• Welcome to Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум).
 

Тема за всичко хубаво, което ни се случва

Започната от priZdrachna, Септември 17, 2010, 20:05PM

« назад - напред »

Phoenix

Цитат на: priZdrachna - Декември 02, 2010, 12:27PM
Я, Валенсчо, кажи ти какво работиш, в което толкова си напреднал с акъла си :)

Да, кажи и! За да имам пълно основание да заключа и тази тема заради постовете, които не са по темата... защото предвид това, че тя е авторката, нейния пост не ми е достатъчно основание. А преди да ударя катинара ще напиша, че това е най-доброто, което ми се е случило за деня  :police:

priZdrachna

Защо трябва да се заключва темата? На какво основание? ??? Не може ли да се трият коментарите, които просто не са по нея - тоест, всичкият спам? И защо трябва да ни заплашваш - ако ще триеш, трий, ако ще заключваш, заключвай...очевидно че със заплахи не върви.
Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб. Маркес

Throw moderation to the winds, and the greatest pleasures bring the greatest pains. Democritus

Don't confuse my personality with my attitude. My personality is who I am, and my attitude depends on who you are.

People will rarely remember what you did or said, but they will always remember how you made them feel

Valenc

Хоу, хоу, хоу!!! Спрете се бре, хора! По-леко го раздавайте, по-положително ;)

PriZdrachna, явно искаш да разбереш всичко за мен, но няма да ти се удаде  ;) Ще кажа само, че рядко някой човек е попадал на по-подходяща работа, отколкото аз в последните... хмм, колко станаха? OMG, ЦЕЛИ 4 ГОДИНИ?!? Как неусетно минава времето, когато правиш нещо, което те влече и което ти харесва, а ;)

Phoenix, това води ли се за спам? Винаги ми е било трудно да го различавам :angel:
Човек сам се ражда и сам умира, а през останалото време разни други хора постоянно му се пречкат...

Phoenix

Темата е за всичко хубаво, а ти харесваш работата си.

Приздрачна пък харесва когато мъжете са малко по-груби т.е. харесва мен и предупрежденията ми.   ;)  :sleepy:

Аз пък харесвам когато има какво да си кажем и още повече когато то е положително.

Мисля, че всички са удовлетворени!  :angel:

priZdrachna

Цитат на: Valenc - Декември 02, 2010, 19:10PM
PriZdrachna, явно искаш да разбереш всичко за мен, но няма да ти се удаде  ;) Ще кажа само, че рядко някой човек е попадал на по-подходяща работа, отколкото аз в последните... хмм, колко станаха? OMG, ЦЕЛИ 4 ГОДИНИ?!? Как неусетно минава времето, когато правиш нещо, което те влече и което ти харесва, а ;)

Знам достатъчно за теб, за да не искам да разбирам повече :)

Тебе може и да те влече да копаеш с багер и да лепиш плочки...това съвсем не значи, че напредваш с помощта на акъла...

И сега какво положително да сложа, за да замажа очите на началството...брои ли се, че навън е -20, а на мен най-после ми оправиха парното и ми е топличко и уютно у дома, а като част от благотворителната кампания, в която участвам, приютих вкъщи няколко бедстващи пингвина и една бяла мечка...

Феникс, сериозно ти го казвам, защото все пак темата е моя - бих искала да триеш спама по нея и по всяка друга моя тема, ако обичаш. Благодаря!
Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб. Маркес

Throw moderation to the winds, and the greatest pleasures bring the greatest pains. Democritus

Don't confuse my personality with my attitude. My personality is who I am, and my attitude depends on who you are.

People will rarely remember what you did or said, but they will always remember how you made them feel

Valenc

Цитат на: priZdrachna - Декември 02, 2010, 23:34PM

Знам достатъчно за теб, за да не искам да разбирам повече :)



Там е работата, че нищо не знаеш, но аз лично предпочитам така и да си остане ;) Знам, че женското любопитство те гризе отвътре, но... ще го преодолееш някак си, вярвам в теб :)

А за темата - всеки ден в живота на всеки се случва по нещо положително, стига конкретният човек да има очи да го види...
Човек сам се ражда и сам умира, а през останалото време разни други хора постоянно му се пречкат...

vakaken

Днес едно хубаво, високо, синеоко девойче ми бъркаше в устата - бях на зъболекар.

The.Spirit

Цитат на: vakaken - Декември 03, 2010, 15:36PM
Днес едно хубаво, високо, синеоко девойче ми бъркаше в устата - бях на зъболекар.

Ееее, не... :-[ :-[ :-[ Истински се смях на това... :laugh: Приложи ли й някакъв пикап похват след процедурата, или само пусна DHV и я игнорира? :D


Специално на мене деня ми е средна работа, но има тенденция да стане по-готин или по-кофти - в зависимост от настроението и мотивацията ми.
Бъди Слънце!

Phoenix

Цитат на: Monolith - Декември 03, 2010, 15:54PM
Специално на мене деня ми е средна работа, но има тенденция да стане по-готин или по-кофти - в зависимост от настроението и мотивацията ми.
Че то това не важи ли за всяка сутрин като си отвориш очите?

Drakyla

Момчета и момичета, на мен в последните два месеца ми се случиха толкова неща.
Животът ми се преобърна тотално... ще ставам татко.
Чувството е много странно, дори за момент изпитах страх от новите отговорности, но радостта и щастието е несравнимо. Пожелавам на всички ви, да го изживеете...заслужава си.
Сега правя едни ремонти, ходим по гинеколози и ми е пламнала главата  :)

Всичко най-хубаво, приятели.

Marmalad

@Drakyla, честито, дано детето ти да е живо и здраво. Може би най-хубавото сега започва...

zoletil

Drakula, Честито!............Това са  най-хубавите моменти в живота на  един човек!
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина!
:)

Astalavista

Днеска бях на дипломирането на сестра ми. Вече имаме и лекар във фамиличта :) Гордея се с нея :)

turboget

Хайде да съживим тази тема :) Като изключим снега днес (София), напоследък се радваме на по-топло време, по-дълги дни, изпитите привършват  :)
По-късно ще редактирам този пост, днес съдбата ми се усмихна  :angel: ...време е да поспя.
Another day but not a challenge

turboget

Миналата нощ не мигнах - учех за изпит. Перфектно, писаха ми 5 при все скъсаните и липса на отлична оценка при 50 човека се чувсвам перфектно (а и не дотам солидната ми подготовка).
След изпита, вече доста по-спокоен усетих как усмивката ми се прокрадва, още повече, че с приятелите ми се събирахме след час в училищния салон на бившата гимназия.
Бях първи и видях момичета от 11 клас, с които се познавам. Няма таргет измежду тях (4 момичета, едната която въобще не бих погледнал, но не лоша като човек ме харесваше миналата година, докато не я отсвирих), подхванах лаф - купон да става. Имаше кутия за валентинки и си спретнах едно циркче да си напишем и ние (тея не бяха сполучливи, но после ще ви покажа от миналата година каква получих). Забелязах, че на съседната пейка седеше едно друго момиче, което също познавам- малко променена, на пръв поглед не я познах. Отидох при нея да видя какво става - чакала приятелка. И какво се случва сега. Появява се едно момиче, може би и преди съм споменал за нея тук. Вкарвам историйката с нея: миналата година, януари месец (преди да прочета Играта и да разбера за какво иде реч), след като бях скъсал с приятелката си реших, че това момиче ми харесва най-много от всички останали в социалния ми кръг. Давах и висока оценка, 8+ без да се е накиприла. Интелигентна, предприемчива, със собствено мнение, истинска - алфа - изпитвах ного силно влечение към нея, тя беше "единствената" - не откривах пропуск в нея. В този смисъл аз я поставях на пиедестал и с попринцип срамежливия ми и притеснителен характер (тогава доста повече) тотално се вазирах в нейно присъствие. Знаех, че надмогвам това притеснение, когато познавам човека. Играехме волейболче (за разлика от повечето кифли, които седяха на пейките тя играеше наравно с момчетата и не се оплакваше като забивахме), първоначално ме беше срам/страх да отида от нейния отбор, чувствах се недостоен и спазвах тази нелепа дистанция, едва промърморвайки й нещо в краен случай докато играем. Хубавото беше, че спорта ми се отдава и това ми помагаше да се отпусна и може би да покажа някаква стойност. Умеех и да контролирам отбора. По-късно като прочетох играта и преосмислих някои неща се оказвах в един отбор с нея и играехме като комбина. Усещах разни ИОИ-чета от типа на намигване, плезене, имахме една-две вътрешни шеги с мимики... веднъж ме ритна (леко) закачливо по гъза докато очаквах топката и като обърнах ми се кискаше. Опитвах и разни трикчета, като например, щом ми искаше дъвка я карах да прави разни лиготийки от типа на: струва 2 усмивки и половина и се получаваха интересни неща, смеехме се. Въпреки това чувството ми за несигурност на няколко пъти ми изигра лош номер неведнъж и свалих ранга си чудовищно много. Веднъж когато от притеснение (нейните приятелки и някъв амогър) се уплетох два пъти последователно в опит да разкажа виц; тя ме попита що се притеснявам толкова (пред всички), изчервих се, спекох и смотолевих нещо глупаво. Друг път когато тъй наречения "шефчето" (продавача на бюфета, който е голям шегаджия) си приказваше с нея и приятелката й, а аз с мой приятел обядвахме сандвичи. Аз тъкмо му разпшравях, че я харесвам,  а-у и идва шефа с тях двете и пусна някъв базик че аз съм гадже с нея (момичето за което говоря) , и моя приятел съответно с другата. После шефчето пак изръси нещо от сорта на дали я харесвам, гаджета ли сме (момичето очаква да измисля нещо готино, очите и светят) и аз отново спичам зверски (мисля че отговора ми беше "тя ше каже" .... скръъъб). След тези 2 случки и нарастналото ми притеснение в нейна компания, прочетох играта. Известно време по коридорите си разменяхме по някоя и друга приказка + прегръдка. Въпреки това знаех, че въобще не владея положението и нямам идея какво трябва да направя. В същото време и онзи мой приятел е от този тип, дето въобще не им дреме какво мислят другите за тях (бележка: беше в топ 5 по диплома за средно, помагаше ми с математиката, интелигентен... но само в учението. През останалото време се носеще като селянин, осмиваха го, имаше изцепки, не си държеше нервите... и отблъскваше мацкитем пък аз покрай него) и усетих че момичето харесва неговото поведение (привкус на лошо момче) на моменти и му реагира, а аз оставах в сянка. Тогава се разбрах с него да не прави циркове покрай нея, че я харесвам и нещата се успокоиха. После прочетох играта (по това време). И така, знаех че момичето има някви проблеми с бивше гадже и не идваше с настроение на училище, отдръпнах се и почнах да мисля какво да правя за да я спечеля. Бях изгубил първия рунд, благодарение на неспособността си да калибрирам добре ситуациите и първото й впечатление за мен беше, че съм срамежлив и нищо кой знае какво.
 Почнах да си правя купон в даскало. Подмятях лафчета наляво и надясно - в бюфета, при даскали, влизах с приятели в чужди часове (12 клас сме :D ) , някви опити да заговарям по-готини момичета от курса, които преди не съм отварял (никога), целях просто да провокирам някакъв интерес и да ги накарам да се засмеят + следващия път като ме видят да не съм им безразличен като преди. Станах малко по-полуярен. Имах лафче с момичета от 9, 10, 11 клас и по коридорите винаги имаше купон. Самочувствието ми се дигна, приятелите ми казаха че съм се променил (също и училищната психоложка, при която ходехме* когато не ни се ходи на час - с нея също лафехме). Да обаче, въпреки тея неща в главата ми всеки път щом видех момичето тя беше единствената и нямаше равна в тва даскало или изобщо всички, които познавам. Оттук идва притеснението с което вече водех шумна битка -усетих ли че ме е бъзе да правя нещо - правех го. Така стигнахме до един път, когато с мой приятел решихме да нахлуем в час при класната на момичето, докато имаха час с нея (и с нея си лафехме, тя ни се кефеше - разведрявахме обстановката в даскало.. се пак 12 клас са най-яките)... -братле, аз влизам първи и аз ще я измъкна ти само ме допълвай. Влезнахме и пред целия клас започнахме някъв смехотворен бъзик с даскалката- с нея също имахме вътрешни лафчета. Обедих я да взема момичето и нейна приятелка да играем волейбол . За мен беше нереално- тя ги изпитваше, уж имаха сериозен час... не знам, само знам че тя добре се справя с предмета. Супер много се накефих, че бях поел инизиативата и извърших такова нещо, което за мен си беше чисто геройство. Тя също светеше, хвана ме през ръка и тръгнахме към салона. Това се случваше към април, когато беше по-топло вече, аз бях усвоил неща от пикапа (иначе no way да посмея да влезна дори в кабинета). Същевременно и показвах как изцепките ми от преди 2-3 месеца въобще не ми се бяха отразили - вече доста повече не ми пукаше за външното мнение и сам определях как да се чувсвтам в повечето случаи. Нещата придобиваха добър вид... от една страна. Да обаче почваха контролни, класни, изпитни работи, частните уроци за подготовка за кандидатстването се увеличиха двойно - два пъти седмично по 5 часа.
Изпити и такива неща винаги са ме държали под стрес и напрежение. Тя също ходеше на уроци по западен език. Имахме няколко кратки, безподобни чата в скайп (тя ми го даде, ИОИ, когато й бях драснал във фейс. Каквото и да правех, щом имах контакт с нея, това усещане за притеснение (защото я харесвах прекалено много) се появаваше и спичах, стрхувах се да не кажа нещо.. и никакъв атракшън не ставаше. (междувременно няколко момичета, по-грозноватички, покрай лафовете по коридора ми се натягаха...). Внимавайте сега, от скайп имахме уговорка :X да се видим извън даскало, когато се стопли и ни свършат изпити и тн. Аз по турско не можех да се справя с тея неща до началото на лятото, бях под стрес, готвех се и работа да почвам за пръв път- очертаваше се интересно как ще измисля нещата.
Стопли се, все още не бяхме излезнали. Тук сега идва и първия ми телефонен клоуз, когато й взех телефона. Носех рисунки и цветни работи за дипломните работи, когато на двора тя реши да ги разглежда. Хареса си една рисунка - натюрморт и поиска да й я подаря. Малко по-късно същия ден, когато мислех да си тръгвам, реших напуък на себе си - върнах се при нея (намерих я), изолирах я от най-добрата и приятелка (-ей, знаеш ли как правят готините приятелки? -как? -ще ми дадеш да кажа на приятелката ти нещо на саме - те се погледнаха и тръгнахме). Извадих рисунката, казах че ми е от любимите и понеже я харесва, ще и я дам. Тя пак светна, още повече когато й казах че ще го направим като сделка - в замяна за телефонния й номер. Взех й телефона. Ако е било към средата на седмицата , аз й звъннах в петък вечерта да се видим - ще я заведа на разходка, ще хапнем сладоледче и ще идем на изложба (вкарах дхв за каква точно е изложбата). Признавам си, усещах как гласа ми звучи много зле. Притеснявах се, сякаш говоря с похитители... е после малко се отпуснах. Тя ми каза, че ще посреща, заедно със сейемството си леля си от чужбина и не може. В оглед на ИОИ от предните дни, не мисля че ме лъжеше, говореше убедено и спокойно - не ме лъже. По-натам по скайп отново я викнах да се видим за уикенда - "имам да уча, важно е да изкарам тея оценки, за да си живея живота и после обезателно ще се видим" ... После аз с моите изпити това после не се и състоя, лятото тя не беше в БГ. От Юни, Юли никаква връзка с нея. Аз от моя страна поохладих страстите си към нея, имаше разни забивки тук и там и не съм мислил за нея. Да обаче ако се случеше тя отново изпъкваше на фона на останалите, които познавам... поне не мислех за нея- дооста рядко. Смени две-три гаджета (според фейс) досега от лятото. Аз не съм й ходил по гъза да я търся по скайп (въпреки че ми е светила онлайн много пъти не сме писали), не съм звънял, не съм имал досег със фейсбука й (където има много охажори, но никога не са спечелили от това). На Ивановден, когато и двамата имаме имен ден, тя ми писа на стената. Много се зарадвах, върнах й поздрав. От тогава досега пак нищо (Декември в даскало бях ходил да видя какво става (нали съм студент) и я мернах, но само си казахме здрасти и нищо... знам че тогава имала проблеми с гаджета... се на неточните попада. Тя е от тези, които обичат да се забавляват и да са свободни, а според впечатленията ми гаджетата й са били някви монотонни ревнивци. Тя е от сравнително добре финансово обезпечено семейство(личи си- ходи с готини дрехи, аксесоари, поддържа се, ходи гордо- без да и пречи да е човечна), или поне има в това отнош доста повече възможности от мен, и кръговете й са такива, също и гаджетата.

И така до ден днешен. Появява се тя, усмивката й блести (прекалено чаровна и добронамерена усмивка- пленителна) - Ооо , какво правиш! Какво става, радвам се да те видя- това е тя към мен. През главата ми минава телеграфно съобщение- GAME TIME ON  ;D     -Охо, къде се губиш, цял ден те чакам :) -почна да ми обяснява нещо (вече го няма пиедестала явно!). Сега имаме уговорка да съберем игра на волейбол другата седмица, каза ми как било тъпо без нас в салона. Сбърках че само си подадохме ръце, аз седях на пейката и лафех с другите през това време, не бях очаквал да я видя, а и без това смяната им беше свършила преди 1 4ас.   Преди да я изпратя я избъзиках още веднъж- с нея се бъзикаме, че тя е биячка  ;D и да ходи да натупа едни момчета, които си правят турнир по канадска в салона (по-рано проверих там дали приятелите ми не са стигнали преди мен).
Усмивката и не слизаше от лицето, аз супер доволен, едвам се усетих че жестоко пренебрегвам момчиетата около мен и си казахме чао.
Вървях мноого доволен по улицата; после по телефона дойде новината за оценката от изпита - леле тогава издивях от щастие, нищо че ми липсва сън от 30 часа  :D
Още по-якото е че момичето от 10-на дни се е написала необвързана във фейсбук. После като се прибрах- написах съобщението тук- поспах, вечерях много добрите пържоли по повод едни добри новини вкъщи и отгоре на това и мацката, с която не ми се получи на нова година и тя се разделила с приятеля си (с който бяха късали, събираха се и тн .. по интернет някви глупости....)- тя учи в Англия и ще идва април. И тя ми е писала съобщения и ме търси. С нея обаче така и така сме приятели, по-скоро ще имам златна възможност другата седмица да играя с момичето от училище- тя е и 1-2 години по-малка, което е перфе. Единствена, колко да е единствена, вече не съм толкова нийди като преди 1 година. Няма да раздухвам допълнително нещата предварително или да правя сметки без кръчмар- ако стане, стане. Ако не- некст!.... но само тези неща успяха да ме зарадват така както скоро не се бях чувствал и съм много доволен! Още повече, че изпитите почти свършиха и сякаш едно огромно бреме се маха от плещите ми (Много бих се радвал ако някой сподели как да съм по-спокоен на изпити  ??? )  Темата стана дълга, с  репорт от преди 1 година, но както и да е  ;D

Eто и валентинката от миналата година:

Твоите очи са като
на Ален Делон, силен си
като Херкулес и чаровен
като Дон Корлеоне.
Сякаш от приказка
касива ти дойде и
сърцето мое заплени!

Иво
XII клас


PS: Покрай тези изпити, реших да се отдръпна от масата. Контактувам с малко хора, не върша глупости, стремя се да си свърша добре работата в унито и се получава.
Масата гори- уж си живеят живота, а сега са скъсани на изпитите. Пренебрегвайки факта, че нямам гадже.. и още по-малко че не обръщщам внимание на момичето и тн напоследък, а съм се фокусирал над ученето ми дава някакво допълнително замочувствие и излъчване на увереност (когато се чувстваш пъулноценен)... и като знам, че
хората около мен само приказват как искат да са добре с ученето, но ... (оправдания) и от тази страна се чувстват много подтиснати. Въпреки това, понеже са се събрали повече хора заедно -> оцеляват по-лесно, поддържат се, но и си свалят нивото взаимно като се разсейват. Докато аз съм се отцепил за да не ми пречат и да ме разсейват и напоследък социалния ми живот съвсем беше умрял, но сега труда ми почва да дава плод, изразяща се в истинско замочувствие, чиято база са успехите!  Всичко това ме навежда на една мисъл, която последните няколко дни ми е в главата- Рано или късно човек плаща за делата си.
Another day but not a challenge

sladuk

Днес чух критика по мой адрес. Радвам се, че ще има върху какво да поработя тези дни  8)

емоционалната игра е смъртоносна

MLUKNI

Цитат на: sladuk - Февруари 17, 2011, 03:23AM
Днес чух критика по мой адрес. Радвам се, че ще има върху какво да поработя тези дни  8)



НЕ забравяй преди това да анализираш и вземеш решение дали критиката е искрена и ще ти е от полза да се променяш!
Ако трябва да се съобразяваме с всяка критика щяхме да сме химици на квадрат със изгубени милиони по пластични хирурзи  ;D

sladuk

Като ми казаха какво съм направил без да искам няколко пъти ми стана ясно, че верно съм сгафил :D

И тъй, като темата е за хвалби ще ви кажа, че днес ще излизам с мои двама големи приятели. Ще вършеем довечера из дискотеките. Целия ден ми минава в усмивка  8)

А ти MLUKNI ни кажи днес какво те зарадва?
емоционалната игра е смъртоносна

Valenc

Щом като ще се хвалим - всеки момент чакам да ми дойдат на гости трима приятели (и гаджето на единия).

Ще има "Джим Бийм", ще има и други (хубави) работи за ядене и пиене ;)

Единствената разлика, sladuk, е, че ще бъдем в домашна обстановка. Все пак е петък вечер и е ден за веселие  :D
Човек сам се ражда и сам умира, а през останалото време разни други хора постоянно му се пречкат...

Andrey

Дракула, поздравления и от мен!

Днес ми се случи че паднах от един стабилен ски-скок и се таркалях на глава и задник около 30-ина метра.
Какво му е хубавото ли? Ами не успях да се потроша, нито дори да изкълча нещо. Утре продължаваме с опитите и дано БТВ да направят хубав филм... ;D
Живей един път,но както трябва - слънцето няма цяла вечност да те радва...