Отивам към провал..

[Afctard]

Здравейте пиша тъй като смятам че започвам да ставам пълен провал.. не знам какво ми се случва.. Горе долу откакто прекратих връзката си с бившата ми приятелка се провалям.. мислех си че това ще е нов тласък към успехи (въобще) а то се оказа че съм тъпанар и просто си седя на едно място.. преди нон стоп играех игри нищо не правех .. бях провал.. това лято общо взето беше моето възкръсване , моето първо лято , моментът в който бях най доброто от себе си .. намерих си невероятна приятелка (само външно) , първата ми истинска любов , всичко беше перфектно с нея , емоции , преживявания , секс , целувки , романтика , абе всичко най хубаво горе долу .. дискотеки с авери , напивания , купони .. супер якото... и точно лятото започнаха да ме обхващат параноични мисли за започването на новата учебна година .. всичко което преживях знаех че си има край .. всичко което ми се случи това лято.. беше ме страх че ще се върна към шибания скучен ученически живот (мразя даскало) , че ще се върна в тъпия ми малоумен клас в който от 25 човека сме само 3 пича и 22 кози (отврат) , гадни даскалки които от 4 години ме мразят , шибани автобуси до даскало (скоро взимам книжка) , пълна скука отново седейки на едно място в стаята на тъпия стол.. така бях 4 години ... по цял ден в училище изпитвайки омраза към него , после в нас играейки компютърни игри .. а това лято се бях преродил.. и естествено кошмарите се сбъднаха.. лятото свърши (помня последния летен залез който седях и гледах с мъка) , скъсах с приятелката ми (уж за добро) , спряха купоните , всеки започна да учи и естествено аз се върнах в даскало. Цяло лято пълен адреналин на макс , а сега отново скука и то пълна в училище , за мене може да знаете че мразя скуката , обичам адреналина и просто стоенето на място в една стая в продължение на еди си колко време ме убива бавно , започвам да треперя , да се ядосвам , да изперквам .. Единственото нещо което обичам да правя в момента е фитнес (2 години) , това е първото най важно нещо за мене което започчнах да правя , то ме промени буквално и психически , за мен това е начин на живот , проблем с жените нямам попринцип , погледи често се засичат и тн.. оглеждат ме и аз тях но само до там.. нямам никаква мотивация .. по цял ден фитнес ядене спане .. и после пак скука в училище .. проблемът беше че винаги си беше така , единствено приятелката ми ме беше преродила ,тя ме спаси от този еднообразен начин на живот, чуствах се жив когато бях с нея , даже по дискотеките когато бях с приятели пак не ми беше кой знае колко забавно просто защото знаех че никой не ме обича (освен майка ми и баща ми) , докато като имах приятелка се чуствах наистина обичан , раздавах се на макс даже когато тя не беше с мен , просто се чуствах подкрепен отсякаде. Екстроверт съм попринцип но просто мисля че ме обвзима нещо като депресия. И не знам защо .. може би на подсъзнателно ниво че в момента никой не ме обича .. когато бях с " любимата" ми и ми минаваха мисли че един ден няма да сме заедно имах чуството че ще се самоубия , даже не позволявах такива мисли да минават през главата ми, докато в момента в който скъсахме както мислех че ще се самоубия , за мое очудване го приех напълно нормално и даже една сълза не съм проронвал , даже не съм мислел тъжни и сълзливи неща , напротив удари ме нов прилив на енергия , към "завоевания" .. Доста бях се отракал тва лято и си мислех че всяка е моя , още първата седмица като скъсахме излязох на диско и започнах да налитам на някви момичета прегръщах ги целувах ги даже (бях леко пян) и те не се дърпаха .. мислех че отсега нататък няма да бъда предишния АЗ , ами нов, прероден.. Обаче ден след ден , седмица след седмица нещо ми стана , почнах да се затварям и то БЕЗ НИКАКВА причина .. започнах всяка вечер да сънувам бившата ми БЕЗ НИКВА ПРИЧИНА щото почти не мисля за нея през деня .. но наскоро започнах .. представях си хубавите ни моменти заедно , а сега отново сам самичък.. спряха дискотеките , спряха кафенетата , нямам мотивация да отварям момичета ... по цял ден чи**кии , фитнес спане и т.н.. пълен провал .. излизам тук таме с авери по кафета (то ся мн студено) и само на погледи с момичетата е цялата работа , просто не ми се занимава да изживявам всичко наново с някое непознато момиче.. незнам дали тва е синдрома на единствената ама не ми харесва .. казвам ви , даже не мисля кой знае колко за нея , просто я сънувам вечер и това е.. не знам какво ми става. И в училище проблеми , отсъствия , караници , по цял ден както по горе писах фитнес минава и горе долу само за тва мисля кви упражнения да прая , кво да ям , само месо нагъвам , вече с*ра пържоли и ориз, само чикии , а лятото въобще нямах време и за такова нещо като да си барам сам уя , щото имаше кой да го прави , а ся и тва няма.. секи ден два три пъти мастурбация .. неска даже си изпуснах и рейса и закъснях за даскало щото просто така реших умишлено да си ударя една преди да изляза .. просто много ме напъна .. в даскало час след това пак ми се доби една... чуствам се като пълен провал .. от човек който действа се превърнах в човек който хич не действа .. гледам ги мойте авери скъсаха с пряителките си и веднага си хванаха нови мацки шото просто имат мотивация , докато на мене в момента хич не ми се занимава .. по цял ден анаболи са ми в главата някви химии да правя си мисля поне да стана животно звяр .. и до момичета вече не ми е.. може би единственото момиче което искам е бившата ми .. проблема е че просто първата ми истинска любов беше със доста красиво момиче а рядко толкова красиви виждам по улиците и ми е трудно да избирам.. никоя не ме грабва , само спорта ми е в главата .. станал съм агресивен както преди , пълен тъпак , станал съм сравнително глуповат , в даскало хич не ми се учи , който ме гледа накриво ми идва да му счупя скулите на улицата , имам чуството че само аз съм прав и най великия а сички до мене са глупаци и не заслужават да са до мене , макар че наистина съм заобиколен от бая големи тъпанари .. въобще не знам кво се случва и защо пиша това в момента .. чуствам се затворен в някъв затвор , искам преживявания отново .. не искам живота ми да минава като предишните години .. искам да бъде като това лято винаги .. да има напрежение да имам яка п**ка до себе си и да знам че ме обича и така.. точно че не знам от къде идва целия проблем , може би е заради нея , че веднъж в живота се чуствам обичан и съм се влюбил в нея , че живота ми е имал смисъл , някви мисли са ме държали а сега няма закво да живея освен за мускулна маса .. а повярвайте ми няма по хубаво нещо от това да обичаш и да бъдеш обичан ... според мен това е .. щото откакто нямам до себе си момиче започнаха тези мои терзания .. обмислям даже отново да се събера с нея .. но не знам дали има смисъл , четох някаде във форума че всъщност ако искаш нещо наистина трябва да се бориш за него .. дали да не пробвам ?

[selfmade3]

Спри чикиите че това най много ти смуче енергия и те прави депресивен . И спри да се оплакваш, че се излагаш. Мрън мрън искам да си имам пак приятелка да ме обича. Ми хвани си аз ли да ти я хвана .А това накрая ще е много слабо ако го направиш.

[rentalio]

И химията спри.

[stone]

Баща ти като казваш, че те обича, какво прави за теб? Аз да имам такъв келеш в къщи и да го гледам само да блъска химии и да бие чекии, да играе компютърни игри и ни да учи, ни да работи... че като му зашия два зад врата и да го вкарам в правия път!
Всъщност, пубертета си е труден период, има и по-добри начини от два зад врата - с разбиране, с помощ, с разговори, с подкрепа... Най-малкото може да прекарвате повече време заедно с него или с някой друго мъж ролеви модел, за да правиш мъжки неща, а не момчешки. Можеш и да почнеш да изкарваш пари - аз на твоите години изкарвах. Вземи и учи, защото с един културизъм после няма да можеш да си вадиш хляба.
Въобще - това путките съвсем не са най-важното нещо в живота. Гледай да не го научиш по трудния начин.

[Coconut Crab]

Може да не го разбереш, ама .... щом викаш, че скоро взимаш книжка, значи най-вероятно си 12 клас.

Съветът ми е един:

спри анаболите, тренирай си и СЕ НАСОЧИ КЪМ НЯКОЕ ВИСШЕ - ИЗБЕРИ СИ висше, гледай там матури ли са, кво имате сега, не знам, изпити - УЧИ.

Щото истината е, че ако не влезеш висше и не си избереш някое перспективно, нещата след това не са много розови.

Ориентирай се към ВИСШЕ КАЧЕСТВЕНО образование. Щото след 10 години ще ти е 10 пъти по-зле, ако сега не се ориентираш.

[master]

крабе,колко взимаш за хвърляне на боб ве ,да дойда да ми гледаш не след 10 ами след 2-3 години.

[Afctard]

Е хора тва дето съм го писал знам как звучи , супер объркано щото и аз съм объркан въобще не знам кво ми е. Просто както всичко си беше ок и сега изведнъж се събуждам без никаква мотивация , нито за купони , нито за момичета , нито за учене попринцип. Междудругото уча предметите които ми трябват за кандидатстване и това са математика бг език и англиийски и съм доста добър по тях , не уча другите разказвателни простотии и там имам слаби оценки и това допълнително ме изнервя щото госпожите по тези предмети смятат че съм мухльо. Другото нещо е че съм обграден от слабохарактерни хора които по цял ден спят , нито тренират , нито се занимават с момичета , кефят се там че няква от друг град им била писала във фб и толкова , големите свалячи в фб а иначе на живо едно момиче не биха се надъхали да отворят и всичките са си девствени на по 18.. смисъл пичове са нали , понякога ми е готино с тях да излизам и да "купонясваме" но просто няма кой да ме тласне към момичета и т.н. А тези момчета от класа ми са пълна 0 . Само с едното момче сме приятели другите са ми познати , от 5 момчета едното е п*едал с извинение (да) , другия е зубър пълен мухльо а другите двама въобще с никого не контактуват и оставам само с тва момче с което пак попринцип излизаме. Момичетата от класа ми няма да коментирам , пък и 5 години в един клас няма смисъл а и никоя не би ме грабнала ... баща ми в момента не е в бг , а и от него горе долу научавам същите неща както от този форум , смисъл нищо ново .. вярно млад съм , досега никога не съм го осъзнавал , все си казвах ти си лапе лапе лапе и изведнъж бях на 15 (лапе) после 16 (лапе) и като станах на 17 всъщн0ст си казах ми ти вече не си лапе , както минаха тези 3 години така ще минат още толкова и толкова.. вече на 18.. та имам предвид че лятото се промених и помислих че ще бъде така и от пълния непукист , алфа който си мислех че съм станал всъщнсот всичко е било заради моментното момиче и така просто се бяха наредили нещата да съм в добра компания и просто че и с  момичето си бяхме паснали дооста.. и сега като не съм с нея започвам от 0 един вид , нямам мотивацията да изграждам същата връзка отначало ( с нея бяхме 6-7 месеца доста време и доста емоции). Нямам сили за всичко отначало. Стигнах до извода лятото , че миналите ми 17 години съм ги пропилял , един вид това е закоето ми се живееше и аз го направих , а сега съм се върнал към стария начин на живот. Е верно на фитнес ходя , за мене той е като библия , той ме променя тренировка след тренировка , грам протеин след грам протеин , все пак го правя за себе си и това чета тук , че най важното нещо е да правим това което на нас ни харесва , това което ни определя като личност , а след това са другите неща. Съшо така не се изразих добре, не съм глупак , уча си баш по "трудните" предмети и се справям , просто другото съм отписал. Знам къде искам да кандидатствам и така.. Цялата работа е че не съм тоя който бях лятото (преди 2-3месеца). Мисля си че е заради това момиче , откакто скъсах с нея нямам я тая сила .. просто много я бях обичал и най важното е че беше взаимно , тя даже повече от мене докато накрая не направих голяма глупост която просто я разби , а аз я наранявах нон стоп и тя пак бягаше към мен но накрая се отказа и то след доста интимен момент , просто не вярваше че имам чуства към нея , а а макар и да имах не и ги показвах .. просто съм по твърд.Аз знам кво ще кажете , това си е страх от непознатото , аз съм свикнал с нея и познатото и не искам да забравя тези спомени , всичко отначало спомени да градя с нов човек и така.. трудно ще ми е да казвам същите думи на друга които съм и казвал на нея. Други очи ще ме гледат. Просто в момента съм ударил греда и по скоро съм спрял да си почина някъде , отколкото да вървя напред , така го разбирам.

[skiller]

Виждам те много изгубен, я се стягай. Живота ти сега почва и как по-дяволите смяташ, че ще постигнеш толкова много хубави неща с такова негативно мислене???Ония били тъпи, другите са шматки, жените са най-важни ли? Почни да се издържаш сам и ще видиш кое е най-важно.
Все пак в този форум ако си чел, много пъти е споменато че не трябва да градиш живота си заради някой друг освен себе си. Никога няма да имаш добри резултати с жени ако отидеш с нагласата, че те са ти нужни и без тях не можеш особено ако си загорял. Постави си нови цели и намери други хобита, фитнесът остава естествено. Попаднал си в малка дупка, и аз преди 3 години бях на 18 и всеки минава през този етап.
Just saying