се закопаваш така. Може да гледаш на себе си от гледна точка на: дали би ти било приятно човек като теб да ти прави компания  
Веднъж си направих тест с една приятелка. Реших да и разкажа с детайли как прекарах един ден. И накрая тя ми се засмя и ми каза, че е звучало като детенце след посещение на зоопарка с майка си :D (Днес с мама бяхме в зоопарка, ядохме сладолед, дадохме фъстъци на маймуните etc.) Покрай репорта ти се сетих за този отговор. Въпросът е какво говори това? Говори, че се впечатляваш от социалната динамика, нямаш опит, нещата за теб са нови, а това не е яко щото жените искат опитни мъже. Приказвай с малко недомлъкви, лека мистериозност сешсе? А когато пишеш, преглеждай си поста и когато много обесняваш си задай въпроса-- тва що го пиша, да впечатля някой ли?(хубаво е и като разказваш нещо да го праиш за кеф, а не да впечатляваш)
Още нещо- като приказваш, знай какво искаш да кажеш накрая... за да не се получава една безкрайна история без завръзка   Пусни си няколко клипчета на хора, говорещи пред аудитория. Наблюдавай ги, виж как наблягат на думите, които искат да внушат на публиката. Трябва да говориш със страст, сякаш си продавач и трябва да разориш конкуренцията! Трябва сам да знаеш, че самият ти си оферта и всеки срещнат може да получи нещо от теб, ако си го заслужи  
Последна идея да хвърля- като говориш, опитвай се да усетиш гласа си в корема, да идва от дълбоко... и щом говориш никога не позволявай на момичето да изгони погледа ти с нейния (Мега важно, иначе влизаш в нейния фрейм).
Успех!