Внимавай да не излезеш от френд зоната

[priZdrachna]

priZdrachna, определено не съм ти следил творчеството, но знам от опит, че почне ли някой сам да изтъква "личните си качества", обикновено не е стока. Нищо лично...

Така е, Валенс...аз смятам същото за хората, които постоянно изтъкват принципите си...

И вместо заключение - НИЕ, ПРИНЦИПНИТЕ ХОРА, движим света! Останалите просто се поддават на животинския си нагон... колко жалко.

След като сам признаваш, че ти не си запознат с моите постижения, най-добре да не коментираш неща, които не познаваш.

Не изопачавай думите ми - никога не съм твърдяла, че не се спирам пред нищо, гонейки личното си щастие. Даже напротив:

вакакен, не мисля, че си егоист...но не съм сигурна, че правилно те разбирам - значи ти не би се спрял пред нищо, ако смяташ, че това е човекът за тебе? Не би имал никакви скрупули да провериш дали това е тя? [...] И никога не си си казвал "Не, каквото и да изпитвам към този човек, всичко трябва да си остане на ниво приятелство/познанство/колегиални отношения"...на мен ми се случва да си го казвам често...или аз често изпитвам тръпка, или съм по-принципна, отколкото смятах...

Както в личен, така и в професионален план, има много неща, които не бих направила, за да съм щастлива/реализирана, например не вярвам, че е коректно да градиш своето щастие върху чуждото нещастие. Но не е задължително моите и твоите принципи да съвпадат, а и не виждам защо трябва да си мерим принципите. Казах ти - живей, както намериш за добре и според правилата, които ще те направят щастлив, аз ще правя същото. Не можеш да ме обвиняваш за моя избор, нито аз за твоя - ако ще да харесвам едноръки карибски пирати, които не се славят с особена принципност и ги намирам за много интересни, това е моят избор и точка.

[Valenc]

Нещо не ми звучиш убедително... да не би да губиш форма 

А относно постиженията ти - съмнявам се, че АБСОЛЮТНО САМА, на крехката 24-годишна възраст, си постигнала всичко това, което си в момента...

Имаш качества - това е безспорно, но не ми обяснявай точно на мен, как на 24 години си си развила кариерата АБСОЛЮТНО САМА, без ничия чужда помощ!

Приказки за наивници... само не знам дали сама си вярваш? Защото аз определено не ти вярвам.

[priZdrachna]

Валенс, не мисля, че едно нещо ти е ясно - на мене не ми дреме изобщо дали ти или някой друг виртуален непознат ми вярва или не...стига ми, че хората, които са важни в живота ми, ме познават и имат вяра в мен..
Ако щеш ми вярвай, но не коментирай неща, които не познаваш и не са ти ясни, защото се излагаш...

Влязох в университет с изпити, спечелих писмен и устен конкурс на чужд език по Еразмус, за да замина, където съм. Когато стипендията свърши, реших да остана и се хванах на работа - бачках по 14 часа уикендите, а само по 8 другите дни, в които бях на лекции, за да се издържам - не, че родителите ми не ми предложиха помощта си, но решението да остана и да завърша два университета паралелно с общо 4 сесии и една дипломна работа за годината си беше лично мое и не съм искала да ангажирам никого с избора си, освен това смятам, че на 21 вече си достатъчно голям да поемаш отговорност за решенията си. Паралелно учех езици, специализирах и подавах документи за различни стажове - не стана от първия път, но не се отказах - спечелих едно от 600 места, за които кандидатстват над 10 000 души и след това бях подобаващо оценена, отново повтарям, на база на личните и професионалните си качества. И се гордея със себе си.

За едно си прав - не сама на крехката възраст от 24, на 22 вече правех стъпки към кариерата, която имам днес... Единствените пари, които съм взела, са от родителите си за средно образование, но мисля, че е нормално родителите ти да те издържат до 18...

А хора като теб, които вечно са черногледи и мрънкат, че нищо не може да се постигне самостоятелно без чужда помощ, явно през целия си живот са разчитали не на себе си, а на чужда помощ... Моля те, запази собствения си опит за себе си, моят говори друго.

Обяснявам ти всичко това не защото ми дреме за доверието ти, а защото не мога да ти доставя това удоволствие да мислиш, че щом ти не можеш, значи никой друг не може или че който може, го прави по нечестен път...знам, че да ти кажа, че нямам принципи и съм преспала с шефовете на Европейския парламент и Съвета на Европа, за да стигна там, където съм днес, би те успокоило за собствените ти неуспехи, но аз не желая да служа за избиване на твоите комплекси...

[Phoenix]

И вместо заключение - НИЕ, ПРИНЦИПНИТЕ ХОРА, движим света! Останалите просто се поддават на животинския си нагон... колко жалко.

Ние дето следваме нагона си, живеем! Останалите просто съществуват като поредната добре смазана гайка от голямата машина... колко жалко!

Напротив - това, че не се спираш пред нищо, гонейки личното си щастие, означава, че НАРАНЯВАШ - волно или неволно - другите хора...

Законът на джунглата, скъпи ми Валенс - онзи, който те кара да надбягаш газелата (колегата си), за да ядеш... или да надбягаш лъва, за да не бъдеш изяден (уволнен)
Както се казва: "Не можеш да направиш омлет, без да счупиш няколко яйца!"

Имаш качества - това е безспорно, но не ми обяснявай точно на мен, как на 24 години си си развила кариерата АБСОЛЮТНО САМА, без ничия чужда помощ!

Не че защитавам Приздрачна, просто и моята позиция е такава и доколкото разбрах не сме тук да си мерим пишките и качествата, а да обсъждаме принципите и до какво водят те (или съответно липсата им). Явно не можеш да повярваш, че макар и трудно е възможно да реализираш потенциала си и ако някой не е успял да го направи това се дължи само и единствено на него самия и малка доза късмет, може-би. Аз лично на 27 без ничия чужда помощ (разбирай без връзки, диплома, капитал или друга помощ) имах всичко, което баща ми и до днес няма и изкарвам месечната му заплата за дни. И всичко това в България! И всичко това без да погазвам принципите си, без да се моля на никого и без да нарушавам законите... но защо ли ти го обяснявам - за теб това са приказки за наивници...
И след като си решил, че това ПО ПРИНЦИП е невъзможно, а ти, както знаем НИКОГА НЕ ПОГАЗВАШ ПРИНЦИПИТЕ СИ, то излиза, че успехът е невъзможен за теб, а от тук и за останалите. Съжалявам, че ще те разочаровам, но ние, които не страдаме от излишък на принципи, "страдаме" от излишък на успехи!  
Пожелавам го и на теб!

[Valenc]

Добре, убедихте ме

С дружни усилия, браво.

Имате по +1 реп. и двамата... за това, което сте

Просто един от принципите ми е да уважавам хора, които са постигнали по ЧЕСТЕН НАЧИН нещо повече от мен самия. А такива се срещат рядко по нашите географски ширини.

[Kesten]

Границите днес са отворени, светът е широк, няма невъзможни неща.
Една моя много близка приятелка е момиче от село, на което баща и е починал, докато е все още много малка. Расла е с майка си и баба си, никога не е имала много пари, всъщност доста бедни са. Майка и продава сувенири. Но това момиче има огромен интелект и работи много, много здраво. Може би няма да ви звучи правдоподобно, ако ви кажа, че на 21 години вече имаше научна публикация в едно от най-авторитетните научни списания в света? И това за нея е само началото...

Сега за принципите... Аз също съм принципен човек, който обича да живее по правилата, но това не значи, че никога не съм ги нарушавала :angel: Всъщност съм правила и доста големи глупости, но няма как без тях Всъщност аз явно съм много интересен и нескучен човек, понеже най-редовно пресичам на червено и доста псувни трябва да съм отнесла
И все пак ми е интересно това за правилата. Аз не считам, че съм нарушила кой знае колко правила, но пък от друга страна съм доста либерална в разбиранията си. Примерно да бъда с чужденец или дори с човек от друга раса за мен не е нарушаване на никакви правила, а нещо съвсем в реда на нещата. Да флиртувам с колега или приятел (който няма гадже) за мен е нещо съвсем нормално И аз имам принципи, които доста рядко нарушавам, просто явно моето понятие за принципи и правила е различно от това на някой друг

[priZdrachna]

Ах, това ли било...не че сме постигнали нещо сами, а че сме постигнали сами нещо повече от теб самия...а такива хора видиш ли, били малко...и какво толкова си постигнал ти сам, Валенс, че рядко да има някой, постигнал по честен път нещо повече от теб...познавам хора, които с предприемаческия си дух са тръгвали няколко пъти от нулата и са основавали собствени фирми...познавам момче на моите години, което основа асоциация, която днес му носи по 300 000 на година...друг, който е толкова добър на покер, че забогатя неимоверно от онлайн покер турнири...друг мой приятел е сред най-добрите български тенисисти и с цената на много пот и усилия днес има висок стандарт на живот и работи в посока да основе собствена школа... И всички тия хора са бачкали здраво да имат това, което имат и да са там, където са днес, развивайки потенциала си в различни области... А не са седяли да мрънкат колко е трудно нещо да се постигне по нашите географски ширини и да обвиняват другите, че са забогатяли нечестно...

[Valenc]

Ах, това ли било...не че сме постигнали нещо сами, а че сме постигнали сами нещо повече от теб самия...а такива хора видиш ли, били малко...и какво толкова си постигнал ти сам, Валенс, че рядко да има някой, постигнал по честен път нещо повече от теб...познавам хора, които с предприемаческия си дух са тръгвали няколко пъти от нулата и са основавали собствени фирми...познавам момче на моите години, което основа асоциация, която днес му носи по 300 000 на година...друг, който е толкова добър на покер, че забогатя неимоверно от онлайн покер турнири...друг мой приятел е сред най-добрите български тенисисти и с цената на много пот и усилия днес има висок стандарт на живот и работи в посока да основе собствена школа... И всички тия хора са бачкали здраво да имат това, което имат и да са там, където са днес, развивайки потенциала си в различни области... А не са седяли да мрънкат колко е трудно нещо да се постигне по нашите географски ширини и да обвиняват другите, че са забогатяли нечестно...

Явно познаваш цяла България

Какво съм постигнал знаят само хората, на които държа. Останалите не ме интересуват...