Ние сме нищожни

[Coconut Crab]

 

Да ние сме нищожни, това е самата истина. Във форума яко се пропангадира колков велик и ценен си, колко уникален. Общо взето днес съм на мнение, че не е точно така.

Нека погледнем - колко хора има на земята - 7-8 милиарда. Милиарда. Следователно колкото и уникален да съм, аз съм един от 7-8 милиарда. Нищо незаменимо. Нищо толкоз фатално. А освен нас на земята има още толкоз други видове. Вижте само сушата колко % е от земната повърхност и хората колко % от сушата заемат.

А след това като сложим и всички други планети, галактики, алабала.... разбираме, че ние сме една мравка, гнида просто там някъде в пространството.

За вас колко уникална е мравката в мравуняка. Колко велика и уникален е нейния живот. Ако виждате уникалността в една малка мравка и нейната ценност, супер, възможно е и вие да сте уникален.

А защо мислите, че на вселената й пука... че изобщо ни има. Честно казано сигурно й е все едно. В крайна сметка най-големите животни - динозаврите, са умрели просто с един метеорит или по някъв друг начин... но е факт - няма ги.

Има една глава в Малкият принц, когато той разбира, че неговата роза, за която той се грижи с толкоз любов е ефимерна - тоест смъртна. Тогава той заплаква. Да - това е другият проблем - временни сме. Дори да приемем, че хората са най-важния вид и всичко се върти около тях, всеки човек е временен. Може и да има друг живот, следващ, не се знае, но ние тук на земята сме временни, крехки и временни. Дали след 10 или 50 или дори 100 години, времето не ще ни прости. Ефимерни сме. Поне ако вярваме само в настоящия живот.

Тоест ние сме малки, крехки и временни. Не много положителна статия за мегаломанщината на форума, но фактите са факти. Всеки от нас е една временна малка крехка плюнка на гъза на вселената. Не земята и хората не са центъра на вселената... нито ти самия.

И след тази негативна серия от факти, все пак според мен има един положителен факт. Ние сме важни. Да малък парадокс. Важни сме. Как така хем не сме важни, хем сме важни. Ами не сме важни за вселената, но сме важни или може да сме важни за един човек, или за няколко. Или за някое животно. Може да сме много важни за един човек и за него да сме големи колкото вселена. Може за него вселената да е по-маловажна от нас, или пък той да е важен за нас. Ето тук е нашата сила - за един човек или за няколко ние може да сме по-важни от вселената... или поне колкото нея.

Така че ако не се възгордяваме, ако потърсим този, за когото може да сме нужни и важни, може да станем като вселената и може би да не сме ефимерни.

Весела Коледа.

[Parkway Drive]

На фона на тоя негативизъм от меннието ти и преди момчетата тук да са почнали да падат духом ще се опитам да ги вдигнна обратно на крака. Момчета хората не сме нищожни. Слънцето грее еднакво за всички нас както наскоро се беше изказал 100 Кила.
,,Има само една причина за човешкия провал. И това е липсата нa вяра в себе си."
Уилям Джеймс

Вярата в себе си е основната движеща сила за справянето с превратностите в живота, ключовият фактор за постигане на успех. В нито една област от живота си не можем да напреднем ако не вярваме в себе си.

Всички сме срещали призиви на различни автори и духовни учители – да вярваме в себе си, да разчитаме на себе си, да се доверим на себе си...

Но кое  формира тази вяра? Кога се заражда тя?

Можем ли да я възродим, да я засилим или дори да я създадем ако липсва?

Вярата в собствените ни възможности се формира от нашите убеждения, от това какво мислим за себе си и се подсилва с опита.

Начинът, по който се възприемаме, се изгражда още в детството. Някои от нас са облагодетелствани с родители, които са ги учили да вярват в себе си, които са им казвали, че са красиви, умни, способни и могат да постигнат всичко, което пожелаят. Но и най-добрите родители имат свои ограничения, бариери, които без да искат предават на децата си.

В моменти на разочарование, лошо настроение или гняв, те отправят упреци към децата си, без да си дават сметка, че това може да сложи отпечатък върху тяхното подсъзнание.

Навярно много от вас са чували близките си да им казват нещо от рода на-  ,,Не можеш да го направиш", " Ти не можеш(много си малък, не си достатъчно силен, нямаш необходимите знания", ,,Това училище не е за теб, там приемат само отличници. Ти не си за там", ,,Не може да имаш това, ние сме бедни. Това не е за нас."

А ако по-късно  сте се ,,провалили" в нещо, ако сте допуснали грешки, ако са ви обиждали, упреквали, ако  другите са ви използвали и манипулирали, вярата ви във вас  съвсем се е изпарила.

Хубавото е, че вярата в себе си е променлива величина и ние можем да въздействаме върху нея.

Разбира се, принципно всички знаем, че можем, но ни е трудно да повярваме истински.

По-лесно ни е  да повярваме на друг, който говори уверено. По-лесно е също така да вдъхнем вяра в човека до себе си, отколкото на самите нас. В тази връзка ми се иска да споделя с вас една притча за вярата в себе си:

,,Един мъж се връщал в къщи от работа по-рано от обикновено. Неговият дом бил от другата страна на реката, затова той бързал да хване ферибота.  – Как ще се зарадва жена ми като ме види – мислел си човекът. Толкова рядко се случвало да се прибере по-рано. За съжаление обаче за пет минути изпуснал ферибота, а до следващия оставали  часове. Мъжът много се разстроил и седнал на брега с наведена глава. В това време към него се приближил мъдрец и му казал:  – Но защо си отчаян? Просто ставай и върви напред!

– Как?! – възкликнал човекът – Та пред мен има голяма река!

– Тогава ходи по реката.

– Но аз не мога.

–  Сега вече можеш – казал мъдрецът със сериозен и уверен глас.

Мъжът погледнал мъдреца и му повярвал. Така му се искало да се прибере по-рано в къщи. Скочил и тръгнал по водата. И той наистина ходел по водата!

Когато се прибрал в къщи и разказал на жена си, тя възкликнала:

– Това е чудо! Ти си се запознал с невероятен човек. Защо не го покани у дома?

– Да, наистина. Как не се сетих? Ще го поканя  – казал човекът.

Върнал се на същото място и открил там  мъдреца.

– Ние с  жена ми решихме да те поканим на гости – обърнал се към него той.

– Аз не мога – отговорил мъдрецът – Фериботът е след няколко часа.

–  Но за какво ни е ферибот? Вие можете да ходите по водата!

– Все още ми е нужен ферибот. Аз знам, че мога да ходя по водата, но не вярвам в това...

Как да повярваме в себе си?
На първо място, осъзнайте, че вие не сте това, което са ви
наричали някои хора. Не се определяйте с обидите, които те са отправяли към вас (глупак, слаб, грозен, неудачник и т. н.)

Вие сте нещо много повече и със сигурност можете да постигнете много в живота.

Помнете, че където и да сте, какъвто и да е бил животът ви, каквото и да работите, каквото и да е социалното ви положение, вие сте такъв, какъвто решите да бъдете!

Вие имате неограничен потенциал и заслужавате да получите най-доброто.

Причината да не успявате не е в това, че не сте достатъчно умни и
способни, не е в това, че нямате нужното образование, че нямате пари или че не сте красив. Причината не е във вашия пол, социално положение или възраст. Причината е в границите, които сами си поставяте. Когато кажем – ,,аз не мога", попадаме в собствения си капан.

Затова опитайте, дори да мислите, че не може да го направите.

Дори да не успеете, вие сте опитали, направили сте нещо, а това вече е успех.

Приемете неуспеха за предизвикателство и просто продължавайте.

А всяка мъничка победа ще засилва вярата ви в себе си.

Радвайте и се и бъдете благодарни на себе си, че сте се справили.

Вземете лист и мислено започнете да се връщате в миналото.
Спомнете си моментите, когато сте успели в нещо. Запишете ги.

Продължавайте да търсите и отбелязвайте и най-мъничкото постижение – например как сте успели да се научите да карате колело, как са ви похвалили, как някой се е влюбил във вас и ви се е възхищавал, как сте спечелили някой конкурс, как сте скочили в басейна въпреки страха, как сте помогнали на някого или как сте се справили с тежък проблем. Записвайте всичко, колкото и дребно да ви се струва. Ще се изненадате в колко неща сте успявали, с колко трудности сте се справяли, от колко сложни ситуации сте излизали.

Опитайте се да усетите чувството, което сте изпитали тогава. Усетете радостта, гордостта от себе си, удовлетворението. Съсредоточете се върху тези моменти и усещания. Потапяйте се по-често в тези чувства.

Изказвайте пред хората своето мнение без да мислите, че е
глупаво или че не е достатъчно компетентно. Вие сте уникален и също толкова стойностен, както който и да е учен, писател, актьор и т. н.

Научете се да взимате решения съобразно вашия опит. Само вие знаете кое е най-доброто за вас. Вашата преценка и усещане за нещата са най-важни.

Общувайте с уверени хора, които разчитат на себе си.
Наблюдавайте как се държат, как говорят, как се справят с предизвикателствата и се учете от тях.

Запишете си вдъхновяващи мисли и си ги четете всеки ден.
Можете да си изберете положителни утвърждения, които най-добре ви ,,пасват" и да ги повтаряте всяка сутрин и вечер преди да заспите.

Например:

– Аз вярвам в себе си.

– Постигам с лекота всичко, към което се насоча.

– Каквото и да се случи, аз ще се справя.

– Винаги намирам най-добрите решения.

[Coconut Crab]

Мнението ти е поредния мотивационен надъхващ монолог, който няма нищо общо с темата, която съм написал. Както и да е - така е - ВЕЛИКИ СМЕ и НЕПОБЕДИМИ. Давайте пичове. Само не забравяйте, че сме ефимерни.  

[Parkway Drive]

Тогава правилното място за диалози за теб е тук

https://www.youtube.com/watch?v=917tJfn8jH8&t=142s

С проф. Филипов и Стойчо Керев можете да си говорите за Вселената

[camouflage]

Този фондументален момент,в който на 20-30 + години осъзнаеш,че си временен
Мине не мине и се появи някоя философска диария в този форум. Наистина покрай празниците трябва да се внимава с това,което консумираме
За да се включа и аз. Крап,не само че сме нищожни,ами в един момент и тая мома,която е цяла вселена за теб ще се изебе с някой по-готин,децата ти ще те намразят и ще започнеш да се наакваш в гащите.

Весела Коледа

[Ranger]

Да ние сме нищожни, това е самата истина. ..

Не съм Фройд братле, ама това го пишеш поради факта че не ти се обръща внимание във форума и подсъзнателно те хваща яд че не си успял, а години наред във форума успешните пикапьори са ти натяквали колко си велик и ценен, но явно тези думи не отговарят на реалността.  

[Coconut Crab]

Да ние сме нищожни, това е самата истина. ...

Не съм Фройд братле, ама това го пишеш поради факта че не ти се обръща внимание във форума и подсъзнателно те хваща яд че не си успял, а години наред във форума успешните пикапьори са ти натяквали колко си велик и ценен, но явно тези думи не отговарят на реалността. ..

Как позна... основната идея е, че сме временни и нищожни спрямо вселената, и вечни и велики в конкретен момент спрямо един човек.

Но така е - яд ме е, че съм жалък и не ми се обръща внимание във форума? А ти защо смяташ, че сме велики. Ние сме просто едни биологични временни единици. Ти с какво си вечен или различен от другите биологични временни единици?

[Ranger]

Аз съм красив братле и затова съм специален, звучи арогантно но така е при красивите хора.
Иначе по темата, всеки сам определя с какво е специален. Е има и индивиди консуматори които просто съществуват без цел и посока, но се надявам ти не си от тях, все има нещо което те вълнува и което те прави специален в този свят, то е ясно че рано или късно умираме ама какво да правим през времето което сме живи да седим с ръце в задника ли 

[rentalio]

Дали сме временни?

[Royal]

  В последно време във форума се заговори, че трябва да има някаква цедка, е за такива теми и глупости. Надявам се един ден да го видя това!. Краб, според мен си сътворил много голяма глупост човек, много. И въобще цялостната визия, която си представил е плоска. Много жалко, че си си изградил такъв мироглед за Човека и заобикалящия ни свят...

[Coconut Crab]

Виж ако беше казал, че си сътворил нещо, с което си преобърнал нещо или живота на някой, или сътворил някое вечно произведение или иновация, щях да се замисля дали наистина не сме велики. Но с това, че си красив счупи тъпомера. Красотата е по-временна и от живота. Минава за няколко години.

[Parkway Drive]

Виж ако беше казал, че си сътворил нещо, с което си преобърнал нещо или живота на някой, или сътворил някое вечно произведение или иновация, щях да се замисля дали наистина не сме велики. Но с това, че си красив счупи тъпомера. Красотата е по-временна и от живота. Минава за няколко години.

И защо питам аз трябва някой да е сътворил нещо за да бъде полезен на обществото. Аз през целия ми живот не съм спрял да помагам на хората, колко други се борят за няква кауза - спасяват животински видове, правят домове за сираци, дядо Добри прави помощи или каквото се сетиш с цел да помагат на тези които имат нужда. Или дядо Добри щом не е измислил топлата вода е паразит и няма за какво да живее. За твое сведение 3% от цялото население носи останалите 97 на гърба си. Какво да направят едните и другите-да накажем тези които не са  измислили иновации ли? Ти тази тема защо я пусна? Кое те накара? според мен търсеше събеседници които да ти кажат - браво Крабче много си умен, евала, велик си, нас не ни беше дошло на акъла. Кажи ми ти поне какво допринесе за света?

[Ranger]

Виж ако беше казал, че си сътворил нещо, с което си преобърнал нещо или живота на някой, или сътворил някое вечно произведение или иновация, щях да се замисля дали наистина не сме велики. Но с това, че си красив счупи тъпомера. Красотата е по-временна и от живота. Минава за няколко години.

Че кое му е тъпото да си красив Краб, красотата е велико нещо,може би едно от най хубавите неща в живота , тя ще спаси света, да тя е временна, но защо да не се възползваме от нея през това време( силен сърказъм, явно още не си научил елементарни неща от социалната динамика ) , а и малко ме съмнява че  би го казал това за тъпомера на някоя яка мацка, по скоро ще си глътнеш граматиката и ще забравиш за всички философски въпроси  

[Coconut Crab]

Кажи ти какво мислиш за следното: животът ни е един кратък миг, а след това?

Добре евала... щом си красив, значи има смисъл живота ти.

Аз никъде не съм казал, че е бесмислен живота, а само - спрямо вечността и вселената всеки, дори и Брад Пит, е нищожна плюнка.

Вие ме нападате и решихте, че не съм доволен от живота. Напротив - за момента съм доста доволен.

Поздрави и весела нова година.

[Ranger]

Тогава защо си писал тази тема, нали си доволен от живота, защо да дъвчим тази тема 

[skiller]

Ако мислите, че сте твърде незначителни, за да окажете някакво влияние, опитайте се да заспите с комар в стаята.
                                                                                              А. Родик
​

[Warzone]

Краба избива рибата и пръска по шевовете.. Последно време обясняваш едно и също на длъж и на шир, а в следващия момент казваш - "пореден мотивацоинен коментар, надъхвайте си се колкото си искате".. Ами да. Остави опозицията си.. такъв фашист и Мусолини не е бил..

Всеки има право да вярва на това, което иска. Очевидно това, в което вярваш ти би стимулирало всеки втори да си посегне и за жалост не да си направи ножка, ами да харакири..

Каквото и да кажа ще изсипеш жлъч от рода на: Той Уарзона пак ги надъхва, а в същото време.. (тук може да запълниш по собствено желание и воля).

Какво виждам аз в теб? Един човек, който е слаб. Много слаб.. уникално слаб.. човек, отказал се да се бори и опитващ се да откаже и другите от борбата.. да завлече максимално повече хора.. Толкова редове се изписаха Слеъра, Берсерка и другите с идеята да ти помогнат всячески.. хората без коса останаха!! Но ти не искаш.. слаб си, братле.. много си слаб..

Виждаш някаква опозиция на това, което си си втълпил и почваш да мразиш и да хейтиш. Сега ще кажеш, че не си хейтър.. разбира се, че не си.. !

И да не кажеш, че ти се нахвърлям без причинно, както ти си го правил много пъти срещу мен ще изкажа моето мнение по темата, която отвори, понеже всеки има право на мнение, също както и всеки, който чете моето и твоето мнение може да избере свободно.

Да ние сме нищожни, това е самата истина. Във форума яко се пропангадира колков велик и ценен си, колко уникален. Общо взето днес съм на мнение, че не е точно така.

Какво значи да сме нищожни? Аз не се възприемам по този начин. Всеки ден се развивам, научавам нови неща, срещам се с нови хора, изправям се пред препятствия и ги преодолявам, понякога се спъвам и ме ступват, но ставам и продължавам. Не съм велик, не съм постигнал нещо велико, но ми стига да променям това, което се случва около мен.

Пример: Влизам в един офис, където са спекли две дърти секретарки. Разбъзиквам ги, че ги е хванал коледния дух и им се усмихвам. Нищо не искам от тях. Пускам и някоя друга шегичка и от намусените лица и зли създания се появиха добри люде, които са отзивчиви и вече мислят какво да сготвят на внуците си, а не колко работа имат.. КОЛЕДА Е!

Пример 2: Влизам при една жена и я гледам едно мазило за кръста. Викам и как е, помага ли? При което сподели, че няма файда. Понеже имах лошия опит наскоро да си патя я разпитах кое как е и и споделих как според мен ще се оправят нещата. Може и да не ме послуша, но и дадох алтернатива.

Пример 3: Изморена бабичка, едвам носеща количката си с багаж, не може сама да стои права, камоли да носи тежкия товар. Помогнах и да слезе, взех и количката и помогнах с каквото мога.

Все тая, сега ще изискаш, че се хваля и, че имам голямо его и бла, бла, бла.. НЕ, не ти го пиша с някаква користна цел. Пиша ти го, че самия факт, че съм бил там и съм дал някаква ценност на тези хора, помогнал съм с каквото мога, дори и само да се усмихнат е нещо положително.. За това и аз не се чувствам нищожен, защото осъзнавам, че като мога да сторя добро го правя, и с радост като може някой да ми помогне взимам.

Нека погледнем - колко хора има на земята - 7-8 милиарда. Милиарда. Следователно колкото и уникален да съм, аз съм един от 7-8 милиарда. Нищо незаменимо. Нищо толкоз фатално. А освен нас на земята има още толкоз други видове. Вижте само сушата колко % е от земната повърхност и хората колко % от сушата заемат.

Какво казваш с тази суха статистика? Абсолютно нищо. Ти с колко хора контактуваш? Аз седмично с 200 до 1000, зависи от момента и с какво съм се нагърбил. Тези хора ми въздействат и аз им въздействам по някакъв начин.. Какво значение има, че 1 милиард китайци и още толкова индийци и японци са си там в Азия? Ти си тук на този свят за да оставиш следа, за да помогнеш, а не да се сравняваш с другите.. Комплекси и его, друго не поражда сравнението с другите. Личен опит!

А след това като сложим и всички други планети, галактики, алабала.... разбираме, че ние сме една мравка, гнида просто там някъде в пространството.

Ето пак. Ти мислиш за себе си като мравка и гнида. Дори бих казал, че обиждаш по този начин бедните мравки като ги сравняваш със себе си. В един рояк пчели да речем (аналогично и за мравките) всеки си знае ролята - търси прашец, казва на другите пчели/ мравки къде има прашец/жито и т.н.. макар и малки, без тези същества цялата природа ще се преобърне..

Проблемът е, че ти решаваш дали ще си Бай Ганьо и ще живееш безцелно и няма да помогнеш, не само,че не помагаш, ти пречиш на тези, които искат да се развиват..

А защо мислите, че на вселената й пука... че изобщо ни има. Честно казано сигурно й е все едно. В крайна сметка най-големите животни - динозаврите, са умрели просто с един метеорит или по някъв друг начин... но е факт - няма ги.

На вселената и пука! Изненада! Пука и дори и за теб! Аз съм го усещал много пъти. Имал съм моменти, когато е можело да ослепея, да остана инвалид или да умра.. имах и наскоро отново подобни неща.. минавали са ми  и мисли за самоубийство, но все нещо ми е помагало и ме е спасявало. Защо? Защото аз съм ценен. Защото имам някаква мисия в този живот. Защото осъзнавам, че на мен много хора са ми помагали и ми помагат и аз с каквото мога ще помогна на други!

Има една глава в Малкият принц, когато той разбира, че неговата роза, за която той се грижи с толкоз любов е ефимерна - тоест смъртна. Тогава той заплаква. Да - това е другият проблем - временни сме.

Временен си, може би, а може би не? Зависи как гледаш на нещата. След като си временен защо не се опиташ да помогнеш на някого? Защо не дадеш стойност, вместо да хленчиш и мрънкаш и да депресираш хора, които са влезли да търсят помощ??

https://www.facebook.com/brightside/videos/392553461092537/?pnref=story - ето ти един клип за един човек, който цял живот пада, но накрая успява да се вземе в ръце.

За прераждането, аз съм убеден, че човек се преражда. Помисли - имаш една бучка лед, която след нагряване става на вода, а след още по-голямо нагряване се изпарява.. превръща се в облак, който като вали полива растенията, а след това попада в почвата, където бива изпит от червей.. и т.н.. и т.н..

Човек-->органи-->тъкани-->клетки-->атоми и йони--> енергия

Ама пусни си Битивито и новата и гледай Фатмагюл.. там са обяснени нещата по-добре!

Така че ако не се възгордяваме, ако потърсим този, за когото може да сме нужни и важни, може да станем като вселената и може би да не сме ефимерни.

В един феминистки сайт би звучало прекрасно!
Съгласен съм само с това да не се възгордяваме. Многото гордост до никъде не води.

От както се запознахме с теб преди повече от година по фейсбук до сега търпиш страхотна деградация от към "вътрешен свят"..

Надявам се да поразмислиш над това, което написах (макар и да се съмнявам) и да си вземеш извод.

Ти мен в нищо не можеш да ме убедиш, не и с този начин на мислене и ценностна система. Очевидно и аз теб не бих могъл да убедя.

Весела Коледа на всички!

[rekojeht]

За прераждането, аз съм убеден, че човек се преражда. Помисли - имаш една бучка лед, която след нагряване става на вода, а след още по-голямо нагряване се изпарява.. превръща се в облак, който като вали полива растенията, а след това попада в почвата, където бива изпит от червей.. и т.н.. и т.н..

Човек-->органи-->тъкани-->клетки-->атоми и йони--> енергия

Да цитирам бъдещия президент на САЩ - WRONG.

Ако хората се прераждат, защо тогава стават повече? Откъде идват допълнителните души, или както там искаш ги наричай?
Хората, организмите, и квото и да е друго са ФУНКЦИЯ от материя и енергия. Като умреш, тази функция се разпада и не може да се възвърне. Същото като да изтриеш файл от компа.
Да, самата материя и енергия не изчезват, но ФУНКЦИЯТА, в която са били подредени е безвъзвратно загубена. Така че ако под прераждане визираш, как като се разложиш, тялото ти отива за храна на червеите и за тор, та съответно се прераждаш в трева или whatever, да, ок. Но от човек в човек - не.

Примерът ти с леда абсолютно потвърждава това, което казвам. Дори и дадената бучка лед да се разтопи и да мине през 10000 други фази, накрая ФУНКЦИЯТА е различна, дори и да стане пак лед. Така че към него момент, вече не е същата бучка лед, а е нещо крайно различно.

Мен пък пак ми стана жал за краба.... Хуу де, слаб е, неуверен, социално неадекватен...сега пък се опитва човекът да се изживява като философ, а вие му чупите кахъра. Што тей праити?
Аз пък го подкрепям в начинанието му. Нека ходи да чете философия, квантова физика, еволюционна психология и т.н. Даже ще му помогнат да разбере човешките отношения.

[Coconut Crab]

И как съм слаб... като казвам, че не сме уникални, велики и вечни. Не напротив. Доста силно е според мен да признаеш, че не си нищо повече от временен биологичен елемент, който е супер нетраен и крехък - сега ще почнеш да разправяш как човекът е фантастичен феномен.

Напротив - аз се опитвам да направя най-доброто в кратката и нетрайна форма, в която съществуваме и като обща съвкупност от клетки да надхвърля възможностите им.

Но не се и имам за уникален, велик и незаменим - за мен това е признак на непокрито самочувствие, но щом искаш да ме убедиш, колко съм нещастен и за тва едва ли не поставям такива теми - супер. Аз лично се чувствам доста щастлив в момента.

Стойност ли - ами давам колкото мога, на когото мога. Явно не на теб, но на други със сигурност.

На мен ми беше интересно следното - като вселената е създала всеки и мисли за него, и всеки е уникално важен, защо тогава одобряваш убиването на безценни индивиди. Като сме толкоз безценно уникални - защо не се възхитиш някой път на някой пацифист или хуманист?

Но да така е - аз съм под гнида и мравка, а ти си уникална, неземна, свръхценна единица, без която вселената не може. Хвала.

[Johnny]

WTF?! Какво общо има това с теориите за свалки и съблазняване? Някой май е пил повечко тия дни.

Весела коледа!