Workshop 19/20.06.2010

[Genesis]

Ден 1 - Агония

Слънчева събота сутрин. Бях си настроил алармата за 09:00, но се събудих по-рано. Дали заради ентусиазма на предстоящия ден, или поради факта, че щях да се срещна с двама от идолите ми - Jimmy и Slayer. Станах от леглото и отидох в кухнята да си направя капучино, не можех да отида сънен. Изкъпах се и се облякох. Изведох кучето и хванах първото такси: "До Софийския." - "Качвай се." Пристигнах към 10:45 и отидох на мястото на срещата - легендарните телефони. Почаках малко и дойде Jimmy. Много готин и позитивен пич, научих много от него. Поговорихме си малко и при нас дойде Иво. Запознахме се и си поговорихме още малко. След него пристигна Миро. Той беше идвал преди това два дена на уъркшоп, но явно не беше доволен от себе си и искаше повече. Точно в 11:15 като по часовник дойде и Слейър-а. Ходеше като хищник по улиците. Запозна се с всички и потеглихме към двора на Софийския университет. Легендарният двор на Софийския. Там имаше много хора, намерихме пейка и докторите ( Slayer & Jimmy) седнаха, а ние като пациенти седяхме прави. Зададоха ни няколко въпроса, за да разберат повече за нас и ни дадоха първата задача. Трябваше да измислим нещо с което да се похвалим и нещо от което да се оплачем. Аз трябваше да се хваля и оплаквам от с оценки от изпитите и матурата. Ужасна тъпня!
Слейър-а ми показа едно момиче и ми каза - "Твоя е!"
Аз като по команда изтичах при нея и в началото доста я уплаших с силната ми енергия, но после се отпусна и си поговорихме готино. Задържах я 10-15 минути. Като свърших отидох и седнах на пейката при Слейър-а. Чух думите "Ти си машина бе човече!" и вече бях на седмото небе 
Получих малко градивна критика относно енергията от Jimmy, но и той беше доста доволен от мен.
Следващите 2-3 сета също се получиха готино, но тогава дойде и лошата част. Започнаха да ме режат яко и това се отрази апокалиптично на енергията ми. Негативната реакция ми действаше като off switch. Тук започнах да използвам опенър-а на Dante, Ей момичета една приятелка наскоро има рожден ден и не знам какво да и подаря, дайте ми някакви идеи, и се получаваше добре. След като ги задържах с опенъра започвах да им се хваля и оплаквам.
Към обяд отидохме да похапнем и да починем малко.С Миро си поговорихме малко на тема НЛП и той ми препоръча материали по въпроса.
Агонията в двора на Софийския бе свършила и хич не ми се искаше да се връщам там, а за мое щастие така и стана. Отидохме да пикъпим на спирката на автобусите на улица Шипка. И там имах доста попадения, но повече отсвирвания. Най-запомнящ се сет с беше една сценаристка. Заговорих я но, явно не го бях направил правилно и Слей дойде и се намеси. Тя реагира доста добре и каза: "Абе хора, кво седиме тука, айде някъде на кафе!" Слей и отговори: "Айде ти отивай с него, аз ще дойда след малко." Беше ми ясно, че няма да дойде. Заведох я в двора на Софийския на по кафе и там си говорихме доста дълго (поне половин час)  за пикъпа и уъркшопа. Тя ми взе телефона, трябваше да тръгва. Изпратих я до някъде, понеже бяхме в една посока, след което се прегърнахме за последно и се върнах при пичовете. Трябва да отбележа, че Миро държеше сетовете бая дълго време.
Наближи 16:00 и се досещах какво следва, но никакл ама никак не ми се искаше предположенията ми да се окажат верни! Лекция на попа.Fuck!
Slayer-a ни каза, че имаме 15 минути да си измислиме 5 минутна лекция. Бях парализиран! Как да говоря 5 МИНУТИ пред толкова много хора?!? Мислих, мислих и накрая си казах - от биология разбирам, за биология ще говоря. ДНК. Можете ли да си представите как някакъв идиот се качва на паметника на попа и говори 5 МИНУТИ за значение и функции на дезоксирибонуклеиновите киселини? Е дано не можете! 
Миро и Иво си изнесоха лекциите и дойде и мой ред. Оказа се, че не е толкова страшно. Нямаше много хора. Качих се и започнах да плямпам, като гледах лошия Бате Гойко (Слейър), представяйки си, че говоря само на него от далеч. Минаха петте минути и Slayer и Jimmy ни направиха разбор. Всеки получи похвала, критика и направления върху какво да работи. Като цяло на мен най-много ми куцаше енергията, и конкретно това, че тя се влияеше от позитивната или негативната реакция на момичетата.
Слейър си отиде, а ние тримата отидохме с Jimmy на по бира в Дивака, където той ни говореше адски интересни неща. Jimmy си тръгна към 18:00 и скоро след това реших и аз да се прибирам. Това беше един от най-тежките, най-забавните и интересни дни в живота ми. Такава психическа умора не бях изпитвал НИКОГА!

Очаквайте - Ден 2 - Марвин, днес от 20:00 

[OneTreeHill]

Хаха готина историйка.В Събота случайно минах през Софийския и видях Workshop-a в действие 
Поздравих Slayer и Jimmy, но неможах да се запозная с никой от учениците.Изглеждахте готино отстрани в сетовете.
+Реп за разказа

[Genesis]

Хех, не съм разбрал, че си идвал. Трябваше да дойдеш да направиме един сет заедно, тамън щях и да науча нещо от теб  

Иии така уважаеми читатели, дойде време за дългоочаквания епизод на сагата Pick up Project!
Само днес: Ден 2 - Марвин! не пропускайте сеира и рязането на младите пациенти!

Ден 2 - Марвин

Сутринта валеше силен дъжд и се притесних как би протекъл уъркшопа. Изкъпах се, изведох кучето и помолих баща ми да ме закара до Софийския. По пътя се опитвах да се надъхам, но колко ли бих могъл да се надъхам с Robbie Williams - Feel...
Пристигнах към 10:50 при Софийския и отидох да чакам при телефоните. Бях първи отново. След мен дойде Иво, а след него Миро и новозаписалия се пациент - Вальо. Поговорихме си и се запознахме с него.
Не след дълго дойде и Илиян. Готин и много усмихнат пич  
Този път Слей закъсня. Дойде към 11:30. Отново отидохме в двора. Слейър-а раздаде по два листа на всеки и разясни задачите за деня. На единия лист имаше опънъри и рутиини, които не използвахме много. На втория лист имаше история за мъж на име Марвин Джон Химаер. Никога няма да забравя това име   Задачата беше да разказваме историята на момичетата и то по възможно най-забавния и готин начин. Слей ми измисли опънър с които да ги отварям и след това за награда, че са ми дали съвет получаваха адски готината история!   Обаче повечето мацки реагираха много негативно. Даже си спомням една ми каза: "Ама ти ебаваш ли ме, намери си приятелка!" Готино а?   Е не пропуснах да си я напсувам за последно. Но не позволих това да повлияе на енергията ми. Даже обратното! Започнах да ги отварям с все по-висока енергия и все по-усмихнат. По едно време взех Вальо с мен, за да отвориме едни момичета, които по-рано ме подминаха с едно "Мерси" преди дори да съм ги спрял.
Видях ги как сядат на една пейка и си казах: "Няма мерси бе, кифло, я ела тука да чуеш  за Марвин!"
Отидохме при тях и започнахме да им разказваме, като се редувахме кой ще говори. Получи се готино и ми казаха:" По-рано като ни заговори трябваше да си по-настоятелен" на което Слей отговори "е, момиче да ти го каже..." Нищо, взехме им телефоните и ги оставихме да си живеят. Стана към 13:00 и все още бях с висока енергия. На пейката до нас седна една какичка, която очевидно не беше в добро настроение. Слейър ми каза - тая е отваряна 567 пъти, ама защо да не я отвориш за 568-ми? Я скачай! И аз изпълнявам. Отидох при нея и в момента в който я приближих ми стана хладно. Викам си на ум - Ооо намусена ли си? Я ела тука да ти разкажа за Марвин, мила.
В началото реагира доста негативно, но не и позволих да каже нищо, знаех че ще ме отреже. Само я командорих: "Слушай сега историята, много е готина, и я дай по-усмихнато, че ще те пердаша!" и си разказвах за моя герой Марвин. Разказвах с такава енергия и жестове, че лицето и направо грейна!
Почувствах се толкова горд...
Седнах до нея и се запознахме и започнахме да се закачаме, негове, кино, фрейм... Всичко беше на маХ
Като поглеждах към Слей, той винаги вдигаше палец в знак на одобрение и ми се радваше. По едно време дойде някаква нейна приятелка, на която не пропуснах да се оплача, оклко е била негативна. Получи се готино и моята кака започна разговор с приятелката си. Вече ми беше написала скайпа си, така че нямах повече работа при нея. Едно закачливо удряне по нослето и и казах че имам работа и им пожелах успех на изпита. Слей много хареса момичето обаче. Пиша си с нея и съм и обещал да я водя на шопинг  
Стана към 13:30 и вече бях гладен. Слейър обаче искаше преди да отидем да хапнем по пица, Вальо да направи един последен сет. Вальо обаче се беше предал и не искаше да прави нищо повече. Отидохме до Тазбургер и похапнахме. След това отидохме на спирката, но сетове нямаше. И не само сетове, а нямаше и хора по улицата, но това не беше най- големия ми проблем. Нямах енергия!
Не можах да разбера как и защо, но енергията ми беше dead and gone.
Направих един сет с една мацка, която се оказа актриса и тя ми направи забележка, че прекъсвам eye contact-a  докато мисля какво да кажа. Мисълта ми не вървеше гладко и докато се опитвах да се сетя коя част от историята следва поглеждах настрани или нагоре. Лошо. Взех си бележка от нея.
Нямаше хора и за това тръгнахме към подлеза на метрото до Софийския, но и там имаше много малко сетове. Аз се бях предал и не исках да правя апроучове с енергията ми на умрял кон, просто защото само щяха да ме отрежат. Миро и Иво правеха доста прилични сетове, но Вальо тотално се бе предал.
По едно време започна да спори със Слей, че пикъпът не работел и искаше Слей да му докаже, че не е така. Слейър му предложи да сложат пари, но до бас така и не се стигна. Като хищник The great one забеляза един сет в другия край на подлеза и тръгна към тях. Вальо го последва, макар че Слей му каза да не го прави. Чувах го как им говори толкова ясно, сякаш беше до нас, а бяха на поне 50-60 метра растояние. Мацките му се кефеха, но не си дали телефоните. Вальо си тръгна и така и повече не го видяхме. Явно бе дошъл с нагласата, че ще му връчат някаква вършебна пръчица и ще започне да сваля мадамите безпроблемно. Е, разочарова се.
Стояхме до 16:30, но липсата на сетове беше отчайваща. Слейър ме караше да отварям, но нямаше смисъл да го правя с енергия по-ниска от земята.
На края Миро отвори една страшна мадама и я задържа поне 10 минути. Много ни накефи.
Като завършек Слей ни направи разбор и както и предишния ден, проблема ми отново беше в енергията.
Тази седмица ще работя върху нея.

[Sai_102]

Е що не му дадохте вълшебната пръчица на Вальо 
Иначе браво за играта!

[razace]

вальо е!   имам забележки, но няма да ги кажа, щот ще е тъпо..!!
иначе само успехи ви пожелавам  

[hitman321]

вальо е!   имам забележки, но няма да ги кажа, щот ще е тъпо..!!
иначе само успехи ви пожелавам

Напрови пич-кажи какви са ти забележките и какво не ти е харесало-защити си позицията.На мен по разказа ми изглежда,че сте си изкарали доста яко и сте научили бая нови неща.