Най-мощното оръжие в пикапа за мен е...гневът, да се ядосаш на себе си

[sinner]

Здравейте, тигри, не съм много по теориите и философиите, но реших да споделя моето мнение кое най-много ме надъхва в пикапа да апроучвам, когато съм спек и не съм в стейт. За съжаление, често се случва, когато изляза да играя отначало да не мога да отворя един сет, предполагам познато чувство. Но аз наистина се ядосвам адски много, когато изпусна добър сет откъм визия и логистика - да речем стои сама на спирка или някъде другаде или върви бавно и е удобно да я апроучнеш.

Пресен пример от вчера - отивам на спирката и гледам яка тупалка чака автобус/тролей. Барната с черна рокля, малко прекалила със солариума, което мислех да ползвам в сета, хубаво тренирано тяло и сравнително висока. Хареса ми. Проблема беше, че говореше по телефона...и не затворти през цялото време. Знам, че ще кажете, че това няма значение, че някои пичове отварят и мацки с телефони и т.н. Аз бях акумилирал топки и бях готов да я отворя...само чаках да затвори шибания смартфон. Но тя така и не го затвори поне 15 минс и се наложи да се качвам в тролея. Ядосах се на себе си...силно се ядосах. Викам си един смотан телефон ме спря да апроучна тази яка мацка.

За щастие успях да трансформирам този гняв в хъс. Забелях в тролея майка и дъщеря, голяма сладурана беше дъщерята, много чаровна. Няколко пъти ни се засякоха погледите, улових я, че ме гледа. Дори се засмяхме заедно на един пендел с прекалено къси панталони. Викам си, аз тази мацка ще я отворя каквото ще да става, но реших  да е като слязат от тролея. Дойде тяхната спирка(която не беше моята) и си викам "или си лъв или не си" и слязох с тях и ги апроучнах. Получи се много естествен и готин сет. Спечелих майката на  моя страна с комплимент.Тя се зарадва и двете грееха и се наслаждавахана нестандартното изживяване. Оказа се, че малката сладурана е наистина малка - 11 клас. Реших, че няма смисъл да се занимавам и излязох от сета.
Досега не бях отварял майка и дъщеря, но с този сет счупих още еда бариера и видях, че и това е възможно. Това беше и основнат цел на този апроуч. Като излязох от сета забелязх как малката сладурана се заглежда след мен.

  Изводът от целия пост е, че след като се ядосам на пасивността си мога да изрина земята...но защо е нужно това? Важното за мен е, че откривам грешките, слабостите си и се развивам.

Нека всеки да намери начин да се надъхва и нахъсва. Моят начин е най-трудният и най-болезненият

[Valenc]

Респект и реп.! На това му се казва добър рапорт + история, от която всеки може да си извади поуки.

[BJBlaskovitz]

"Изводът от целия пост е, че след като се ядосам на пасивността си мога да изрина земята...но защо е нужно това?"

Диалектика, брат... всичко е единство от взаимно изключващи се противоположности, които не могат обаче да съществуват една без друга и постоянната им борба осигурява движението напред.