Имате ли идоли или хора, на които се възхищаваме

[Valenc]

Здравейте   Не знам дали някой вече не е отворил тази тема, затова реших да напиша нещичко по нея.

Едва ли има човек на света, който някога да не се е възхищавал на някой друг. Не знам как е при вас, но аз например от време на време се усещам, че гледам на някого като на свръхчовек. Тук сега ще се опитам да ви представя една личност, на която се възхищавам вече близо 7 години...


ИМЕ: Робертас Явтокас

ДАТА НА РАЖДАНЕ: 20 Март 1980 г.

МЯСТО НА РАЖДАНЕ: Шяуляй, Литва

НАРОДНОСТ: литовец

ПРОФЕСИЯ: професионален баскетболист

ПОСТ: център

РЪСТ: 211 см

ТЕГЛО: 122 кг

КЛУБ В МОМЕНТА: Валенсия БК (чиста случайност )

ОТЛИЧИТЕЛНИ БЕЛЕЗИ: татуировка на акула на лявата предмишница

ПРЯКОР: Акулата (заради татуса)

СНИМКИ: можете да видите как изглежда в интернет. Гарантирам, че дамите от форума няма да останат разочаровани от външния му вид

ЗАЩО ГО СМЯТАМ ЗА УНИКАЛЕН?

ЗАЩОТО Е УСПЯЛ ДА ПРЕБОРИ СМЪРТТА!!!

Но ще започна от самото начало...

Фен съм на баскетбола и от време на време обичам да ходя да гледам мачове, особено когато са от евротурнирите. През февруари 2004-та отидохме с още двама приятели да гледаме ЛУКойл Академик срещу Лиетувос Рютас, тъй като по онова време "академиците" имаха страшно силен отбор и правеха невероятно силен сезон в УЛЕБ Къп, като вече бяха прескочили безапелационно груповата фаза, побеждавайки в един от мачовете с 93:91 великия Реал Мадрид, който все още е най-титулуваният клуб на Стария континент.
Преди първия 1/8-финал със сравнително непознатия по онова време отбор на Лиетувос Рютас, съвсем естествено очакванията на публиката бяха огромни ЛУКойл Академик действително имаше страхотен отбор тогава, в който лидер бе Тодор Стойков, намиращ се по онова време в най-добрата си форма, а не като сега...
Тук ще отворя една скоба - през 2004 година интернетът не бе толкова разпространен и само най-големите специалисти знаеха нещо за гостите от Литва, макар на всеки любител на баскетбола да е известно, че там това е национален спорт и е едва ли не религия. Над 70% от населението - и мъже, и жени - играят или са играли някога баскетбол организирано, в отбор, така че ви става ясно за каква школа иде реч...
Та, почва вече първият мач (играеха се два мача на разменено гостуване), нашите поведоха в началото, но литовците изравниха играта и лека-полека започнаха да ни настигат... Точно тогава ми направи впечатление центърът на Лиетувос Рютас - един нахакан младок, с татуировка на акула на лявото рамо, който си правеше каквото иска с нашия център (забравих му вече името, май беше някакъв негър), като 2-3 пъти съвсем го направи за смях, забивайки през него... Литовецът не изглеждаше много висок и когато на таблото изписаха ръста му - 211 сантиметра, аз останах поразен! Просто беше толкова добре сложен и съразмерен, че изглеждаше по-дребен.
Както и да е, мачът бе много оспорван, но в крайна сметка ЛУКойл Академик загуби със 77:80, като с най-голяма заслуга за победата на гостите бяха двама младоци - едно крило (по време на мача разбрах, че се казва Симас Ясайтис - сега също е голям баскетболист), което просто НИ СЪСИПА от "тройки", и въпросният център с акулата на рамото - Робертас Явтокас. Реваншът в Литва не успях да го гледам, но разбрах от вестниците (още нямах нет тогава ), че е завършил доста зле - 105:78 за Лиетувос Рютас - най-голямата загуба за ЛУКойл Академик, откакто бяха направили силен отбор... И отново двамата - Ясайтис и Явтокас, ни бяха "скъсали мрежичката", образно казано
И така - ЛУКойл Академик отпадна безславно  

Обаче на мен не ми пукаше особено вече - вече бях фен на Лиетувос Рютас и най-вече на Робертас Явтокас

Мина известно време, вече се бях научил да сърфирам из интернет, и когато се сетих да потърся някаква информация за него, с изненада установих, че този човек е бил буквално в прегръдките на смъртта... и е успял да оцелее!!!

През май 2002 година е претърпял ужасяваща катастрофа с мотоциклет и е бил в кома няколко дни, целият потрошен... През тези няколко дни лекарите буквално денонощно са се борили за живота му и един от тях 2 седмици след инцидента казва (цитирам):

"Ако беше някой друг, 100% нямаше да издържи. Робертас обаче е с невероятна физика и дори когато мозъкът му се беше предал, тялото му отказа да го направи! Цяло чудо е, че изобщо оживя, но съм готов да заложа лекарската си практика, че едва ли ще може повече да се занимава с какъвто и да е спорт...".

Не знам дали въпросният доктор е заложил професионалната си чест, но ако го е направил, е загубил

Благодарение на невероятната си издръжливост и силната си воля, Робертас Явтокас не само че се възстановява в изключително бързи срокове, но дори започва отново да тренира баскетбол и се завръща на игрището още през следващата година! Всъщност, когато го гледах на живо за първи (и последен ) път, точно тогава той отново е навлизал в най-добрата си форма след възстановяването, отнело му повече от година...

Останалото? Останалото е история... Явтокас продължава кариерата си в любимия си клуб Лиетувос Рютас, с който печели УЛЕБ Къп през 2005-а, но финансова криза в отбора го принуждава през 2006 година да си потърси късмета в странство... и той го намира, и то как!!! Агентът на Явтокас има повече от 10 оферти за питомеца си, но когато Робертас научава за интереса на гръцкия гранд Панатинайкос, изобщо не се замисля и приема офертата на мига! Доста мъдро решение
С екипа на "детелините" от Атина Явтокас печели Евролигата през 2007 година - най-голямото постижение за всеки баскетболист в Европа, а няколко седмици по-късно прави и уникален "трипъл", печелейки също титлата и Купата на Гърция. Само за сведение - това е първият трипъл в историята на Панатинайкос, въпреки че отборът всяка година е един от най-добрите на Стария континент, а вторият такъв бе постигнат през 2009-а, но тогава Явтокас вече не играеше там... Ако някой ме попита "Щеше ли Панатинайкос да спечели Евролигата и трипъла през 2007-а, ако Явтокас не беше избрал да се присъедини към отбора?", моментално щях да отговоря "Не!". А ако някой ме беше попитал "Донесе ли късмет Явтокас на отбора с пристигането си?", веднага щях да отвърна "Да!".

Що се отнася до кариерата му в националния отбор на Литва, 2007-а година също е отлична за него, тъй като печели бронзовите медали с Литва на европейското първенство в Испания. Мнозина баскетболни специалисти смятат, че Робертас Явтокас е най-добрият център, който Литва е имала от времето на легендарния Арвидас Сабонис насам. Той беше в основата на отбора и на световното първенство миналата година в Турция, където Литва бе непобедена до полуфиналите, където срещна САЩ и макар че водеше в резултата, загуби, стигайки отново до третото място - най-доброто постижение в историята на тази малка държавица, двойно по-малка от България...

Малко известен факт е, че преди да се случи катастрофата Явтокас е поставил световен рекорд за забиване в кош, висок 377 см (12 фута)! Не знам дали този рекорд още е действителен или някой вече го е подобрил...


Това е. Надявам се, ако някой от вас също има идол, да напише нещо за него.

Лека вечер

[the_young_lion]

 TOM DWAN 

Online poker

In March 2004 at the age of 17, Dwan began playing online poker at Paradise Poker with $50 his father had given him for his 17th birthday. He believed the alias "durrrr" [6] would put players on tilt if they'd lose to him. Dwan initially focused on $6 sit-and-go tournaments and ended up losing $35. With his last $15, he continued to focus on these sit-and-gos until he was able to turn a profit. After finding he could beat these games, he turned to cash games, where he built his bankroll starting at low stakes and slowly climbing his way up, eventually reaching the largest games found online. After beating multiplayer cash games, Dwan switched his focus to playing heads-up No-Limit hold 'em against other professionals, such as Frederick Halling at the $10/$20 stakes level. He challenged Prahlad Friedman at $25/$50 stakes but kept losing to him for several months, forcing him to drop to lower stakes before coming back again and again until he was able to beat Friedman.[7]

According to HighStakesDB.com, a site that tracks high-stakes online poker action, Dwan earned $312,800 in 2007 on the Full Tilt online poker cardroom and $5.41 million in 2008,[8] even though he has gone through several large swings throughout his career. Before the 2007 World Series of Poker, Dwan claimed to have lost, at the time, $2 million of his $3 million bankroll, over a span of four months.[7] He was able to recover from this loss within a year. In January of 2009, Dwan lost more than $3.5 million, which he managed to recover after six months. However, from late October to late December 2009, Dwan suffered his largest downswing, losing approximately $2 million to Phil Ivey and Ilari "Ziigmund" Sahamies, and $5 million to Viktor Blom[9]

In mid November 2009, a player from Sweden using the online name "Isildur1" challenged Dwan to a series of heads-up No Limit Holdem cash games. Isildur1's foray into online high stakes cash games began in late October, when he initially lost $1.1 million to Patrik Antonius, Brian Townsend, and other high stakes players. However, by the beginning of November, Isildur1 had recovered his losses and challenged Dwan to a heads-up marathon playing six tables at a time with over a million dollars in play. By the end of the week, Isildur1 had gone on the largest run in the history of online poker, winning approximately $5 million from Dwan, prompting Dwan to issue a live challenge to play Isildur1 at the Full Tilt Poker Durrrr Million Dollar Challenge.[10]

At the end of 2009, HighStakesDB.com reported that Dwan had lost $4.35 million in 2009, putting his cumulative online poker winnings at Full Tilt since January 2007 at approximately $1.4 million.[11] HighStakesDB.com also reported that after stepping down in limits following his massive loss to Isildur1, Dwan won $2.7 million in December 2009.[12] According to the same site, Dwan had more than recouped his 2009 losses in the first few months of 2010; he was reported to have won $1.6 million in the first two weeks of April 2010 alone,[13] and after a session in which he won $1.6 million off Sahamies in a little over 2 hours,[14] was up $7.3 million for the year to date as of April 21.[15] However, in an illustration of the swings of fortune often associated with high-stakes play, Dwan lost about $4 million in the next three weeks, leaving him up about $3.3 million for 2010.[16]

Човек с изключителна дисциплина и умения в това, което прави

[NoT_So_bAd]

Jason Statham, Will Smith и Robert De Niro, това са моите идоли!! 

[MLUKNI]

Jason Statham, Will Smith и Robert De Niro, това са моите идоли!! 

и моите като добавим също Брат Пит и Джим Кери.
Също ме кефи боди ленгуиджа на Джак Спароу и затапките на Духовни.

[Andrey]

Аз ужасно много се кефя на телетъбисите. Особено онзи жълтият с острата антенка. Страшен е... Алфа и половина. 

[NoT_So_bAd]

и моите като добавим също Брат Пит и Джим Кери.

За Брат Пит съм съгласен! За Джим Кери...какво да ти кажа човек... доста смахнати роли играе и е голям шемет  Не знам как е в реалния живот. 

[Valenc]

Вие пак го обърнахте на "Кой е по-по-най Алфа"

[GreenHooliganXL]

ИМЕ: Ханк Мууди.

РЪСТ: На кой му пука?

Място на раждане: Ню Йорк

Народност: Американец.

Професия: Писател.

Ханк Мууди е герой от Американски сериал. Ролята е изиграна от Дейвид Духовни, който играе себе си и е ко-продуцент. Не е уникален, сигурен съм че има хиляди такива хора. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ АМОГЪР който съм виждал, като цяло езика на тялото е страхотен, може би един най-големите примери за "Алфа". Не мисля че трябва да бъде идол или икона за някои.
Интересно е да се нищят такива герои, а не тъпи чатове, защото има какво да се научи, на които и да съм го препоръчал всички са останали доволни. Сега малко за подражаването няма смисъл от него, приемете че всички до един сте уникални, и развивайте себе си като взимате по малко от всеки. Казват че "Добрите копират, а най-добрите направо крадът!" Както всеки си има минуси, но гледайте за да разберете!

[turboget]

@ Valenc, http://www.youtube.com/watch?v=TCNK6VaBXeY
Дуайт Х., е чудовище, но аз си оставам фен на Коби Браянт http://www.youtube.com/watch?v=RKKIkpCFyGo

Попринцип съм с убеждението, че не трябва (не искам) да имам идол. Така ми повлия Кришнамурти, а дори Буда (то буда е титла, не персона, но карай) е казал да не вярваш на никой, дори на него. Мисълта е, че всеки трябва сам да основе своя мироглед, а да не приема без да разбира чуждото (което е алфа -- трябва да имаме собствено виждане за нещата).
Определено обаче има хора, които съм признал. Възхищавам се и бих искал да черпя от тяхната енергия, характер, мироглед и тн.
Якото на последните ъпдейти на фейсбук е, че можеш да добавиш Хора, които те вдъхновяват, което вероятно е най-точния изказ на темата, която обсъждаме.
Първият образ, който ми изниква е Еминем. Роден е 1972 в Америка; от 12 годишен живее в покрайнините на Детроит... мизерно, не познава баща си, не завършва училище, бунтарче, мръднала нервна система... накратко казано - не се вписва. Знам че е целял да разполага със възможно най-много думи в речника си и е четял речници. Което е доста умно, като имате предвид какви неща могат да се постигнат само с приказки... Любовната му история е с мацка от поредното даскало (постоянно се мести - на година по 2-3 училища сменя и винаги е отритван от съучениците си), с която според последните му песни все още има роля в живота му (изпепеляващи отношения със ситуации lose/lose).
Потръгва му благодарение на доктор Дре (в песента, която пуснах в темата за поздрави ще разберете сами ситуацията между тях двамата - накратко Дре го спасява, когато е в безизходица). Конфликтен е, дори с майка си се разбират по-много труден начин, като се има предвид, че тя му е най-близкия човек.... най-добрият му приятел е убит от конкуренцията, което също остава отпечатък. Еминем е гениален рапър, поет, белчото завладял черната музика, страшно проницателен, умее да се изразява, да разказва истории от живота чрез музиката. Определено е труден характер и трудно се разбира с хората и не е допускал много, близко до себе си. Има момиченца, едно осиновено. Избягва публичност. Преди няколко години има тежък проблем с наркотици и едва не умира от свръхдоза (лекарите казват, че ако са го докарали час по-късно е нямало да бъде сред живите). После се възстановява. Има безброй награди, платинени дискове или там както се наричаха; Страшно плодовид, като според мен с времето пише по-малко но по-качествени. Тоя пич не е с всичкия си, но мен това ме кефи! Не малко коментари на клиповете, с негови песни в ютюб, са подобни на: "Жива легенда!".
Сингълът му Not Afraid и дуета с Риана от последния албум - Love the way you Lie имат над 400 и кусур милиона views. Естествено, както всичко вече,  има и комерсиална нотка в работите му.
В интервю той казва, че е екстремен тип. Когато се захване да прави нещо преувеличава с него. Което е нож с две остриета, но забележете, той е привърженик на бягането. В периода на възстановяване (а вече гони 40-те) бягал по 20 километра на ден, без да спира. Тук искам да допълня , че много харесвам и Уил Смит, който точно това казваше, че в живота е много важно да можеш да бягаш, или по точно да побеждаваш себе си, когато чуваш шепот, зовящ те да се предадеш в трудните моменти.
За жалост съм се отказал да го чакам на концерт в България, затова си стягам багажа в щатите някой път да го гледам. Самото му присъствие, дори само от нета, ме пълни!
Трудностите каляват човека, който има воля за живот. Важно е да приемаме обстоятелствата, но да не се примиряваме !

[tigerCSKA]

Сър Алекс Фъргюсън, Лионел Меси, Кристияно Роналдо, Франческо Тоти, Самюел Ето'О, Любослав Пенев, Красимир Балъков, Борислав Михайлов и един нефутболен човек- Доналд Тръмп
Това за мен са хора с изключителни характери, на които се възхищавам
Ще напиша и по две думи за най-силните качества които са ме впечатлили в тези хора. Всичките те имат голяма сила и самоувереност, с покритие
Сър Алекс- изключително харизматичен, разбиращ футболистите и изключителен психолог. Младжки дух. Умее да губи. Голям треньор и личност.
Меси- балансиран, мислещ, изключително постоянен, хладнокръвен и концентриран във всеки един момент.
Кристияно- завидно самочуствие и воля за победи. Стреля към вратата от абсолютно всяка позиция и момент. Безброй опити(така трябва и с жените да действаме, а и той го прави). Дори пред Сър Алекс не навеждаше глава, не трепва пред никой. Все пак понякога е прекалено амбициозен и това му изиграва шега. Бербатов ако имаше поне малко от неговата самоувереност, щеше да е много добре за него, трябваше да поиграят още заедно може би.
Тоти- Принцът на Рим. Каквото и да кажа за него ще е малко. Истински мъжкар и роден победител, завършен футболист и пример за милиони.
Ето'О-Много силно впечатление ми направи едно негово интервю, след един финал за купата на Африка, след решителната дузпа, изпусната от него, на въпрос- Съжалявате ли, че изпунахте дузпата, той отговори- Не изобщо, още колко дузпи ще имам да вкарвам в кариерата. На пръв поглед не е нещо особено казъл, но като се замислим, колко футболисти след важни дузпи са изпадали в депресия и колко като нас момчета след отказ на момиче са се отчайвали......сами се сещате за какво става въпрос.......и колко е важно да продължаваме напред и да се развиваме с голяма мотивация и вяра в себе си.
Пенев- истински мъжкар и роден победител. Може би най-мъжественият български футболист.
Балъков- балансиран и самоуверен. Истински капитан на националния отбор по футбол.
Борислав Михайлов-същото като и за Балъков. Истински победител. Добър баща и съпруг и ръководител(като изключим някой действия към ЦСКА, или пък налагането на Мъри Стоилов). С такъв баща дори Николай Михайлов покори големи върхове и не става въпрос за бутане тип шуробаджанащина, а най-вече за морална подкрепа от истински любящ и силен родител. Харизматична личност. Някой ЦСКАри може да ме обвинят че го харесвам, но за мен просто е голям характер. Дори можеше и Наско Сираков да прибавя към хората които харесвам, ако нямаше толкова много простащина, надменност и недостатъци при него.
Доналд Тръмп- самото олицетворение на човека роден победител! Истински боец! Звезден и прекрасен живот, наистина рисков и на ръба понякога, но няма да забравя снимката му на върха на Трумп Тауър, заедно с жена му прекрасната Мелания Кнаус- и беше написал- да аз съм победител, живея разкошен живот, който сам съм постигнал с много труд(но всяка секунда докато се трудя се наслаждавам на мига!) и желая на всички вас да го постигнете и вие! Д. Тръмп
Това е от мен за сега;)))))

[Valenc]

turboget, мерси за клипчетата  

@ Valenc, http://www.youtube.com/watch?v=TCNK6VaBXeY
Дуайт Х., е чудовище, но аз си оставам фен на Коби Браянт http://www.youtube.com/watch?v=RKKIkpCFyGo

Хауърд наистина е ЗВЯР - не го бях гледал точно в тази надпревара (Slam Dunk), но някак си знаех, че "Белите не могат да скачат" и е доста по-логично тъмнокож да държи рекорда за забивка в най-висок кош
Имайки предвид обаче расизма ми, някак си съм повече фен на литовците, макар американците да са малко по-добри

А Кобе (или Коби - зависи от превода) също е животно! Спомням си финала на Олимпиадата в Пекин през 2008-а - в последните минути Испания на няколко пъти стопяваха разликата до 2-3 точки и тогава ВИНАГИ се намесваше Кобе - три поредни решителни тройки, които просто отказаха испанците...
А мачът беше велик - не всеки ден се случва някой да отбележи над 100 точки на Щатите (118:107 свърши).

tigerCSKA, от тия, дето си ги изброил:

Сър Алекс Фъргюсън, Лионел Меси, Кристияно Роналдо, Франческо Тоти, Самюел Ето'О, Любослав Пенев, Красимир Балъков, Борислав Михайлов и един нефутболен човек- Доналд Тръмп

... половината не мога да ги понасям!!! Като почнеш:

гнусното сърче - като най-отявления антифен на мангалчестър юнайтед в България, а може би и по света, няма как да го харесвам тоя лайнар!
Умеел да губи - ГЛУПОСТИ!!! След всяка загуба му идва да се пръсне от яд - така почервенява, че може да получи инфаркт (а дано!)... Да не говорим, че е гнусен манипулант и така влияе на съдиите в Англия, че 2/3 от трофеите на жалкото му отборче са или със съдийска помощ, или благодарение на отвратителния му късмет!!! Аре да не почвам - тия боклуци МЮ мога да ги псувам 4 денонощия поред... Дано Марсилия да ги елиминира, ама не с победа, а с равенство с голове - да им е максимално гадно

За Лео Меси съм съгласен - УНИКАЛЕН!!! И като футболист, и като човек...

Кристиана Роналдова е много добра футболистка, но като човек е пълен БОКЛУК! Селска пръчка от дълбоката провинция на Португалия (остров Мадейра), на която жалкият манталитет личи от километри... Добре че е амбициозна - това много й помага, но като човек е пълна нула, а и като футболистка вече не е №1 в света

А с мнението си за Борислав Михайлов направо ме учудваш!!! Ти от Луната ли падаш бе, човек? Перуката е толкова гнусен манипулатор и така урежда мачове - включително и на националния ни отбор - спомни си равенството с Естония 2:2 (с 4-те дузпи), че просто не знам как може изобщо да има фенове!!! Да не говорим, че баща му - Бисер Михайлов, е наполовина циганин, което много добре си личи при внука ми - Ники Комплексарчето, дето пази в Твенте сега, щото го изгониха от Левски... А за да те изгонят от Левски, трябва да си АДСКИ НЕКАДЪРЕН, не си ли съгласен?

[tigerCSKA]

гнусното сърче - като най-отявления антифен на мангалчестър юнайтед в България, а може би и по света, няма как да го харесвам тоя лайнар!
Умеел да губи - ГЛУПОСТИ!!! След всяка загуба му идва да се пръсне от яд - така почервенява, че може да получи инфаркт (а дано!)

Е, не е баш така. Примерът, който най-много ми се е запечатал в главата е когато преди няколко години Манчестър бяха разпилени от Милан с 3:0 ако не се лъжа, Съра излезна най-спокойно и си каза разбиха ни, бяхме много зле, урок ни преподадоха и т.н. Още много такива случаи има, следи му интервютата след загуби и ще видиш, че е така. И веднага и един пример с Моуриньо ще ти дам. Барса ги на*ба с 5:0, той излезе и каза какво пък толкова, това са само 3 точки, това не е срам, и някакви абсолютни други глупости. Да не говориме как всеки път съдията му бил виновен.
Иначе принципно и аз мразя Манчестър като отбор, но пък индивидуалности като Съра, Руни, 2-те 7-ци след Кантона едно време, и т.н. ги удобрявам и ги следя. За съжаление нашият Бербатов няма самочуствието което трябва да има за да е напълно успешен в такъв отбор. Виждаш, че само заради самочуствието един Рууни е много по-плах от миналия сезон и много по-малко опитва и вкарва. Ама той поне някога го е имал и може да си го възвърне, а Митко само за по 1 мач го е имал. Дано му потръгне.

Кристиана Роналдова хахахаха, Криси верно не е много читава като човек, арогантна и злобна комплексарка, отгоре на всичко и ми мяза на обратна, ама виж това самочуствие в Манчестър дето го вадеше е нещо като за учебниците и има какво да се учат хората от него.

А с мнението си за Борислав Михайлов направо ме учудваш!!! Ти от Луната ли падаш бе, човек? Перуката е толкова гнусен манипулатор и така урежда мачове - включително и на националния ни отбор - спомни си равенството с Естония 2:2 (с 4-те дузпи), че просто не знам как може изобщо да има фенове!!!

А бе как бе момче!!!! Ти у перуката се съмняваш!!! Добре че са Левскарите да прославят България в Европа!!! Супер президент си е;))))) Пацо Марков сложи за национален селекционер- направо супер избор. После Чичо Митко- който не е бил треньор 10 години сигурно-Перфектно просто. После Мр Пропър- държа го държа го, държа го, по-непоклатим беше Мъри от перуката на Перуката. Уредил бил мача- какво толкова питам аз? Та това е една контрола. Що да не я уреди? И без това ако не я беше уредил щяхме да паднем.
А за да те изгонят от Левски, трябва да си АДСКИ НЕКАДЪРЕН, не си ли съгласен?
Уважавам младите и затова ще сам леко по-благосклонен към тях. Малката Перука винаги е имал рефлекс, физика и стойка на вратар. В Левски той все пак беше под натиск, всеки му завиждаше за Фераритата, за Николета, за баща му. А и му мътеха главата десетки манекенки в десетки дискотеки. Просто не си беше на мястото в Левски той. Божо Митрев е ходил на тренировки с Тролейчето от Люлин. Все пак незнам дали е само заради тези причини, но се усещаше напрежение в него и не можа да се наложи в Левски. Още в мача с Черно море преди мача с Вердер, той допусна много лек гол и беше като цяло разконцентриран. Като цяло психологически му беше проблемът в Левски(но заради татко му си го налагаха в националните отбори и си го видяха от Ливърпул). След това се разви много, не може да отречеш. И Марио Кирев отиде в Юве, но като го преотстъпваха не се наложи хич. М.П. си се наложи в Твенте и си го купиха за 2 милиона евро някъде. Но още си го има психологическия комплекс понякога и пуска мн леки голове и сривове. Дано се оправи в това отношение;)))

[Valenc]

Добре, Тигре, добре  

И мен ме е яд на Малката Перука, защото наистина ИМА КАЧЕСТВА да стане много добър вратар, обаче с тия Николетки, Златки, белки и прочие сган няма как да стане... Добре че отиде в Холандия - там го държат изкъсо, доколкото знам

А след оня мач, дето Милан преби МЮ с 3:0, сърчето просто нямаше какво да каже - тогава верно отърваха разгрома... Ама Милан тогава беше М И Л А Н, въпреки че и този отбор никога не съм го харесвал. А и не забравяй, че тогава мангалчестър излязоха с третата си защита - Рио и Неманя май отсъстваха, а без тях отзад МЮ са трагедийка  

Довечера дано Челси да ги утрепе, че нещо пак взеха да се мислят за много велики

[the_young_lion]

Аз също много се кефя на Брад Питт и на Джъстин Тимбърлейк.....