• Welcome to Пикап, ефективни запознанства, флирт и свалки (Pick-up Project форум).
 

Това е вода - Дейвид Фостър Уолъс

Започната от Riddle, Декември 27, 2012, 01:50AM

« назад - напред »

Riddle

Предполагам всички сте имали събития в живота си, които са оказвали голямо въздействие върху вас. На скоро ми се случи нещо подобно като изгледах( или по-точно изслушах) една реч на американския писател Дейвид Фостър Уолъс. Изнесена е по случай завършването на випуск от сравнително елитния университет по свободни изкуства - Кениън Колидж, а по-късно с малки преработки е направена и на есе.

След няколко изслушвания едно след друго реших да направя малко проучване и видях, че едва ли не, в България никой не е чувал за това есе. Една малка част от липса на по-добро занимание и една по-голяма част от желание да разбера повече за текста реших да направят превод на речта - точно в суровия вид, в който е изнесена.

Есето няма много общо с "изкуството да съблазняваш", но има всичко общо с изкуството да живееш. От тук нататък всеки сам за себе си ще разбере колко ще му е полезна.



Препоръчвам ви, ако имате необходимите познания по английски, да я изслушате цялата, помагайки си с текста. Ако не, преводът, заедно с другите линкове, е долу.



Запис на английски - част 1: http://www.youtube.com/watch?v=vET9cvlGJQw

Запис на английски - част 2: http://www.youtube.com/watch?v=EEjVnB7AeBQ

Текст от записа на английски: http://moreintelligentlife.com/story/david-foster-wallace-in-his-own-words

Текст от записа преведен на български (.doc): http://dox.bg/files/dw?a=7597e3b32d

Текст от записа преведен на български: Долу

Note: Преводът е правен от мен и не позволявам разпространението му без мое съгласие


?It's not the size of the dog in the fight, it's the size of the fight in the dog.?

Riddle

Това е вода

Някой мисли, поднесени на значимо събитие, относно състрадателния живот

Две млади риби плуват заедно и се случва така, че се срещат с друга, по-възрастна риба, плуваща в обратната посока, която им кимва и казва ?Добре утро, момчета, как е водата??. Двете по-млади риби плуват още малко и накрая едната се обръща към другата и пита ?Какво по дяволите е вода??

Това е стандартно изискване за започване на речи по случай завършване в САЩ, а именно пускането на някаква малка дидактична притча. Тази история се оказва една от по-добрите, по-малко глупави, в този жанр, но ако сте притеснени, че искам да се представя тук като мъдрата стара риба, която обяснява какво е вода, моля, не бъдете. Аз не съм мъдрата стара риба. Непосредственият смисъл на историята за рибите е, че най-очевидните, повсеместни, реални събития са често тези, за които е най-трудно да се говори и е най-трудно да се забележат. Така казано, естествено, всичко това звучи като банална плоска фраза ? но в действителност, що се отнася до ежедневните окопи на съзрялото ни съществуване, баналните, изтъркани фрази могат да имат значение на живот и смърт или поне така се опитвам да ви внуша в тази суха и чудесна сутрин.

Разбира се основното изискване за речи като тази е това, че се предполага, че трябва да говоря за значението на вашето обучение по свободни изкуства, да се опитвам да ви обясня защо дипломата, която сте на път да получите има истинска човешка стойност, а не само материално възнаграждение. Така, че нека започнем да говорим за най-проникващото клише в жанра на речите по завършване - това, че образованието по свободни изкуства е не толкова да ви напълни със знание ами да ви ?научи как да мислите?. Ако вие сте като мен, като студент, никога не сте обичали да чувате това и се чувствате малко обидени, от твърдението, че се нуждаете от някой да ви научи как да мислите, заради това, че вие вече сте приети в колеж като този и това изглежда като доказателство, че вече знаете как да мислите. Но аз ще ви се противопоставя тук, твърдейки, че това клише се оказва, че въобще не е обидно, защото истински важната част в ученето ни да мислим, на места като това не е в обема ни да мислим ами по-скоро в избора за какво да мислим. Ако вашата свобода на избор относно нещата, за които мислите ви изглежда прекалено очевидна, за да губите време дискутирайки я, ще ви помоля да си помислите за риби и вода, и да сложите в скоби вашия скептицизъм относно стойността на очевидните неща.

Ето още една дидактична малка история. Двама мъже стоят в бар заедно в далечната дивота на Аляска. Единият от тях е религиозен, а другият ? атеист, и двамата спорят за съществуването на Бог с тази типична разгорещеност, която обикновено идва след четвъртата бира. Атеистът казва: ? Виж, не, че не имам истински причини да не вярвам в Бог. Не, че никога не съм пробвал с цялата работа за молитвата. Просто миналия месец бях хванат далеч от лагера от една гадна снежна буря и не можех да видя нищо. Беше 40 под нулата и се опитах: Паднах на колене и извиках: ?О, Боже, ако има Бог, изгубен съм във виелицата и ще умра ако не ми помогнеш?. Религиозното момче се обръща към атеистът объркано. ?Ами със сигурност вече трябва да вярваш?, казва той. ? Все пак, ти си тук, жив!?. Атеистът просто свива рамене ?Не, това бяха просто няколко ескимоси, които се случиха да минават наблизо и ми показаха пътя към лагера?
Лесно е да направим типичен за изкуството анализ на тази история: едно и също нещо може да значи две различни неща за двама различни човека, ако е дадено, че техните възгледи и начини за изграждане на значение от опита им се различават. Тъй като ценим толерантността и разнообразието на гледища, ние никъде не бихме заявили, че интерпретацията на единия от тях е вярна, а тази на другия ? погрешна или лоша. Това е добре, с изключение на частта, че ние никога не говорим от къде тези индивидуални шаблони и вярвания са дошли. С други думи, откъде точно са дошли отвътре тези двама човека. Сякаш първичните виждания за света и изживяното в този свят са някак си свързани, точно като височината и размера на обувките; или пък са автоматично приети от културата, като езика. Сякаш тези първични виждания и изграждане на смисъл не са всъщност въпрос на личен, умишлен избор. Плюс това съществува и арогантността. Нерелигиозният мъж е напълно сигурен във своето отхвърляне на възможността, че минаващите ескимоси имат каквото и да било общо с молитвата му за помощ. Вярно, има и много религиозни хора, които също изглеждат арогантни и сигурни в техните интерпретации. Те сигурна са дори по-отблъскващи от атеистите, поне за повечето от нас. Но проблемът на религиозните догматисти е абсолютно същия и като този на атеистът, а именно: сляпата предубеденост, невъзприемчивост, която води до затвор, толкова всеобхватен, че дори самият затворник не знае, че е заключен.

Идеята тук е, че това е една от частите за която ученето как да мислите се предполага, че трябва да е. Да бъдем по-малко арогантни. Да имаме поне малко осъзната критика към себе си и нещата, в които сме сигурни. Защото огромна част от нещата, за които аз съм автоматично сигурен, се оказва, че са напълно погрешни.

Ето един пример за абсолютната погрешност на нещо, за което съм напълно обеден: всичко произхождащо от моя опит подкрепя моето дълбоко убеждение, че аз съм абсолютния център на вселената, най-реалната и ярка личност, която съществува. Ние рядко говорим за този вид естествен егоцентризъм,  защото е социално отблъскващ, но на по-дълбоко ниво е еднакъв за всички. Той е нашето първично настройване, заложено в нас по рождение. Помислете за това: няма нищо, което сте изживели, за което да не сте били абсолютния център. Светът, както го изживявате точно сега е пред ВАС или зад ВАС, или отляво и отдясно на ВАС, на ВАШИЯ телевизор, или на ВАШИЯ монитор. Чувствата и мислите на други хора трябва да ви бъдат предадени по някакъв начин, но вашите собствени са толкова мигновени, спешни, истински ? схващате идеята.

Но моля ви, не се притеснявайте, че се приготвям да ви проповядвам за съчувствие, състрадание или други така наречени добродетели. Не става въпрос за добродетелност, ами за изборът ми да правя всичко променяйки и освобождавайки се от естественото си първично програмиране, което всъщност е да съм дълбоко и напълно буквално егоцентричен, и да виждам и интерпретирам всичко през собствената си парадигма. Хора, които могат да променят тяхното първично програмиране, биват описвани като ?добре настроени?, което, предполагам, не е случаен термин.

Имайки предвид триумфалното академично настроение тук, един обичаен въпрос би бил каква част от тази работа по промяна на нашето първично настройване включва знания и интелект. Този въпрос става доста труден. Може би най-опасното нещо в академичното образование, поне в моя случай, е че ми показа тенденцията ми да премислям неща, да се губя в абстрактни спорове в главата ми, вместо да отделям повече внимание на това, което става точно пред мен, повече внимание на това, което става във мен.

Сигурен съм, че вие всички знаете, че е изключително трудно да стоите концентрирани и внимателни, вместо да се хипнотизирате от непрестанния монолог вътре във главата ви (може би се случва точно сега). Двайсет години след моето собствено дипломиране аз постепенно започнах да разбирам, че клишето за свободните изкуства да ви учи как да мислите всъщност е кратка версия на много по-дълбока, по-сериозна идея: да се научите как да мислите означава да се научите да упражнявате контрол над това как и какво да мислите. Означава да бъдете достатъчно съзнателни и осведомени, че да избирате за какво внимавате и как да си оформяте позицията си от опита си. Ако не можете да упражнявате този вид избор в по-нататъшния си живот вие ще бъдете напълно промити. Помислете за старото клише ?умът е чудесен слуга, но ужасен господар?

Това, като много други клишета, толкова плоско и незаинтригуващо на повърхността, всъщност разкрива една велика и ужасна истина. Не е случайност, че хората, които се самоубиват с огнестрелни оръжия почти винаги се застрелват в: главата. Те застрелват ужасния господар. И истината е, че повечето от тези самоубийци са всъщност мъртви много преди да дръпнат спусъка.

И точно това трябва да е истинската стойност на вашето обучение по свободни изкуства: как да не преминете през вашия удобен, проспериращ живот на възрастни като мъртъвци, безсъзнателни и роби на първоначалното си програмиране, да бъдете напълно сами, ден след ден. Това може да звучи като хипербола или абстрактна безсмислица, но нека станем по-конкретни. Самият факт е, че вие си нямате и идея какво наистина означава ?ден след ден?. Оказва се, че има огромна част от живота на американеца, за която не се говори в речите по случай завършване. Една такава част включва скука, рутина и чувство на неудовлетвореност. Родителите и по-старите хора тук може би знаят точно за какво говоря.  

 

?It's not the size of the dog in the fight, it's the size of the fight in the dog.?

Riddle

Ето пример, нека да кажем, че е обикновен ден и след като се събудите сутринта работите девет или десет часа и в края на деня сте уморени, стресирани и всичко, което искате е да се приберете у дома, да хапнете добре и може би да отпочинете за няколко часа, защото трябва да си лягате рано поради това, че се налага да станете на следващия ден и да направите всичко това отново. Но после си спомняте, че няма храна в хладилника ? не сте имали време да пазарувате тази седмица, заради предизвикателната ви работа ? и сега, след работа, трябва да се качите в колата си и да отидете до супермаркета. В краят на работния ден трафикът е ужасен и отиването ви до магазина отнема повече време отколкото би трябвало и когато накрая стигнете там, супермаркетът се оказва претъпкан, защото, разбира се, сега е времето, когато всички други хора с работа също се опитват да се промъкнат и напазаруват. Магазинът е отвратително осветен и изпълнен със убиваща душата асансьорна музика или корпоративен поп и общо взето е последното място, на което бихте искали да бъдете, но не можете просто да влезете набързо и да излезете. Трябва да бродите из всичките огромни, преосветени и объркващи острови за да намерите това, което ви трябва и да маневрирате с боклучавата си количка през всички тези други уморени, забързани хора с колички. Накрая вие евентуално сте събрали всичките ви необходими продукти за вечеря и сте готови да излезете, но сега се оказва, че няма достатъчно отворени каси, въпреки че сте в пиковия час в края на деня. Опашката е невероятно дълга, което е глупаво и вбесяващо. Но естествено не можете да си го изкарате на неистовата дама, работеща на касата, която е претоварена от работа, чието еднообразие и безсмислие надминават въображението на всеки един от нас, тук, в престижен колеж.

В крайна сметка отивате най-отпред на касата и плащате за храната си и ви бива казано ?Приятен ден? с глас, който е абсолютното олицетворение на смъртта. След това трябва да вземете вашите тънки пластмасови торбички с покупки обратно в количката, чието колело вбесяващо я дърпа наляво, без да спира по целия път през препълнения, неравен паркинг, а след това трябва да карате чак до вас през огромния, тежък, пълен с джипове, час-пик трафик.
Естествено всички ние сме правили това, но все още не е част от вашата рутина ? ден след седмица след месец след година.

Но ще бъде. Както и много други тъжни, дразнещи, на пръв поглед безсмислени рутини. Но не това е идеята. Идеята е, че тези жалки, разочароващи глупости са точно момента, в който трябва да дойде въпроса за избора. Задръстванията и супер маркетите ми дават време да помисля и ако не направя съзнателен избор за какво да мисля и на какво да обръщам внимание аз ще бъда ядосан и нещастен всеки път когато се наложи да пазарувам. Моето първично програмиране се изразява в сигурността, че ситуации като тази са само за мен. За МОЯ глад и МОЯТА умора и МОЕТО желание  да се прибера и че всички останали са просто на пътя ми. А всъщност кои са тези хора? Погледнете колко противни са повечето от тях и как глупаво и кравоподобно  и с колко мъртъв и нечовешки поглед говорят високо по мобилните си телефони по средата на алеята. Погледнете всичко това  колко дълбоко и лично несправедливо е!
Или, разбира се, ако съм малко по-осъзнат мога да прекарам времето в трафика отвратен от огромните, глупави, блокиращи платното джипове и техните V-12 пикап багажници, горящи техните 100-литрови резервоари с газ. Мога и да дълбая във факта, че патриотичните или религиозни стикери за брони винаги са на най-големите и най-отвратителните егоистични автомобили, карани от най-грозните, най-не обмислящите и агресивни шофьори. Мога и да си мисля за това как децата ни ще ни ненавиждат заради пилеенето на горивото на бъдещето и възможното преебаване на климата, и за това колко разглезени и глупави и егоистични и отвратителни всички ние сме, и как модерното консуматорско общество просто не струва и т.н. и т.н..

Схващате идеята.

Ако аз избера да мисля така в магазин или на пътя, добре. Много от нас го правят. Проблемът е там, че този начин на мислене става толкова лесно и автоматично, че дори не е необходимо да има избор. Той е част от моето първоначално програмиране. Той е обичайния начин, по който аз изпитвам скучните, раздразнителни части от живота ми на възрастен, когато просто съм включил на автоматичното, несъзнателно вярване, че аз съм центъра на света и, че моите мигновени нужди и чувства са това, което определят качествата на света.

Работата е там, че има напълно различни начини да се мисли в такива ситуации. В този трафик, от всички автомобили пред мен не е невъзможно някой от хората с джипове да са били в ужасни автомобилни произшествия и сега намират шофирането толкова ужасяващо, че психологът почти им е наредил да си вземат голям тежък джип, за да могат да се чувстват достатъчно комфортно за да шофират. Или пък този Хамър, който току що ме отряза е каран от баща, чието малко дете е болно на седалката до него и той се опитва да се го закара в болницата и той е този, който бърза повече, по-оправдано бързане от моето: всъщност аз съм този, който е на НЕГОВИЯ път.

Или пък мога да се принудя да обмисля вероятността всички други в опашката на супермаркета да са точно толкова изнервени и отегчени като мен, и че може би някой от тях имат по-трудни, по-еднообразни и по-болезнени животи от моя.
Отново, моля не си мислете, че ви давам морален съвет или, че вие трябва да мислите по този начин или, че се предполага от всички, че трябва да го правите. Защото е трудно. Изискват се воля и усилие, и ако сте като мен, през някой дни вие просто няма да сте способни да го правите или чисто и просто ? няма да искате.  

Но в повечето дни, ако сте достатъчно осъзнати, че да си дадете избор, вие можете да избирате да гледате различно на тази дебела, зомбирана, прекалено гримирана дама, която току що изкрещя на детето си на опашката в магазина. Може би тя не винаги е така. Може би три поредни вечери е държала ръката на мъжа си, който умира от рак на костите. Или пък точно тази дама е нископлатена служителка агенцията по данъците и вчера е помогнала на жена ви с нещо дребно спестявайки ѝ часове от лутане и нерви. Естествено всичко това е малко вероятно, но не и невъзможно. Просто зависи от това, което искате да обмислите. Ако сте напълни сигурни, че знаете каква е реалността и ако оперирате на вашето първично програмиране, то вие, както и аз, сигурно няма да обмислите възможностите, които не са неприятни и нещастни. Но ако наистина се научите как да внимавате то ще разберете, че има и други опции. Вие ще сте способни да приемете този натъпкан, горещ, бавен, консуматорски ад, не само като смислен ами и свещен, огнен ? със същата сила, която е направила звездите: любов, задружие, митичното единство на всички нас.

Не, че работата за митичното е задължително истина. Единственото Истина с главно ?И? е, че вие имате избора как ще се опитате да гледате на нещата.
И това е свободата на истинското образование, на научаването да си ?добре настроен? Вие имате избора съзнателно да решите какво има значение и какво няма. Можете да изберете какво да почитате.

Ето нещо друго, което е странно но истина ? във всекидневните окопи на живота на възрастния няма такова нещо като атеизъм. Няма такова нещо като непреклонност. Всеки се прекланя. Изборът, който ние полага е към какво. Непреодолимата причина за избирането на някакъв Бог или нещо спиритуално за преклонение, било то Исус, Зевс, Богинята-майка, Четирите благородни истини или някакъв подбор от неприкосновени етически принципи, е че преклонението към всичко друго ще ви изяде живи. Ако се прекланяте към пари и предмет, никога няма да успеете да разберете истинския смисъл на живота, никога няма да имате достатъчно, никога няма да чувствате, че имате достатъчно. Истина е. Преклонявайте се пред тялото и красотата си и винаги ще се чувствате грозни. И когато времето и годините започнат да си казват думата ще умрете милион пъти преди най-накрая да ви погребат. На едно ниво, ние вече знаем тези работи. Чували сме ги като митове, поговорки, клишета, епиграми или притчи ? скелетът във всяка добра история. Целият номер е да държим истината отпред в нашето съзнание.

Преклонявайте се към властта и ще завършите слаб и страхлив, нуждаейки се дори и от още власт над други само за да притъпите собствени си страхове. Преклонявайте се към интелекта и да бъдете виждани като умни, и ще завършите чувствайки се глупаво, измамници, винаги на ръба да бъдат разкрити. Коварното нещо в тези форми на почит не е, че са зли или греховни, ами че са несъзнателни. Те са първичното програмиране.
Те са видовете почит, към които бавно се плъзгате, ден след ден, ставайки повече и повече избирателни към това, което виждате и как измервате стойността без да бъдете напълно будни в това, което правите.

И така наречения реален свят няма да ви обезкуражи да оперирате на първичните и настройки, защото така наречения реален свят, свят на хора с пари и власт, си пее весело в басейн от страх и ярост и неудовлетвореност и жажда и самопочитане. Нашата сегашна култура е пожънала тези сили по начини, които са ни донесли забележителни състояния, комфорт и лична свобода. Свободата всички да бъдем господари в нашите кралства с размери на череп, сами, в центъра на всичко останало. Този вид свобода е широко подкрепян. Но естествено има различни видове свобода, и за този вид, който е най-ценен няма да чуете да се говори много в този огромен външен свят на желание и постигане? Този наистина важен вид свобода включва внимание, съзнание и дисциплина и да сме напълно способни да се грижим за други хора и да жертваме за тях отново и отново по безброй много дребни, несекси начини всеки ден.

Това е истинската свобода. Това е да си образован и да разбираш как да мислиш. Алтернативата е несъзнателното, първичното програмиране, състезанието за плъхове, непрекъснатото дълбаещо чувство за имането и изгубването на нещо безкрайно голямо.

Знам, че тези работи не звучат забавно, весело или вдъхновяващи по начина по, който речите за завършване се предполага, че трябва да звучат. Това което са обаче, поне до колкото аз мога да го видя, е Истината с главно ?И?. Вие, естествено, сте свободни да си мислите каквото си поискате. Но моля ви не пренебрегвайте всичко това като някакво конско. Нищо от това, което казах не е относно морал или религия или догма или големи бляскави въпроси за живота след смъртта.







Истината с главно ?И? е за живота ПРЕДИ смъртта!

   Става въпрос за истинската стойност на истинско образование, което няма почти нищо общо със знания и има много общо със просто осъзнаване; осъзнаване на това, кое е истинско и важно, а същевременно толкова скрито навсякъде около нас, и че трябва да си го припомняме отново и отново:

   ?Това е вода.?

   ?Това е вода?

   Невъобразимо трудно е да правим това, да стоим съзнателни и живи ден след ден. И ето, че още едно клише се оказва, че е истина: Вашето образование наистина Е работа за цял живот. И започва: сега.

   Желая ви много повече от късмет.
?It's not the size of the dog in the fight, it's the size of the fight in the dog.?